Френският футбол през 2019- обзор на годината

След епохалната за френския футбол 2018, последвалата година бе лишена от голям футболен форум на ниво национални отбори, а представител на Лига 1 в европейските клубни турнири не успя отново да достигне дълбок пробив (след като Олимпик Лион и Олимпик Марсилия извървяха пътя респективно до полуфинала и финала в Лига Европа през предходните 2 години). Въпреки това обаче 2019 ни предостави богата палитра от събития, които направиха календара запомнящ се. В края на годината, нека си припомним най-паметните моменти от изминалите 12 месеца и тяхното отражение върху най-популярния спорт в Наполеоновата родина.

Януари

Първият месец от годината бе белязан от рухването на мита за непобедимия Пари Сен-Жермен. Хегемонът на последното десетилетие допусна домакинска загуба с 1:2 в четвъртфиналния мач от турнира за Купата на Лигата, а тя бе нанесена от намиращия се на последна позиция в класирането на шампионата Гингам (място, на което бретонците финишираха и в крайното подреждане). В един крайно емоционален и драматичен мач, гостите от Северозападна Франция получиха правото да изпълнят цели 3 дузпи. Първата от тях бе пропусната от младата им звезда Маркюс Тюрам при резултат 0:0, а Неймар даде на столичани аванс през втората част. Бойкият дух на гостите обаче им позволи да осъществят финален щурм и чрез още два 11-метрови наказателни удара да направят пълен обрат. Последната дузпа бе реализирана от пропусналия по-рано Маркюс Тюрам (син на легендарния Лилиан Тюрам). По този начин ПСЖ беше надвит за първи път през сезона във Франция, като това бе първо поражение за гранда то „Парк де Пренс“ в мач за някоя от двете купи от януари 2014- краят на една фамозна серия от 45 мача. Отпадането означаваше също, че за втори път в рамките на последните 5 сезона парижани няма да завършат кампанията с требъл от титла, Купа на Франция и Купа на Лигата. Героите от Гингам пък впоследствие достигнаха до финалния мач, който обаче загубиха, а не съумяха да съхранят и елитния си статут в Лига 1. Със сигурност от „Парк де Пренс“ те пазят както най-хубавия си спомен от кампанията- победата в Купата на Лигата, така и най-кошмарния- покъртителния погром с 9:0 на същия стадион от същия съперник само 10 дни по-късно.

Друго знаково събитие от януари бе завръщането на Леонардо Жардим начело на Монако само 3 месеца, след като бе отстранен от поста си. Архитектът на забележителните успехи на монегаските през предходните години акостира отново на Лазурния бряг, заварвайки нови звездни попълнения като Сеск Фабрегас и Налдо, а приоритетната му мисия бе по-странна отвсякога- налагаше се да спаси отбора от изпадане. Впоследствие целта бе постигната, но основният ход с връщането на португалеца като старши треньор бе стратегически и се позиционираше в дългосрочен план. Изгладили разминаванията си от непосредствено близкото минало, Жардим и Дмитрий Риболовлев гледаха смело към дългосрочното развитие на клуба от Княжеството. Неубедителните изяви през есенния дял на сезон 2019-2020 обаче (Монако се намира на 7-а позиция след 19 кръга) отново донесе на дневен ред дилемата дали шампионът на Франция от 2017 ще запази работата си и в крайна сметка не успя- няколко дни преди Нова година клубът от „Луи II „обяви повторната раздяла с иберийския наставник, а на негово място дойде друг такъв- испанецът Роберт Морено.

Февруари

Най-краткият месец от календара бе с ясно изразен акцент върху предстоящите континентални битки на Олимпик Лион и Пари Сен-Жермен в Шампионска лига (респективно срещу Барселона и Маначестър Юнайтед), както и тази на Рен в Лига Европа срещу Реал Бетис. Първите мачове на трите френски представителя дадоха обнадеждаващи знаци. ПСЖ изглеждаше, че е свършил най-трудното, налагайки се на „Олд Трафорд“ с 0:2, докато с умел дефанзивен футбол Лион съхрани нулевото равенство на „Групама Стейдиъм“ и остави реални шансовете си за подвиг в Каталуния на реванша. В Лига Европа пък Рен сътвори зрелищен спектакъл пред своя публика, завършвайки 3:3 с Бетис. Въпреки неприятния турнирен резултат, бретонците дадоха ясни наченки, че са способни да покажат още повече в ответния мач. Седмица по-късно се случи именно това- с успех 1:3 при визитата си на „Бенито Виямарин“, червено-черните записаха най-славната страница в европейската си история, класирайки се на осминафиналите, при това със стил. Събитие, което идеално олицетворява целия сезон на израстване и трансформация в изцяло позитивен план, който преживя клубът на президента Оливие Летан.

Март

Началото на календарната пролет не бе съпроводено от процъфтяване на френските клубни отбори в Европа, след като и трите представителя претърпяха сериозни крушения. Позитивната нота отново дойде от Рен, който подчини Арсенал на своя „Роазон Парк“ с 3:1, но отстъпи на реванаша с убедителното 3:0, бидейки отстранен. Олимпик Лион и Пари Сен-Жермен пък записаха едни от най-черните си вечери в дългогодишните си истории на участия в най-комерсиалния европейски турнир- играчите на Бруно Женезио регистрираха най-голямата си загуба в елиминационна фаза на Шампионска лига, губейки с кошмарното 5:1 при гостуването на Барселона, а тимът от френската столица сътвори немислимото, инкасирайки домакинско поражение с 1:3, синоним на сензационно трето поредно отпадане на осминафиналната фаза от надпреварата. Шокиращият му характер се дължеше както на отличния резултат от първата среща (парижани се превърнаха в първия отбор, който отпада след победа като гост с 0:2 в първия двубой), така и на факта, че „червените дяволи“ играха на „Парк де Пренс“ в извънредно експериментален състав, построен от Солскяр вследствие на многобройните отсъстващи титулярни футболисти. Тези 3 болезнени загуби по всяка вероятност ще оставят своя отпечатък и върху бъдещите евроучастия на Рен, Лион и ПСЖ, но първичният ефект от тях бе смущаващият факт, че Франция остана без представител в четвъртфиналите и на двата континентални турнира.

Другото съществено събитие от март бе триумфът на Страсбург в турнира за Купата на Лигата.14 години след като завоюваха същото отличие, елзасците повториха подвига, надвивайки в заключителната битка на „Стад дьо Франс“ Гингам. За да достигнат до финалния мач, те елиминираха последователно Олимпик Марсилия и Олимпик Лион насред „Велодром“ и „Групама Стейдиъм“, както и Бордо при домакинството си на „Стад дьо ла Мено“. Трофеят им даде право на участие в Европа и ознаменува подобаващо един изключително успешен за тях сезон под ръководството на Тиери Лоре, в който рано през кампанията бетонираха елитния си статут в Лига 1 и преоткриха облика си на турнирен боец. За 5-и път в последните 10 години пък Купата на Лигата на Лигата не бе вдигната от отбора, който печели и първенството.

Април

Още по-престижният трофей в Хексагона- Купата на Франция, също смени притежателя си в четвъртия месец от годината. Рен кулминира израстването си през 2019, надвивайки във финала Пари Сен-Жермен в паметен спектакъл на „Стад дьо Франс“, в който футболистите на Жулиен Стефан осъществиха изравняване от 0:2 до 2:2 в редовното време, за да стигнат до изпълнение на дузпи, донесло им делириум- 48 години по-късно, те отново спечелиха най-старата надпревара в страната. Това отличие с основание е считано за най-големия успех на бретонци в новата им история, след като те се бяха препънали на последното стъпало в същия турнир на два пъти (във финалите срещу регионалния си съперник Гингам през 2009 и 2014), както и още веднъж в турнира за Купата на лигата (срещу Сент-Етиен през 2013). Купата на Франция пък за първи път от 2014 година не бе взета от хегемона Пари Сен-Жермен.

Трофеят извиси статута на Рен като клуб, а възходът му продължи и през първата половина на сезон 2019-2020 (поне в Лига 1)- тимът от Северозападна Франция зае трето място след изиграването на 19 кръга (при това възпитаниците на Жулиен Стефан са и с мач по-малко).

Май

Липсата на реална конкуренция за титлата, ранното отпадане в Шампионска лига, сдаването на двете национални купи, зачестилите загуби в Лига 1 и отчетливия спад в мотивацията и настроението- дори всички тези фактори са неспособни да банализират спечелването на 6-ата титла от Пари Сен-Жермен за последните 7 сезона и общо 8-а в историята на клуба, изравнявайки се с Монако и Нант на 3-ото място във вечната ранглиста на шампионите във Франция. „Парк де Пренс“ отново имаше щастието да празнува златните медали на своите любимци, макар и с мисъл към бъдещето.

Не по-малко пламенни обаче пяха и тържествата в Лил, където местният тим узакони втората си позиция в крайното класиране и директния достъп до груповата фаза на Шампионска лига. След като само година по-рано Кристоф Галтие трябваше да спасява отбора от изпадане и изпълни мисията си, сега роденият в Марсилия специалист имаше възможността да проведе цялата предсезонна подготовка и да установи методиката си през цялата кампания- нещо, което в съчетание привлечените фигури издигна северняците до съвсем ново измерение на развитие. Дълго време през сезона се очакваше в даден момент да се получи крах, но в крайна сметка през месец май среброто бе  именно за тях.

В края на месец май се случиха официално две съществени промени във водещи френски клубове, за които се знаеше доста по-рано. Бруно Женезио не продължи договора си с Олимпик Лион и напусна клуба вследствие на тягостната атмосфера, царяща около ОЛ след загубения полуфинал с Рен за Купата на Франция по-рано през сезона, а на негово място пристигна бразилецът Силвиньо, избран лично от новоназначения спортен директор Жуниньо Пернамбукано. В Олимпик Марсилия пък Руди Гарсия бе освободен от треньорския пост, а на горещия стол застана реномираният португалски специалист Андре Вилаш-Боаш. Тези рокади в двата Олимпика се очакваше да символизират две нови ери за съответните клубове. И ако в случая на Марсилия този абзац започва наистина обещаващо (след изиграването на половината сезон средиземноморците са на втора позиция в таблицата с актив от 38 точки – с 5 повече от най-близкия преследвач Рен), то Лион преживява тежки времена, като Силвиньо бе уволнен само 2 месеца след старта на сезона, а неговият наследник Руди Гарсия също не съумява да върне седемкратния шампион на правилните релси („Les Gones“ посрещат коледните празници на 12-о място в Лига 1).

Огромна гордост за клуба и истинска революция в женския футбол пък донесе дамският тим на ОЛ, който продължи да чупи собствените си рекорди, печелейки 13-а поредна титла на Франция, както и 4-о поредно издание на Шампионска лига (общо 6-о за настоящото десетилетие)- постижения без аналог, затвърждаващи една безпрецедентна хегемония и на национално, и на континентално ниво.

Юни

Началото на лятото бе съпътствано от провеждането на Световното първенство за жени, на което тъкмо Франция бе домакин. Цялата организация на мащабното събитие протече отлично, а момичетата Корин Диакр успяха да обединят нацията и да генерират висока посещаемост на стадионите. Въпреки обещаващите мачове и резултати обаче те бяха елиминирани в четвъртфиналната фаза на турнира от бъдещия световен шампион САЩ. Така френските националки не успяха да преодолеят бариерата, която ги спираше в хода на предходните големи първенства- именно четвъртфиналите.

Мъжкият национален отбор на Франция също имаше изяви с променлив знак през юни. При визитата си в Коня за евроквалификацията срещу Турция „петлите“ записаха поражение с 2:0, като мачът бе един от най-неубедителните за тях през послединте години и в него не съумяха да отправят нито един точен изстрел в очертанията на вратата на Гюнок. Няколко дни по-късно трикольорите възвърнаха усмивките си, надделявайки убедително над Андора с 0:4.

Друг от клубовете в горните етажи на Лига 1 също официализира назначаването на нов старши треньор. След напускането на свършилия фантастична работа Жан-Луи Гасе, отговорността бе поверена на Жислен Прентан, който имаше нелеката задача да отговори подобаващо на завишените очаквания, на които „зелените“ вече бяха обект.  

Това бе и месецът, в който стартира проточилият се цяло лято фейлетон около Неймар. Желанието на бразилската звезда да напусне Пари Сен-Жермен стана публично достояние и обект на всекидневни вълни от нови информации по темата, като самият той не пропускаше възможност да налее масло в огъня, особено с изявлението си, че един от най-хубавите му спомени в кариерата е разгрома с 6:1 над ПСЖ, докато носеше екипа на Барселона. В крайна сметка до края на август  не се стигна до сделка с никой друг клуб и той се наложи да остане във френската столица.

