Най-знаковите победи, направили Лион доминант в Рон-Алп

Разгромявайки Сент-Етиен с 0:5, Лион изпревари вечния си съперник по брой победи в дербито на Рон-Алп за първи път от 1956 година. Този обрат в статистиката е забележителен, като се има предвид, че изоставането на „хлапетата“ в един момент възлиза на 19 загуби. Но от средата на 90-те нататък съотношението на силите драстично се променя. А това е съпроводено с богата гама изразителни и/или драматични успехи за ОЛ. Нека разгледаме най-бележитите 11 такива, започвайки от най-пресния.

Сент-Етиен – Лион 0:5 (сезон 2020-2021)

Освен историческата си значимост заради придобитото преимущество в преките двубои, тази лионска победа е и най-изразителната над големия местен опонент заедно с разгрома от 2017 със същия резултат. Чисто игрово доминацията е още по-внушителна- 0:11 точни удара в очертанията на вратата. А след края на двубоя двата тима са разделяни от 13 места и 24 точки в класирането- ОЛ е въвлечен в битката за титлата, докато „Les Verts“ ще се борят за оцеляването си в Лига 1. Това се явява 3-та поредна победа за Лион в съперничеството.

Жертви на цяла епидемия от отсъстващи поради коронавирус, „Les Verts“ така и не откриха удачна формула за двубоя. Любопитното е, че 4 от 5-те гола идват след центрирания от статични положения, включително корнери. А преди този мач цели 266 ъглови удара се оказа безрезултатни за „хлапетата“… Но това явно бе вечер за обрати в тенденции, статистики и истории. Така първото дерби пред празни трибуни на „Жофроа Гишар“ със сигурност не предизвика полемики и дискусии- спортно-технически то бе изцяло еднополюсно, а не се стигна и до конфликти от друго естество. Далеч не така стояха нещата в другата среща, завършила с такова цифрово изражение.

Сент-Етиен – Лион 0:5 (сезон 2017-2018)

През ноември 2017 двата тима се срещат отново на „Жофроа Гишар“, само че пред препълнените трибуни. Малко след първия съдийски сигнал двубоят е преустановен временно поради димки, хвърлени от феновете на „зелените“. След подновяването Лион открива резултата след образцова контраатака, последвала от корнер. В началото на второто полувреме домакините остават с човек по-малко на терена. Надушили слабост, лионци мобилизират цялата си огнева атакуваща мощ и бележат гол след гол във вратата на Стефан Рюфие.

Обект на чести нарушения на терена и провокации от трибуните, Набил Фекир от ОЛ решава да отпразнува отбелязването на 5-ия гол като свали фланелката си и я опъне (с името си напред) към трибуната с привърженици на „Les Verts“. Това отприщва масови безредици, като феновете на домакините нахлуват на терена и играчите на двата тима са принудени да се приберат в съблекалните. След дълго умуване в крайна сметка арбитрите взимат най-нелогичното решение- мачът започва да се доиграва в контекст без аналог, но последният съдийски сигнал настъпва преди края на редовното време. В следващия домакински дерби мач на „Групама Стейдиъм“ лионската публика създава мащабна хореография в подкрепа на капитана си.

Сент-Етиен – Лион 1:2 (сезон 2018-2019)

Със значително по-малко цифрово изражение, но несравнимо по-голям драматизъм се явява именно този успех на терена на „зелените“ от началото на 2019. Двубоят е изключително двуостър и динамичен, като общо в него се отправят 39 удара по посока на двете врати, от които 15 точни.

Домакините повеждат в резултата чрез Румен Амума, а през второто полувреме стигат до отлични шансове да удвоят преднината си и да направят сериозна крачка към победата. Вездесъщият Антони Лопеш обаче се изправя на пътя им, като португалският страж се изявява най-брилянтно при ситуация, в която сътворява тройно спасяване- при последователни удари на Уаби Хазри и Румен Амума. По този начин той оставя тима си в мача, а малко след това се стига до 11-метров наказателен удар за ОЛ, който капитанът Набил Фекир превръща в изравнителен гол. Емоционалната развръзка предстои в самия край на двубоя. Две от смените на треньора Бруно Женезио са в основата на победното попадение, дошло в последните секунди на добавеното време. Лео Дюбоа центрира от десния фланг и Муса Дембеле с глава матира „Les Stéphanois“.

Лион – Сент-Етиен 2:0 (сезон 2016-2017)

Началото на октомври 2016 Олимпик Лион за първи път в историята посреща Сент-Етиен на новооткрития през същата година „Групама Стейдиъм“. Гостите пропускат отличен шанс в първите минути на срещата и са наказани за това почти мигновено- Сержи Дардер засича с глава центриране на Набил Фекир след пробив по десния фланг. Двубоят е белязан от редица класни спасявания на двамата вратари Антони Лопеш и Стефан Рюфие преди вторият лионски  гол, дело на Рашид Гезал, на практика да сложи точка на спора. Успехът носи своята силна символика поради факта, че идва в дебютния дерби мач на съоръжението в Десин, а това кара местите фенове да очакват той да е предвестник за още по-отчетлива доминация в тези мачове и занапред. Истината е, че към момента подобни нагласи се оправдават- в изиграните дотук 5 мача на „Групама Стейдиъм“ Лион е непобеден, регистрирайки 4 успеха и 1 равенство.

Лион – Сент-Етиен 3:0 (сезон 2015-2016)

Година по-рано двата отбора са призвани да изиграят и последното в историята дерби на стадион „Жерлан“- там, където всичко започва през 1951. Също както в първото дерби тогава (4:2), Лион съумява да спечели убедително и заключителното такова на това съоръжение чрез класическо 3:0. Това става факт благодарение на хеттрик на клубната юноша и тогавашна звезда на тима Александър Лаказет, който се превръща в четвъртия играч, успял да отбележи три попадения в битката за Рон Алп. Сент-Етиен изиграва семпъл мач, в който отправя един-единствен удар в очертанията на домакинската врата. С равни точки преди този сблъсък, двата отбора се разделят в класирането, като Лион се затвърждава на подиума, където и финишира в края на сезона.

Сент-Етиен – Лион 1:2 (сезон 2013-2014)

През сезон 2013-2014 „Жофроа Гишар“ отново е арена на паметен сблъсък. И обстановката се нажежава още преди мачът да е започнал. Треньорът на вратарите на Лион Жоел Батс решава да завърже шал на ОЛ на вратата, пазена от тима му. Това обаче е прието като провокация от намиращите се точно зад мрежата ултраси на „зелените“ и по терена полетяват предмети. Във въпросния мач „хлапетата“ повеждат чрез Лаказет, но „Les Stéphanois“ възстановяват паритета и вдъхновени търсят второ попадение, с което да вземат трите точки и да прекратят дългогодишната си черна серия. До такова обаче не се стига.

Нещо повече- в заключителните секунди на добавеното време центриране отляво на Йоан Гуркюф е засечено с глава в наказателното поле от Джими Бриан. Този гол предизвиква кадър, останал емблематичен за това голямо регионално съперничество- в него тогавашният лионски треньор Реми Гард и щабът му избухват в бурна радост, докато наставникът на „Les Verts“ Кристоф Галтие навежда глава, потъвайки в покруса. Това развитие на събитията подчертава изключително силно доминацията на Лион по това време, защото победата се явява 7-ма поредна за „хлапетата“ на „Жофроа Гишар“ и закръгля на 20 години периода, в който те са непобедени на този стадион.

Сент-Етиен – Лион 1:4 (сезон 2010-2011)

По-рано през сезона ОЛ записва първо поражение от големия си съперник от 17 години. Ето защо ответният мач през същата кампания има специфичен привкус- той се явява като възможност за реванш.

Стартът му обаче не е никак обнадеждаващ за „хлапетата“- домакините откриват резултата чрез Боканегра, който засича центриране от статично положение на Пайет. Именно статичните ситуации обаче са тези, които носят обрата за лионци- ъглови удари на Йоан Гуркюф водят до попадения на Бафетимби Гомис (бившия играч на „Les Vets“) и капитана Крис (който общо в кариерата си има 16 мача срещу „Les Stéphanois“ и нито една загуба). През втората част гостите продължава да демонстрира ефективност пред гола, като имената си на светлинното табло записват и Мишел Бастос и Джими Бриан, възползвайки се от сериозните подаръци, предоставени от зелената защита.

С този изразителен като цифрово изражение резултат, „Les Gones“ установяват регионална доминация и в рамките на тогавашния сезон. Любопитното е, че техен наставник тогава е настоящият такъв на Сент-Етиен- Клод Пюел.  

Сент-Етиен – Лион 0:1 (сезон 2009-2010)

През октомври 2009 Олимпик Лион гостува на Сент-Етиен в доста специфичен контекст. В четвъртъка преди уикенда на двубоя Сидни Гову от ОЛ е замесен в неспазване на режима, посещавайки местно нощно заведение, заради което не е включен в групата за двубоя. Там обаче присъства Бафетимби Гомис- нападателят, осъществил трансфер директно от Сент-Етиен в Лион през лятото на същата година. Треньорът на „зелените“ Ален Перен пък само година по-рано е начело на „хлапетата“. Така се заформя сблъсък на личности срещу бившите им клубове- нещо, което далеч не се среща често, когато става въпрос за дерби на Рон-Алп.

Звездната лятна покупка на Лион Лисандро Лопес на два пъти уцелва гредите и резултатът се съхранява нулев до късните минути на мача. Около четвърт час преди края Гомис се приготвя да влезе като смяна и „Жофроа Гишар“ избухва в мощни освирквания. Именно Гомис обаче се оказва Х факторът за лионци- при ъглов удар в заключителните минути вратарят на „Les Stéphanois“ Жереми Жано избива лошо топката и тя отива право на крака на нападателя, който я праща във вратата, носейки знакова победа на тима си и изразявайки радостта си бурно.

Сент-Етиен – Лион 1:3 (сезон 2006-2007)

В началото на 2007 Лион се намира в пика на доминацията си на местната сцена с обилна преднина пред втория в класирането и подготвяйки се за предстоящ важен мач от Шампионска лига срещу Рома. Именно тогава гостува на „Жофроа Гишар“ в мач, който определено има с какво да се запомни. Убедителната победа 1:3 идва след някои изключително красиви голове като този на Тиаго Мендеш, прехвърлил Жереми Жано с копване извън наказателното поле, както и виртуозното изпълнение на бразилския нападател Фред от пряк свободен удар за 0:3. Така той достойно заменя майстора в този регистър, сънародника му Жуниньо Пернамбукано, който е на скамейката в този двубой.

Срещата обаче ще се запомни и с инцидентите по трибуните, при които агитките на двата отбора си хвърлят едни на на други пиротехнически средства от единия сектор в другия- нещо, което води до пръскане на сълзотворен газ от страна на полицията. Между играчите обаче джентълменството взима връх- футболистите на домакините проявяват уважение и правят в коридорите към съблекалните шпалир, с който да поздравят ОЛ за победата, а двамата вратари Грегори Купе и Жереми Жано се прегръщат спортсменски.

Лион – Сент-Етиен 4:0 (сезон 2005-2006)

Това издание на дербито на Рон-Алп се състои в късната пролет на 2006. Седмица по-рано Лион официално е спечелил рекордната тогава за Франция 5-а поредна шампионска титла и се готви да отпразнува това заедно с феновете си на „Жерлан“ именно по време на сблъсъка със Сент-Етиен. По оста между двата града и клуба обаче обстановката рядко е спокойна. Не е такава и този път- вратарят на „зелените“ Жереми Жано се заканва да излезе да играе с фланелка на Милан, отправяйки открита провокация към домакините по повод европейското им разочарование срещу италианския гранд няколко седмици по-рано. Това, разбира се, отприщва вълна от недоволство. В крайна сметка стражът така и не се появява с въпросния екип, като заявява в  интервю, че е имал намерение да го облече, но е забравил да го вземе в сака си.

Ефектът на допълнително раздразнение обаче е постигнат и Лион печели с разгромното 4:0, а всички играчи на домакините изиграват двубоя с глави, боядисани в клубните цветове червено, синьо и бяло. Празникът за домакините е еднакво пълен както на терена, така и по трибуните.

Сент-Етиен – Лион 2:3 (сезон 2004-2005)

Октомври 2004- тогава се състои едно от най-легендарните издания на това локално противоборство. И мястото на събитията е добре познато- „Жофроа Гишар“, „Котела“. Лион по това време е с 3 поредни титли на Франция и върви уверено към 4-та такава, докато Сент-Етиен се бори за оцеляването си в Лига 1. Това впрочем е сезонът на завръщането на „зелените“ във френския елит след няколко години, прекарани в Лига 2.

Носещ етикета на фаворит, ОЛ повежда в резултата рано през част и това води до очаквания за разгромен успех. Далеч не така обаче се развиват събитията на терена. Домакините стигат до емоционален обрат след попадения на Никола Марен и Паскал Фейндуно. Истинската драма обаче предстои в последните няколко минути. При едно излизане в наказателното поле Жереми Жано фаулира Сидни Гову и арбитърът посочва бялата точка. Стражът се реабилитира за грешката си,  спасявайки дузпата на Жуниньо, но няма кой да попречи на бразилския маестро да направи добавка и резултатът е изравнен. Малко след това отново плеймейкърът е пряко замесен в акция, която се увенчава с гол, дело на лионския юноша Сидни Гову. Въпреки двойния съкрушителен удар, „Les Stéphanois“ съумяват да се надигнат и да потърсят поне точката, достигайки до 100-процентова ситуация в заключителните секунди- статично положение в наказателното поле на Лион, при което обаче играч на „зелените“ (Венсан Оньон) от чиста позиция праща топката в аут.

Игран в ранните години на новия век, този мач още тогава дава ясен сигнал, че на голямото регионално дерби на Франция тепърва му предстои изобилие от зрелищни и незабравими издания.  

Автор: Мартин Цветков