Как ПСЖ изкова новия си облик и се доближи само на мач от своя блян

След две лета на напускащи звезди и озоваване на прага на отпадането още преди елиминациите надали са били мнозина вярващите, че парижани ще са по-близо от всякога до крайния успех в Шампионска лига. Увереността на Луис Енрике обаче остана непоклатима във всеки един момент. И имаше защо – под умелата навигация на ибериеца френският шампион претърпя така необходимата му метаморфоза и в момента е на една среща от вечната слава. А възлова роля за това изиграха и силни фигури във всяко звено, някои от които малко очаквани.

Крепостта Донарума

В началото на октомври срещу Арсенал ПСЖ като цяло и Джиджо в частност създадоха у френската футболна общественост сериозна доза съмнения за продължението на сезона – юношата на Милан се оказа пряко замесен в допуснатите тогава попадения, а неспособността на тима му да реагира бе притеснителна. През 2025 обаче тъкмо италианският страж е този, около когото се изгради едно ново лице на парижкия гранд, а това получи още по-значимо проявление в двойния сблъсък с „артилеристите“ на полуфиналите.

Първият сериозен тест взет с отличие бе още в четвъртата минута срещу Габриел Мартинели, а малко след това последва отразен с вещина изстрел на Йодегор. Сред аспектите, в които надграждането дава плодове, са и излизанията при статични положения – нещо, чрез което вратарят внесе допълнителна стабилност. Именно корнерите бяха сред най-силните компоненти на лондончани. Но дори и там Донарума остана непробиваем, помагайки на отбора си да излезе сух от трудния първи четвърт час, в който натискът на гостите бе вихрен. През второто полувреме стана автор и на зрелищно спасяване срещу Букайо Сака, като летежът топката отиваше право към скобата. Допуснатият впоследствие гол с нищо не смъква от геройствата на италианеца под рамката на вратата.

Впрочем, той вече бе с възлова роля и при победата в Лондон, където блесна най-отчетливо с намесите си в преките дуели очи в очи първо с Мартинели, после и с Трусар. Сумарно за двете конфронтации с „топчиите“ Джиджо реализира 8 спасявания, обезнадеждавайки опонентите си.

Това всъщност бе и продължение на наказателната му акция срещу британци в елиминационната фаза. Преди Арсенал европейският шампион от Евро 2020 вече се бе превърнал в кошмар и за Астън Вила, правейки на реванша в Бирмингам решаващи интервенции при удари на Маркъс Рашфорд, Юри Тилеманс и Марко Асенсио. По този начин ПСЖ оцеля в най-критичните минути, избегна изравняването на общия резултат и потенциален болезнен обрат. На още по-ранна фаза, в осминафиналите, отново апенинецът бе в епицентъра на събитията, парирайки дузпите на Дарвин Нунес и Къртис Джоунс и смълчавайки „Анфийлд“.

Селекция от напаснати идеално попълнения

Що се отнася до визитки на новопристигащите, на хартия трансферното лято 2024 бе много различно от приоритетите, на които дълго време катарските собственици на ПСЖ залагаха. Именно то внесе в състава на Луис Енрике фигури с потенциал, намиращи се в началото на футболния си път, които астурийският треньор вписа идеално в концепцията си.  

По брой изиграни минути, Уилям Пачо е сред трите най-използвани полеви играчи. В партньорство с капитана Маркиньос, Пачо е гръбнакът на една от най-дисциплинираните защити Европа. Скоростно адаптиран, ефективен в единоборствата, умел в изнасянето на топката, мощен физически и и правещ малко фаулове – такъв е профилът на еквадореца. Нищо излишно и нищо напразно – играта му е прецизна до минимализъм. Скромността и всеотдайността му също са високо ценени както на терена, така и в съблекалнята.

Друг стратегически елемент несъмнено е Дезире Дуе. Едва 19 годишен, сребърният медалист от последните Олимпийски игри бе привлечен за 50 милиона евро. След няколко месеца на адаптация, той започна да разкрива истинския си потенциал, а възходът му съвпадна с този на столичани в Европа. Първият му гол за ПСЖ падна през декември срещу Залцбург. Оттам насетне младокът продължи на ниже игрови минути, голове и асистенции. Най-голямата му ценност обаче е друга – той вероятно най-универсалната единица в схемата на Луис Енрике. Дезире Дуе може да играе по фланговете, като „фалшива деветка“, а също и в ролята на вътрешен полузащитник. В мача срещу Рен (4:1) за първенството например блестеше в тризъбец в средата на терена, а срещу Ливърпул действаше по дясното крило с впечатляваща увереност. Неслучайно вече получи и първата си повиквателна за националната селекция на Франция като Дешан изтъкна именно поливалентността му като силен коз.