Юли

Юли винаги е бил с емблематична стойност за френския футбол, тъй като тъкмо в хода на този месец националният тим на страната завоюва златните медали от Мондиал 1998 и 2018, както и от Евро 2000. През 2019 година обаче голям футболен форум на ниво национални отбори нямаше, а клубните тимове бяха в процес на лятна предсезонна подготовка. Открояваха се обаче няколко съществени събития:

• На 15 юли се чества първата годишнина от спечелването втората световна титла;

• На 28 юли Олимпик Лион спечели трофея в приятелския турнир Емирейтс Къп, побеждавайки домакина Арсенал;

• На 31 юли ПСЖ спечели трофея Международна Суперкупа Сюжу 2019;

• На 31 юли стартира дейността си Razbor-FR.com – мостът между френския футбол и Изтока! 🙂

Август

В разгара на лятото бе време за старт на новия футболен сезон в Хексагона, а това по традиция се случва чрез сблъсък между победителя от първенството и този от Купата на Франция. Арената бе стадионът в Шънджън, а Пари Сен-Жермен този път съумя да се прекърши Рен, като по този начин спечели рекордната 7-а поредна Суперкупа (Трофей на шамипионите) и общо 9-а в историята си.

Друго съществен епиозод бе финализирането на сделката за собствеността на Ница- орлетата от Лазурния бряг бяха официално закупени от най-богатия английски бизнесмен- Боб Ратклиф. По този начин те се превърнаха в 6-ия клуб от Лига 1, който става собственост на чужд инвеститор, а афишираните цели бяха амбициозни- Ница да се установи на подиума в Лига 1 и респективно Шампионска лига, конкурирайки отборите зад ПСЖ.

През месец август се навършиха и 120 години от създаването на Олимпик Марсилия. Славният френски клуб, чиято дългогодишна история е оцветена от 9 титли на страната, 5 европейски финала, както и спечелена Шампионска лига през 1993, чества своя пореден юбилей.  

Септември

Това бе първият месец от общото 3-те последователни, в които Франция щеше да запише квалификационни мачове за Евро 2020. И той бе отличен за световните шампиони– те се наложиха убедително и над Албания (с 4:1), и над Андора (с 3:0), поставяйки се в отлична позиция преди октомврийските мачове на истината срещу преките конкуренти за първите места- Исландия и Турция.

В отлична реклама на френския футбол пък се превърна един от най-очакваните откриващи мачове от новия сезон в Шампионска лига- този между Пари Сен-Жермен и Реал Мадрид. На препълнения „Парк де Пренс“ шампионът на Лига 1 упражни всеобхващаща доминация над най-титулувания клуб в турнира, надигравайки го с категоричното 3:0, а през всичките изиграни минути парижани дори не допуснаха нито един удар в очертанията на вратата на Кейлор Навас. Освен самочувствие и престиж, този паметен успех даде на ПСЖ сериозно предимство в битката за първото място в групата, което беше и спечелено впоследствие.

Октомври

Първият изцяло есенен месец донесе сериозни изменения в пейзажа и за два от грандовете на френския футбол- Олимпик Лион и Сент-Етиен, при това точно около голямото дерби между тях на „Жофроа Гишар“. В дните преди сблъсъка Жислен Прентан бе освободен от длъжността си старши треньор, след като играта и резултатите на тима му определено не кореспондираха с афишираните амбиции, а на неговото място бе назначен бившият наставник на Лион Клод Пюел. Електрошоковият ефект от назначаването на новия мениджър даде търсения ефект и „зелените“ победиха ОЛ с гол в заключителните минути. Събитията от тази неделна вечер обрекоха Силвиньо на уволнение, гарнирано с тъжно постна равносметка. Назначен бе Руди Гарсия, под чието ръководство обаче мъчните дни за Лион продължават. Все пак обаче както Силвиньо, така и Гарсия спечелиха по 4 точки в Шампионска лига, нещо, което позволи на лионци да излязат от групата си, класирайки се за осминафиналната фаза.

Националната селекция на Франция пък се яви на най-сериозните си тестове за есента- гостуване в Рейкявик и домакинство срещу Турция в битки за разпределение на челните места в квалификационната група за Евро 2020. „Les Bleus“ не извлякоха максимума от тези срещи, взимайки трите точки в Исландия (0:1) и само точка от срещата тима на Шенол Гюнеш на „Стад дьо Франс“. Макар да правеха задачата за спечелване на първото място в групата по-трудна, тези 4 пункта бяха огромна крачка към директното класиране за форума на континента, тъй като и втората позиция в крайното подреждане даваше право на директно участие там.

Провелото се в края на месеца Класико между Пари Сен-Жермен и Олимпик Марсилия бе по-небалансирано отвсякога, като явният превес на настоящите шампиони бе материализиран с 4:0 до почивката, резултат, който се оказа и финален. А в исторически план това бе най-изразителната победа над големия съперник от пристанищния град, заедно с успеха 5:1 (от 8 януари 1978) на „Парк де Пренс“ и с онзи от 26 февруари 2017- отново с 1:5, но на „Велодром“.

Ноември

В заключителните два мача от квалификационния цикъл за Евро 2020 Франция имаше за задача да завърши всичко направено дотогава, официализирайки и на теория своето класиране на едно от първите две места в групата си. По стечение на обстоятелствата (равенството между Турция и Исландия) играчите на Дидие Дешан се оказа класирани още преди започването на двубоя с Молдова, а успехът с 2:1 в него им донесе и първата позиция. Тя бе съхранена в Тирана, където синята селекция надигра Албания с 0:2 (в мач номер 100 за Дешан като селекционер), но това по никакъв начин не донесе дивиденти за Лорис и компания на предстоящия голям форум- тегленият жребий им отреди най-тежката група на еврофиналите- заедно със световния шампион от 2014 Германия, европейския първенец от 2016 Португалия, както и някой измежду България, Румъния, Исландия или Унгария.

И ако на национално ниво месец ноември се оказа успешен за Франция (поне статистически), то далеч не така стояха нещата за клубния футбол, след като Лил, Сент-Етиен и Рен претърпяха истински крах съответно в Шампионска лига и Лига Европа, отпадайки от евротурнирите още преди изиграването на последните два мача от групите. В случая на Лил имаше чисто теоретичен шанс тимът да продължи участието си в Лига Европа, но и той се изпари още в следващия кръг, а активът от 1 точка в крайното подреждане бе един от най-печалните за френски клуб в лигата на богатите.   

Декември

Последният месец от годината бе осветен от ликовете на две изумителни личности- Дидие Дешан и Бернар Лакомб. Първият удължи договора си с Френската футболна федерация до 2022 (предходният контракт изтичаше през 2020). По този начин президентът на федерацията Ноел Льо Грет и легендарният баск сложиха край на съмненията, витаещи около бъдещето, и заздравиха още повече надеждността на сътрудничеството си- нещо, което основателно кара любителите на „Les Bleus“ да мечтаят за нови славни лета като руското от 2018.

На 15 декември пък бележитият Бернар Лакомб си взе довиждане с лионската футболна общественост- 50 години след момента, в който стартира славния си път в местния Олимпик, а впоследствие половинвековното му дело преобрази историята на клуба. Една седмица след Празника на светлината, Лион изживя още едно емблематично събитие, отдавайки на „Групама Стейдиъм“ почит към своя идол.

Декември бе с определящо значение за Лион и в Шампионска лига, където отборът успя чрез изключително причудлив сценарий да излезе от групата си. Губейки с 0:2 от Лайпциг до почивката, „Les Gones“ бяха с единия крак аут от всички евротурнири. Само за няколко минути обаче ситуацията се преобърна тотално, след като Усем Ауар отбеляза забележително попадение, с което намали резултата, а в другия мач от групата Бенфика поведе на Зенит, като в хода на полувремето стана ясно, че португалският шампион върви към спечелването на двубоя. При това стечение на обстоятелствата ОЛ имаше нужда от само един безответен гол, за да си осигури билет за осминафиналите и той дойде чрез Мемфис Депай. За да се стигне до крайното 2:2 обаче няколко играчи на френския гранд сътвориха истински героизми, за да не позволят да бъде допуснат нов гол във вратата им, като сред тях се откроиха Антони Лопеш, Рафаел, Фернандо Марсал и Джейсън Денайер. По този начин Франция си гарантира два представителя в елиминационната фаза на Шампионска лига, като жребият отреди ПСЖ да срещне Борусия Дортмунд, а Лион- Ювентус. Така 2020 също придобива все по-обещаващ образ.