Сони Андерсон на 50: история за делото на един голям шампион

През втората половина на септември (на 19.09) една емблематична фигура за френския футбол отпразнува 5️0-ия си рожден ден- Сони Андерсон. Половинвековният юбилей е отличен повод да разгледаме пъстрия портрет на легендарния бразилец и начина, по който той променя Лига 1, оставяйки незаличимата си следа в най-великата игра.

Носител на надежда през бурните времена на „Велодром“

След като оставя отлични впечатления по бразилските терени с екипите на Вашко да Гама и Гуарани, Сони Андерсон пристига в Женева и още в началото на кариерата си в Европа започва да жъне лаври както на индивидуално, така и на отборно ниво, превръщайки се във водещ голмайстор за Сервет, а личните му постижения носят на тима му титла на Швейцария (негова 2-ра, след като преди това е покорил и бразилския шампионат с Вашко да Гама).

Фурорът му и бързата му адаптация към изискванията на европейския футбол не остават незабелязани и във Франция, като след само сезон и половина в Сервет той е привлечен в Олимпик Марсилия през 1994. По това време грандът от „Велодром“ изживява катаклизмични времена поради корупционните скандали и отнетата титла от 1993. Макар да стават европейски шампиони през въпросите година, марсилци са разтърсени от последствията след уговорения мач с Валансиен и се намират в извънредно затруднено финансово положение. Вследствие на това босът Бернар Тапи се явява принуден да разпродава звездите си и да търси техни заместници спрямо наличния бюджет.

Така изборът му пада върху обещаващия южноамерикански талант. И младокът не го разочарова- той отбелязва 16 гола в 24 изиграни мача (и 16 гола падат в 20-те му мача от Лига 1), превръщайки се по този начин в 5-и най-добър реализатор на шампионата тогава, въпреки че на практика изиграва едва половината сезон. Защото след само 6 месеца за него пристига оферта, която с оглед на събитията тогава трудно може да бъде отказана. Тя идва от амбициозния Монако. Въпреки че на базата на постигнатите резултати Марсилия, предвождана от Сони Андерсон, се класира на 2-ра позиция, тимът е изхвърлен административно в по-ниската дивизия поради драстично влошената финансова ситуация, което сериозно способства трансферът на бразилеца при „монегаските“ да се осъществи.

Приказка в Княжеството

На стадион „Луи II“ Сони Андерсон тласка кариерата си до нови висини. Той прекарва там 3 сезона, като играе съществена роля за сиянието на „червено-белите“ както на местната сцена, така и на континенталната такава. Това се случва посредством 67 гола в 117 изиграни мача, като този негов славен период логично е съпроводен и със съответните призове- най-добър голмайстор на Лига 1 за сезон 1995-1996 и най-добър играч на първенството за кампания 1996-1997. Подвизите му носят титла на Монако също през 1997.

През 3-те си сезона при „монегаските“ той си партнира със фигури, които впоследствие се превръщат в гръбнака на френския национален отбор като Тиери Анри, Давид Трезеге, Еманюел Пти и Юри Джоркаеф, а всичко това се случва под ръководството на изгряващия треньорски гений на Арсен Венгер.

90-те години на XX век са най-силното десетилетие за френския клубен футбол- тогава цели 7 тима от Лига 1 играят финали в Европа (2 от които са спечелени), а представители на Хексагона редовно достигат до заключителното каре от полуфиналисти. Един от тях е именно Монако със Сони Андерсон в редиците си. Латиноамериканецът повежда „червено-белите“ към място в ТОП 4 на Купата на УЕФА, пишейки една от многото славни страници на клуба от Лазурния бряг в европейските клубни турнири. Блясъкът на нападателя вече е централна тема във всички медии на Стария континент и привличането му става приоритет най-заможните грандове.

Каталунската авантюра

Закупен е в Барселона, а като футболист на каталунския клуб печели 2 пъти титлата на Примера Дивисион и в двата сезона, в които участва, добавя също 1 Купа на Испания и 1 Суперкупа на Европа. Не пропуска да се разпиша и в Ел Класико при убедителния успех над „Лос Меренгес“ с 3:0 на „Камп Ноу“, както и при равенството 2:2 на „Сантяго Бернабеу“ . И ако първият му сезон е забележителен и в личен план, то през втората кампания тогавашният старши треньор Луис Ван Гаал  много по-рядко му гласува доверие, а статутът на резерва никак не устройва жадния за изява реализатор. Неговата амбиция съвпада с тази на точния човек в точния момент- президента на Олимпик Лион Жан-Мишел Олас.

Славните години в Лион- изстрелването на цял един клуб в нова орбита

Източник на снимката

Така се стига до рекордния за местните стандарти тогава трансфер на стойност 125 милиона франка (приблизително 20 милиона евро). Резултатите от инвестицията са мигновени и надграждащи се ежегодно. Сони Андерсон прекарва 4 сезона край бреговете на Рона и Сона, участвайки пряко в метаморфозата, трансформирала Олимпик Лион в доминантна сила във френския футбол и фактор на международната арена.

Хронологически Лион първо се класира на 3-то място с квота за Шампионска лига през 2000 година, впоследствие през следващия сезон стига до сребърните медали на Лига 1 и триумф в Купата на Лигата преди да материализира възхода си и в първа в историята титла през 2002, защитена успешно година по-късно. В целия този период от време Сони Андерсон е основният реализатор на тима и се превръща в най-добър голмайстор на Лига 1 в 2 от изиграните 4 кампании. Носи капитанската лента във финала в турнира за Купата на Лигата, спечелен от „хлапетата“ в началото на новото хилядолетие- отличие, което отприщва цикъла от постижения за ОЛ през това десетилетие (включващо рекордните 7 поредни титли, Андерсон е замесен в първите 2).

Източник на снимката

Головете на бразилския стрелец имат възлова функция в изграждането на новия европейски облик на ОЛ, като най-запомнящите се от тях ще разгледаме малко по-надолу в статията. Роденият в Гоятуба футболист представлява източник на вдъхновение и опит за своите съотборници, участвайки дейно в градежа на колектив със здрави устои и самочувствие, продължаващ своето развитие и след напускането на голмайстора през 2003. Но осъщественият преход към шампионството и промененият статут на Лион са преломна точка в еволюцията на клуба- именно там южноамериканецът се оказва определящ фактор.Равносметката му е 94 гола в 161 мача.

В навечерието на своето пенсиониране от клуба, иконичният за ОЛ Бернар Лакомб и попитан кой е най-големият му успех в Лион 50 години след първия му досег с институцията (40 от тези 50 години той прекарва именно там). Отговорът му е красноречив- привличането на Сони Андерсон- трансфер, за който именно Лакомб е с основна заслуга. В града дори има стадион, носещ името на „кариоката“.

Стил на игра и най-запомнящи се голове

Андерсон се отличава с изключително разнообразен атакуващ профил, позволяващ му да бъде да бъде както бързоног дрибльор със зрелищен завършващ удар, така и рационален специалист по реализирането на попадения с едно докосване в наказателното поле. Тази негова комплексност му дава възможност както да печели терен със солови акции, които често и сам да завършва, така и да се вклинява в пеналтерията, където да бъде цел номер 1 на адресираните подавания. Тези си качества той съчетава и с умението да проявява спокойствие и прецизност при изпълнението на дузпи, бидейки отличен от бялата точка. Все пак, ако трябва да отличим тип попадение, който сякаш му е най-присъщ, това са головете след самостоятелен рейд, кулминиран от удар около границата на наказателното поле с левия крак в горния обратен ъгъл на вратата.

Най-паметният му гол с екипа на Олимпик Марсилия е срещу бъдещия му отбор Монако, когато поемайки топката с гръб към вратата я овладява умело и експресно и успява с мощен далечен удар да я прати в скобата на „монегаските“, оформяйки дубъла си в тази среща и носейки победата на тима си.

Бележито негово попадение с фланелката на Монако пък остава това в първия четвъртфинален мач срещу Нюкасъл през 1997. То идва след като „червено-белите“ успяват да се преборят за топката в средата на терена, Тиери Анри я поема, за да пробие по десния фланг и да асистира на Андерсон, който не трепва и вкарва единственото попадение в мача, оказало се впоследствие съществено за отстраняването на „свраките“.

4-те години в Лион са още по-богати на голове. Една от перлите сред тях е този срещу Ланс през сезон 2000-2001 на „Жерлан“. Бразилецът поема топката в центъра на терена до линията на тъча и в типичния си стил пробива чак до границата на пеналтерията, откъдето с левия крак прострелва стража на северняците. Този гол сякаш остава най-добре илюстриращ творчеството му на терена (първият гол в първото видео от тази част на статията).

Реализаторът не пропуска да заблести и в големите европейски вечери. Бележейки хеттрик на „Жерлан“ срещу Брюж, той носи успеха на „хлапетата“ с 3:0, като по този начин е заличен пасива от първата среща (загуба с 4:1 в Белгия) и е сътворен значим обрат в 1/16 финалите от Купата на УЕФА през 2001. Емблематични за Лион в началото на новото хилядолетие са мачовете с Интер от груповата фаза на Шампионска лига през сезон 2002-2003. В единия от тях нападателят завършва бляскава многоходова атака, като това и до ден днешен представлява един от най-изкусно конструираните голове на ОЛ в турнира.

Двубоят на „Жерлан“ завършва 3:3, а в ответния мач в Милано южноамериканецът се разписва с характерния му плътен шут извън зоната на пеналта и допринася за престижния успех на лионци с 1:2.

Завършекът на състезателната кариера и преходът към новите поприща

В кариерата си той оставя трайна следа и на още няколко места. Прекарва едни сезон в испанския Виляреал (2003-2004), където е основна фигура и най-добър реализатор при достигането на първи в историята на клуба европейски полуфинал (в Купата на УЕФА). Следват 2 години в Катар, където отново печели голмайсторския приз. Бенефисният си мач организира на „Жерлан“ в Лион, където в емоционален спектакъл пуска завесите на славната си кариера. А като символ на приемствеността, в рамките на няколко минути играе заедно на терена със своя син.

В годините след оттеглянето като професионален играч се подвизава известно време като ръководител в швейцарския Ксамакс, впоследствие става треньор на нападателите в Олимпик Лион между 2006 и 2011 преди да се насочи към телевизионните футболни анализи, каквато е понастоящем сферата му на действие в популярния френски канал Bein Sport.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »