„Фюриани“ 1992- непрежалимата покруса на един народ

На 5 май 1992 един знаков стадион в Корсика се подготвя с неистово нетърпение да бъде арена на зрелищен полуфинален спектакъл. Уви, вместо това става обект на огромна трагедия- срутването на една от трибуните повлича множество ранени и жертви, пред чиято драматична съдба се покланяме и днес, три десетилетия по-късно. Как всъщност се стига до онази мрачна вечер и какви са мащабите й? Поглед назад към събития, отекващи вечно.

Контекстът

Спортинг Клуб Бастия елиминира на четвъртфиналите за Купата на Франция Нанси и си гарантира място във финалната четворка, а на 5 май на полуфиналите опонент е Олимпик Марсилия на Бернар Тапи- водещата сила на местния футбол по онова време, както и водещ отбор и на международната сцена. Корсиканците имат възможността да са домакини на срещата, което отприщва всенародна еуфория на Острова на красотата. Наличното съоръжение „Фюриани“ обаче има капацитет от едва 9000 места- крайно недостатъчно за интереса към двубоя. Ето защо по инициатива на клубния бос Жан-Франсоа Филипи наличната северна трибуна със съвсем скромен размер е съборена и е взето решение на нейно място да се издигне временна сглобяема метална трибуна за още 9000 места- експресен ход (за 10 дни), който би следвало да удвои вместимостта на стадиона, да гарантира сериозни приходи и да отговори по-подобаващо на изобилието от желаещи. По това време финансовото състояние на Бастия не е цветущо и очертаващите се рекордни приходи будят апетитите на ръководните фактори.

Въпросната пристройка се изгражда от специализирана фирма за нискотарифната дори за онова време сума от 1 милион франка (нискотарифна за подобен тип градеж, разбира се). Притиснати от времето, представителите на предприятието Sud Tribune от Ница работят прибързано, като довършителни дейности се извършват дори в деня на мача. Непосредствено преди двубоя, когато хората вече се стичат към стадиона, комисия по сигурността прави оглед, в хода на който се констатира недостатъчна надеждност на елементите, забелязват се разместващи се метални пластини. Въпреки това обаче на риска не е обърнато достатъчно внимание и е взето решение хората да бъдат допуснати до трибуната. Фактът, че досега никога не се е стигало до проблеми, вероятно е създал фалшивата заблуда, че нещата ще минат нормално и в тогавашната вечер. Реалността обаче се оказва друга.

Ужасът

В минутите преди започването на полуфинала между Бастия и ОМ настроението на „Фюриани“ е извънредно разпалено. Дикторът на стадиона на няколко пъти приканва феновете от съображения за сигурност да не тропат с крака по металните части на трибуните. Призивът му обаче не е спазен. Малко след това най-страшните опасения се материализират в кошмар- новоиздигнатата северна трибуна рухва. Седящите на най-горните й редове падат от 15 метра височина. Възцаряват се хаос и паника. В тази обстановка футболисти отиват да отвинтват металните клетки на остатъците от трибуната, за да може привърженици да се измъкнат от адския капан, всеки помага с каквото може, за да спаси животи. Локацията на стадиона не е благоприятна за лесното пристигане на линейки и сухопътни превозни средства, които да съдействат, тъй като пътят до съоръжението е тесен и по-трудно проходим. Долитат хеликоптери, благодарение на които нуждаещите се да бъдат транспортирани до болниците в Корсика, Ница и Марсилия и да бъдат хоспитализирани там. Ранените са 2357, а загиналите – 19. Разследванията след трагедията показват, че при извършената конструкция не са спазени базови нормативи. Според един от тях всеки квадратен метър от трибуната трябва да може да издържа 700 килограма тежест, новата конструкция обаче е била способна да понесе едва 200 килограма тежест на квадратен метър…

След потресаващите събития

Купата на Франция е най-старият турнир в страната и в дългогодишната си история никога преди не е завършвал без победител. Вследствие на апокалиптичната майска вечер обаче е взето решение издание 1991-1992 на надпреварата да бъде прекратено и да не се доиграва. Жан-Мари Боамон, директорът на предприятието Sud Tribune, изградило гибелната трибуна, е осъден на две години затвор. Корсиканският народ пък години наред се бори за това на 5 май да не се играят официални мачове във Франция, за да се отдаде почит към жертвите. И през есента на 2021 този война най-накрая дава резултат- гласуван е закон, по силата на който срещи с професионален характер от Лига 1 и Лига 2, както и такива за национални купи, да не се провеждат на територията на Хексагона. За двубоите на аматьорско ниво се изисква минута мълчание и носене на черни ленти. Такъв е и установеният начин, по който да се изрази уважение към жертвите от „Фюриани“ в случай на мач от евротурнирите. Тъкмо така действаха Олимпик Марсилия и Фейенорд, когато дойде време да изиграят полуфинала помежду си в Лигата на конференциите на „Велодром“. Времето минава, но случилото се няма как да избледнее.

Автор: Мартин Цветков