Френските шампиони от края на XX век: пътят след оттеглянето

Добавяйки към световната си титла европейска такава, френските национали от края на миналия век оставиха най-яркия отпечатък в състезателните си кариери. Какво обаче се случи с тях след края на футболния им път като играчи? Ако настоящото поприще на една част е добре познато, то новите превъплъщения на други е твърде вероятно да изненадат мнозина. 20 години по-късно, навръх Националния празник на страната им, нека видим в каква посока поеха шампионите и какво е амплоато им към днешна дата.

Новото поколение треньори

Представителите на треньорското поприще са най-общоизвестни и чиято дейност най-пряко видоизменя облика на съвременния световен футбол.

Дидие Дешан

С оглед на профила си, никак не е учудващо, че непосредствено след преустановяването на активността си като играч е направен мигновен преход към треньорското амплоа още същата година.

Успешните резултати не закъсняват – заставайки начело на Монако, Дешан не само стига до победа в Купата на Лигата, но изживява паметна епопея в Шампионска лига през 2004, когато тимът от Княжеството последователно елиминира големите фаворити Реал Мадрид и Челси по пътя си до заключителния мач. Това е първи финал за френски клуб в турнира след… Онзи, в който трофеят е вдигнат от Дешан като футболист 11 години по-рано. Монегаските губят битката с Порто, но походът им остава незаличима следа в историята на френските отбори, участващи в Европейските клубни турнири. Впрочем, това остава и последният случай (към днешна дата), в който отбор от Лига 1 достига до мача за купата.

Специалистът от Байон не се притеснява да се нагърби и с по-утежнени проекти. След аферата „Калчополи“ и изваждането на Ювентус в по-долния ешелон на италианския футбол заради корупционния скандал множество звезди напускат, а отборът е санкциониран и с лишаване от значителен брой точки. Въпреки обстоятелствата Дешан изпълнява скоростно мисията си и изкачва „бианконерите“ в по-горното ниво още в първия сезон. Внесените от него дисциплина и ред, както и цялостната му фигура на обединител, спомагат неимоверно много за това най-титулуваният италиански клуб да преодолее кошмарния период и да възстанови бързо позициите си.

Следващото треньорско предизвикателство пред младия специалист е завръщане в още един клуб, с който покори Европа – Олимпик Марсилия. Грандът от средиземноморския мегаполис по това време се намира в период от 17 години, през които не е завоювал никакъв трофей. А последният такъв е… Именно, отново Купата от Шампионска лига, до която Дешан извежда марсилци като капитан. Идването му на скамейката на клуба носи своите плодове още през първата кампания и тимът от „Велодром“ става шампион на Франция, а за трите си сезона там донася също три поредни Купи на Лигата, както и две Суперкупи на Франция. След напускането на Дешан през 2012 южняците все още нямат спечелено отличие.

Лятото на същата година вече натрупалият треньорски опит специалист поема управлението на френския национален отбор, който е без златни медали от голям турнир от 2000, когато Дешан вдига Сребърната амфора. За шест години работа като старши треньор на “Les Bleus” той ги извежда до световната корона, ставайки едва третата личност, успяла да триумфира на Мондиал и като футболист, и като селекционер (заедно с Франц Бекембауер и Марио Загало). В края на 2018 логично получава приза за най-добър треньор в световен мащаб. След като класира Франция за следващото Европейско първенство, емблематичният DD е в очакване на континенталната надпревара, за да се опита да спечели дубъла Мондиал-Евро и като селекционер.

Зинедин Зидан

Друга френска икона, Зинедин Зидан, също осъществява бърз преход към треньорска кариера, заставайки първоначално начело на втория отбор на Реал Мадрид- клуб, в който бе основна градивна част в епохата „Галактикос“. Добрата му работа там кара Флорентино Перес да му гласува и висша форма на доверие, поверявайки му юздите на първия отбор, при това в доста критична ситуация- след като „кралете“ са разгромени от големия съперник Барселона и Рафаел Бенитес е освободен от функциите си. За 2 години и половина Зидан печели 1 титла на Испания и цели 3 поредни издания на Шампионска лига- постижение без аналог в историята на турнира. Бившият легендарен плеймейкър съумява да спечели с „Los Merengues“ всеки от 9-те финала, в които участва, запълвайки цели нови рафтове в и без това пребогатата клубна витрина. Но дори за стандартите на Реал Мадрид постиженията на Зизу като наставник са изключителни по рода си.

Напускането му след 2 години и половина престой е последвано от истински срив в резултатите и представянето на „белия балет“ и това налага завръщането на родения в Марсилия специалист в края на сезона, имайки за мисия да подготви състава за следващата кампания. Процесът е тежък, но резултатите са налице, тъй като към днешна дата Реал Мадрид е само на победа от нова титла в Примера дивисион.

Лоран Блан

6 години след прекратяването на състезателната си кариера като футболист в треньорския занаят се впуска и Лоран Блан. Снажният бивш централен защитник не закъснява да пожъне успехи, успявайки да прекъсна 7-годишна хегемония на Олимпик Лион във френския шампионат и да спечели титлата на страната с Бордо. С „жирондинците“ Президента завоюва също Купа на Лигата, а класира отбора и сред най-добрите 8 в Европа през сезон 2009-2010 достигайки до четвъртфиналите на Шампионска лига. След раздялата си с клуба от Аквитания, Блан се нагърбва с предизвикателството да изправи на крака френския национален отбор след катаклизмите през лято 2010 и фиаското на тогавашния Мондиал в Южна Африка. Той остава начело на „петлите“ 2 години, стигайки до четвъртфинал на Евро 2012 в Полша и Украйна преди да предаде щафетата на Дидие Дешан.

Най-богатият откъм отличия период на родения в Алес специалист е този начело на Пари Сен-Жермен. Там той завоюва цели 11 трофея за 3 години, допринасяйки значително за утвърждаването на столичани като доминантна величина във френския футбол с идването на катарската ера. Неспособността му да изведе парижани минимум до най-добрите 4 в Шампионска лига обаче е причината за напускането му на „Парк де Пренс“ през 2016, а оттогава насам Президента все още е без клуб.

Патрик Виера и Тиери Анри

В началото на треньорския си път в момента са Патрик Виера и Тиери Анри. Виера е с едни гърди напред, тъй като вече бе стартирал с дейността си в това направление бидейки работещ в академията на Манчестър Сити, а след това поел юздите на Ню Йорк в американската Мейджър Сокър Лийг, където има удоволствието да менажира утвърдени имена в световния футбол като Давид Вия и Франк Лампард. Към днешна дата той прави първите си стъпки във френската Лига 1 като треньор, при това успешно, след като за 2 години работа съумя да изведе Ница до участие в Лига Европа. Именно Виера ще е централна фигура в проекта на британския милиардер Джим Ратклиф.

Колкото до Тиери Анри, той първоначално е назначен в Sky Sports като един от най-добре платените футболни анализатори преди да се преориентира към скамейката и по-конкретно към позицията помощник-треньор, която упражнява в националния отбор на Белгия, допринасяйки за най-доброто постижение в историята на „червените дяволи“- бронзов медал от Мондиал 2018. Впоследствие, разбира се, става и старши треньор още същата година, но в родния си клуб Монако, където има тежката задача да стабилизира намиращия се в дълбока криза отбор. Електрошоков ефект от неговото назначаване обаче липсва и разочароващите резултати бързо се превръщат в причина за това Анри да бъде освободен от функциите си. Към днешна дата най-добрият реализатор в историята на френския национален отбор е старши треньор на канадския Монреал.

Бернар Диомед,Фабиен Бартез, Улрих Раме, Никола Анелка…

Треньор в структурата на френската футболна федерация е бившият играч на Ливърпул Бернар Диомед, който работи с юношеските формации на националната селекция на  „петлите“. За известен период от време и в по профилирана роля треньорски занаят професионално упражняват и Фабиен Бартез като треньор на вратарите на Франция в периода 2010-2012, Улрих Раме в даден етап прави същото в родния си Бордо, а Никола Анелка- в Лил, само че като специалист при работата с нападателите.

Към телевизионните студия

Една огромна част от златните медалисти от края на XX век намират поле за изява като футболни анализатори в големите френски ТВ канали. Броят и изявите им са толкова многобройни, че вероятно би могла да се състави цяла книга, посветена изцяло на това. Говорейки за книги, имащият 63 мача с националната фланелка Еманюел Пти е автор на няколко такива, като паралелно упражнява и дейността си на телевизионен анализатор за France Télévisions, TPS Star и L’Equipe, дори се изявява и в израелския ефир за I24news. Сериозна кариера пред камерата прави и Бишенте Лизеразу- в Canal +, TF1, RTL… Легендарният ляв бек е автор и на документални филми на спортна тематика.

Марсел Десаи също се отдава приоритетно на ефира- в TPS, Canal +, BeIN Sports, ставайки едно от най-често срещаните лица в медийното пространство на Хексагона. Такъв се явява и Кристоф Дюгари, чиито изяви в M 6, Canal +, NextRadioTV, SFR Sport, както и в повече от популярното радио RMC често са източник на върли полемики във френския медиен пейзаж. Все по-трайно се установява като анализатор и Робер Пирес, който до 2016 все още се състезаваше като футболист.

Социални дейци, посланици и ръководители

Спектърът от сфери на действие, покрит от световните и континентални шампиони, е доста широк. А в него влиза и ръководенето на фондации. Именно на това се посвещава Лилиан Тюрам и по-конкретно- на основаването и менажирането на фондация, специализирана в борбата срещу расизма и изграждането на култура, базирана на равенство. Книгата му „Моите черни здезди- от Люси до Барак Обама“ е удостоена с награда Селигман.

Юри Джоркаеф също е основател и движеща сила на фондация, която оперира в САЩ- тя се стреми към подобряването на достъпа до футбола на деца и юноши, желаещи да тренират (тъй като в Щатите таксите са значително  високи и това се явява пречка в много семейства). Именно отвъд океана роденият в Лион бивш атакуващ футболист е и посланик на френската Лига 1, промотирайки шампионата на Хексагона и работейки по привличането на потенциални инвеститори. Ролята на посланик, но на Ювентус, изпълнява най-добрият чуждестранен голмайстор на италианския гранд- Давид Трезеге. Патрик Виера и Бернар Лама пък са сред създателите на асоциация, използваща спорта като инструмент за подобряването на образованието в развиващите се страни.

Що се отнася до ръководни постове в органиграмите на клубовете, такива заемат Кристиан Карембьо в гръцкия Олимпиакос (съветник на президента), а също и Улрих Раме в Бордо като технически директор- и двамата реално се завръщат в клубове, където са оставили следа и като футболисти.

Пренасочилите се към нови хоризонти

Някои бивши френски национали обаче решават да изживеят пълноценно и други свои страсти освен футбола. Фабиен Бартез например се отдава на спортния автомобилизъм, като печели редица състезания. Участва и в световноизвестните „24 часа на Льо Ман“, а освен това бившият страж на „Les Bleus“ заедно с бившия пилот от Формула 1 Оливие Панис основава и собствен тим. Той междувпрочем далеч не е единственият френски футболен шампион, който се пренасочва към друг вид спорт- Бишенте Лизеразу например се отдава на бразилското бойно изкуство жиу-жицу и сърфа, а златният жокер от Евро 2000 Силвен Вилтор, станал впоследствие и 3-кратен първенец на Лига 1 с екипа на Лион, покорява Франция и на тенис корта, печелейки отборната титла за състезатели над 45 години.

Друга любопитна метаморфоза е тази на бившия централен защитник Франк Льобьоф, който се превръща в театрален и киноактьор, участвайки в множество комедийни пиеси и филмови продукциии. Титулярният нападател от Мондиал 98 Стефан Гиварш (който извоюва мястото си в състава на  „петлите“ посредством статута си на най-добър голмайстор на френския шампионат с екипа на Оксер през сезон 1997-98, но така и не успява да се разпише в хода на кампанията), също развива дейност далеч от терените- той е ръководител на бизнес, специализиран в продажбата на басейни в област Бретан. Крайният защитник от Евро 2000 Венсан Кандела пък се посвещава на ресторантьорството, менажирайки две собствани заведения. Вратарят Бернар Лама се завръща в Гвиана, където създава и ръководи предприятие, профилирано в бутилирането на минерална вода и търговията й, като то се превръща в доминиращо на местния пазар.

Ами селекционерите?

Еме Жаке, наставникът, донесъл първата звезда на „петлите“, се оттегля веднага след триумфа, прекратявайки треньорската си кариера, а след това в продължение на 8 години е национален технически директор, отговаряйки за обучението и подготовката на новото поколение френски треньори. Към днешна дата прекарва времето си тихо и спокойно в покрайнините на алпийското градче Анси.

Неговият пряк наследник на скамейката на „Les Bleus“, Роже Льомер, продължава да упражнява треньорския занаят, като от напускането си на френската селекция досега води 7 отбора, както клубни, така и национални, оставайки в историята с това, че е единствения треньор, успял след титла от Европейско първенство да завоюва и Купата на африканските нации (през 2004 с Туниз). Впрочем, именно в страните от Магреба той прекарва преобладаващата част от кариерата си като наставник след авантюрата начело на Франция.

Един друг човек от тогавашния треньорски щаб обаче прави свръзката и с настоящето на френския национален тим- Ги Стефан, който е помощник на Роже Льомер през Евро 2000, изпълнява същата роля и днес при Дидие Дешан, като заедно покоряват световния връх през 2018.   

Автор: Мартин Цветков