С какво 2024 се превръща в запомняща се за „петлите“
На ниво национални отбори годината върви към своя край, а тя е пребогата на значими събития, явления и процеси, касаещи „петлите“. С ключова роля и призови класирания и в двата най-големи спортни форума, Европейското и Олимпиадата, французите отново бяха неизменна част от водещите им теми. Вече с мисъл и за по-напред, нека видим какво донесоха и като изживявания, и като перспективи последните месеци за „Les Bleus“ и по какъв начин се случва преходът между поколенията в състава.
Затвърждаване като една от движещите футболни сили
Макар футболната общественост обсесивно да се взира приоритетно върху оскъдната голова резултатност на Франция по време на Евро 2024, пълната картина обхваща много по-широк спектър. Първостепенен приоритет при оценяването на представянето са резултатите, а в случая на синята селекция те бяха на солидно ниво, позволяващо да се достигне финалното каре. Разбира се, че надеждите на всички в Хексагона бяха за трофей, но не бива да се забравя, че официалната цел, поставена на Дидие Дешан от Диало (президентът на Френската футболна федерация) бе именно място в топ 4. Впрочем, това е четвърти случай в рамките на последните 8 години, в който трикольорите се класират минимум на полуфинална фаза на еврошампионат или Мондиал, а паралелно с това бе спечелена и една Лига на нациите през 2021.
Освен похода до престижния квартет от най-добри тимове на тазгодишния континентален шампионат, Франция завоюваха и сребърните медали от футболния турнир на Олимпиадата в Париж. С постижението си играчите на Тиери Анри дадоха своя принос за това страната да финишира на най-предна позиция от европейските нации в крайното класиране по медали на Игрите. Ако разширим погледа си и до европейските клубни турнири, чиито заключителни етапи се състояха в навечерието на лятото, ще открием Пари Сен-Жермен и Олимпик Марсилия сред полуфиналистите респективно на Шампионска лига и Лига Европа. Така че разочарованието от отсъствието на трофей не бива да замъглява цялостната силна равносметка за френския футбол през 2024.
Бетонна защита на Евро 2024
Обликът на „петлите“ в дефанзивен план често е бил сред козовете на тима, но на еврофиналите той бе издигнат до ново ниво. „Les Bleus“ не допуснаха нито един гол от игра преди полуфиналната фаза (единствено Левандовски от дузпа успя да разпечата вратата им в последния мач от групата). Макар срещу Испания тази серия да приключи, общите впечатления от защитния вал няма как да не са повече от положителни.
Въпреки че Уилям Салиба и Дайо Упамекано нямаха опит като тандем в центъра на отбраната, техният синхрон се получи мигновено и това даде своите плодове. Играчът на Байерн съумя да превъзмогне трудната пролет на клубно ниво, за да разгърне по-добрата си светлина с националната фланелка, правейки втори последователен силен голям форум след Мондиал 2022. Като патрон в защитната формация обаче несъмнено се открои Салиба – човек, който допреди Евро 2024 не успяваше да си проправи път в селекцията. Авторитетните му изяви и постоянството в хода на мачовете неслучайно му донесоха и място в идеалния отбор на надпреварата. Друга една фигура също спечели множество точки на сметката си – Жюл Кунде. Централен защитник по профил, той почти винаги е бил ползван от Дешан като десен бек. Изминалият континентален форум определено може да се окачестви като негов най-силен за Франция – футболистът на Барселона намери точния баланс между уплътняването на зоната си и ефективните включвания по фланга в предни позиции. Тео Ернандес бе последният елемент в тази впечатляваща формация, като той също надгради над представянето си от Мондиала, макар този път приносът му в атака да не можа да се конкретизира.
А зад всички тях бе Майк Менян, автор на фантастичен турнир и също фигуриращ в идеалната единайсеторка на надпреварата. Умело координиращ отбраната пред себе си, солиден на голлинията, надежден при излизанията и решителен в най-напрегнатите моменти – стражът затвърди категорично статута си на лидер. Юношата на ПСЖ се превърна в първия френски вратар, който запазва 4 чисти мрежи в рамките на едно Европейско първенство. Той, както и 4-мата гореспоменати от защитата, изиграха пълните 6 мача без в нито един момент да бъдат заменяни или ротирани. А допълнителен комфорт и сигурност внасяше присъствието на опитния Нголо Канте, чието завръщане бе счетено за изненада, но определено се оказа чудесен ход на Дешан.
Неволи в предни позиции
И ако в своята половина французите действаха убедително, то в по-предни позиции и по-конкретно в завършващата фаза нещата стояха доста различно – само един отбелязан гол от игра за целия турнир (на Коло Муани срещу Испания), останалите две попадения бяха след дузпа и след автогол. Пословичната ефективност от предни турнири този път бе на светлинни години разстояние, защото положения не липсваха – общо 96 удара бяха отправени по посока на противниковите врати. Няколко фактора обаче обусловиха патилата в атака.
Случаят с Мбапе неминуемо изплува на първо място. Френският капитан имаше доста накъсана игрова практика в сезона си на клубно ниво, а контузия в гърба споходи подготовката му преди еврофиналите. В първия мач от групата пък бе получената фрактурата на носа, налагаща носенето на маска. Съвкупността от тези наслагвания направи така, че звездата на световния футбол да остане далеч от най-оптималната си кондиция и от стандартите си. Колегата му на другия фланг Усман Дембеле, макар да успяваше да се озове на добри позиции, отново бе спохождан от хронична липса на прецизност при центриранията и при финалните изстрели. Друг човек, на когото се възлагаха много очаквания, Маркюс Тюрам, така и не съумя да се впише в офанзивната формация. Привикнал да играе в различна схема в клубния си Интер (в тандем с още един нападател), той често оставаше изолиран, а в случаите, когато до него стигаха добри топки, той на свой ред записваше сериозни пропуски. С едва 2 гола в 25 изиграни двубоя за „Les Bleus“, въпросителните около него продължават да нарастват.
Конкретика при реализирането не можа да дойде и с включвания от втора линия, въпреки опитите и на Чуамени, и на Гризман. Конкретно Гризу преживя най-трудния си голям форум с националния екип. Изпробван на няколко различни позиции (и като вътрешен халф, и зад нападателя, и на дясното крило), вторият капитан на Франция изглеждаше изгубен от цялото това препозициониране и така и не преоткри влиянието, благодарение на което стана рекордьор по поредни мачове за трикольорите. Нещо повече, в полуфинала с Испания той дори отпадна от стартовата единайсеторка, а по-малко от 3 месеца по-късно обяви оттеглянето си от националния тим.
Наслагването на всички тези елементи, имащи като последствие хроничната голова немощ, налагаха необходимостта от вкарването в игра на други фигури, такива, които потенциални биха могли да преобразят положително атакуващия сектор и по-конкретно завършващата му фаза. За жалост обаче Дидие Дешан на практика на даде шанс нито на Оливие Жиру, нито на Кингсли Коман и Брадли Баркола. Отсъствието им от терена лиши „петлите“ от ценни кадри, способни всеки по своему да даде така търсената добавена стойност.
Зрелищната олимпийска епопея
Само няколко седмици след събитията от немските терени за Франция настъпи участие, при това като домакин, на летните Олимпийски игри, а предвожданата от Тиери Анри футболна гарнитура предостави на зрителите спектакъл, резултатност и паметно представяне. Походът на отбора до сребърните медали бе белязан от 14 реализирани гола в 6-те изиграни мача, като Жан-Филип Матета се открои с 5 попадения, поразявайки целта във всеки един от мачовете в елиминационната фаза. Майкъл Олизе пък се превърна в най-добрия подавач на турнира със своите 5 асистенции, добавяйки към тях и два гола и давайки своя ключов принос за отборните постижения.
След повече от категорично прескачане на груповата фаза, за „петлите“ дойде на дневен ред сблъсък с опонента, генериращ най-висок емоционален заряд – Аржентина. В седмиците преди Олимпиадата в социалните мрежи бе изтекло скандално видео, в което играчи от мъжкия състав на „гаучосите“ пеят песни на расистка основа срещу футболистиот френския състав. Разбира се, случилото се получи получи логичния отзвук и доведе до още по-обтегнати отношения между двете страни, още повече, че и южноамериканските провокации след финала на Мондиал 2022 съвсем не са забравени. Предвид целия контекст, това несъмнено беше битка за печелене на всяка цена. Впрочем, „битка“ сякаш най-точно характеризира този четвъртфинален мач и в него възпитаниците на Анри проявиха нужния характер, за да завоюват триумфа с 1:0. Следващата фаза пък ще се запомни с късната драма, чрез която французите си обезпечиха място на финала – до 83-ата минута Египет водеше с 0:1 преди Жан-Филип Матета да възстанови равенството и да прати мача в продължения, където вече домакините да направят разликата и да стигнат до още два безответни гола.
Дуелът с Испания за златото се превърна в най-резултатния олимпийски футболен финал в историята с цели 8 гола в него, а цялостният сюжет също е без аналог в досегашните турнири. След мечтано начало и ранен гол, „Les Bleus“ получиха леден душ, като в рамките на 10 минути инкасираха три попадения и още след половин час игра мисията им изглеждаше почти непосилна. Трикольорите обаче демонстрираха непримиримост и сътвориха знаменит последен четвърт час на мача, в който първо Аклиуш намали резултата и върна надеждите, а после в заключителните секунди след дълго преразглеждане от ВАР бе отсъдена дузпа за домакините, която Матета материализира и хвърли в екстаз Хексагона. И макар в продълженията нещата да не се развиха в желаната от синята селекция посока и иберийците да надвиха с 3:5, местната общественост имаше всички основания да се гордее с отбора си. Вулканът от изживени емоции донесе първи футболен медал от Олимпиада за страната след златото от 1984. А от състава на Тиери Анри се забелязаха имена, можещи да продължат да носят добавена стойност, вече и в селекцията на Дидие Дешан.
Смяна на поколенията
Макар преходът между съставът световен шампион 2018 и настоящия облик на тима да бе по-скоро плавен, 2024 остава годината, в която смяната на генерациите се почувства най-осезаемо. Това е годината, в която Майк Менян за първи път застана на вратата на Франция за голям форум, като преди това Юго Лорис бе изиграл 4 Световни и 3 Европейски първенства като титуляр под рамката. Евро 2024 бе и първият турнир от такъв мащаб след оттеглянето на Рафаел Варан. Оливие Жиру, реализатор номер 1 в досегашната история на селекцията, записа оскъдно игрово време в Германия, а те бяха и последните му с екипа на „Les Bleus“. Разочароващото за Гризман континентално първенство бе последвано от оттеглянето му от националния тим в началото на есента. Така лидерското съсловие, донесло толкова слава на „петлите“, отстъпва място на новата вълна.
А както стана въпрос и и малко по-горе, част от нея е плод и на олимпийския отбор. Маню Коне и Майкъл Олизе направиха силни летни трансфери на клубно ниво респективно в Рома и Байерн Мюнхен, а Дидие Дешан ясно показа, че възнамерява да разчита на тях, повиквайки ги в първия тим и давайки им сериозно игрово време в хода на мачовете от Лигата на нациите, където двамата дадоха обнадеждаващи сигнали за бъдещето си в синьо. Лоик Баде също получи повиквателна, макар задачата му да се пребори с конкуренцията в центъра на защитата да не е лека. Жан-Филип Матета на този етап не е попадал в списъците с повикани, но със сигурност също има много какво да даде на тима. С все по-важна роля е 22-годишният Брадли Баркола, който понастоящем е със статут на лидер при голмайсторите в Лига 1, а впечатленията, които оставя с националната фланелка, също са чудесни. Макар да не се радва на игрово време в клубния си ПСЖ, съотборникът му Коло Муани остава с най-добри показатели сред реализаторите за Франция през последните месеци и именно чрез него бяха постигнати ценните победи над Белгия.
6 години след световната титла, от шампионския отбор от 2018 на практика останаха единствено Килиан Мбапе, Н’Голо Канте и Усман Дембеле. А в отсъствието на първите двама, капитанската лента бе носена и от Орелиен Чуамени – символ за новосформиращото се лидерско съсловие при „петлите“. В заключителните мачове за годината през ноември възпитаниците на Дешан имат за мисия да се класират за елиминационната фаза на Лигата на нациите, като това би станало факт дори при само една спечелена точка от двубоите с Израел и Италия. Просперитет към елиминациите потенциално би отворил вратите към атака на втори трофей от този турнир (след триумфа от 2021) – нещо, което би дало мощен тласък за бъдещето на този обновен френски състав.
Автор: Мартин Цветков
