Анализи Френски клубен футбол 

Лионски кошмари- дисекция на един катаклизмичен сезон

razborfr 53 коментара

10 години- толкова изминаха от момента, в който Лион за последен път вдигна трофей. През настоящата кампания възможността за атака на отличие, при това континентално такова, изглеждаше по-обозрима отвсякога, но сгромолясването в Лига Европа още отеква. То обаче не е просто изолиран инцидент. Корени се в проблеми, кулминирали  през годините и несъмнено достигнали най-критичната си точка тъкмо през сезон 2021-2022. Защо клубът, станал емблема на френската амбиция от началото на новото хилядолетие, стигна до крушение без аналог в модерната си история? Причини не липсват.

Крах на всички фронтове

Източник на снимката

Макар последната титла да датира от далечната 2008, Лион често е намирал начин да осмисли сезона си- било то с Купа на Франция (2012), пробиви в Европа (полуфинали в Шампионска лига през 2010 и 2020, както и в Лига Европа през 2017) или поне с място на подиума в Лига 1 или с походи до финал за Купата на Лигата. Издание 2021-2022 обаче на практика вече не предоставя на „хлапетата“ никакъв спасителен пояс- Купата на Лигата вече я няма, тимът бе дисквалифициран от Купата на Франция още след първия изигран мач в турнира заради фенски ексцесии по трибуните, в първенството лакатуши в средата на таблицата (очертава се 3-ти пореден сезон без участие в Шампинска лига), а в Лига Европа участието приключи след бездушна домакинска загуба от Уест Хем.

Погромът с 0:3 от британците оглавява класацията за най-тежка домакинска загуба в евротурнирите за ОЛ (делейки си първото място с още три резултата със същата разлика). Още по-болезненото за „Les Gones“ е, че за разлика от други години, нито един от най-опитните и богати грандове в Европа не присъства сред полуфиналистите, тоест- по-реален шанс за завоюване на международен трофей трудно би могъл да се открие. Той обаче беше пропилян с лека ръка, хвърляща тежка сянка върху последните надежди за щастлив развой на пролетта.

Треньорското фиаско

Източник на снимката

След напускането на Бруно Женезио през 2019 Лион бе воден от Силвиньо, Руди Гарсия, а през този сезон и от Петер Бос. През последните години треньорският пост стана извънредно ветровит край бреговете на Рона и Сона, но въпреки това на Бос бе даден карт бланш без аналог. Справка- през есента на 2019 Силвиньо бе уволнен само 2 месеца след официалния си дебют заради незадоволителни резултати.

Настоящият наставник на тима от „Групама Стейдиъм“ продължава да се ползва с доверието на ръководството, въпреки отчайващата кампания. Сам по себе си профилът на нидерландеца не изглеждаше примамливо- без спечелен трофей на високо ниво за над 20-годишна треньорска кариера, при положение, че във визитката му фигурират престои в Аякс, Борусия Дортмунд и Байер Леверкузен. Самата динамика на кариерата му също будеше притеснения, тъй като последните му две предизвикателства в Германия бяха приключили скоропостижно с уволнения. Имайки предвид това, трудно бе да си представим, че тъкмо той ще е способен да върне в Лион културата на шампионството. Опасенията бързо започнаха да се материализират, резултирайки в безчет загубени точки, инкасирани удари, допуснати голове, изобилие от пропуски и отсъстващ колективен облик. Култът към офанзивната на теортия игра, високата линия на защитата и обсесивността към владението на топката видимо не носеха желаните плодове, но Бос така и не пожела да преразгледа възгледите си, повтаряйки на практика същите главни грешки, които му костваха освобождаване от Леверкузен- неспособност за адаптация към случващото се и отсъствие на тактическа гъвкавост.

Показателен за неумението да се извличат поуки от грешките е видът, който предоставя към днешна дата ОЛ- напълно сходен като зеещи пробойни с този от предсезонната подготовка и началните кръгове на Лига 1. Отбор без баланс между двете фази на играта и неумеещ да се прегрупира качествено в защита. Осъществените смени в хода на мача изключително рядко дават преобразяващ ефект в положителен план. Съблекалнята така и не бе овладяна, като някои от вътрешните конфликти придобиха и значителен медиен отзвук- като този с бранителя Марсело след крупното поражение от Анже през август или пък тези с Жером Боатенг в хода на сезона. Друга звездна придобивка от меркатото, Джердан Шакири, напуснал Лион само половин сезон след пристигането си, не скри в дадените интервюта, че неразбирателството му с наставника е сред причините за преждевременното сбогуване с клуба.

Пагубната тежест на манталитета

Десетилетието без трофей дава сериозен „принос“ за бремето, тежащо в психологически план върху лионци. Някои тенденции обаче разшириха проблема- той реално представлява не просто притеснение от неспособността да се спечели отличие, а блокаж от мисълта, че си на прага на нещо голямо. Примери има в изобилие, особено ако се вгледаме в близките изминали сезони- разочароващото отпадане от Аякс на полуфиналите в Лига Европа през 2017, елиминацията насред „Групама Стейдиъм“ от ЦСКА Москва с 2:3 през 2018 отново в същия турнир, домакинската загуба с 2:3 на полуфинала за Купата Франция с Рен през 2019, финалът за Купата на Лигата през 2020, загубен с дузпи от ПСЖ, допуснатите обрати от 2:0 до 2:3 и от 2:1 до 2:3 респективно срещу Лил и Ница през пролетта на 2021, коствали на ОЛ не само титлата, но и мястото в ШЛ… И това са само скромна част от примерите.

През настоящата кампания нищо ново под слънцето- в първенството отново бяха допускани немислими обрати (като този от Ница от 0:2 до 3:2 с 3 допуснати попадения след 80-ата минута), а проиграната златна възможност в Лига Европа бие още повече на очи поради факта, че през цялото второ полувреме на първия мач с Уест Хем Лион игра с човек повече без да успее да вземе аванс в резултата и да си направи живота за реванша по-лесен. Публична тайна е, че в отбора липсва специалист по манталната подготовка, такъв, който да работи интензивно с играчите в психологически аспект. И това дава все по-горчиви плодове. Бездната се задълбава, а за да започне постепенно излизане от нея е необходим качествен критичен анализ от страна на хората с най-отговорни позиции в клуба. И тук идва следващият проблем.

Доброволно приетите роли на жертви и отсъствието на отговорност

Източник на снимката

Изключително показателен бе епизодът в началото на годината, когато президентът Олас отправи своеобразен ултиматум към наставника Петер Бос, обявявайки края на февруари като период, след който ще се направят равносметки и ще се вземат решения. Е, в края на февруари Лион все още бе далеч от желаните места, а записаните резултати от последните 4 мача тогава бяха 2 поражения, 1 равенство и само една победа. Въпреки липсващото подобрение, Бос все пак остана. При това положение гореспоменатият ултиматум от страна на Жан-Мишел Олас се оказа просто блъф. Анализът на легендарния президент обаче не падна върху пробойните в състава и работата на нидерландския наставник, а бе фокусиран върху арбитража на последния февруарски мач- този срещу Лил. Фокусът не бе насочен на правилното място и неизправностите в машината доведоха до претърпените впоследствие инциденти и на местната сцена, и на международната.

Интервютата и пресконференцията след провала с Уест Хем бяха още по-озадачаващи- в тях нито Бос, нито Олас поеха отговорност за случилото се, не я потърсиха и у никой от клуба или отбора, а в думите им не личеше особено осъзнаване на настоящата ситуация и катастрофалните последици върху честта на емблемата и реномето на институцията.

Разривът с клубната легенда Жуниньо

Източник на снимката

Позицията спортен директор бе открита от президента Жан-Мишел Олас специално за бразилеца през лятото на 2019 с идеята повече отговорности да бъдат делегирани към него. Считаше се, че това е крачка в посока на това Олимпик Лион като клуб да бъде по-подготвен за момента, в който Олас ще напусне. Но при всяко положение- това бе ход за развитие на бъдещето, поне така изглеждаше. Ето защо есенното признание на Жуниньо, че ще напусне поста си след края на сезон 2021-2022, дойде съвсем неочаквано. Впоследствие кариоката заяви, че ще се оттегли дори по-рано- на полусезона. По думите на Олас, Жуниньо е оповестил за напускането си без да е информирал клуба, а това само по себе си е създало силна турбуленция.

Подобно нещо няма как на свой ред да не нагнети обстановката в клуба като цяло и в отбора в частност, още повече, че немалко от настоящите играчи пристигнаха в ОЛ тъкмо посредством Жуниньо. Неяснотата, витаеща около реалните мотиви за разрива между двете митични за Лион фигури, е силна и тревожна. Смътно е и бъдещето на позицията спортен директор оттук насетне. 3 години след опита за поемане в нова посока чрез преструктуриране на клуба и довеждане на чужди треньори от спортния директор институцията от „Групама Стейдиъм“ отново е на тежък кръстопът.

Неуспешната адаптация на новопристигналите звезди    

Източник на снимката

Лятната селекция на лионци с основание будеше възхищение- Жером Боатенг пристигаше  с 39 изиграни мача в последния си сезон в Байерн и шампионска витрина без аналог за играч, идващ в ОЛ, Емерсон Палмиери идваше със статут на европейски шампион и на клубно ниво (с Челси), и на национално такова (с Италия), а Джердан Шакири, също разполагащ с пребогата колекция от трофеи, бе повел с капитанската лента Швейцария до пробив на Евро 2020 тъкмо преди да се присъедини към отбора на Петер Бос. Тъжната констатация, която може да се направи от 7-кратния френски първенец, е че вместо да върнат шампионския манталитет на „Групама Стейдиъм“, тримата играчи се сляха с всеобщата сивота и обезличиха образите си.

В този си първи сезон Боатенг така и не успя да се затвърди като стабилен лидер в сърцето на отбраната,оставайки далеч от най-добрите си дни. В хода на месеците изпускаше и нервите си- в единия от случаите се спречка звучно със съотборника си Лео Дюбоа по време на първия претърпян разгром от Рен, по-късно бе замесен и в конфликт, съпътстващ загубата при гостуването на Монако. Германският бранител не е свикнал да е в средата на което и да е класиране и с оглед на постоянното му участие в битки за трофеи предните сезони, текущата ситуация в Лион трудно би могла да го остави хладнокръвен. И видимо не го. Паралелно с емоционалните трудности и спада във формата, мощният защитник бе сполетян и от травми, редуцирали значително игровите му минути през 2022, което пък принуди Бос да изпробва най-различни формации от централни защитници (без някоя от тях да внесе устойчиво чувство за стабилност).

Такава не бе обезпечена и от Емерсон, който по всичко личи изиграва последните си седмици с екипа на французите преди наемът му да изтече. А мислите му видимо вече са другаде. При Шакири, както стана въпрос по-горе, нещата приключиха още по-скоропостижно- след едва половин кампания. Парадоксалното е, че най-силният му мач (домакинският успех над Марсилия) се оказа и негов последен. Химията между него и старши треньора така и не бе постигната, а играчът видимо нямаше намерението да си даде повече време в клуба и предпочете да смени континента, осъществявайки трансфер в Щатите.

Зависимостта към индивидуалностите и понесените удари с контузени/отсъстващи

Източник на снимката

Патилата на „хлапетата“ бяха обусловени и от травмите на ключови играчи във възлови моменти. След завръщането си от наема в Атлетико Мадрид Муса Дембеле преоткри отличната си резултатност и форма, но именно контузия в началото на есента го извади от игра за известно време, което се отрази тежко на офанзивната мощ на тима при реализирането на положенията. Зависимостта към него в предни позиции остана силно изразена, като това се изостри както от неосъществените планове за привличане на още един нападател, така и от разтрогването на договора с Ислам Слимани през зимното меркато. Липсата на специалист, работещ профилирано с нападателите, също дава силен негативен импакт.

Бос и тимът му се оповаваха и на други две фигури, за да вадят кестените от огъня в хода на целия сезон- на вратаря Антони Лопеш и на поливалентния Лукас Пакета. За зла беда обаче и двамата нямаше как да започнат в стартовите 11 за ключовия сблъсък с Уест Хем- Пакета заради скоро изкаран Ковид 19, а Лопеш заради контузия, получена няколко дни по-рано. Отсъствието на двамата бе силно осезаемо, то се допълни и от това на сърцатия Максанс Какре. Без тях бездушието, обзело „Les Gones“, достигна плашещи мащаби. И потвърди в пълна степен едно друго отсъствие- това на колектив и отборна игра. Тогава, когато ярките индивидуалности ги няма или пък не са в добър ден, тимът е неспособен да компенсира липсата им.

Живот след бурята

Източник на снимката

Каквото и да се случи в последните кръгове на шампионата, равносметката от цялата кампания няма как да придобие положителен знак по който и да е параграф. А поредното отсъствие от турнира на богатите и през следващия сезон ще трябва да бъде компенсирано финансово с продажби на играчи, наемите на други пък изтичат. Със състав, оценяван сумарно на 344 милиона евро, варианти за изходящи трансфери не би трябвало да липсват. Но финансовият аспект на нещата е само един от многото проблематични. Жизнено необходимо е Жан-Мишел Олас да анализира генерално всичко, което се обърква през последното десетилетие и в частност този сезон, тъй като кампанията най-ясно концентрира бедите на ОЛ, довели до състоянието, в което е. Закриването на очите за допуснатите грешки би обрекло 7-кратния френски шампион на нови неволи. А изживените такива сами по себе си вече са твърде много.

Автор: Мартин Цветков

Вижте още

Франция–Дания: класика, орисана да бележи съдбовни турнири

razborfr 64

Раймон Доменек: 70 години градеж на един живописен образ

razborfr 67

Проектът на Жерар Лопес в Лил- свежият полъх от френския Север

razborfr 39

53 коментара за “Лионски кошмари- дисекция на един катаклизмичен сезон”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »