Рен: 120-годишната футболна гордост на Бретан

На подиума в Лига 1 и класиран за пролетната фаза на евротурнирите като победител в групата си, Рен изпраща една специална 2021. В нея бретонците честваха 120 години от създаването си. В хода на своето дълголетие „червено-черните“ носят силен импулс на цял град и регион, изживяват големи моменти и разкриват потенциала на значими играчи. През всичко това, както и през мимолетната българска връзка с клуба, ще преминем заедно тук.

Отколишни традиции и ярки периоди

Основан от четирима студенти през далечната 1901, Рен е един от участниците в първото издание на Купата на Франция, както и в първия проведен шампионат на страната (в началото на 30-те), където тъкмо техен футболист става най-добър голмайстор- Валтер Кайзер. Впрочем, по това време клубът е единствен представител на областта Бретан. Още в първите си десетилетия „Les Rouge et Noir“ формират афинитета си към един турнир, който ще се окаже с централно място в историята им- Купата на Франция. В тази надпревара те стигат сумарно до 7 финала, 3 от които спечелени. Рен първо на два пъти стига до мач за трофея през 1922 и 1935, но се задоволява със среброто след поражения респективно от Ред Стар и Олимпик Марсилия.

Следват 3 мрачни десетилетия преди да се стигне до първия триумфален период в историята на институцията. Той е свързан с треньора Жан Пруф, чиято атакуваща идеология дава своите плодове- отборът се изкачва до горните етажи на класирането, бидейки с най-резултатното нападение. Но славните глави са свързани с най-стария турнир в Хексагона- Купата на Франция. През 1965 „червено-черните“ стават първия бретонски клуб, вдигал отличието, като това се случва след силно проявен характер- момчетата на Пруф стигат от 0:2 до 2:2 срещу Седан, печелейки си правото на преиграване, а на „Парк де Пренс“ правят и пълен обрат- от 0:1 до 3:1, което им носи и крайната победа. Вторият успех в турнира идва доста по-малко драматично- отново със същия наставник начело, Рен надвива Олимпик Лион с 1:0 във финала през 1971, а по-късно същата година вдига и Трофея на шампионите (френската Суперкупа). Скоро след трофеите Жан Пруф напуска треньорския пост, за да облече костюма на технически директор, в който обаче остава само година.

Надали някой тогава е подозирал, че ще настъпят толкова дълги смутни времена- в продължение на четвърт век бретонците кретат между Първа и Втора дивизия и в някои епизоди се борят със зъби и нокти за оцеляването си като клуб, бидейки изправени пред сериозни финансови трудности. Слънцето започва да изгрява за тях отново през втората половина на 90-те- тимът първо бележи добро класиране в Лига 1 и печели право на участие в Интертото, после се спасява зрелищно от изпадане в последния кръг, за да дойде 1998, когато Рен е придобит от крупния бизнесмен Франсоа Пино- тогава реално започва и трайното установяване в горните етажи на класирането. „Червено-черните“ се превръщат в редовен претендент за евротуринирите, а класиранията им през първото десетилетие на новия век гравитират между 4-то и 7-мо място (с изключение на няколко сезона), а през 2008 е спечелен евротурнира Интертото. В периода 2009-2014 пък тимът от Северозапада достига до 3 финала за националните купи, но претърпява загуба във всеки от тях- 2 за Купата на Франция (и двата срещу друг бретонски опонент-Гингам) и 1 за Купата на Лигата (срещу Сент-Етиен).

Нов тласък в развитието на Рен е получен с идването на президентския пост на Оливие Летан през 2017. След допитване до феновете, той преименува стадиона от „Стад дьо ла Рут дьо Лориен“ (в буквален превод „Стадионът от пътя към Лориен“) на вдъхновяващото „Роазон Парк“, а зелените и сини седалки на съоражението са подменени с червени и черни, за да отразяват акуратно клубната идентичност. Под негово ръководство на треньорското кормило застава и Жулиен Стефан, а работата на специалиста води до исторически сезони. През 2018-2019 „Les Rouge et Noir“ бележат най-доброто си представяне в Лига Европа, достигайки до осминафиналите след престижен успех в Севиля над Бетис с 1:3, печелят и първи трофей във Франция от 48 години- Купата на страната. И то далеч не как да е. Изоставащи с 2:0 до 22-рата минута във финала срещу ПСЖ в Париж, бретонците наваксват пасива си и пращат мача в продължения, впоследствие прелели в дузпи, а там те са тези, които тържествуват.

Анализ на ренския възход при Оливие Летан и Жулиен Стефан е наличен ТУК.

