Източна Европа- земя на съдбовни мачове за Франция
Завършилото Евро 2020 продължи една любопитна тенденция за Франция- историята на „петлите“ е все по-силно белязана от мачове, провели се в Източна Европа. Дълго време табу при домакинства на Световни или Европейски финали, от 2012 насам регионът е арена на множество битки, донесли на „Les Bleus“ пълния спектър емоции. Тяхното пътуване до Букурещ за сблъсъка с Швейцария се оказа последната точка от тазгодишното приключение, но други градове от този обширен край на Стария континент също имат значимо място в мемоарите им, някои от тях- легендарно място. Нека проследим как реално Изтока се превърна във възлов за селекцията в синьо.
„Донбас Арена“ в Донецк- извор на надежди за възраждане
Сребърните медали от Мондиал 2006 изглеждат като далечен спомен и в две поредни големи първенства (Евро 2008 и Мондиал 2010) Франция отпада още в груповата фаза. Особено катаклизмичен е абзацът от Световното в Южна Африка, след който и приключва ерата „Раймон Доменек“. Оглавен за първи път от фигура, покорила световния връх с „петлите“, но като играч, Лоран Блан, националният тим трябва има трудоемката задача да загърби руините и започне нов строеж. За първия сбор на националите като селекционер, Блан не повиква нито един от игралите на злощастното Световно в ЮАР. Но за еврофиналите в Украйна и Полша 10 от тях все пак се озовават сред 23-мата избраници. В серия от 21 поредни мача без загуба, французите отпътуват към източните хоризонти с увереността, че Ренесансът им ще продължи.
В изключително горещо и сухо време се провежда първият им двубой от груповата фаза- дългоочакваният сблъсък срещу Англия в Донецк. Схемата 4-3-3 на Блан вещае офанзивна насоченост, докато англичаните са подредени във формация 4-4-2 с на пръв поглед по-защитна ориентираност. Началният половин час игра обаче не оправдава очакванията- „петлите“ действат изчаквателно и предпазливо и в крайна сметка получават попадение след като Лескът засича с глава центриране на Стивън Джерард от статично положение. Този гол събужда „Les Bleus“ и те се активизират, а изравняването идва бързо след комбинация между Патрис Евра, Франк Рибери и Самир Насри, завършила с прецизен изстрел на последния извън наказателното поле. Чисто статистически Франция доминира- 65 % срещу 35 % владение на топката, 21 срещу 5 отправени удари, 11 на 4 корнери, но въпреки това сякаш липсва острота и конкретика в действията на „сините“ и срещата приключва при равен резултат.
„Донбас Арена“ е мястото, където се провежда и вторият мач на Лорис и компания от групата- този срещу домакина Украйна, който през 2012 за първи път играе на еврофинали. След само 5 минути игра обаче истински потоп се излива над съоръжението и това довежда до преустановяването на двубоя за около час. След подновяването на играта играчите на Лоран Блан взимат инициативата и стигат до няколко отлични възможности пред вратата на Пятов, които обаче не са реализирани. Това се променя през второто полувреме, когато комбинация между Франк Рибери, Карим Бензема и Жереми Менез води до откриване на резултата- Менез не греши. Йоан Кабай пък удвоява аванса на тима си и му гарантира спокоен остатък от срещата, която приключва при този резултат. След 7 поредни мача без победа в групова фаза на голям турнир, французите най-после взимат 3 точки.
Украински кошмари по трасето към постепенния прогрес
Математически обаче все още не са си гарантирали класиране за четвъртфиналите- победа, равенство или загуба с един гол разлика срещу Швеция в последния мач би гарантирала място сред първите два тима в групата. За въпросния двубой те отпътуват до Киев. Скандинавците вече нямат шанс да продължат напред и играят за честта си. Именно те обаче са отборът, който оставя по-добрите впечатления в срещата. След около час игра успяват и да открият резултата- Хенрик Ларсон асистира на Златан Ибрахимович, който с акробатично изпълнение дава аванс на „Тре кронур“. Впуснали се в търсене на изравняване, „петлите“ стават допълнително уязвими и в добавеното време допускат още един гол във вратата си, дело на Ларсон. Така отборът на Блан не изпълнява зависещото от него условие, губейки с 2 гола разлика, но въпреки това се класира напред благодарение на успеха на Англия над Украйна с 1:0 в другия мач. Поражението от северняците стопира серията, в която Франция е непобедена, на 23 мача- 2-рото най-добро постижение на „петлите“ по онова време (след 30-те срещи без загуба при Еме Жаке в периода 1994-1996).
Второто място в групата обаче означава, че на четвъртфинала ще бъде срещнат действащият световен и европейски шампион Испания- а това ще се случи в Източна Украйна и по-конкретно в добре познатия вече Донецк. Иберийците бързо оправдават статута си на фаворит и повеждат в резултата в 19-ата минута, когато Шаби Алонсо засича с глава центриране на Жорди Алба. И макар резултатът да се запазва такъв до заключителните минути на срещата, „Les Bleus“ трудно намират необходимите ресурси, за да отвърнат на предизвикателството- в рамките на целия мач отправят едва 4 удара към вратата на Касияс, от които едва 1 точен- най-ниските показатели в това отношение за последните 6 години. В добавеното време пък „La Furia Roja“ получава правото да изпълни 11-метров наказателен удар за нарушение на Антони Ревейер срещу Педро. Алонсо оформя своя дубъл, реализирайки дузпата и слагайки точка на френското участие в Европейското. Впрочем, любопитното е, че поставената цел пред „петлите“ за този шампионат на континента е достигането именно на тази фаза, четвъртфиналната- нещо, което е показателно за занижените амбиции в онзи период. Но въпреки достигането на този етап от турнира, равносметката от 1 победа, 1 равенство и 2 поражения, както и цялостният игрови облик и изобилие от затруднения, тревожат сериозно футболната общественост. За достигането на следващия етап от развитието си, Френската футболна федерация се обръща към друг златен медалист от 1998- Дидие Дешан, който поема селекционерското кормило.
Бойното кръщене на Дешан като селекционер също минава през източните хоризонти. Завършила на втора позиция в квалификационната си група за Мондиал 2014 (след хегемона Испания, финиширал първи), Франция трябва да премине през ситото на баражите, ако иска да отпътува за шампионата на планетата в Бразилия. За целта е необходимо първо да премине успешно през украинската столица- място, от което селекция в синьо не пази особено добри спомени. Тази тенденция няма да се промени и в онази ноемврийска вечер на 2013, когато „петлите“ изглеждат прекомерно пасивни, безидейни и често апатични. Неутрализирайки левия фланг и обезличавайки Франк Рибери, домакините се справят отлично със стереотипните атаки на именития си съперник. А в минутите след 60-ата нанасят и своя двоен удар- първо Зозуля извежда тима си напред в резултата, а малко по-късно отново той е в епицентъра на събитията, бидейки обект на нарушение в пеналтерията, довело до точно изпълнена дузпа от страна на Ярмоленко.
Загуба с 2:0 в първия мач като гост е пасив, който до онзи момент не е преодоляван от нито един европейски национален отбор в историята на баражите. Точно 20 години след кошмара си от „Парк де Пренс“ срещу България, французите рискуват да пропуснат още един Мондиал, при това отново за сметка на източноевропейски отбор. На „Стад дьо Франс“ обаче „Les Bleus“ осъществяват на пръв поглед немислимото- излизайки тотално преобразени, те бързо възвръщат спокойствието и увереността си след ранен гол на Мамаду Сако. Натискът им се материализира и в изравнителен гол, дело на Карим Бензема, който прави така, че пасивът да е заличен още през първото полувреме. В хода на вторите 45-минути пада и 3-ти гол, отново дело на Сако, изненадващият топ реализатор на тази гала вечер. Битката приключва с класическо изражение, което осигурява по максимално драматичен начин виза на Франция за Световните финали. Кой знае, ако киевското крушение не бе преодоляно, Дешан може би нямаше да получи шанса да продължи да води селекцията си и да й донесе и втората звезда.
Русия- епицентърът на увековеченото щастие
В най-обширната източна страна баският специалист и неговият отбор изживяват триумфалната одисея, довела до новото сядане на световния трон.
Всичко започва в далечен Казан- на стадиона край брега на река Волга Лорис и компания срещат Австралия в първия мач от групата си, който се оказва изключително труден. След нулево първо полувреме, двата тима си разменят по едно попадение от дузпа чрез Антоан Гризман и Миле Йединак преди късен шедьовър на Пол Погба да донесе успешния старт за „сините“.
Няколко дни по-късно „петлите“ прелитат и над Урал, за да стигнат до Екатеринбург. Именно в града в подножието на митичната планина „Les Bleus“ играят втората си среща- тази срещу Перу. В нея те предоставят две различни лица- едно, което тласка на преден план качеството на единиците в офанзивен план и едно, което засвидетелства умението на тима да се отбранява компактно и да брани аванс. Така попадението на Килиан Мбапе от първото полувреме се оказва достатъчно, за да валидира билета на тима му за осминафиналите.
Преди него обаче има да се проведе и още един двубой- срещу Дания на „Лужники“ в Москва. Със значително променен състав, французите не успяват да преодолеят защитата на „червения динамит“ и в един доста затворен двубой с оскъден брой ситуации двете селекции поделят точките и продължават заедно напред към елиминационната фаза.
За гръмкия осминафинал с Аржентина френските трикольори се завръщат на север, в Казан, който вече добре познават. В столицата на Татарстан се състои зрелище, влязло в съкровищницата на световния футбол. Първо Килиан Мбапе развива умопомрачителната скорост от 40 километра в час с топка в крака преди да бъде повален в наказателното поле. Тези събития водят до 11-метров наказателен удар, реализирана от Гризман. Анхел Ди Мария и Даниел Меркадо респективно в края на първото и началото на второто полувреме носят обрат на „албиселесте“, но въпреки важните психологически моменти, в които падат попаденията, Франция се мобилизира. Впрочем, 9-те минути между 48-мата и 57-мата остават единствените на Мондиала, в които „петлите“ изостават в резултата. В гореспомената 57-ма минута двамата крайни защитници на тима изработват попадението, което впоследствие е избрано за гол на турнира- дълго центриране на Люка Ернандес отляво е засечено с ювелирно изпълнение на Бенжамен Павар, което не оставя никакви шансове на Армани. Импулсът от този момент е оползотворен оптимално, защото в следващите 10 минути Килиан Мбапе още на два пъти се разписва, окичвайки се с лаври и накланяйки везните сериозно в полза на тима от Стария континент. Дълбоко в добавеното време Серхио Агуеро връща едно попадение, но това е всичко.
Следващото предизвикателство отново е по поречието на Волга, но по на юг- в Нижни Новгород „Les Bleus“ се изправят срещу Уругвай в сблъсък за място сред най-добрите 4. След центриране от статично положение Рафаел Варан с глава открива с красиво изпълнение, а при сходна ситуация, но пред френската врата малко по-късно Юго Лорис блесва с фантастично спасяване. През втората част пък колегата му Муслера се превръща в център на вниманието, но с обратния знак- далечен удар на Гризман отива в ръцете на южноамериканския страж, но той не успява да я улови и преднината на „петлите“ се покачва до 2:0, при какъвто резултат приключва и сблъсъкът. Освен, че гарантира място във финалното каре, успехът е изключително ценен с това, че бе преодолян съперник, изповядващ крайно неудобен за Франция стил на игра.
Арена на полуфинала със съседите от Белгия е приказният Санкт-Петербург и новопостроеният стадион „Крестовски“. И „петлите“, и „червените дялови“ стигат до някои сериозни опасности, но двамата вратари се справят отлично. Тибо Куртоа обаче капитулира през първото полувреме, когато Самюел Юмтити засича с глава центриране от корнер и отпразнува това с танц, станал хитов във Франция. Битката се води с изключително висок интензитет и емоционалност, но селекцията от Хексагона запазва хладнокръвие във възловите моменти и си тръгва от бреговете на Нева като победител и финалист.
Арена на дуела за златния трофей е Москва и добре познатият „Лужники“, а съперник- сензацията от Балканите- Хърватска. Хърватската формация влиза амбициозно и офанзивно в срещата, но французите са тези, които откриват резултата, макар това да се случва след автогол на Марио Манджукич при центриране от фаул на Антоан Гризман- гол, който доста наподобява на първия в срещата между двата тима от Евро 2004. Перишич обаче сравнително скоро възстановява равенството с мощен удар по диагонал, който опъва мрежата зад Юго Лорис. Подемът в играта на „шахматистите“ получава сериозно охлаждане в края на полувремето, когато отново Перишич е в ролята на главно действащо лице, но този път играейки с ръка в собствената пеналтерия, което води до дузпа, реализирана от Гризман. През тази първа част възпитаниците на Дешан се проявяват като убийствено ефективни, съумявайки да отбележат две падания без да имат удар в очертанията на вратата (с изключение на този при дузпата, разбира се).
В началото на второто полувреме капитанът Юго Лорис прави някои фамозни спасявания, съхранявайки аванса на тима си преди Пол Погба и Килиан Мбапе да нанесат в рамките на само 6 минути съкрушителен удар по съперника си, покачвайки резултата до внушителното 4:1. Моментната разконцентрираност на Лорис, позволила на Манджукич и да намали резултата няколко минути по-късно, не е достатъчна на балканците да се върнат в мача и той приключва при този резултат.
Този дуел е най-ясната илюстрация на съчетанието от прагматизъм и резултатност, което френската селекция възплъщава. „Петлите“ се превръщат в отбора с най-ниско процентно владение на топката на финал от Световно първенство откакто подобна статистика се води от 1996 година насам, а в същото време са първият тим от 1956 година насам, който бележи цели 4 гола в редовното време на заключителния дуел за трофея. Зрялостта в играта на възпитаниците на Дешан ги прави втората най-млада селекция, стъпила на световния връх, бродирайки по този начин втората звезда върху екипите им. А Изтокът завинаги придобива специален за тях.
Букурещ- неочакваната последна спирка на Евро 2020
Ето, че стигаме и до най-пресния двубой, провел се на на източноевропейска земя- този, който е и географски най-близо до България- осминафила между Франция и Швейцария. Спиращ дъха със своя драматизъм и носещ сензационна развръзка, този мач със сигурност влиза в топ събитията на Еврофиналите.
Започнал в схема 3-4-1-2, френският национален отбор изиграва кошмарно първо полувреме, след изтичането на което губи в резултата с 0:1. Схемата е прекроена от Дешан на 4-4-2, но в началото на втората част и този план е напът да рухне, след като Бенжамен Павар извършва нарушение, водещо до дузпа за „кръстоносците“. Юго Лорис обаче спасява и оставя тима си в играта, а рецитал на Карим Бензема носи обрат в рамките на само няколко минути. Далечният удар на Погба, спрял се в мрежата на Зомер, идва четвърт час преди края и изглежда сякаш е сложил точка на спора. Подобно становище обаче не споделят Арис Сеферович (оформил дубъла си) и Марио Гавранович, реализирал изравнителния гол малко след като друго попадение за швейцарците е отменено заради засада. За да е пълна лудостта, в заключителните абзаци на редовното време Кингсли Коман уцелва напречната греда и мачът влиза в продължения, където до промяна в статуквото не се стига. Така дузпите трябва да решат съдбата на двете селекции и в крайна сметка една от тях прави разликата- 5-ата, когато Ян Зомер спасява удара на Килиан Мбапе и оставя Франция за първи път от 2010 извън първите 8 на голямо първенство.
Макар и последна спирка на Евро 2020, Източна Европа вещае да бъде сцена на още грандиозни дуели с френско участие. Защото УЕФА и ФИФА възлагат все по-голямо доверие на страните от този регион. Едно обаче е сигурно- тази част на континента вече има своето запазено място в хронологията на развитие на „петлите“.
Автор: Мартин Цветков
