Анализи На фокус Френски клубен футбол 

Революция по бретонски

razborfr 67 коментара

След изиграването на първите три кръга на Лига 1 Рен събра пълен актив от 9 точки в актива си, като тимът успя да взеве скалповете на шампиона Пари Сен-Жермен, на носителя на Купата на Лигата Страсбург и на амбициозните южняци от Монпелие. Подобно начало на сезона „червено-черните“ не са регистрирали от 1950 година. Този летящ старт обаче се явява като естественото продължение на една увидителна възходяща линия на напредък, по която се движи целият клуб през последните 9 месеца.

Периодът на пълно преобразяване

В края на ноември месец 2018 обаче едва ли прогнозите дори на оптимистите са се простирали до толкова далеч. Но след онази мрачна за „Роазон Парк“ есенна вечер, в която бе претърпяно домакинско поражение с 1:4 от Монпелие, метаморфозата бе пълна.

Стабилизирането на резултатите в местния шампионат се оказа само прелюдия към подвизите, които воденият вече от Жулиен Стефан отбор записа в турнирите с елиминационен характер, при това както на местната, така и на континенталната сцена.

За първи път в историята си клубът от Бретан преодоля груповата фаза на евротурнир, класирайки се за елиминационната му фаза напролет. А там бе написана и нова и още по-значима глава с победата като гост над Бетис Севиля и класирането в осминафиналната фаза – събитие, което легитимира европейския облик на тима. И макар на следващото стъпало френският представител в крайна сметка да бе елиминиран от английския колос Арсенал, отзвукът от победата над лондончани с 3:1 в първата среща дълги години ще отеква из „Роазон Парк“.

Короната върху цялата тази кампания на просперитет обаче дойде от Купата на Франция – турнир, който бретонците спечелиха по забележителен начин- в полуфиналния сблъсък те надвиха като гост Олимпик Лион на „Групама Стейдиъм“, предизвиквайки истински катаклизми в местния гранд, а във финалната битка сломиха Пари Сен-Жермен насред френската столица, осъществявайки обрат след изоставане с 0:2. Първият завоюван трофей от 48  години окончателно официализира новия победоносен статут на „Les Rouges et Noirs”.

Той също така гарантира второ поредно участие в евротурнирите, а това само по себе си представлява ясно материализиране на амбициите на Оливие Летан начело на клуба. Защото евроучастията се превръщат в неизменна част от ежедневието на на клуба – цел, в която предшествениците на Летан се провалиха.

Поводите за радост и гордост в града от дъждовния регион обаче не спират дотук, тъй като към всичко гореспоменато се прибавя и вече дългогодишната доминация в регионалното съперничество с Нант, изразяваща се в 7 успеха, 10 равенства и едва 1 поражение в последните 18 сблъсъка срещу “канарчетата“.

Рен съумя също така да се превърне в кошмар за грандовете , като в периода 2018-2019 надви сумарно 3 пъти и Пари Сен-Жермен, и Олимпик Лион. В комбинация с опоменатите постижения в предходните абзаци, клубът от Северозападна Франция прогресивно навлезе в съвсем различно измерение.

Оливие Летан – носителят на промяната

А времето, за което се случи всичко това е изумително кратко- по малко от две години. През есента на 2017 Оливие Летан пое управлението на клуба като президент. Разполагащ с обилен стаж във френския футболен контекст, той излъчваше увереност в способността си да издигне клуба на нова висота още от първите си пресконференции. Но думите бързо се материализираха и в дела, като това започна от най-базовите фундаменти – названието на стадиона и неговото цветово аранжиране. Съответно някогашният „Стад дьо ла Рут дьо Лориен“ (в буквален превод „Стадионът от пътя към Лориен“) бе преименуван на вдъхновяващото „Роазон Парк“, а зелените седалки на съоражението бяха подменени с червено-черни, за да отразяват акуаратно клубната идентичност. Посланието бе ясно – Рен навлизаше в нова епоха.

А в нея се отличава една ключова характеристика- в клуба вече е ясно забележима нетърпимостта към неуспехите. Дълго време „червено-черните“ оставаха в миманса на френския футбол и се препъваха редовно в подножието на нещо наистина значимо (като загубените финали срещу регионалния съперник Гингам във финалите за Купата на Франция през 2009 и 2014 или претърпяното поражение в заключителния мач срещу Сент-Етиен в Купата на Лигата през 2013). С пристигането на Летан като управленски фактор толерансът към незадоволителните резултати стана доста нисък, а в следствие тъкмо на неубедителното начало на сезон 2017-2018 тогавашният старши треньор Кристиан Гуркюф бе заменен от Сабри Ламуши- ход, който даде своите плодове и тимът завърши на пето място в Лига 1 с квота за Лига Европа (след победа в последния кръг над ПСЖ насред „Парк де Пренс“). Година по-късно пък самият Ламуши бе отстранен от поста си след като отборът трудно преоткриваше пътя към развитието. Замахът, с който действа новият клубен бос, е свързана с промяната на манталитета в местната институция и издигането на прогреса в култ. И както се оказа впоследствие, втората треньорска рокада (с идването на Жулиен Стефан) също се оказа повече от печеливша. 

Рен се превърна в по-силен играч и на трансферния пазар, като откакто Летан ръководи бретонци, към техните редици се присъединиха имена като Клеман Грение, Мбайе Нианг и Хатем Бен Арфа, всеки от които остави трайна следа там с представянето си. Опитът като спортен директор в Пари Сен-Жермен видимо играе своята ключова роля и внася в клуба една съвсем нова визия и влияние, с които утвърдени имена много по-лесно биха дали съгласието си да подпишат.

Разбира се, освен трансферните удари, основен двигател в развитието на Рен си остава школата, която фигурира на втора позиция в класацията за най-качествените академии във Франция (публикувана от Френската футболна федерация в края на юни 2019) и откъдето тръгна и пътят на световния шампион Усман Дембеле. И съвсем не бе случаен фактът, че след освобождаването на Сабри Ламуши бе назначен тъкмо човек, познаващ отлично местните специфики, в това число и работата с младите таланти от школата- Жулиен Стефан.

Революционерът от скамейката

Като всяка треньорска рокада, тази също търсеше мигновен електорошоков ефект, който да вдигне отбора. А синът на Ги Стефан (помощник-треньор на Дидие Дешан в националната селекция на Франция) се справи с тази си задача повече от отлично, което му и гарантира по-нататъшното запазване на поста за постоянно, а не просто като временен вариант. Познаващ отлично кухнята на клуба, той успя да внесе така търсеното успокояване на съблекалнята, след като преди неговото пристигане набрежението бе назряващо. Със свежест и дипломатичност, той обедини около себе си не само колектива, но и феновете.

„Със сина ми разговаряхме ококо 30 пъти по телефона през първата му седмица като старши треньор на Рен“, казва в интервю един от стожерите на световната титла на Франция Ги Стефан. Поддържащ тясна комуникация с баща си и бидейки вдъхновяван от една от най-влиятелните фигури във френския футболен пейзаж, младият специалист изгради зрял тактически и в същото време резултатен облик на тима си.  

Сгъстените линии и компактната подредба даваха на Рен нужното стабилизиране в дефанзивен план, а преместването на Хатем Бен Арфа на позиция зад нападателя (вместо фланговата функция, която изпълняваше преди идването на Жулиен Стефан) бе в основата на подобрените показатели в атакуващ план, тъй като юношата на Лион получи много по-голяма свобода в действията си, а това също се оказа печеливш залог. Също под ръководството на новия наставник бе наблюдаван същински разцвет в спортната форма на капитана Бенжамен Андре, който в хода на сезона се прояви като истински лидер на тима, перманентно присъстващ в епицентъра на събитията в халфовата линия и координиращ умело действията на своите съотборници в тази зона на терена.

Преоткриването на правилната формула и коренно подобрените динамика в резултатите и обстановка в колектива дадоха своето отражение и върху характера на „червено-черните“. Защото най-бележитите им успехи през пролетта на 2019 бяха свързани с проява на завидна непримиримост – вземането на аванс срещу Лион (на три пъти) в победното гостуване на „Групама Стейдиъм“ за полуфинала от Купата на Франция, крайното класиране срещу Реал Бетис насред „Бенито Вийямарин“ въпреки неприятния турнирен резултат в първия домакински мач (3:3) и разбира се – триумфът във финала за Купата на Франция на „Стад дьо Франс“,  дошъл след изоставане от 0:2 в редовното време и демонстриране на железни нерви, концентрация и прецизност при изпълнението на дузпи. Бойкият бретонски дух видимо е по-силно присъсващ отвсякога в редиците на тима от френския Северозапад, като това получи още веднъж своето потвърждение и през новия сезон 2019-2020, когато на „Роазон Парк“ отново бе обърнат шампиона ПСЖ, този път от 0:1 до 2:1.

Измененията през лятото

Напускането на основоположни фигури през летните месеци обаче породи множество въпросителни относно стабилността в развитието на „Les Rouges et Noirs” оттук насетне- Бен Арфа си тръгна след изтичането на договора в търсене на ново предизвикателство, стражът Томаш Кубек бе трансфериран в Аугсбург, капитанът Бенжамен Андре се присъедини към Лил, а тима бе напуснат и от Рами Бенсебани и Исмаила Сар, от което практически бе засегнато всяко едно звено. Качеството на пристигналите футболисти обаче (на Жереми Морел, Жорис Няньон, Ромен Сален, Едуар Менди, Фравиен Те и на закупения от Торино Мбайе Нианг) вдъхва на привържениците на бретонския гранд вярата, че ходът на събитията отново ще бъде в тяхна полза. А за Жулиен Стефан, човекът, който вече гравира името си със златни букви в клубната витрина, предстои още по-сериозно предизвикателство- да продължи революцията по бретонски и през стартиралата кампания. Началото й със сигурност е тъкмо в тази насока.

Автор: Мартин Цветков

Вижте още

10-те причини, правещи септември 2020 специален за Франция

razborfr 63

Кристоф Дюгари- един своенравен жирондинец на 50

razborfr 60

Ален Жирес- тъкачът на вълшебство

razborfr 84

67 коментара за “Революция по бретонски”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »