Легендата Бернар Лакомб- половинвековна история за всеотдайност и чест

Датата 15 декември 2019 завинаги ще остане знакова в клубната история на Олимпик Лион. Защото тъкмо тогава Бернар Лакомб, живата легенда и въплъщение на цяла една институция, взе своето довиждане с местната футболна общественост 50 години след първия му професионален досег с отбора на сърцето му. На 7 декември 1969, едва на 17-годишна възраст, той дебютира с екипа на ОЛ, а оттогава насам е пряко замесен в една или друга роля в развитието на клуба от Рон-Алп и превръщането му в гранда, който представлява днес. Една седмица след Празника на светлината, Лион изживя още едно емблематично събитие, отдавайки на „Групама Стейдиъм“ почит към делото на своя идол.

Шеметната кариера на най-резултатния френски голмайстор в историята на Лига 1

Бернар Лакомб изиграва първия си мач с фланелката на „Les Gones“ по странно стечение на обстоятелствата- неговият голям идол от детството, Фльори Ди Найо, е с 40-градусува температура и няма възможност да вземе участие в мача срещу Ред Стар. Тогава изгрява звездата на Лакомб, който макар да е необходимо да изиграе мача на лявото крило, успява да отбележи гол и да впечатли с представянето си. В хода на годините той не само заформя чудесно партньорство на терена със своя кумир Ди Найо, но създават и устойчиво във времето приятелство.

Въпреки отличното си вписване на фланга обаче, Лакомб е в пика на силите и успеваемостта си тогава, когато действа на върха на атаката и тъкмо на тази позиция жъне лаври в течение на кариерата си. Умеещ да играе отлично и с двата крака, роденият във Вилфранш-сюр-Сон футболист се отличава с фамозни изстрели от воле с левия крак, несмутима увереност и внушителна прецизност на шутовете. Тези негови характеристики дават пряко отражение върху рекордите- със своите 255 гола той се превръща в най-резултатния френски голмайстор в историята на най-висшия ешелон на Франция. В цветовете на ОЛ регистрира 258 двубоя, в които се разписва цели 149 пъти, съумява да завоюва третата за клуба Купа на Франция през 1973, както и Суперкупата на страната през същата година. 

След мощния му период от близо десетилетие като играч на Лион обаче идва шокиращо събитие, което трудно би могло да предначертае статута, който Лакомб има в клуба към днешна дата. През 1978 Олимпик едва се спасява то изпадане и изпитва сериозни финансови затруднения, които тласкат клуба към това да продаде най-конвертируемия си нападател на големия регионален съперник Сент-Етиен, който е с доминантен статут във френския футбол в рамките именно на 70-те години на XX век. При „Les Verts“ обаче той остава само за един сезон, след което е трансфериран в Бордо. Парадоксалното е, че с „жирондинците“ легендарният стрелец стрелец не успява да заблести с най-добрите си индивидуални постижения, но за сметка на това украсява значително витрината си с трофеи, печелейки 3 титли (1984, 1985 и 1987), 2 Купи на Франция (1986 и 1987), както и 1 Суперкупа (1986).  

Освен на клубно ниво на местната сцена, Бернар Лакомб оставя своя вечен отпечатък и върху френския национален отбор, където е селектиран 38 пъти и отбелязва  12 гола. След като на Мондиал 1982 получава травма, която го възпрепятства да разгърне потенциала си, на Европейското първенство 2 години по-късно е сред главните действащи лица, като в полуфиналния мач с Испания срещу него е извършено нарушението, което Мишел Платини превръща в гол от пряк свободен удар. Турнирът, на който „петлите“ са домакини завършва с триумф за тях. Това е и първата купа, спечелена от Франция на най-големите международни форуми. Бидейки на върха, голмайсторът от Рон-Алп решава да се оттегли от „Les Bleus“.

Преходът към следващите нива в клубната органиграма на Лион: чрез еволюция към революция

В края на 80-те новопристигналият в Лион бъдещ емблематичен президент Жан-Мишел Олас, който управлява ОЛ и до днес, си поставя амбициозната цел да преобрази клуба, който по това време се подвизава във второто ниво на френския футбол. Целта е скоро той да е учстник и в Европейските клубни турнири- нещо, което в онези времена звучи практически немислимо. Визионерската стратегия на Олас обаче му позволява да се обгради с правилните хора, а в тази категория спада и Бернар Лакомб, който е назначен за спортен директор в периода 1988-1996, за старши треньор пък първоначално е назначен Раймон Доменек. Ходът дава резултат и „Les Gones“ не просто се изкачват и затвърждават в най-горното ниво на футбола в Хексагона, но действително успяват да се завърнат и в международните битки. През 1996 Лакомб приема още едно ново предизвикателство- след загуба със 7:0 от Оксер, Жан-Мишел Олас решава да уволни тогавашния наставник Ги Стефан и да възложи поста на досегашния си спортен директор. Това решение също се оказва удачно, тъй като ежегодната градация от година на година е налице- през сезон 1996-1997 отборът финишира на 8-мо място и се класира за турнира Интертото, през следващата кампания се изкачва до 6-тата позиция в таблицата, а през 1998-1999 и 1999-2000 дори се вмества на подиума, стигайки до бронзовите медали.

Завишаващите се очаквания към Лион, богатата визия на Бернар, както и специфичното ежедневно напрежение, свързано с треньорския пост, дават своето влияние и през 2000 година е направена нова структурна промяна- Лакомб става съветник на президента, докато за старши треньор е назначен Жак Сантини. Стабилни основи вече са изградени от предшественика му на скамейката- ОЛ е утвърден в горните етажи на класирането, в подстъпите към върха. Не след дълго това се превръща в най-дългата хегемония, който историята на френския футбол е виждала- 7 поредни шампионски титли между 2002 и 2008, гарнирани и с Купа на Лигата през 2001, 2 Купи на Франция през 2008 и 2012 и 7 Суперкупи на Хексагона (2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007 и 2012).

Основополагаща роля в тези успехи играе тъкмо Бернар Лакомб, чието съчетание от футболен интелект, нюх за откриване на таланти и мрежа от контакти му позволяват да доведе в Лион легендарния Жуниньо Пернамбукано, а също и фигури като Сони Андерсон, Едмилсон, Мухамаду Диара и Микаел Есиен.  

В тандем с Жан-Мишел Олас бележитият нападател от 70-те години издига клуба в ново измерение и на континенталната сцена, където Олимпик Лион записва участие в 23 последователни сезона, от които 16 пъти в груповата фаза на Шампионска лига, а в 12 от тези 16 случая се класира за пролетната фаза. Отборът достига и до 2 европейски полуфинала- в Шампионска лига през сезон 2009-2010 и в Лига Европа през сезон 2016-2017. През януари 2016 пък е открит ултрамодерният „Групама Стейдиъм“- синоним на още една нова глава от развитието на клубната институция.

Пример за търпение, постоянство и отдаденост

 Промените, които Жан-Мишел Олас реши да осъществи в структурата на Олимпик Лион през лятото на 2019, изглежда не са никак случайни- за първи път от много дълго време насам бе открит постът спортен директор, на който преди време с успеваемост се изявява тъкмо Лакомб. Сега поверена на неговото най-значимото откритие- Жуниньо Пернамбукано,  тази отговорна позиция получава множество делегирани функции от самия президент- нещо, което самият той открито заяви.

Новото начало обаче е трудно- ерата Силвиньо на треньорската скамейка приключи преждевременно и безславно, а Руди Гарсия също все още е много далеч от това да възвърне блясъка на гранд. Раздиран от ожесточени открити конфликти между определени фенски фракции и фигури от отбора, бронзовият медалист от последните 2 издания на Лига 1 играе в обстановка на осезаемо напрежение, която също не способства изграждането на победния манталитет в колектива.Манталитет, който бе сериозно засегнат от напусналите лятото водещи кадри от всяко звено- Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и Набил Фекир. В прощалния мач на Бернар Лакомб пък Лион загуби минимум до края на сезона двамата си най-съзидателни футболисти в атакуващ план- Мемфис Депай и Джеф Рен-Аделаид, които се контузиха тежко, скъсвайки предни коленни връзки.

И ако действително бурните времена раждат великите лидери, то моментът е повече от удачен в Лион да изпъкне новата вълна от такива, най-вече в офанзивния сектор на отбора. Едно е сигурно- светлата пътека на личния пример е оставена от Бернар Лакомб. Пример както от спортно-техническо естество, така и от мантално и поведенческо. Пример за това, че количествените натрупвания от правилна и последователна работа водят до качествени промени. Пример за всеотдайност, преданост и чест. Качества и достойнства, които са подтиквали лионската легенда да влага и във фондацията на ОЛ също толкова енергия и усилия, колкото и във всяка друга от поверените му мисии от 1969 година насам. И дори сега, вече официално оттеглил се, той отново ще остане ангажиран с клуба на сърцето си, бидейки президент на Асоциацията на бившите играчи на Лион.