Сред привлечените през миналото лято се откроява и Жоао Невес – още една млада перла (на 20 години), в която бе вложена солидна сума – 60 милиона евро. Сума, която се оказа изключително рентабилна инвестиция. Португалецът е рекордьор по брой успешни шпагати в цялата Шампионска лига, покрива изключителен периметър терен, технически борави с топката отлично дори в тесни пространства и умее да раздава възлови подавания. Освен всичко друго, въпреки на пръв поглед скромния си габарит, той се справя превъзходно в единоборства. Именно в този регистър той се открои най-много в полуфинала с Арсенал.

През януарския трансферен прозорец Насер Ал-Келайфи и компания обогатиха състава и с привличането на Хвича Кварацхелия (70 милиона евро) от Наполи. Грузинецът също се радва на скоростна интеграция във френската столица, а изявите му са на висота и на континенталната сцена. Той бе човекът, отбелязал важния втори гол за обрата в първия четвъртфинал срещу Астън Вила. С многобройните си дрибли, финтове и залъгващи движения Квара представлява перманентна заплаха. Въпреки атакуващия си профил, той не щади усилия и в дефанзивен план като пресира високо и агресивно опонентите си, олицетворявайки сам по себе си борбеността и мисълта за колектива, присъщи на новия ПСЖ.

Трансформацията на Усман Дембеле

Когато ПСЖ и Арсенал се срещнаха в есенната фаза на Шампионска лига Усман Дембеле отново бе често срещано лице в заглавията, но по доста по-различни причини спрямо настоящите. Луис Енрике бе взел решение да наложи санкция на играча си като не го включва в групата за мача на „Емирейтс“. Макар това да не донесе игрови дивиденти на отбора в рамките на конкретната среща, в дългосрочен план ефектът бе налице. Защото Дембеле се завърна много по-дисциплиниран и постоянен.

Работата му с индивидуален видео аналист, както и извънредния труд, влаган в хода на тренировъчния процес, допринесоха за шлифоването на завършващия му удар. А препозиционирането му на върха на атаката се оказа един от най-гениалните и стратегически ходове на Луис Енрике. Юношата на Рен вече се оказваше още по-често на стрелкови позиции, където да демонстрира нагледно плодовете от усърдието си. И го правеше брилянтно до края на сезона. Фактор за това е и нещо, за което самият национален селекционер Дидие Дешан говори – че когато действа на фланга, Дембеле влага много енергия и усилия в дрибли и рейдове и когато настъпи моментът за изстрел, в него няма достатъчна свежест. Докато когато играе като фалшива деветка, французинът борави с по-малко докосвания и може да насочи почти целия си фокус именно върху завършването на атаките. В съчетание с преоткритата му увереност и флуидността му в наказателното поле, головата ефективност достигна рекордни висини. Общо за сезон попаденията, реализирани от световния шампион, са 33, а само в рамките на Шампионска лига – 8. Ако добавим и 4-те му асистенции в турнира на богатите, общият брой попадения, в които е директно замесен на континенталната сцена, възлиза на 12 (което е най-добро постижение на френски футболист за един сезон в историята на турнира досега).

С най-богат опит сред съотборниците си в предни позиции, той се утвърди по естествен път и като техен лидер и образец, а взаимодействието им е колкото зрелищно, толкова и резултатно.    

.

Полирани диаманти, вплетени в истински колектив

В похода на парижани към финала цели 12 различни играчи допринесоха с попадения. Дори когато топ реализаторът Усман Дембеле се наложи да не започне като титуляр в реванша с Арсенал, французите намериха начин да прекроят офанзивния си облик, оставайки съзидателни, опасни и резултатни в предни позиции. Луис Енрике успешно жонглираше с разнородните таланти в състава си, като дори и играчи в топ форма като Брадли Баркола или Дезире Дуе се случваше да остават на пейката като част от ротацията. Установената конкуренция в тима обаче изцяло се вписва в графата „здравословна“ и в нито един момент не е имало войни на егота, конфликти или смущаване на микроклимата. Испанският специалист съумя да изгради един истински обединен тим, чийто фокус е изцяло насочен към чисто футболния аспект на нещата. С изобилие от млади перли, които процъфтяват под ръководството на треньор, печелил Шампионска лига и имащ ДНКто на победител, ПСЖ изглежда най-накрая намери и приложи правилната формула. 

Автор: Мартин Цветков