Анализи Френски клубен футбол 

Французите и „Златната топка“

razborfr 60 коментара

През изминалия октомври едно дългоочаквано събитие стана факт- „Златната топка“ бе връчена на Карим Бензема като поредно признание за бляскавите му изяви. В хода на годините някои негови сънародници също са били удостоявани с приза, докато други, макар да не са получили необходимия вот, са имали всички необходими аргументи да се чувстват победители. Нека разгледаме под лупа делото и сезоните на „петлите“, доминирали световния футбол през съответните години. 

Раймон Копа през 1958

Източник на снимката

Прекарващ втори сезон в цветовете на Реал Мадрид, роденият в Анже техничар дава индикации, че 1958 ще е специална за него още през януари, когато бележи хеттрик във вратата на Севиля при погром с 8:0 в първи четвъртфинален мач за Купата на европейските шампиони. Значимостта на играча достига най-високите си точки и в испанското първенство от март нататък. Копа е един от символите на мощния финален спринт, осъществен от „белия балет“, който води до окупиране на първото място и триумф с титлата. На континенталната сцена головата резултатност на французина е по-слабо изразена в сравнение с тази на Алфредо Ди Стефано, но влиянието му върху играта на „кралете“ е силно и приносът му към покоряването на Европа е всепризнат. КЕШ е завоюван след зрелищен сблъсък с Милан, като изходът идва след продължения (3:2).

Същата година се провежда и Световното първенство в Швеция. Ядрото на „петлите“ е формирано от играчи на Реймс- Доминик Колона, Робер Жонке, Арман Пенверн, Жан Венсан, Роже Пиантони и Жюст Фонтен, а Раймон Копа, който преди трансфера си в Реал Мадрид прекарва славни години именно в Реймс, се напасва отлично със старите си познайници и при „Les Bleus“. По отношения на голове, Мондиалът е доминиран от Жюст Фонтен, реализирал ненадминатия и до ден днешен рекорд от 13 попадения в рамките на един турнир. Копа също бележи важни попадения, а цялостно се явява мощен катализатор за играта на синята селекция в предни позиции. Офанзивна игра, гравитираща около него, и представляваща основния коз за Франция при похода до бронзовите медали. Избран за най-добър играч на Мондиала, Раймон е удостоен и със „Златната топка“.

Мишел Платини през 1983, 1984 и 1985 

Източник на снимката

Трансфериран в Ювентус през 1982, Платини се нуждае от един полусезон, за да се адаптира пълноценно при „Старата госпожа“. От януари 1983 нататък започва да разгръща пълната си палитра, превеждайки „бианконерите“ през авантюристична пролет, приключила със сребърни медали в Серия А, сребърни медали и в Купата на европейските шампиони (където финалът е загубен от Хамбургер) и злато турнира за Купата на Италия, където в битката за трофея е надвит Верона (Юве губи първия двубой с 2:0, но на реванша осъществява пълен обрат, като две от трите попадения са реализирани от Платини). При избора за „Златната топка“ за 1983 французинът печели 110 точки, а най-близкият му преследвач Кени Дълглиш е далеч назад с 26 пункта.

През 1984 триумфът на Платини е всеобхватен. На Апенините вдига Скудетото с бяло-черния екип, а на международната сцена тържествува в Купата на носителите на купи и Суперкупата на Европа. За шеметния сезон 1983-1984 на торинци къдрокосият магьосник допринася неимоверно със своите 37 гола в 52 мача. Статутът му за Франция навлиза в ново измерение в хода на Евро ’84, провеждащо се тъкмо в Хексагона. „Платош“ бележи 9 гола в 5 мача, сред които 2 хеттрика. Трите му попадения срещу Югославия падат с ляв, с десен крак и с глава. Той се явява и решителната фигура, която да направи разликата в моментите на истината в края на надпреварата. В спиращия дъха полуфинал на „Велодром“ срещу Португалия Платини бележи в 119-ата минута победния гол за 3:2, а във финала с Испания на „Парк де Пренс“ отново той, този път от пряк свободен удар, реализира скъпоценния за „петлите“ първи гол. С него домакините си издействат аванс, запазващ се до последните минути на срещата, когато Белон оформя крайното 2:0 и „Les Bleus“ превземат футболна Европа. След подобен сезон „Златната топка“ резонно отива при френския капитан, а втори в класацията е съотборникът му в националната селекция Жан Тигана. 

Доминацията на 10-ката продължава и през следващата кампания- 1984-1985, когато за трета поредна година родената в Източна Франция звезда става най-добър голмайстор на италианското първенство. И ако там не съумява да стигне до трофей с „бианконерите“, то на европейската сцена това се случва- КЕШ е спечелен след попадение на Платини от дузпа във финала с Ливърпул на „Хейзъл“, станал същата вечер арена на трагичните събития със срутена стена и загинали 39 фена. Ювентус и Платини впоследствие грабват и Интерконтиненталната купа на клубно ниво. Мишел обаче взима Интерконтиненталното отличие и на ниво национални отбори, пирувайки с френския екип след успех над Уругвай. Съвкупността от всички постижения му носи „Златна топка“ и през 1985, затваряйки 3-годишния цикъл на хегемония.

Жан-Пиер Папен през 1991

Източник на снимката

Емблематичен за големия Олимпик Марсилия на Бернар Тапи, JPP става автор на сюблим сезон през 1990-1991. В хода на тази кампания нападателят завоюва третата си поредна титла (от общо 4-те му) с екипа на „фокейците“. Тимът достига и до финал за Купата на европейските шампиони, като по пътя елиминира внушителния Милан от началото на 90-те. Битката за трофея с големите уши е загубена от Цървена Звезда на Люпко Петрович след 0:0 и изпълнения на дузпи. След това ОМ претърпява драматично поражение и в още един финал- този с Монако за Купата на Франция. И в трите цитирани надпревари обаче Жан-Пиер Папен финишира като най-добър голмайстор- 23 във френския шампионат, 7 в турнира за Купата на страната и 6 в КЕШ. Блестейки със своите „папенади“, острието ниже фамозни голове един след друг. В година, през която не се провежда голям форум на ниво национални отбори, топ реализаторът обира точките в индивидуален план на клубно ниво. За националния тим пък бележи 9 попадения в квалификационния цикъл за Евро ’92. Няколко дни преди Коледа се превръща в първи (и към днешна дата единствен) французин, печелил „Златната топка“, състезавайки се за клуб от родината.

Зинедин Зидан през 1998

Източник на снимката

Сезон 1997-1998 започва ударно за Зизу и още през август той вдига Суперкупата на Италия с Ювентус- няколко месеца след като е спечелил първата си титла с торинци. Тъкмо той е диригентът на „бианконерите“ и при похода към второто поредно Скудето- със своите попадения и най-вече с фантастичните си ключови подавания той захранва непрестанно Алесандро Дел Пиеро и Филипо Инзаги. Два кръга преди края на шампионата, „Старата госпожа“ е коронясана като шампион. Грандът от Северна Италия реализира чудесна кампания и в Шампионска лига, където пътят им достига до самия финал. Съществен принос за достигането му носи френският виртуоз, който дава три асистенции при успеха с 1:4 в четвъртфинал реванш срещу Динамо Киев, а в първия полуфинал с Монако (спечелен също с 4:1) бележи гол и прави асистенция. Финалът е загубен с 1:0 от Реал Мадрид.

1998 е митична за френския футбол. А тя започва с подобаващ предвестник- в края на януари, при официалното откриване на „Стад дьо Франс“, Зизу бележи първото попадение на съоръжението, донесло победа с 1:0 срещу Испания. 10-ката на „петлите“ е и човекът, дал първата асистенция за тима си на Мондиала в Хексагона- той центрира от корнер за добрия си приятел Кристоф Дюгари, който открива резултата в първия двубой с ЮАР. На четвъртфиналите с Италия плеймейкърът бележи своята дузпа (след 0:0 в редовното време и продълженията), помагайки на отбора си да стигне до драматичен триумф. След като е отстранена и Хърватска се стига до схватката за трофея с Бразилия на „Стад дьо Франс“, а там марсилецът  на два пъти поразява южноамериканската врата, засичайки с глава центрирания от корнер респективно на Еманюел Пти и Юри Джоркаеф. Крайният резултат 3:0 носи първо световно злато за „Les Bleus“. Тази вечер консолидира образа на идол, който Зизу вече представлява за цяла Франция. През декември същата година той е избран безапелационно за носител на „Златната топка“ с 244 точки (вторият Давор Шукер е с 68).

Карим Бензема през 2022

Източник на снимката

Ето го и най-новият победител, идващ от Хексагона. Бензема стана творец на шеметна кампания, в която изпъкна с куп лични постижения, рекорди и отборни отличия. Завоювана бе Ла Лига с Реал Мадрид и приза за най-добър реализатор на първенството с 27 попадения- за пръв път французин финишира като най-резултатен в испанския шампионат. Шампионска лига на свой ред бе покорена от BK9 и компания, а статутът на най-добър голмайстор на турнира също принадлежи на родения в Лион нападател (15 гола са отбелязаните от него голове в турнира на богатите в издание 2021-2022). По-рано през сезона острието блести и на ниво национални отбори, където тържествува в Лигата на нациите с екипа на Франция, а трофеят обезпечава Бензема като най-титулуван френски играч в историята дотук. Сумарният актив от кампания 2021-2022 е внушителен и възлиза на 49 отбелязани гола и 16 предоставени асистенции в изиграните 53 мача във всички турнири. Всичко това е гарнирано и с победа в дуела за Суперкупата на Европа през миналото лято, където гол на Бензема допринесе за успеха с 2:0 над Айнтрахт Франкфурт.

