Стълбовете на успеха за „петлите“

Обратното броене преди големия финал започна. Устремени към третата си звезда, „Les Bleus“ демонстрираха в елиминационната фаза аргументи, затвърждаващи и обогатяващи силните страни, за които вече се знаеше. Те ще бъдат основоположни и в неделя, когато тимът на Дешан има среща с историята.

Справянето с напрежението в двубои, където нямаш право на грешка

С оглед на злочестата участ на редица предходни световни шампиони, да се прескочи груповата фаза само по себе си беше огромно облекчение за футболната общественост в Хексагона. В мачовете на директна елиминация обаче често царят други закони, а статутът на изявен фаворит тежи още повече. Особено като се имат предвид събитията от Евро 2020 и отпадането от Швейцария на осминафинал. Нова подобна елиминация щеше да бъде тежко изживяна. А битките с Полша и Мароко имаха предпоставки да се окажат капани- и двете селекции, макар и в различна степен, вече бяха изпълнили първоначалните си минимални цели на Мондиала и излизаха срещу французите пределно мобилизирани, но освободени психически. Конкретно срещу Мароко, два големи фаворита вече изгоряха (Испания и Португалия). Синята селекция обаче не допусна тежестта на очакванията от задължително класиране в следващата фаза да повлияе негативно. Въпреки периодите, в които отстъпваше инициативата на съперниците си, степента на влагане, отдаденост, фокус, сериозност и съсредоточеност остана висока.

Конфронтацията с Англия пък бе тест от друго естество- нужно бе да се прояви характер в челен сблъсък с друг главен претендент за златото. И това се случи- въпреки че при резултат 1:1 „петлите“ минаха през критични моменти, можещи да наклонят везните в полза на британците, манталната устойчивост бе съхранена и Франция излезе невредима от тежките етапи преди да се възползва оптимално добре своите възможности. И тук изпъкна на преден план един облик, който бе фундаментален в Русия, но който не бяхме сигурни дали отново ще видим и на това Световно.

Лекции по футболен прагматизъм     

Мачовете с Австралия, Дания и Полша даваха индикации, че на този турнир „сините“ ще търсят надмощие и при владението на топката, и при присъствието в противниковата половина, и при броя на създадените ситуации. Четвъртфиналът и полуфиналът обаче бяха показно, че не това е приоритет. С 42 % притежание срещу Англия и 38 % срещу Мароко, „петлите“ възприеха отново изчаквателния подход, донесъл им втората звезда на екипа. Той обуслови и количеството отправени удари- 5:8 точни (в полза на „трите лъва“) и 3:3 точни срещу тима на Уалид Реграги. Решителността и прецизността в двете последни третини на терена направиха разликата- в двата споменати двубоя първенците на планетата засвидетелстваха отлична конвертируемост на положенията си, а в своята пеналтерия можеха да се уповават на фантастичен Юго Лорис, който да вади кестените от огъня в случаите, когато се получаваха пролуки в отбрана. Макар да допуска положения пред вратата си (главно след индивидуални неточности), френският защитен блок не се разпокъса трайно и запази организацията си без да изпада в хаос или глуха защита.

През последната година и половина този прагматичен игрови модел сякаш бе отстъпил място на зрелищността и изобилието в предни позиции. В мачовете на истината обаче често е нужно нещо повече- гъвкавост в подхода и адаптивност към противника. И надали има човек, който да знае това по-добре от Дидие Дешан. В момента Франция изглежда еднакво опасна и когато е в ролята на диктуващия ритъма отбор, и когато действа на контри. А това прави отбора пригодим към всякакъв сценарий.

Постоянно засилващата се роля на лидерите

С всеки мач от елиминационната фаза все по-силно впечатление прави възходът във формата на тарторите в отделните линии. Любопитното е, че много от тях преоткриха най-добрата си форма тъкмо за мачовете на истината. Юго Лорис например имаше притеснителните 40 процента отразени удари преди четвъртфиналите, като дори бе сочен от медиите на Албиона като потенциално лабилно звено. Тъкмо срещу британците обаче той извади най-класното от своя асортимент, реализирайки рекордните за френски страж на тази фаза 6 ключови намеси. Отново той бе непробиваем срещу Мароко. Рафаел Варан също трябваше да преоткрива силните си дни в хода на Мондиала, тъй в седмиците преди началото му лекуваше травма, а в третия мач от групата (срещу Тунис) даде признаци на разколебаване. Оттам насетне обаче градацията в представянето му е налице и неслучайно покрай опитния стожер действат уверено както Дайо Упамекано, така и Ибрахима Конате. Антоан Гризман е вездесъщ в многопрофилната си роля в средата на терена и заслужено обира приз след приз за индивидуалните си заслуги. След смутните си месеци в Атлетико Мадрид, Гризу изживя пълна метаморфоза с националната фланелка и е най-постоянният играч в селекцията на целия турнир. Картата, показваща зоните му на действие и влияние, е красноречива:

В предни позиции пък Килиан Мбапе и Оливие Жиру правят същински фурор, бидейки пряко въвлечени в общо двуцифрен брой голове (5 попадения и 2 асистенции за звездата на ПСЖ, 4 реализации за тази на Милан). Всеки един от елиминационните мачове дотук бе решен от ключово действие на някой от двамата (или и двамата). Взаимодействието помежду им също изглежда надградено.      

Обогатен спектър от варианти за левия фланг и за завършващата фаза

Комбинацията от Мбапе и Тео Ернандес носи безкрайно много дивиденти в атакуващ план, но крие рискове при контраатаки на съперника, тъй като крайният бранител на „петлите“ играе високо изнесен, а Килиан е играчът с най-малко дефанзивни действия на Мондиала дотук. Неслучайно мароканските национали акцентираха атаки оттам, а ходът, с който си послужи Дешан, даде витален резултат. Маркюс Тюрам заигра на лявото крило, внасяйки повече баланс между двете фази на играта, а Мбапе се премести на върха на атаката (на мястото на излезлия Жиру). Макар да не е любимата му позиция, 23-годишният французин се справя прекрасно и на нея, предоставяйки на противниковите централни защитници съвсем различен типаж действия в сравнение с тези на Жиру. Тоест, рокади в позициите на изпълнителите не са немислим вариант и срещу Аржентина.

Финалното действие в атаките обаче би могло да дойде от най-различни места и в изпълнение на най-различни единици, както се уверихме и в последните двубои. Орелиен Чуамени, Тео Ернандес и Коло Муани блеснаха с качествени завършващи удари, донесли ценни попадения. С 6 различни голмайстора при 13-те си отбелязани попадения дотук трикольорите отправят ясно послание към Аржентина, че опасността на практика витае отвсякъде. Дали обаче всички гореописани тенденции ще достигнат апогея си в най-важния момент- отговорът няма да закъснее.

Автор: Мартин Цветков