Обзор: френските отбори в Шампионска лига през този сезон
Две трети от груповата фаза на тазгодишното издание на най-комерсиалния европейски турнир вече са в историята, а всеки един от трите френски участника там по свой начин бележи представяне, което е драстично различно спрямо това на останалите два тима от Лига 1 в надпреварата. Емоциите, които те предложиха на феновете на футбола от Хексагона, покриват пълната гама от едната крайност до другата. Ето как.
Отличникът Пари Сен-Жермен
„Ако някой ме попита дали този сезон ще спечелим Шампионска лига, става и напускам пресконференцията!“- такива бяха първите думи на Томас Тухел след гръмката победа над Реал Мадрид с 3:0 още в първия кръг от турнира на богатите. Изказване, съдържащо огромна доза символика. Защото е налице предпазливостта, царяща във френската столица поради тенденцията от предходните сезони да се изиграва забележителна групова фаза, последвана от ранна елиминация още на осминафиналите. Тази умереност в еуфорията обаче няма как смекчи внушителната равносметка от 4-те изиграни дотук мача на Пари Сен-Жермен- пълен актив от 12 точки, голова разлика 10:0 и математически гарантирано класиране още преди изиграването на последните 2 срещи.
Още по-впечатляващо е, че парижани постигнаха най-знаковия си успех (срещу кралския клуб), бидейки без нито един представител на всеизвестното си звездно трио Мбапе, Кавани и Неймар. И ако младият френски национал се възстанови от контузията си и и преоткри с гръм и трясък мястото си сред нападателите (3 гола и асистенция при появата си през второто полувреме в Белгия), то Кавани все по-често остава на скамейката за сметка на Мауро Икарди, докато Неймар все още лекува травма.
В тяхно отсъствие заблестяха с пълна сила талантите на Анхел Ди Мария и на гореспоменатия Икарди- двамата аржентинци бяха водещи фигури в двете зрелищни победи (над колоса от „Сантиаго Бернабеу“ и при гостуването на Брюж), както и при двата минимални и прагматични успеха –(над Галатасарай като гост и срещу Брюж у дома). Фантазията в творчеството в предни позиции, техническият арсенал и прочитът на играта бяха аспекти, в които Ди Мария бе безупречен. Разполагащ с ореола на вече печелил Шампионска лига футболист, той демонстрира още веднъж, че на него може да се разчита в големите сблъсъци, така, както го бе правил с екипа на ПСЖ в някои от най-силните мачове за клуба в евротурнирите (като победата над Барселона с 4:0 или тази на Манчестър Юнайтед с 0:2). Умеейки да се включва чудесно от втора позиция в наказателното поле, за да завърши атака (както при първото попадение срещу Реал Мадрид), а също толкова добре да насочва изстрели и извън пеналтерията, южноамериканецът засвидетелства своите качества на голмайстор, но над всичко останало се открои като диригент на атакуващия сектор и изкусен подавач, като най-запомнящата му се асистенция бе към Килиан Мбапе във вратата на Брюж.
Сънародникът му Икарди пък се прояви като обещаващо постоянен в изявите си дотук, отбелязвайки цели 4 от 10-те гола за ПСЖ. Бившият капитан на Интер показа головия си нюх в наказателното поле, където паднаха всичките попадения. Умелото му придвижване в пеналтерията остана неразгадаемо за отбраните на Галатасарай и Брюж и към момента определено може да се констатира, че той дава на столичани ударна доза клинична ефективност при завършването на атаките, чрез която да бъде материализирано игрово надмощие, което обикновено отборът има.
Със сигурност Единсон Кавани все още не е казал последната си дума на „Парк де Пренс“, а предстои и завръщане на Неймар в редиците на френския шампион. Така че трудните избори пред Тухел тепърва предстоят. Защото ако на вратарския пост, в защитната и халфовата линия дилемите са сведени до минимум, то атакуващото трио би могло да има най-различни лица. Към днешна дата синергията по оста Мбапе-Ди Мария-Икарди е унищошителна, а колективът като цяло демонстрира, че е способен да се адаптира към всяка липса, поне на тази фаза от надпреварата (в това число и към тази на направилия вездесъщи първи стъпки с фланелката на столичани Идриса Гей). Паралелно с дейността на офанзивната си армада в предни позиции, ПСЖ впечатлява с баланса в играта си, стартиращ от непоклатимата защитна устойчивост- сумарно едва 3 са допуснатите удара в очертанията на вратата на Навас за изиграните 4 мача.
Момчетата на Томас Тухел са със сериозна преднина в битката за първото бясто с Реал Мадрид, тъй като превъзхождат „Белия балет“ по точкова актив (5 пункта повече), както и по голова разлика и показатели в прекия двубой. Равенство при гостуването на „Бернабеу“ би официализирало лидерската позиция на парижани в крайното класиране на групата.
Непредвидимият Олимпик Лион
Две до болка познати на „Групама Стейдиъм“ думи- непостоянство и непредвидимост, продължиха да бъдат силно характерни за „Les Gones“ и през настоящата кампания, въпреки че летните промени в структурата на клуба, както и двете рокади на треньорската скамейка, бяха направени с идеята ОЛ да се сдобие с доста повече константност в изявите си. С 2 победи, равенство и загуба на сметката си, седемкратният шампион на Франция все пак се намира на втора позиция в групата си въпреки двата разочароващи резултата (1:1 у дома срещу Зенит и поражение с 2:1 при визитата на Бенфика). И ако в срещата с руския шампион на „Групама Стейдиъм“ ОЛ в огромна степен демонстрира лимитите си във версия „Силвиньо“, то в предпоследния мач начело на бразилския специалст- този срещу немската сензация Лайпциг, лионци се отличиха с биткаджийски дух, екипна солидарност, характер и рационалност, което обезпечи и безценни 3 точки. В двата сблъсъка с лисабонските орли момчетата на Жан-Мишел Олас, предвождани вече от Руди Гарсия, изиграха по едно силно полувреме във всеки от мачовете (второто полувреме на „Луш“ и първото полувреме във Франция), така че взетите 3 пункта от 6 възможни изглеждат резонни.
Летните изходящи трансфери на обособеното ядро лидери в отделните линии (Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и Набил Фекир) тласна на дневен ред сериозно предизвикателство пред настоящите останали водещи фигури и някои от тях откликнаха на него подобаващо. Измежду полевите футболисти Мемфис Депай направи най-силно впечатление, откроявайки се с постоянство и бележейки гол във всеки един от четирите проведени дотук мача. Съчетаващ скорост, богат набор от финтове, хладнокръвие и качество на удара от движение, звездата на холандския национален отбор преоткри най-добрата си висота и на клубно ниво, като се превърна в естествения катализатор за атакуващата успеваемост на тима си. Усем Ауар постепенно преодоля непостоянството в представянията си, давайки на съотборниците си нужното вдъхновение в средата на терена и най-вече вляво, където рейдовете му с топка често вещаят опасности. Лео Дюбоа пък продължи личния си възход на десния бек, което му донесе капитанската лента в някои от срещите, както и повиквателни от Дидие Дешан за мачовете на националната селекция на Франция.
Пристигналият в средата на октомври наставник Руди Гарсия ще има пред себе си мисията да промени повече от тревожните си показатели като старши треньор в Шампионска лига- надпревара, в която към момента е с едва 5 победи в 26 мача, като половината от мачовете, в които е водил различните си отбори (Лил, Рома и Лион) са приключвали с поражения, някои от които изключително тежки (6:1 от Байерн Мюнхен с Лил, 1:7 също срещу баварците, но начело на Рома, както и нов разгром за римляните с 6:1 от Барселона).
