Мастърклас за вечността

Колко точно продължи постоянството на ПСЖ преди големият ден да настъпи и какви рекорди бяха помлени при покоряването на Европа? Коя фигура остана непобедена и в 11-ия си клубен дуел за трофей и кое доведе до това? Как едно 19-годишно момче блесна с постижение, чуждо дори на най-големите легенди? Нека се гмурнем във всичко, което формира необикновения характер на една паметна победа, можеща да вдъхнови и за световна титла на започналия клубен Мондиал.

Безпрецедентно продължително търсене на граала

В зората на лято 2011 катарската ера в Париж официално започна. 14 години по-късно проектът на Насер Ал-Келайфи достигна така желания и чакан апогей. Търпението, което се наложи Пари Сен Жермен да прояви като клуб, е впечатляващо – за да се извърви пътят до първия триумф в Шампионска лига бе необходимо да се мине сумарно през 168 срещи (от дебюта през 1986) – повече от всеки друг клуб, печелил отличието поне веднъж. Срещу Интер обаче французите играха с увереност, надхвърляща дори тази на най-опитните серийни шампиони.

Широкомащабна наказателна акция

Възсядането на европейския трон се случи с безапелационност без аналог – нито веднъж досега финал в Шампионска лига не бе приключвал с повече от 4 гола разлика в полза на единия отбор. Това 5:0 срещу „нерадзурите“ представлява както най-крупната победа в мач за трофея, така и най-голямото поражение в цялата история на Интер в евротурнирите. Още до 20-ата минута  възпитаниците на Луис Енрике вече имаха 2 гола аванс – нещо, което само по себе си е прецедент в битка за отличието в турнира. Силното начало на мачовете е нещо характерно за парижани – през тази кампания в ШЛ те бележат цели 9 попадения именно в първите 20 минути. Доминацията им обаче се простира много отвъд този времеви диапазон – потвърждението за това бе видно не само в Мюнхен, но и в хода на целия сезон в надпреварата. Ето как изглеждат нещата в елиминационната фаза:

• Най-много отбелязани голове (24, с 9 повече от следващия в подреждането).

• Най-много отправени изстрели (172, със 70 повече от най-близкия преследвач).

• Най-висок брой точни удари (69, с 27 повече от втория).

• Най-сериозен обем очаквани голове (20.1 xG, при 12.3 xG за втория тим в подреждането).

Притежание на топката също е диктувано от столичани – средно 62% в елиминациите. И ако този конкретен компонент често може да бъде нерационален, то в комбинация с останалите аспекти картината придобива истински завършен вид. До степен, в която закономерността на крайния успех да бъде общо призната, в това число и от клуба, който най-често е печелил Шампионска лига – Реал Мадрид. „Лос меренгес“ излязоха с официална публикация, в която поздравяват парижани за заслужения трофей.

Впрочем, любопитен факт е, че първият професионален досег на Луис Енрике с Пари Сен Жермен се случва именно когато той все още се подвизава като играч в „белия балет“. Преплитането на треньорския му път с френския гранд доведе до това той да се превърне в едва втория наставник, печелил требъл (титла, купа и Шампионска лига) с два различни клуба (2015 с Барса и 2025 с ПСЖ). Срещу Интер Луис Енрике затвърди напълно и репутацията си на майстор на финалите, печелейки всичките 11, в които е бил начело на клубен отбор. Пристигнал край Сена с ореола на човек, вече покорил континенталния връх, той бе призван да донесе съответната култура и манталитет и в големите галавечери за френския шампион в Европа. И го стори брилянтно.

Амалгама от всеотдайни лидери и неудържими младежи

При завръщането на летище „Шарл дьо Гол“ астурийският специалист носеше купата с големите уши заедно с Маркиньос. Бразилският капитан със сигурност е футболистът, който най-добре от целия състав олицетворява съвременнния облик клуба. Рекордьор по мачове (106) в евротурнирите за ПСЖ, завоювал 32 домашни трофея във Франция от 2013 насам, бранителят бе личен пример и носител на опит в тим, където редица играчи са едва в началото на футболния си път.

Съставът, стартирал срещу Интер, е с най-ниска средна възраст в досегашната история на финалите в ШЛ, а за първи път в мач на такова ниво в турнира двама тийнейджъри са разписват за един от отборите – Дезире Дуе и Сени Маюлу, и двамата 19-годишни по време на двубоя. Конкретно Дезире Дуе с основание бе избран и за MVP, постигайки още на тази крехка възраст нещо, което никой преди него не е правил – да участва пряко в цели 3 попадения от финал на ШЛ (с голове и асистенции). И всичко това за само 66 минути на терена!

Паралено с младежта ярко се откроиха и някои отдавна доказани константи през 2025. Ашраф Хакими даде тон за всичко последвало с ранния си откриващ гол, а благодарение на него той стана единствения защитник, имащ директно участие (посредством реализиране или асистенция) в общо 20 попадения в Шампионска лига след дебюта си в надпреварата. Само през тази европейска кампания е въвлечен в цели 9 реализации, което само по себе си е рекорд за бранител. Усман Дембеле също бе с основоположна заслуга за паметния мач, давайки две асистенции и пресирайки смайващите 55 пъти своите опоненти – повече от всеки друг във финали на Шампионска лига изобщо. Отдадеността в дефанзивен план, съчетана с комбинативността и рекордната ефективност в атака (пряко участие в 14 гола през сезона в турнира) обособяват Дембеле като катализатор за триумфа на този Пари Сен Жермен. Неслучайно един от най-популярните рефрени по време на празненствата във френската столица гласеше, че „Златната топка“ трябва да иде тъкмо при него. Такова е и мнението на Луис Енрике.

Взаимно допълващ се екип, прекроил измерението на френския футбол

Отвъд индивидуалните постижения, както във финала, така и през цялата кампания, парижани изнесоха мастърклас и на екипно ниво. Цели 7 играчи са с принос от 5 или повече голове в Шампионска лига 2024-2025 – Усман Дембеле, Ашраф Хакими, Брадли Баркола, Дезире Дуе, Нуно Мендеш, Фабиан Руис и Хвича Кварацхелия. Така 32 години след спечелването на Шампионска лига от Олимпик Марсилия Франция отново има свой победител в турнира. При това в стил без аналог.

Автор: Мартин Цветков