През кампания 2019-2020 отборът регистрира и най-доброто си крайно класиране в местния шампионат- 3-то място, дало им право на дебютно участие в Шампионска лига. Първото тримесечие на 2020 обаче е се случва промяна в органиграмата на клуба- Оливие Летан е заменен на президентския пост от Никола Холвек, а треньорът Стефан малко преди това е уволнен от Летан след трудната есен на 2020-2021. Въпросната кампания като цяло е деликатна, но към момента новата такава дава индикации, че Stade Rennais отново е на правилните релси.

Големите играчи  

Най-нашумелият в последно време футболист, произлизащ от Рен, е 19-годишният понастоящем Едуардо Камавинга, който въпреки невръстната си възраст вече има 88 мача с червено-черния екип на сметката си, а качеството на изявите му в тях доведе до първите повиквателни за френския национален отбор, както и до трансфера в Реал Мадрид в последния ден от лятно меркато 2021. На него с основание е предричана бляскава кариера.

Друг продукт на ренската академия е Усман Дембеле, който и до ден днешен е най-високият по стойност изходящ трансфер на Рен- 35 милиона евро, за да премине състезателят в Борусия Дортмунд, а след само сезон там Барселона плаща за услугите му 135 милиона евро. Младокът е световен шампион с Франция от 2018. Друг първенец на планетата от състава на „петлите“ пък акостира на „Роазон Парк“ през 2020- Стивън Нзонзи.

Говорейки за шампиони, свързани с Рен, неминуемо трябва да се споменем Силвен Вилтор, юноша на клуба, който впечатлява футболна Европа с изявите си за бретонците в средата на 90-те преди да се насочи към други клубове. Нападателят има 45 гола на сметката си за „Les Rouge et Noir“. Израстването му като футболист в края на десетилетието кулминира в титла с екипа на Франция на Евро 2000, където тъкмо той бележи съдбовния изравнителен гол в последните секунди на финала срещу Италия, впоследствие спечелен от „петлите“.

Принос за свръзката между Рен и „Les Bleus“ дава и Стефан Гиварш, който се подвизава в Бретан само един сезон- 1996-1997, но бележи цели 30 попадения в рамките на 45 срещи. Година след края на кампанията е титуляр за Франция на победния Мондиал ’98.

Любопитното е, че човекът, записал най-много мачове за „петлите“ в качеството на действащ футболист на Рен, е Ян М’Вила- 22.  

Институцията от френския Северозапад се оказва трамплин към покоряването на европейския клубен връх за двама големи вратари- Петър Чех и Едуар Менди, като и двамата впечатляват с изявите си под рамката на бретонци преди да подсилят Челси и да стигнат до редица постижения, сред които спечелването на Шампионска лига в различни периоди.

Впрочем, по времето на Чех на тогавашния „Стад дьо ла Рут дьо Лориен“ се подвизава и друга фигура, оставила трайна диря в клуба- Александър Фрай, автор на 52 гола в 117 мача за клуба, окичил се също и с голмайсторския приз на Лига 1 . В същия този период негов съотборник е Оливие Монтерубио, затвърдил се като най-добър подавач във френския шампионат за три поредни сезона.

И ако Фрай бележи 52-те си попадения за 117 двубоя, същия брой голове нанизва и Лоран Поку, но за само 82 изиграни срещи. Перлата на Рен от 70-те е считан от мнозина за най-добрия играч в историята на клуба, а ласкави слова по негов адрес не липсват и от бразилската легенда Пеле. Говорейки за голове, първото място по реализирани попадения се държи от Жан Грюмелон (154).

Призът за лоялност се пада на Ив Буле, защитника, допринесъл за първата Купа на Рен, и имащ най-много мачове с клубния екип зад гърба си- 394; след него по този показател (376) е Ромен Данзе, който до скоро се изявяваше на терена, а сега отговаря за връзките с обществеността на клуба.

Българската връзка

През 2002 Георги Иванов се превръща във важен трансфер по оста България-Франция, бидейки продаден от Левски на Рен за крупните по това време 4,1 милиона евро. „Les Rouge et Noir“ имат новодошли ръководители и тогавашният генерален мениджър Пиер Дреоси си поставя за цел подсилването на състава, привличайки 4 национални състезателя на различни държави, между които и Петър Чех. Сред тях е и Гонзо, който по това време се намира в пика на кариерата си- двукратен носител на приза „Играч на сезона“ в България, веднъж най-добър голмайстор, трикратен шампион на страната, носител на 3 Купи и обещаваш атакуващ профил. Очакванията към него са да запълни празнината от липсата на класен нападател, която се отваря след напускането на Шабани Нонда 2 години по-рано.

Пловдивчанинът обаче така и не успява да се адаптира към френския футбол, като в 15-те изиграни срещи (12 в Лига 1, 2 в турнира за Купата на Франция и 1 за Купата на Лигата) не записва нито едно попадение, не е замесен и в създаването на голови ситуации и влиянието му върху играта е оскъдно. В 5 от първите 10 кръга таранът е титуляр, но незадоволителните игри и резултати на Рен в този период от време носят и треньорска смяна- Бержеро е освободен от функциите си и на негово място идва Вахид Халилходжич. Под ръководството на босненския специалист българинът започва като титуляр в едва 3 срещи между октомври и Коледа и постепенно губи окончателно шансовете си за място в състава. Георги Иванов-Гонзо се завръща в Левски под наем през 2003 , а през януарския трансферен прозорец на същата година бретонците привличат швейцарския стрелец Александър Фрай, който се превръща в търсения от тях реализатор.

Интересно е също да се отбележи, че в евротурнирите Рен се е изправял срещу български отбор- Локомотив София през есента на 2007 в квалификационен мач за груповата фаза на Купата на УЕФА. Французите побеждават с 1:3 в София, но „железничарите“ изковават престижен успех в Хексагона с 1:2 чрез две попадения на сръбския таран Саша Антунович, които обаче не са достатъчни да заличат изоставането от първата среща.

Съперничеството с Нант

Дилемата около принадлежността на Нант към областта Бретан открай време е ябълката на раздора по оста между града на Жул Верн и Рен. Защото в наши дни чисто административно Нант не е част от региона. Историята му обаче е тясно свързана с Бретан, а конкурирането с Рен за епицентър на местния импулс е пословично.

На фона на това е някак странно, че във футболен план доста години от това съперничество на практика минават по-скоро спокойно- показателен остава случаят от 1965, когато двата отбора празнуват в една и съща сграда отличията от сезона (титла на Франция за „жълто-зелените“ и Купа на Франция за „червено-черните“). Като цяло до началото на XXI век доминирането на Нант е ясно изразено- и като спечелени титли (8), и като походи в Европа, и като изградена инфраструктура, а и особено отчетливо- като показатели в преките двубои. Дълги години „канарчетата“ не познават вкуса на поражението от регионалния си съперник. Ето защо за много техни привърженици в продължение доста време по-очакваното и нагнетено дерби е това на Атлантика срещу Бордо.

Статуквото обаче се изменя през новото хилядолетие и надигането на Рен като фактор в първенството. То съвпада и с регреса на Нант под управлението на Валдемар Кита. Така Рен често завършва пред Нант в класирането, стига до участия в Европа, до Купата на Франция през 2019, а успява да установи и властване в директните сблъсъци, стигайки до 14-годишна серия без поражение (от 2005 до 2019). Бившият клуб на Георги Иванов-Гонзо вече се явява нова водеща сила в Западна Франция и това придава на сблъсъците с Нант съвсем друг отенък. Ето защо те се затвърждават като едни от най-качествените регионални дербита.

Към надграждането

В чест на 120-годишния юбилей Рен увековечи със статуя вечния символ на своя успех- Жан Пруф, треньора, донесъл 2-те първи Купи на Франция. Неговият монумент е позициониран на трибуните, там, където бележитата личност дълги години обичаше да наблюдава своя тим преди да ни напусне. Неговият образ е призван да вдъхновява и следващите поколения в червено и черно. А те би следвало да са обещаващи.

Според данните на CIES (Международен център за изследвания, свързани със спорта) Рен е в топ 4 на Европа по брой играчи, формирани в клубната академия, които се състезават професионално в отбори от топ 5 първенствата на Европа. Тази статистика затвърждава вече изградения имидж на школата като генератор на таланти, получаващи полагащата им се реализация. И също така дава гаранции, че млади кадри за първия отбор няма да липсват. Неслучайно треньорския пост е поверен на Бруно Женезио- човек, натрупал опит в интеграцията на юноши в мъжкия състав по време на работата си в Лион.

Равносметката след почти преполовен сезон е, че под ръководството на Женезио поривът на младостта в Рен, съчетан с опитни фигури във всяко звено като Амари Траоре в защита, Жонас Мартен в халфовата линия и Гаетан Лаборд в предни позиции, дава повече от окуражаващи резултати. Защото тимът е с реални шансове както за дълбок пробив в дебютното издание на Лигата на конференциите (за чиято елиминационна фаза се класира, печелейки група, в която е и Тотнъм), така и за ново класиране в Шампионска лига в края на кампанията. А това всячески би било нова крачка в дългогодишното развитие на този традиционен френски клуб.   

Автор: Мартин Цветков