Групата, в която се намират „Les Gones“, напълно затвърждава очакванията за равностойност и хомогенност, макар Лайпциг отчетливо да се заформя като фаворит за първото място в крайното й класиране. Макар Бенфика да изглежда сериозно дистанцирана от борбата за първите две места, победа за рекордьора по титли в Португалия срещу Лайпциг в следващия кръг и загуба на Лион в Санкт-Петербург тотално биха преразпределили картите преди последните мачове през декември. Триумф за Лион в някоя от оставащите срещи би класирала отбора на осминафиналите за втори пореден сезон, при всяко друго стечение на обстоятелствата, тимът ще бъде зависим от резултатите на останалите в групата.
Разочарованието Лил
С оглед на тежката група и шестгодишното отсъствие на Лил от турнира на богатите, очакванията към северняците бяха премерени, като имаше сериозни опасения относно подготвеността им за мачове от подобен калибър. Равносметката след изиграването на 4 от 6-те двубоя в групата обаче е повече от минорна- едва 1 една точка при голова разлика 3:10, като отборът на практика е без шанс не само за осминафинал в Шампионска лига, но и за Лига Европа, тъй като останалите три тима (Челси, Аякс и Валенсия) са с по 7 пункта в таблицата.
Макар да показа интересен и обещаващ облик в някои от срещите, както в домакинствата на Челси и Валенсия или в първият час от гостуването на „Местая“, момчетата на Кристоф Галтие все пак не съумяха да компенсират липсата си на опит- фактор, който бе един от най-тежащите в техен ущърб в настоящото издание на надпреварата. Неналичието на каквото и да е участие в европейските клубни турнири през последните години бе сред причините за наивността, коствала на „Les Dogues” допускане на голове и загуба на точки в срещи, които привидно изглеждаха в обсега им.
Чисто игрово обаче пробойните във френския вицешампион също бяха широки. Липсата на надеждност на защитната формация бе смущаваща, отборът бе уязвим при центрирани топки в наказателното поле, линията на защитата не се справяше достатъчно добре с изтеглянето за засада, често отстъпваше по скорост на опонентите си, а в най-голяма степен длъжник на „червено-сините“ остана Габриел- бранителят така и не адаптира представянето си към необходимото за турнира ниво, изпитвайки перманентни осезаеми затруднения при покриването на лявата зона на централната защита, откъдето паднаха и значителна част от головете във вратата на Майк Менян.
В атакуващ план нещата също не стояха много по-удачно, като се разчиташе главно на намиращия се в чудесна форма този сезон голмайстор Виктор Осимен. Огневата офанзивна мощ от миналия сезон обаче изглежда като далечен спомен- нещо, което е плод както на напускането на Никола Пепе, така и на спада във формата на Бамба и Иконе. Като добавка към това идва и трудната адаптация на Юсуф Язъджъ. Закупеният през лятото от Трабзонспор футболст има на сметката си едва 1 попадение във всички турнири от началото на сезона (от дузпа срещу Бордо в Лига 1), а влиянието му върху играта е много далеч от очакваното, вследствие на което и отпадна от титулярната единайсеторка на Галтие. Както знаем, освен Никола Пепе, Лил бе напуснат и от Юсух Коне и Тиаго Мендес, поели по посока Лион, а въпреки чудесното вписване на Бенжамен Андре в средата на терена, по всичко личи, че отборът от френския Север е в процес на преизграждане, а в Шампионска лига това обикновено струва скъпо.
В интервю след крушението във Валенсия именно Андре бе сред хората, излезли да говорят пред медиите, като сподели, че фокусът вече ще е насочен към Лига 1 и завръщането на Лил в европейския футболен елит догодина. А в най-престижната континентална надпревара той и съотборниците му ще имат да изиграят още две срещи, в които да съхранят честта си и да се опитат да допринесат с някоя точка за коефициента на Франция в международната ранглиста.