И с екипа на „петлите“ в Лигата на нациите, и с този на Реал в Шампионска лига, Бензема успяваше да поведе тимовете си към паметни обрати в ситуации, изглеждащи често безнадеждни- срещу Белгия и Испания в заключителната фаза от Лигата на нациите, срещу ПСЖ, Челси и Манчестър Сити в елиминационната фаза на Шампионска лига.  И като обем, и като ефектност, и като значимост головете на френския нападател бяха съществени за всичко постигнато. Те обаче далеч не изчерпват цялостния му профил на лидер, като какъвто несъмнено се проявяваше брилянтно през сезон 2021-2022. Признанието за играч номер 1 на УЕФА закономерно дойде през август, а през октомври и „Златната топка“.

Детайлен материал за помпозната кампания на Бензема, довела до коронясването му като безапелационен номер 1, можете да прочетете ТУК.

Несправедливостта срещу големите шампиони и доминанти на 2013 и 2018

Към гореспоменатите имена заслужават да бъдат добавени и други двама французи, направили вездесъщи сезони, но станали жертва на своеобразни грабежи при изборите за „Златна топка“ в съответните години.

Франк Рибери през 2013

Източник на снимката

През 2013 Франк Рибери бележи 22 гола и прави 18 асистенции, бидейки фаровият играч на баварския дрийм тийм тогава. Байерн Мюнхен печели титлата в Бундеслигата, Купата на Германия, триумфира в Шампионска лига, завоюва Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство, а бързоногият французин е в епицентъра на офанзивната мощ на немците. Той има участие и в двата гола от спечеления финал в Шампионска лига срещу Борусия Дортмунд в Шампионска лига, разписва се в редовното време на мача за Суперкупата на Европа срещу Челси (2:2), вкарва и своя удар при дузпите, за да може тимът му в крайна сметка да грабне и това отличие. Рибери е удостоен с приза „Играч на сезона на УЕФА“, както и за играч номер 1 в Световното клубно първенство, завоювано с Байерн. Финалният срок за гласуването за „Златната топка“ е 15 ноември 2013. На 19.11 обаче се играе баражът за Мондиал 2014 между Швеция и Португалия, в който Кристиано Роналдо бележи хеттрик и праща страната си на световните финали. На следващия ден от ФИФА оповестяват, че удължават срока за гласуване до 29 ноември. Въпреки разразилата се полемика, индивидуалната награда е присъдена на португалеца.

Рафаел Варан през 2018

Източник на снимката

През сезон 2017-2018 Рафаел Варан е титуляр и важен стълб в отбраната на Реал Мадрид в сезон, донесъл на кралския клуб триумф в Шампионска лига. Снажният французин изиграва 11 двубоя в най-престижния европейски клубен турнир, взима участие в срещите от елиминационната фаза, а там последователно са елиминирани колосите Пари Сен-Жермен, Ювентус, Байерн Мюнхен и Ливърпул, за да се стигне до третата поредна година, в която „лос меренгес“ вдигат купата с големите уши. Тя е трета и за самия Варан. Лятото на същата година той е единственият футболист на „петлите“, изиграл всички минути от Мондиала в Русия. Стратегическа фигура за Дидие Дешан, юношата на Ланс е с фундаментална роля за здравината и устойчивостта на френската защита. Дефанзивната стабилност на тима бе ключов аргумент в хода на надпреварата, увенчала се с вдигане на световното злато. Освен с постоянството в изявите си в задни позиции, Варан отбелязва и възлово попадение- първия гол при успеха с 2:0 над Уругвай в четвъртфиналите. Той се превръща в единствения играч през 2018, съумял да покори най-големия клубен турнир и най-значимия форум на ниво национални отбори. Впрочем, става едва четвърти футболист (в цялата история до ден днешен), който вдига в една календарна година Шампионска лига и Мондиал. Въпреки всичко това в крайното подреждане за „Златната топка“ той завършва на потресаващата 7-а позиция. Скандалното класиране обаче с нищо не променя феноменалната му 2018. Година, в която той категорично бе над всички. В нейния край Варан покорява и още един връх- този на Световното клубно първенство с Реал Мадрид.   

Автор: Мартин Цветков

Вижте още

Грегори Купе: стражът повелител на трофеи

razborfr 56

Структура на френския футбол

razborfr 74

Какво и защо да очакваме във френския футбол през 2020

razborfr 71

60 коментара за “Французите и „Златната топка“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »