Лионски кошмари- дисекция на един катаклизмичен сезон
10 години- толкова изминаха от момента, в който Лион за последен път вдигна трофей. През настоящата кампания възможността за атака на отличие, при това континентално такова, изглеждаше по-обозрима отвсякога, но сгромолясването в Лига Европа още отеква. То обаче не е просто изолиран инцидент. Корени се в проблеми, кулминирали през годините и несъмнено достигнали най-критичната си точка тъкмо през сезон 2021-2022. Защо клубът, станал емблема на френската амбиция от началото на новото хилядолетие, стигна до крушение без аналог в модерната си история? Причини не липсват.
Крах на всички фронтове
Макар последната титла да датира от далечната 2008, Лион често е намирал начин да осмисли сезона си- било то с Купа на Франция (2012), пробиви в Европа (полуфинали в Шампионска лига през 2010 и 2020, както и в Лига Европа през 2017) или поне с място на подиума в Лига 1 или с походи до финал за Купата на Лигата. Издание 2021-2022 обаче на практика вече не предоставя на „хлапетата“ никакъв спасителен пояс- Купата на Лигата вече я няма, тимът бе дисквалифициран от Купата на Франция още след първия изигран мач в турнира заради фенски ексцесии по трибуните, в първенството лакатуши в средата на таблицата (очертава се 3-ти пореден сезон без участие в Шампинска лига), а в Лига Европа участието приключи след бездушна домакинска загуба от Уест Хем.
Погромът с 0:3 от британците оглавява класацията за най-тежка домакинска загуба в евротурнирите за ОЛ (делейки си първото място с още три резултата със същата разлика). Още по-болезненото за „Les Gones“ е, че за разлика от други години, нито един от най-опитните и богати грандове в Европа не присъства сред полуфиналистите, тоест- по-реален шанс за завоюване на международен трофей трудно би могъл да се открие. Той обаче беше пропилян с лека ръка, хвърляща тежка сянка върху последните надежди за щастлив развой на пролетта.
Треньорското фиаско
След напускането на Бруно Женезио през 2019 Лион бе воден от Силвиньо, Руди Гарсия, а през този сезон и от Петер Бос. През последните години треньорският пост стана извънредно ветровит край бреговете на Рона и Сона, но въпреки това на Бос бе даден карт бланш без аналог. Справка- през есента на 2019 Силвиньо бе уволнен само 2 месеца след официалния си дебют заради незадоволителни резултати.
Настоящият наставник на тима от „Групама Стейдиъм“ продължава да се ползва с доверието на ръководството, въпреки отчайващата кампания. Сам по себе си профилът на нидерландеца не изглеждаше примамливо- без спечелен трофей на високо ниво за над 20-годишна треньорска кариера, при положение, че във визитката му фигурират престои в Аякс, Борусия Дортмунд и Байер Леверкузен. Самата динамика на кариерата му също будеше притеснения, тъй като последните му две предизвикателства в Германия бяха приключили скоропостижно с уволнения. Имайки предвид това, трудно бе да си представим, че тъкмо той ще е способен да върне в Лион културата на шампионството. Опасенията бързо започнаха да се материализират, резултирайки в безчет загубени точки, инкасирани удари, допуснати голове, изобилие от пропуски и отсъстващ колективен облик. Култът към офанзивната на теортия игра, високата линия на защитата и обсесивността към владението на топката видимо не носеха желаните плодове, но Бос така и не пожела да преразгледа възгледите си, повтаряйки на практика същите главни грешки, които му костваха освобождаване от Леверкузен- неспособност за адаптация към случващото се и отсъствие на тактическа гъвкавост.
Показателен за неумението да се извличат поуки от грешките е видът, който предоставя към днешна дата ОЛ- напълно сходен като зеещи пробойни с този от предсезонната подготовка и началните кръгове на Лига 1. Отбор без баланс между двете фази на играта и неумеещ да се прегрупира качествено в защита. Осъществените смени в хода на мача изключително рядко дават преобразяващ ефект в положителен план. Съблекалнята така и не бе овладяна, като някои от вътрешните конфликти придобиха и значителен медиен отзвук- като този с бранителя Марсело след крупното поражение от Анже през август или пък тези с Жером Боатенг в хода на сезона. Друга звездна придобивка от меркатото, Джердан Шакири, напуснал Лион само половин сезон след пристигането си, не скри в дадените интервюта, че неразбирателството му с наставника е сред причините за преждевременното сбогуване с клуба.
Пагубната тежест на манталитета
Десетилетието без трофей дава сериозен „принос“ за бремето, тежащо в психологически план върху лионци. Някои тенденции обаче разшириха проблема- той реално представлява не просто притеснение от неспособността да се спечели отличие, а блокаж от мисълта, че си на прага на нещо голямо. Примери има в изобилие, особено ако се вгледаме в близките изминали сезони- разочароващото отпадане от Аякс на полуфиналите в Лига Европа през 2017, елиминацията насред „Групама Стейдиъм“ от ЦСКА Москва с 2:3 през 2018 отново в същия турнир, домакинската загуба с 2:3 на полуфинала за Купата Франция с Рен през 2019, финалът за Купата на Лигата през 2020, загубен с дузпи от ПСЖ, допуснатите обрати от 2:0 до 2:3 и от 2:1 до 2:3 респективно срещу Лил и Ница през пролетта на 2021, коствали на ОЛ не само титлата, но и мястото в ШЛ… И това са само скромна част от примерите.
През настоящата кампания нищо ново под слънцето- в първенството отново бяха допускани немислими обрати (като този от Ница от 0:2 до 3:2 с 3 допуснати попадения след 80-ата минута), а проиграната златна възможност в Лига Европа бие още повече на очи поради факта, че през цялото второ полувреме на първия мач с Уест Хем Лион игра с човек повече без да успее да вземе аванс в резултата и да си направи живота за реванша по-лесен. Публична тайна е, че в отбора липсва специалист по манталната подготовка, такъв, който да работи интензивно с играчите в психологически аспект. И това дава все по-горчиви плодове. Бездната се задълбава, а за да започне постепенно излизане от нея е необходим качествен критичен анализ от страна на хората с най-отговорни позиции в клуба. И тук идва следващият проблем.
Доброволно приетите роли на жертви и отсъствието на отговорност
Изключително показателен бе епизодът в началото на годината, когато президентът Олас отправи своеобразен ултиматум към наставника Петер Бос, обявявайки края на февруари като период, след който ще се направят равносметки и ще се вземат решения. Е, в края на февруари Лион все още бе далеч от желаните места, а записаните резултати от последните 4 мача тогава бяха 2 поражения, 1 равенство и само една победа. Въпреки липсващото подобрение, Бос все пак остана. При това положение гореспоменатият ултиматум от страна на Жан-Мишел Олас се оказа просто блъф. Анализът на легендарния президент обаче не падна върху пробойните в състава и работата на нидерландския наставник, а бе фокусиран върху арбитража на последния февруарски мач- този срещу Лил. Фокусът не бе насочен на правилното място и неизправностите в машината доведоха до претърпените впоследствие инциденти и на местната сцена, и на международната.
Интервютата и пресконференцията след провала с Уест Хем бяха още по-озадачаващи- в тях нито Бос, нито Олас поеха отговорност за случилото се, не я потърсиха и у никой от клуба или отбора, а в думите им не личеше особено осъзнаване на настоящата ситуация и катастрофалните последици върху честта на емблемата и реномето на институцията.
Разривът с клубната легенда Жуниньо
Позицията спортен директор бе открита от президента Жан-Мишел Олас специално за бразилеца през лятото на 2019 с идеята повече отговорности да бъдат делегирани към него. Считаше се, че това е крачка в посока на това Олимпик Лион като клуб да бъде по-подготвен за момента, в който Олас ще напусне. Но при всяко положение- това бе ход за развитие на бъдещето, поне така изглеждаше. Ето защо есенното признание на Жуниньо, че ще напусне поста си след края на сезон 2021-2022, дойде съвсем неочаквано. Впоследствие кариоката заяви, че ще се оттегли дори по-рано- на полусезона. По думите на Олас, Жуниньо е оповестил за напускането си без да е информирал клуба, а това само по себе си е създало силна турбуленция.
Подобно нещо няма как на свой ред да не нагнети обстановката в клуба като цяло и в отбора в частност, още повече, че немалко от настоящите играчи пристигнаха в ОЛ тъкмо посредством Жуниньо. Неяснотата, витаеща около реалните мотиви за разрива между двете митични за Лион фигури, е силна и тревожна. Смътно е и бъдещето на позицията спортен директор оттук насетне. 3 години след опита за поемане в нова посока чрез преструктуриране на клуба и довеждане на чужди треньори от спортния директор институцията от „Групама Стейдиъм“ отново е на тежък кръстопът.
Неуспешната адаптация на новопристигналите звезди
Лятната селекция на лионци с основание будеше възхищение- Жером Боатенг пристигаше с 39 изиграни мача в последния си сезон в Байерн и шампионска витрина без аналог за играч, идващ в ОЛ, Емерсон Палмиери идваше със статут на европейски шампион и на клубно ниво (с Челси), и на национално такова (с Италия), а Джердан Шакири, също разполагащ с пребогата колекция от трофеи, бе повел с капитанската лента Швейцария до пробив на Евро 2020 тъкмо преди да се присъедини към отбора на Петер Бос. Тъжната констатация, която може да се направи от 7-кратния френски първенец, е че вместо да върнат шампионския манталитет на „Групама Стейдиъм“, тримата играчи се сляха с всеобщата сивота и обезличиха образите си.
В този си първи сезон Боатенг така и не успя да се затвърди като стабилен лидер в сърцето на отбраната,оставайки далеч от най-добрите си дни. В хода на месеците изпускаше и нервите си- в единия от случаите се спречка звучно със съотборника си Лео Дюбоа по време на първия претърпян разгром от Рен, по-късно бе замесен и в конфликт, съпътстващ загубата при гостуването на Монако. Германският бранител не е свикнал да е в средата на което и да е класиране и с оглед на постоянното му участие в битки за трофеи предните сезони, текущата ситуация в Лион трудно би могла да го остави хладнокръвен. И видимо не го. Паралелно с емоционалните трудности и спада във формата, мощният защитник бе сполетян и от травми, редуцирали значително игровите му минути през 2022, което пък принуди Бос да изпробва най-различни формации от централни защитници (без някоя от тях да внесе устойчиво чувство за стабилност).
Такава не бе обезпечена и от Емерсон, който по всичко личи изиграва последните си седмици с екипа на французите преди наемът му да изтече. А мислите му видимо вече са другаде. При Шакири, както стана въпрос по-горе, нещата приключиха още по-скоропостижно- след едва половин кампания. Парадоксалното е, че най-силният му мач (домакинският успех над Марсилия) се оказа и негов последен. Химията между него и старши треньора така и не бе постигната, а играчът видимо нямаше намерението да си даде повече време в клуба и предпочете да смени континента, осъществявайки трансфер в Щатите.
Зависимостта към индивидуалностите и понесените удари с контузени/отсъстващи
Патилата на „хлапетата“ бяха обусловени и от травмите на ключови играчи във възлови моменти. След завръщането си от наема в Атлетико Мадрид Муса Дембеле преоткри отличната си резултатност и форма, но именно контузия в началото на есента го извади от игра за известно време, което се отрази тежко на офанзивната мощ на тима при реализирането на положенията. Зависимостта към него в предни позиции остана силно изразена, като това се изостри както от неосъществените планове за привличане на още един нападател, така и от разтрогването на договора с Ислам Слимани през зимното меркато. Липсата на специалист, работещ профилирано с нападателите, също дава силен негативен импакт.
Бос и тимът му се оповаваха и на други две фигури, за да вадят кестените от огъня в хода на целия сезон- на вратаря Антони Лопеш и на поливалентния Лукас Пакета. За зла беда обаче и двамата нямаше как да започнат в стартовите 11 за ключовия сблъсък с Уест Хем- Пакета заради скоро изкаран Ковид 19, а Лопеш заради контузия, получена няколко дни по-рано. Отсъствието на двамата бе силно осезаемо, то се допълни и от това на сърцатия Максанс Какре. Без тях бездушието, обзело „Les Gones“, достигна плашещи мащаби. И потвърди в пълна степен едно друго отсъствие- това на колектив и отборна игра. Тогава, когато ярките индивидуалности ги няма или пък не са в добър ден, тимът е неспособен да компенсира липсата им.
Живот след бурята
Каквото и да се случи в последните кръгове на шампионата, равносметката от цялата кампания няма как да придобие положителен знак по който и да е параграф. А поредното отсъствие от турнира на богатите и през следващия сезон ще трябва да бъде компенсирано финансово с продажби на играчи, наемите на други пък изтичат. Със състав, оценяван сумарно на 344 милиона евро, варианти за изходящи трансфери не би трябвало да липсват. Но финансовият аспект на нещата е само един от многото проблематични. Жизнено необходимо е Жан-Мишел Олас да анализира генерално всичко, което се обърква през последното десетилетие и в частност този сезон, тъй като кампанията най-ясно концентрира бедите на ОЛ, довели до състоянието, в което е. Закриването на очите за допуснатите грешки би обрекло 7-кратния френски шампион на нови неволи. А изживените такива сами по себе си вече са твърде много.
Автор: Мартин Цветков
