Какво показа ПСЖ с детронирането на Байерн

Елиминирайки действащия носител на трофея в Шампионска лига, грандът от френската столица добави нов подвиг към набъбващата си визитка в Европа, като този път той сякаш бе по-звучен отвсякога. С този си триумф парижани доказаха, че множество стари демони са окончателно зад тях и градежът на новата им история вече е в доста напреднала фаза. Отстраняването на баварците бе мощен атестат по няколко направления- да се спрем на тях.

Страхът от ремонтади вече е преодолян, психологическата бариера на четвъртфиналите- също

От 2017 и станалия знаменит обрат на Барселона (6:1) фобията от шумни фиаскота след удобни турнирни резултати сякаш бе верен спътник на ПСЖ. И това не бе без основания- 2 години след крушението в Каталуния последва и немислимата загуба от Манчестър Юнайтед с 1:3 на „Парк де Пренс“, символ на ново отпадане. Но през 2020 тенденцията бе завъртяна- ПСЖ обърна Борусия Дортмунд в осминафиналния реванш (победа с 2:0 след поражение с 2:1 на „Сигнал Идуна Парк“), а впоследствие драматично стигна от 0:1 до 2:1 срещу Аталанта с попадения в последните минути. Това сякаш бяха моменти, които засвидетелстваха, че тежащото бреме на миналото е захвърлено.

Витаеха обаче съмнения дали френският шампион би имал подобно поведение и срещу най-големите в Европа. Настоящият сезон даде категоричен отговор. След като се измъкнаха от деликатна ситуация в групата си и се класираха за сметка на Манчестър Юнайтед (след победа в мача на истината на „Олд Трафорд“ с 1:3), Мбапе и компания се разправиха и с другия си кошмар- Барселона, обръщайки резултата от 1:0 до 4:1 и впоследствие съхранявайки комфортния си аванс и в реванша (1:1) без да допускат нови инфарктни сценарии.

Срещу Байерн обаче тестът бе чудовищен. Защото баварската машина нямаше загуба в турнира на богатите над 2 години, а освен завоюваните 6 отличия под ръководството на Ханзи Флик, немците влизаха в конфронтацията с респектиращи показатели за сезон 2020-2021 в ШЛ- 7 победи, 1 равенство и голова разлика 24:7. Но дори и срещу тях французите не допуснаха срив в моментите, които изглеждаха критични. А такива не липсваха. Когато Байерн изравни от 0:2 до 2:2 в Мюнхен призраците от предишни кампании сякаш отново се показваха. Бяха обаче озаптени и нещо повече- отборът на Почетино надигна глава и стигна до победата. А когато няколкото положения и отсъдена несъществуваща засада срещу Мбапе през първото полувреме на реванша бяха последвани от попадение за Байерн още с първите удари в очертанията на вратата на Навас, това изглеждаше като нокдаун, от който домакините трудно ще се изправят. Те не се смутиха и тук, поне не дотолкова, че да нарушат игровия си ритъм и план и да се озоват в панически действия в който и да е етап от срещата.

Така крайният успех в този сблъсък е изключително знаков за формиралата се у парижани способност да се измъкват от тежки ситуации, както и да бранят натрупан аванс. Знаков е и поради друга причина- ПСЖ е единственият отбор от последните 2 сезона на Шампионска лига, който е сред полуфиналистите и в двете кампании. Четвъртфиналният синдром по всичко личи е само лош спомен за тях.

ПСЖ вече се справя дори и когато е в неприсъща за себе си роля

Дълги години тимът от Париж ставаше жертва на неспособността си да противодейства ефективно на съперниците си в Шампионска лига тогава, когато е лишен от притежанието на топката и когато е подложен на агресивна преса още при изнасянето на топката.

Срещу Байерн и двата елемента бяха силно присъстващи- съотношението във владеенето на коженото кълбо бе категорично в полза на баварците: 64 % срещу 36 % на немска земя и 56 % срещу 44 % за тях във Франция, а задушаващият натиск върху защитниците и халфовете с висока преса бе нещо, с което възпитаниците на Маурисио Почетино се сблъскваха в големи интервали и от двете срещи. На „Алианц Арена“ измъкването от немския натиск ставаше трудно, което доведе до сериозен брой опасности (впрочем, общо 45 удара бяха отправени към вратата на ПСЖ за двата мача и 17 в очертанията й) , но Кейлор Навас бе на линия, за да вади кестените от огъня, а съотборниците му в предни позиции правеха разликата със скоростни контраатаки. В мача реванш високата преса на баварците бе преодолявана с по-голяма успеваемост, като при първа възможност се търсеше скоростно подаване към бързоногия Мбапе- той е обичайният адресат и при подавания в контраатаките. Главно действащо лице именно в контраатакуващите стилове на шампионските отбори на Монако при Леонардо Жардим и на Франция при Дидие Дешан, златният медалист от Мондиал 2018 е идеално пригодим за такъв тип мачове и неслучайно тъкмо той бе в основата на това ПСЖ да намира решения извън зоната си на комфорта.

За това столичани да са по-добре подготвени за такъв тип двубои способства и по-високата конкурентоспособност на тимовете в Лига 1 през през този сезон- за разлика от множество предни сезони, там през настоящата кампания ПСЖ все по-често получава сериозен отпор, в това число и от отбори, търсещи да се надиграват с него. В резултат на това бяха регистрирани цели 8 загуби в рамките на 32 кръга. Силното противодействие, което парижани срещат във вътрешния шампионат е фактор, спомагащ те да бъдат по-добре подготвени, но е истина също така, че опитът, натрупан през изданията на Шампионска лига от последното десетилетие, вече носи своите плодове все по-отчетливо.    

Тимът разполага с ясно обособени Х фактори в двете наказателни полета

Наличието или липсата на ефективност често е споменавана като глава причина за изхода на даден сблъсък. Този на ПСЖ с Байерн също се причислява към тази графа. В Бавария френският шампион отбеляза 3 попадения от общо 5-те си точни удара във вратата на Нойер (срещу 2 гола от 12 точни изстрела от страна на тогавашните домакини). На „Парк де Пренс“ показателите бяха доста по-балансирани. Но сумарната разликата в ефективността се дължи на двама души, превърнали се във властелини респективно на своето и противниковото наказателно поле- Кейлор Навас и Килиан Мбапе.

Костариканският страж записа дузина класни спасявания срещу немския хегемон. Той вече бе изиграл ключова роля за удържането на преднината на тима си срещу Барселона на „Парк де Пренс“, а срещите с Байерн окончателно бетонираха статута му на най-надеждния вратар за клуба в катарската ера. Неслучайно към днешна дата правещият фурор вратар все още никога не е бил елиминиран преди финал в турнира на богатите (когато е играл титуляр) и има на сметката си 4 битки за трофея и 3 купи. Но той не се уповава на стари лаври- с опит, решителност, константно висока концентрация и прецизност, южноамериканецът е гарант за сигурност от най-висш калибър.

Макар и драстично по-млад от него, на другия край на терена Килиан Мбапе също жъне последствията от опита. Вече 4 години той е неизменно под светлините на прожекторите след като по това време през 2017 вече бе помогнал на Монако да се класира в топ 4 на Европа. Покорените върхове оттогава са многобройни и включват световния такъв. Но дълго време към него бе отправян един главен упрек- че в най-големите и решителни мачове за ПСЖ в елиминационната фаза на Шампионска лига той не съумява да бъде решителен. С 4 гола срещу Барселона и 2 срещу Байерн златното момче на френския футбол отговори безапелационно на критиците си. Всяко едно от тази половин дузина попадения бе отбелязано с шут в наказателното поле. Но опасността, която сее ултразвуковият играч, идва още от линията на центъра и резкия му демараж- това бе изключително отчетливо в реванша с немците, когато макар да не успя да се разпише, Мбапе бе един от най-добре представилите се парижани и демонстрира, че е способен да бъде и в ролята на генератор на положения, захранвайки с множество възлови подавания Неймар. Имащ вече 10 попадения в елиминационна фаза на Шампионска лига (най-доброто постижение по този показател в историята на ПСЖ), Килиан задава нови стандарти за развитие на младите играчи.

Отборът е способен да укрепва цели звена и в отсъствието на ключови фигури

 Ако отсъстващите в Байерн за решаващия реванш (начело с топреализатора Роберт Левандовски) обраха сериозна част от медийното внимание, то ПСЖ също бе далеч от най-пълния си вид. Капитанът Маркиньос нямаше как да вземе участие в мача, докато главната фигура в полузащитата- Марко Верати, както и сънародникът му Алесандро Флоренци, утвърдил се като стожер на десния бек, бяха прясно излезли от период на изолация в вследствие на COVID-19, поради което не можеха да бъдат считани за готови. По този начин защитната и халфовата линия на французите трябваше да претърпят сериозни модификации- Данило Перейра, който по начало е дефанзивен халф, отново бе върнат като централен защитник, партнирайки на Преснел Кимпембе, докато централният защитник по презумпция Абду Диало бе преместен на левия фланг на защитата- позиция, която  не му е чужда. Колин Дагба пък зае мястото на Флоренци отдясно, докато пред тази дефанзивна линия Идриса Гей и Леандро Паредес имаха тежката мисия да компенсират липсата на Верати.

Всичките тези рокади идваха в най-неудобния момент, тъй като срещу Байерн лабилност в дефанзивния вал обикновено е пагубна. Но изборите на Маурисио Почетино се оказаха печеливши. Данило Перейра играеше в сърцето на отбраната многократно през този сезон, но именно срещу баварците той сякаш влезе най-добре в новото си амплоа, бидейки изключително стабилен при пресичането на подавания и при взимането на единоборствата- впрочем, той е и единият от двамата играчи, спечелили най-много такива- 80 %. Другият такъв е Идриса Гей, чиято чевръстост и повратливост в центъра на терена бяха основоположни за огромния обем свършена от него работа. Сенегалецът бе записал знаменит дебютен мач с ПСЖ в Европа при успеха с 3:0 над Реал Мадрид през септември 2019, но оттогава не съумяваше да установи постоянство в изявите си. Образцовият му мач срещу доминанта в Германия дойде тогава, когато бе най-необходим- и за него, и за тима му.

Паралелно със смелите решения, на които имаше да залага в по-задни позиции, Почетино предпочете нещо дръзко и в нападателния сектор, играейки с 4-ма силно атакуващи футболисти- Килиан Мбапе, Неймар, Анхел Ди Мария и Юлиан Дракслер. Да, през последните години се изговори и изписа много за „Фантастичната четворка“, включваща Мауро Икарди, но в големите си европейски мачове ПСЖ често играеше в схема 4-3-3. Пускането на 4-ма толкова офанзивни състезатели бе избор, показващ, че намеренията на аржентинския специалист далеч не се ограничават единствено до съхраняването на аванса от първия мач.

С мисъл за уреждане на още сметки

Същата амбиция ще е нужна и срещу Манчестър Сити на Пеп Гуардиола на полуфиналите. След като в рамките на този сезон в Шампионска лига парижани взеха своето своеобразно отмъщение и срещу Манчестър Юнайтед, и срещу Барселона, и срещу Байерн, сега на дневен ред е отбор, срещу който също имат минали дългове за уреждане. През 2016 именно Ман Сити спря столичани по пътя към най-добрите 4. Сега обаче френският първенец е утвърдена сила във финалното каре и ще плува в свои води. Взимането на следващата дължина би надградило над и без това паметния статут на сезона дотук.

Автор: Мартин Цветков