Защо френската одисея в Катар е достойна за огромни почести

Макар да не приключи с титла, Мондиал 2022 бе осеян с низ от подвизи, дело на „петлите“. Турнирът със сигурност трябва да бъде запомнен като сполучлив за тях- той ги затвърди като нацията с най-много финали и медали през последния четвърт век. В Близкия Изток синята селекция се справи с цели вълни от проблеми, участва в бележити спектакли, обогати своя облик с нови млади кадри и отвори вратата към още по-светли бъдещи години. Заслужава си да се взрем по-отблизо във всички тези процеси- те правят изминалия месец още по-специален.

Бетониране на най-високото ниво

Източник на снимката

Чрез битките в Доха „Les Bleus“ си проправиха път към 4-ти финал в последните 7 Световни първенства (1998, 2006, 2018 и 2022)- повече от всяка друга национална гарнитура за този период от време. Към тях добавяме 2-та финала на Европейски първенства (2000 и 2016), победния финал в Лигата на нациите (2021), както и 2-те спечелени Купи на конфедерациите (2001 и 2003). Сумарната равносметка за последните 24 години възлиза на 9 финала, 6 трофея и 3 втори места. Иначе казано, събитията от Катар засилват допълнително цяла една внушителна тенденция, при която трикольорите от Хексагона редовно се изкачват до последното стъпало на големите международни форуми. Именно постоянството в изявите на най-високо ниво е най-мащабният френски успех- защото не става въпрос за епизодичен проблясък или изолиран единичен пробив, а за трайно и ключово влияние във футболния елит- както на Стария континент в частност, така и на планетата като цяло.    

Легендарен финал, превръщащ се в монумент на Мондиалите

Източник на снимката

Титаничният дуел с Аржентина ни преведе през зрелище без аналог и сюрреалистичен като съдържание сюжет, изпълнен с лудост, френетичност, тотална непредвидимост и безпрецедентна драматургия. А всичко изглеждаше, че отива към безапелационна и безславна загуба на Франция- в рамките на първите 80 минути от двубоя „сините“ на практика не предложиха нищо в предни позиции и дори не бяха отправили точен удар във вратата на „албиселесте“.

Само за невъображимите 96 секунди обаче Килиан Мбапе сътвори немислимото, заличавайки пасива на тима си. Подобно развитие на нещата вещаеше психологическо предимство за французите, но възпитаниците на Лионел Скалони бързо се съвзеха от шока и в последните секунди на редовното време можеха да затворят срещата- в заключителната 7-а минута на добавеното време на редовната част Лорис отрази силен шут на Меси. Не успя да стори същото обаче в началото на второто продължение, когато аржентинският капитан отново изведе тима си напред, И когато изглеждаше, че „петлите“ няма как отново да се върнат в мача, Мбапе оформи хеттрика си 118-ата минута, в 123-тата пък Коло Муани направи пропуск очи в очи с Емилиано Мартинес. Поради съдбовния си залог, финалите често са двубои, в които рисковете се свеждат до минимум и виждаме доста обрана игра. Тук обаче и двете селекции до последно влагаха пълен ресурс и интензитет при търсенето на голове, с които всичко да се реши без дузпи. Подобно поведение в продълженията на директен сблъсък за световната купа е изключително. Дори и то обаче не попречи да се стигне до ултимативното изпитание- 11-метровите удари, където „Les Bleus“ пробудиха старите си демони.

Цялото неизмеримо изобилие от събития и обрати ни достави най-пълната възможна палитра от разнородни емоции, правещи наситеността и заряда на мача поразителни. Една епична битка, чието ехо ще кънти десетилетия напред. И която оттук насетне ще е образецът, спрямо който ще се оценяват бъдещите финали. Франция и Аржентина съвместно изваяха нещо, което ще остане за поколенията. Горчивината от загубен финал е неминуема. Но героизмът и непреклонността на Мбапе и компания, довели до наелектризиращия сценарий, носят всички основания за гордост и чест след края на турнира. Турнир, където играчите на Дешан отбелязаха цели 16 гола и станаха автори на запомнящи се мачове, сред които изпъква също вълнуващият триумф над Англия в четвъртфиналите. Едно е сигурно- този отбор на „петлите“ не оставя никого безразличен.          

Справяне с редица форсмажорни обстоятелства

Източник на снимката

Мащабите на постигнатото придобиват нови измерения, когато си дадем сметка с какво точно трябваше да се справя Дидие Дешан преди Мондиала и в хода му. Още месеците преди шампионата на планетата стана ясно, че селекционерът няма да може да разчита на титулярната двойка вътрешни халфове Н’Голо Канте-Пол Погба, която бе в основата на короната в Русия. Рафаел Варан трябваше да възвръща игрови ритъм директно на Световното в Катар след като в седмиците преди началото му лекуваше контузия. Вече отпътувала за Катар, групата понесе нови тежки удари- в последния момент травми получиха Преснел Кимпембе, Кристофър Нкунку и Карим Бензема. Всички те се наложи да отпътуват обратно към Европа. Неволите обаче не свършваха тук- след едва 10-ина минути игра в първия мач срещу Австралия кръстни връзки на коляното скъса титулярният ляв бек Люка Ернандес.

Това обаче не изчерпва неволите- в навечерието на мачовете на истината, срещу Мароко и Аржентина, голяма част от френските национали бяха застигнати от грип- Дайо Упамекано и Адриен Рабио трябваше да пропуснат полуфиналния мач поради тази причина, а непосредствено преди финала със заболяването бяха и още играчи, сред които Рафаел Варан, Ибрахима Конате и Кингсли Коман.

Чисто физическите неразположения и проблеми представляваха едната страна на нещата. В началото на турнира обаче Дешан трябваше да намери решения и за казуси от друго естество- как да вдъхне отново увереност на един колеблив отбор (3 загуби в 8 мача от март до октомври), да внедри успешно нова тактическа постройка с 4-ма бранители, да преквалифицира Гризман като халф и да замени Бенжамен Павар с Жул Кунде като титулярен десен бек.

Дешан трябваше скоростно да се адаптира към постоянно променяща се ситуация и да прекроява плановете си поради една или друга причина. С оглед на всичко, през което мина, 54-годишният наставник наистина извърши чудеса, превеждайки тима си до финала и бранейки титлата си до последната възможна секунда.

Фундаменти за бъдещето- здраво лидерско ядро, подсилено от нова вълна млади

Източник на снимката

За да може приключението в Близкия Изток да продължи до самия край, възлова роля играха утвърдени стожери- Юго Лорис, Рафаел Варан, Антоан Гризман, Оливие Жиру и Килиан Мбапе. За техния принос в груповата и елиминационната фаза стана въпрос в предходните материали. Адриен Рабио също доказа, че е способен да тегли отбора напред и неслучайно той самият сподели, че се чувства в най-добрата форма в кариерата си.

И ако от гореспоменатите обезателно се очакваше много, на сцената изгряха и нови герои- такива, за които първоначално дори не беше сигурно дали ще запишат участие на Мондиала. Многото контузии обаче преразпределиха картите.

Макар преди първенството да нямаше много двубои за националния екип на сметката си, Дайо Упамекано застана като твърд титуляр в центъра на френската защита и цялостно изигра забележителен турнир, в рамките на който нито един съперник не успя да го мине на дрибъл. Стабилен във физическите единоборства, уверен при шпагатите, той блестеше и с качествата си при изнасянето на топката. Друг централен бранител с още по-оскъден опит за „петлите“, Ибрахима Конате, също се вписва в графата „открития“ за синята селекция. През записаните минути той бе изключително надежден, като конкретно в полуфинала с Мароко (когато изигра пълния двубой) изнесе изключително представяне и спомогна значително за запазването на единствената суха мрежа. Упамекано и Конате заздравиха сериозно централната защита на „петлите“- там, където бяха едни от най-големите въпросителни преди отпътуването за Доха.    

В предни позиции Рандал Коло Муани на свой ред попадна под светлините на прожекторите, при това как! Влязъл в игра през второто полувреме на полуфинала, юношата на Нант реализира попадението за 2:0 само 44 секунди след появата си на терена! По това време от двубоя Франция бе подложена на силен натиск и тъкмо този гол в най-голяма степен се оказа определящ за крайния изход на срещата. Срещу Аржентина младокът влезе в игра в края на първото полувреме и тъкмо кой бе сред хората, които впоследствие бяха в основата на пробуждането за „петлите“- внесе енергия и раздвижване в забуксувалия авангард, срещу него бе извършено и нарушението за първата френска дузпа. Въпреки пропуска му в 123-тата минута, сумарното му представяне на Мондиала подклажда много надежди за по-нататъшното му бъдеще в синьо. Маркюс Тюрам също даде заявка за големи неща с „петлите“- включен на пожар в списъка на Дешан в последния момент преди Мондиала, той предостави качествен игрови профил, способен да върши чудесни обеми дефанзивна работа по левия фланг, битки за първа топка, но и разбира се решителни действия в хода на френските атаки- именно през него мина акцията, довела до втория гол срещу Мароко. Шампионският ген при него е заложен от баща му Лилиан, така че погледите няма как да не бъдат вперени към Маркюс и занапред.

Полузащитниците на Реал Мадрид Орелиен Чуамени и Едуардо Камавинга, въпреки ранната си футболна възраст, играха със самочувствие и устойчивост по катарските терени, а целият опит от изиграното Световно е още една предпоставка за славен по-нататъшен път за „Les Bleus“. Конкретно Чуамени (22 години) вече има два финала с Франция- първият бе за Лигата на нациите срещу Испания, когато той бе с важни заслуги за победата.     

Франция е обединена, признателна и вярваща     

Източник на снимката

Одисеята на Изток бе оценена подобаващо от цялата футболна общественост в страната- а това не е лесна задача с оглед критичността и перфекционизма на медиите и феновете там. Големите местни издания като „Aujourd’hui en France“ и „l’Equipe“ излязоха на първите си страници с красноречивите заглавия „Горди сме с „Les Bleus““ и „С високо вдигната глава“, а „Le Parisien“ възкликна „Благодарим на легендите!“. В рамките на цял месец Хексагона живя в ритъма на „петлите“ и чества подобаващо знатните успехи на своя отбор- различните населени места станаха арени на масови тържества, а по стара традиция „Шан-з-Елизе“ бе епицентърът им. Реакцията на феновете след загубения финал обаче бе дори още по-показателна за значимостта на стореното от селекцията на Дешан. 50 000 души посрещнаха трикольорите на площад „Кондорд“, за да ги приветстват с овации и са им благодарят за лудата авантюра, демонстрирания характер, достойната борба и незабравимите емоции. Тази декемврийска вечер в центъра на Париж бе еманация на сплотеността, която френските национали изградиха около себе си. А с оглед на всичко споменато в горните редове, вярата, че най-доброто предстои, е напълно основателна.    

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »