Андре-Пиер Жиняк и необикновеният градеж на успеха
Франция отпадна рано от футболния турнир на Олимпийските игри в Токио, но един представител на „петлите“ прикова погледите върху себе си по положителен начин- Андре-Пиер Жиняк. Добре познат в България заради гола си в 96-ата минута срещу ЦСКА през 2007, лишил „армейците“ от участие в групите на УЕФА, нападателят има уникална по рода си кариера, включваща подвизи на няколко континента. Нека се вгледаме по-отблизо във всички щрихи от колоритния портрет на южняка.
Ранните години и пробивът в професионалния футбол
Роден във френския Прованс, Андре-Пиер започва да играе футбол още на 5-годишна възраст- в Етоал Спортив от Фос-сюр-Мер, където остава няколко години преди да се завърне да играе в родния си град Мартиг за едноименния отбор. Там той остава до средата на тийнейджърските си години, когато е привлечен далеч на Северозапад- в Лориен. При „мерлузите“ обещаващият юноша прекарва 2 сезона, в които всъщност прави и първите си стъпки в професионалния футбол- първо в Лига 2, после и в Лига 1. Впрочем, в дебютната си кампания във висшия ешелон на френския футбол острието се отчита с 9 попадения на сметката си, а особено впечатляващ е хеттрикът му срещу Нант, отбелязан в рамките на по-малко от половин час. Аргументите, демонстрирани с оранжевия екип, са достатъчни да му осигурят трансфер в Тулуза. И именно там звездата му за първи път изгрява най-силно.
Това обаче не се случва мигновено. Дебютният сезон на Жиняк в розовия град е белязан от едва 2 негови гола в Лига 1. Негово попадение в Купата на УЕФА обаче гарантира на Тулуза европейски футбол до края на 2007 и обезпечава мястото му в паметта на българския зрител. Френският тим с Андре-Пиер Жиняк в редиците си среща ЦСКА в плейоф за влизане в груповата фаза на Купата на УЕФА. След нулево реми на „Стад Мюнисипал“ двата тима се срещат на „Българска армия“ и „червените“ от София водят с 1:0 до заключителните секунди на срещата. Тогава обаче десният бек на домакините Йордан Тодоров решава да поеме риска да не печели време, а от тъч линията да се опита да прехвърли вратаря на Тулуза от дистанция. Топката обаче е овладяна от стража Дюшез и директно изсипана напред, където е отклонена към Жиняк, а той с глава я праща в мрежата на столичани. Минутата е 96-а, а препълненият стадион е обзет от гробовна тишина. Именно след въпросния двубой Йордан Тодоров получава прозвището си „Данчо Тъча“, а френският нападател остава и до днес присъстващ в хумора по оста „сини“-„червени“.
Този епизод обаче остана и най-запомнящият се с негово участие през сезон 2007-2008 и играчът често остава резерва за сметка на Йохан Елмандер. Напускането на шведския нападател обаче променя статуквото и през сезон 2008-2009 Жиняк е автор на вълшебна кампания, в която се разписва на цели 24 пъти, ставайки най-добър голмайстор на Лига 1 и повеждайки „виолетово-белите“ към финиширане на 4-то място в крайното класиране. Въпреки интереса на други клубове, той остава край бреговете на Гарона и през 2009-2010- сезон, в който обаче е преследван от контузии, но въпреки това отново става най-добър реализатор за тима си, а това му отрежда и място сред избраниците на Раймон Доменек за Мондиал 2010 в ЮАР. 7 години по-късно, в чест на 80-годишнината от създаването на институцията, интернет сайтът на Тулуза създава дрийм тийм от клубни легенди, в който фигурира и Жиняк. Следата му там несъмнено е незаличима. Но делото му във френския Югозапад приключва след 3 прекарани години (2007-2010), за да продължи към мястото, което APG (André-Pierre Gignac) определя като клуба на сърцето си- Олимпик Марсилия.
5-годишен маратон от голове за Марсилия
В пристанищния град той прекарва 5 сезона, в 4 от които завършва като най-резултатен голмайстор на ОМ. За 9-кратния шампион на Франция той реализира 77 гола в 188 мача, като формата му не се влияе от това с какви темпове прогресира отбора- през въпросните години „фокейците“ лъкатушат в изявите си- през 5-те кампании на Жиняк в клуба Марсилия финишира на 2-ро, 10-о, отново 2-ро, 6-о и 4-то място. През целия този период от време обаче Жиняк общо взето съхранява цялостно постоянство в изявите и не пада под определен брой голове. Всичко това се случва въпреки някои изпитания- в определени етапи от престоя му той е в конфликт с тогавашния треньор Дидие Дешан, в други е с наднормено тегло, което предизвиква критики и от страна на привържениците, не се разминава и с контузии. Успява също да се адаптира и към честата смяна на треньорите- за половин десетилетие край Старото пристанище нападателят работи с 4-ма различни специалисти- Дидие Дешан, Ели Боп, Жозе Аниго и Марсело Биелса. Сърцат и борбен, атакуващият футболист печели адмирациите на взискателните фенове от „Велодром“, а за това неимоверно много спомагат и силните му изяви срещу големия опонент ПСЖ- APG на два пъти записва по 2 гола в един домакински мач срещу столичани, а демонстрираната от него „гринта“ (страст и лудост в играта) е в унисон с тази по трибуните.
И ако в Лига 1 той остава с 2 сребърни медала без да се докопа до титла, то в турнира за Купата на Лигата нещата стоят другояче- в тази надпревара Жиняк на два пъти вдига отличието с екипа на марсилци. Провансалците се завръщат и в елиминационната фаза на Шампионска лига- през 2010-2011 и 2011-2012, където достигат респективно осминафинал и четвъртфинал. В индивидуален план роденият в Мартиг нападател записва най-силния си сезон за южняците през 2014-2015, когато подобрява ефективността си и финишира като втория най-добър голмайстор на френското първенство (зад Александър Лаказет, но пред Златан Ибрахимович и Единсон Кавани), а заедно с Кристиано Роналдо е и играчът с най-много попадения, вкарани с глава в Европа през въпросната кампания. Тя се оказва и последна за него в клуба от средиземноморския мегаполис.
Go West– далеч към мексиканските хоризонти и статута на жива легенда
През лятото на 2015, след брилянтния му личен сезон, французинът е търсено име на трансферния пазар, като към подписът му афишират интерес Олипик Лион, Интер, богати клубове от Дубай и Саудитска Арабия плюс още редица кандидати. Изборът му обаче шокира мнозина- той се спира на мексиканския Тигрес от Сан Николас де лос Гарса, град в столичния район на Монтерей. Самият Жиняк казва, че след срещата му с представителите на южноамериканския клуб решението му на практика е било взето. Грабнат от видените видеа с атмосферата на стадиона, както и от тръпката от непознатото, той се отправя към новата си професионална дестинация, ставайки първи французин от десетилетия, който се насочва натам. Реномето му на топ реализатор от голямо европейско първенство кара местните да го посрещнат като герой още на летището. А още с първите си жестове към местните той успява да ги грабне- с ръце изобразява знак за двойно „L“, правещо препратка към девиза на местните фенове „Locos y libres“ („Луди и свободни“). Девиз, към който по всичко личи се причислява и самият Жиняк.
Той не разполага с време да се адаптира към горещините, нито към игровите специфики на отбора- необходимо е да пасне практически моментално, тъй като пристига кажи-речи в навечерието на полуфиналите от Копа Либертадорес. И прави дебюта си за Тигрес именно тогава- в Бразилия срещу местния Интернасионал, а на реванша в Мексико негов гол носи класирането на „тигрите“ за финала на турнира. Каква символика само- още първото попадение на Жиняк пренаписва историята, защото то е синоним и на първи финал на Копа Либертадорес за клуба. Там „жълто-сините“ прекланят глава пред аржентинския гранд Ривър Плейт, но летящият старт за французина е даден.
И той продължава напълно в мечтания от привържениците стил, нижейки гол след гол. Прогресивно той се превръща в категоричен реализатор номер 1 в цялата клубна история със своите 149 гола в 261 мача (към 29 юли 2021). Това го прави и най-добър чуждестранен голмайстор от създаването на мексиканския шампионат. Всички те дават ключов принос за половин десетилетие на слава за Тигрес, включващо 3 спечелвания на Апертура, 1 на Клаусура, 1 Суперкупа на Мексико, 1 Кампеонес Къп… Но и редица пробиви на международната сцена. Освен мача за трофея в Копа Либертадорес, Жиняк играе с тима си цели 4 финала в Шампионска лига на зона КОНКАКАФ (включваща отбори от Северна Америка, Централна Америка и Карибите)- след 3 поредни загубени, 4-тият му опит се оказва триумфален. Изстрадан триумф. Защото дни преди битката за престижното отличие френският нападател страда от контузия и не е оптимално подготвен физически за мач от такова естество. Той обаче изиграва пълната среща, а 6 минути преди края й отбелязва и победния гол.
Подвизите му продължават и на Световното клубно първенство, където става най-добър голмайстор на турнира с 3 отбелязани попадения- всичките за Тигрес са негово дело, а мексиканците стигат до сблъсъка за златото, но там губят от Байерн Мюнхен с 0:1. Приключението му отвъд океана все още е в ход.
С националния тим на Франция- сребърен медалист от Евро 2016 и на няколко сантиметра от залата на славата
Дебютирал за „петлите“ през 2009, Андре-Пиер Жиняк печели доверието на Раймон Доменек и за Световните финали в ЮАР през 2010, където обаче цялата френска селекция претърпява пълно фиаско. Нападателят не е повикан нито веднъж от Лоран Блан, но периодично е викан от Дидие Дешан, без обаче да е сред селектираните за Мондиал 2014. Трансферът му в Тигрес през 2015 на пръв поглед изглежда зачерква шансовете му отново да облече синята фланелка.
Силните му игри в Мексико обаче не убягват на Дешан и Жиняк се превръща в първия французин, играещ извън Европа, който е повикан в националната селекция. Головете му в контролите срещу Германия и Русия му печелят бонус точки. В крайна сметка Жиняк фигурира в списъка с имена за Евро 2016 във Франция. Там той взима участие в почти всички мачове, макар и като резерва, единствено в един от тях е титуляр. Именно той обаче е човекът, който е най-близо до това да се окичи с вечните лаври на победоносеца- в последните секунди на редовното време на финала срещу Португалия острието финтира прекия си опонент Пепе и стреля, но ударът му среща гредата на Руй Патрисио. Буквално няколко сантиметра биха направили разликата в този случай, тъй като иберейският страж няма възможност да се намеси. Топката обаче излиза в аут, а в продълженията гол на Едер попарва „Стад дьо Франс“ и носи на „мореплавателите първа сребърна амфора.
Сумарно за „Les Bleus“ Жиняк изиграва 36 мача, в които се отчита със 7 гола.
Стил на игра и култови епизоди
Макар габаритите на играча да вещаят по-скоро профил на типична 9-ка с фокус върху играта с глава, инвентарът от умения на Жиняк е доста богат. Впрочем, паралелно с чудесните му завършващи умения на втория етаж, той е изключително нестандартен тип нападател, бележещ огромно количество голове извън наказателното поле, с далечни прострелни изстрели, а освен това е автор и на множество акробатични изпълнения, нерядко водещи и до зрелищни голове, в това число и такива с ножица. Развил през годините умението да пресира, неговата роля реално е и тази на първи защитник в отбора- тогава, когато противникът изнася топката. Но APG умее да бъде и последен защитник- не са били единици случаите, когато именно той чисти топката от голлинията на тима си след ситуации при статични положения. Това действително е един крайно необичаен портрет.
И той се простира отвъд границите на футболния терен. Андре-Пиер се характеризира и с вечна зареждаща енергия, а дори критиките и съперниковите песни по негов адрес приема с усмивка и самоирония. Когато Олимпик Марсилия гостува на ПСЖ през 2012, феновете на столичани огласят „Парк де Пренс“ с рефрена „Un BigMac pour Gignac“ („Един БигМак за Жиняк“), правейки препратка към наднормено по онова време тегло на голаджията. Отговорът на футболиста- снимка в личния му профил в Туитър именно с такъв сандвич.
По време на престоя си в Марсилия той завързва приятелство с ексцентричния англичанин Джоуи Бартън. Двамата често си разменят закачки в медийното пространство, като най-популярен във Франция става коментарът на британеца, че Жиняк е уникален, тъй като обича да слуша Кети Пери. „Можете ли да си представите такъв силен мъж да е фен на тази музика?“.
В музикално отношение обаче най-яркият спомен на френския нападател вероятно е друг. Когато бележи 105-ия си гол с екипа на Тигрес, той става най-добрият реализатор в клубната история и в знак на благодарност преди следващия домакински мач е организирана специална церемония- Жиняк е отведен в центъра на терена, а около него са 105 мариачи, изпълняващи известната в Мексико песен „El Rey“ („Кралят“). Изпълнението е последвано от връчени награди и хвалебствени думи от ръководството, както и заричане, че в бъдеще пред стадиона ще бъде издигната статуя на футболиста- всичко това пред препълнените трибуни на „Вулкана“, както е известен стадионът на Тигрес. Сърдечно трогнат, Жиняк бележи хеттрик в рамките на 23 минути.
Култът към него в Монтерей и региона е толкова силен, че според данни на местната администрация над 40 деца вече са кръстени с имена, правещи препратка към французина. Като например Армандо Жиняк, Пабло Жиняк, Андре-Пиер Кристиан и т.н.
На Олимпийските игри- капитан и пример
На Олимпиадата в Япония „петлите“ напуснаха турнира още в груповата фаза, но един човек си тръгва от турнира с високо вдигната глава- именно Андре-Пиер Жиняк- автор на 4 гола в 4 мача, бе генератор на пламък и дарител на опит. Поведението му на и извън терена показва защо капитанската лента бе на неговата ръка, а цялостната му персона, и като визитка, и като личен пример, несъмнено дава на множество зелени френски играчи образец, по който да се развиват. Да, силни вдъхновители сред играчите във френския футбол далеч не липсват. Но за 3-те си десетилетия с топка в краката южнякът показа, че един играч може да достига до други измерения и по алтернативен път- като например с отправяне към непознат континент. И неслучайно световният шампион Флориан Товен също тръгна по тези стъпки- от Марсилия към Мексико.
Автор: Мартин Цветков
