Антони Лопеш на 30- съвременната емблема на цял един клуб

Точно преди 8 години (на 31.10 2012 срещу Ница) Антони Лопеш записа първия си професионален мач с екипа на Лион. Прясно навършил 30 години през този октомври (на 01.10),  той продължава да прави забележителна 2020 в личен план. Годината бе богата на разнородни емоции за тима му, но без значение от техния знак, португалският страж остана константа- напълно в унисон с това, което представлява от установяването си в титулярния състав досега. Нека разгледаме прелюбопитния му профил, съграден около всеотдайност, лидерство и чисто вратарска класа. Добродетели, с които поведе ОЛ към 2 европейски полуфинала, а и и с които продължава да гради специалния си статут.

Пробивът в основната стартова единайсеторка

Плод на школата на Олимпик Лион, Лопеш е една от най-отчетливите емблеми на клубната академия и качеството на взаимодействието й с първия отбор. Интеграцията в титулярния състав обаче не става никак мигновено. След продажбата на Юго Лорис в Тотнъм през 2012, дългогодишният номер 2 Реми Веркутр най-накрая става предпочитан избор под рамката на вратата и се утвърждава като такъв, докато ибериецът трябва да се задоволи да е негов подгласник. В края на сезон 2012-2013  обаче Веркутр получава тежка травма, скъсвайки коленни връзки- нещо което го вади от терените за сериозен период от време.

Вследствие на това Антони Лопеш застава между гредите като титуляр. Получил своя шанс, португалецът редува забележителни изяви една след друга. През есента на същата година той обаче на свой ред получава тежка травма, като това съвпада със завръщането на Реми Веркурт. Когато назрява моментът, в който и двамата вратари са в състояние да играят, старши треньорът Реми Гард трябва да вземе тежкото решение на кого да повери статута на номер 1 и този избор в крайна сметка пада върху Лопеш. Юношата на „Les Gones“ се отблагодарява по впечатляващ начин.

Човекът-константа в изменящи се за клуба времена

В момента, когато Лопеш се установява като титуляр на вратата, „хлапетата“ не преживяват най-добрия си период- годините на доминация със 7-те поредни титли , както и полуфинала от Шампионска лига от 2010 са останали назад във времето. Нещо повече- в интервала март 2012-септември 2015 лионци отсъстват от същинската фаза на турнира на богатите. Португалският страж е част от новата вълна футболисти, с които Олимпик Лион преоткрива най-комерсиалния и престижен европейски клубен турнир и се установява като траен участник в него.

Тази новоизгряла генерация включва както него, така и други знатни фигури, продукт на академията на ОЛ, като Самюел Юмтити, Максим Гоналон, Корентен Толисо, Рашид Гезал, Набил Фекир и Александър Лаказет. Всички те формират обновения облик на Лион, отразяващ преосмислената визия на клуба с подсилен акцент върху школата като основен генератор на кадри за първия отбор. Бързата адаптация и отличните лични постижения обаче неминуемо водят до интереса на други големи европейски грандове и в хода на годините всички гореизброени играчи биват разпродадени. Освен един- Антони Лопеш.

Поради многобройните изходящи трансфери ядрото на тима е променено, а клубната политика вече включва закупуването на доста повече футболисти от други клубове и шампионати, оставяйки в първия състав по-малко количество юноши в сравнение с преди. Лопеш обаче остава горд представител на лионската академия в първия състав и скала по време на динамично изменящите се времена и политики в институцията от „Групама Стейдиъм“. Всъщност, сърцатият иберийски вратар е единственият футболист от настоящия тим на Лион, който е играл и на „Жерлан“- митичната предишна арена на ОЛ.

Капитанът без лента

С екипа на тима си той достига до 2 европейски полуфинала през 2017 в Лига Европа и през 2020 в Шампионска лига, оформяйки статута си на легенда на клуба, тъй като единствено той и Максим Гоналон имат подобно постижение в биографиите си. 

Имайки предвид всичко това, не е учудващо, че именно Лопеш е считан за естествения носител на автентичния лионски дух и по натурален път с личен пример вае ролята си на лидер. И то без да се влияе от това дали получава капитанската лента или не. Защото привързаността му към отбора и истинското самосъзнание на водач са над собственото его.

В отлични отношения както с феновете, така и с играчите и ръководството, Лопеш е пряко замесен в комуникациите на всички нива- както на терена, така и с привържениците, в съблекалнята а и с медиите. Винаги на първа линия за интервю тогава, когато е най-тежко да се говори, той никога не бяга от открития диалог и трезвия анализ.

Сплав от ефектност и ефектвиност

Вратарският портрет на Антони Лопеш несъмнено се характеризира със зрелищност и експлозивност. Със своята решителност, пъргавина, гъвкавост, пластичност и разтегливост стражът често съумява да направи спасявания, които изглеждат на пръв поглед немислими. Умението му да се пласира, съчетано със скоростното придвижване по голлинията, както и с отличния му отскок и светкавичните му реакции го правят труден за преодоляване от всякаква дистанция.

Многобройните му намеси често са истински спектакъл за наблюдаващите, като това се подсилва значително от един негов изключително силно застъпен компонент- решителността и самопожертвователната твърдост при излизанията. Често квалифициран като играещ в „стил камикадзе“, Лопеш е непоколебим, когато е необходимо да пресича заключителния етап на атаката, било то чрез плонж за топката в краката на атакуващия, било то чрез боксирането й или пък чрез изчистването й. Вероятно вдъхновен от сходния стил на емблематичния лионски вратар Паскал Олмета и усъвършенствал профила си по време на работата си с легендите Жоел Батс и Грегори Купе (треньори на вратарите в различни времеви периоди), португалецът изгражда свой собствен почерк под рамката на вратата.

Но противно на това, което би могло да се допусне, когато се чуе, че става въпрос за зрелищен вратар, Лопеш не попада в графата „рисков страж“- броят на допуснатите попадения вследствие на пряка негова грешка е нищожен, а червен картон в професионалната си кариера все още не е получавал до ден днешен. Паралелно с трудните за осъществяване спасявания, той запазва концентрация и при по-рутинните такива, като не позволява да бъде изненадан при удари в обсега му, нито при такива от далечна дистанция.

Спасявания за историята

През годините в Лион Лопеш безспорно се утвърди като човекът за големите мачове. Ако трябва да обособим своеобразен подиум на най-значимата му спасявания в хронологичен ред, той  може да бъда достойно представен от следните такива.

През сезон 2016-2017 ОЛ губи с 1:2 от Бешикташ в четвъртфиналния мач реванш от Лига Европа. Тъй като първия мач завършва при същия резултат в полза на французите, стига се до изпълнение на дузпи, а там ибериецът отразява двата последни удара от бялата точка, спомагайки неимоверно много за класирането на първи полуфинал в Лига Европа за клуба му.

В сезон 2018-2019 Олимпик Лион гостува на „Жофроа Гишар“ за голямото регионално дерби със Сент-Етиен. В средата на второто полувреме при резултат  1:0 за домакините, той осъществява чудновато тройно спасяване срещу Уаби Казри и Ромен Амума, което оставя тима му в мача и в последствие се стига до паметен обрат (1:2).

Най-пресният негов подвиг от настоящата селекция е от четвъртфинала на Шампионска лига срещу Манчестър Сити през август 2020. Британците току-що са изравнили в средата на второто полувреме и няколко минути по-късно се намират в подем, който се конкретизира в пробив в наказателното поле на Габриел Жезус и изстрел, отиващ плътно до гредата на лионци. Лопеш обаче внимава и спасява вратата си от второ попадение. Малко след това седемкратният френски шампион бележи още 2 гола, с които обезпечава историческото си ново класиране на полуфинал- 2-ри в ШЛ след 2010 и общо 3-ти в Европа.

Ваятел на лионското бъдеще

През 2019 Лопеш печели с Лион приятелския турнир „Емирейтс Къп“ след победа срещу Арсенал. Официален трофей с „Les Gones“ от голяма надпревара обаче липсва във витрината му. Но това по никакъв начин не обезкуражава непреклонния вратар. Дори напротив- амбицира го да продължава да бъде образец за съотборниците си  като им демонстрира нагледно какви качества трябва да развиват, за да може да увеличат шансовете си за достигане на така бленуваното отличие.

Бурните времена раждат велики лидери, а португалецът вече се е утвърдил като непоклатима величина в най-различни периоди от развитието на клуба. Така че надали има по-подходящ човек от него да проправи пътя към нов бляскав етап за ОЛ. Едно е сигурно- стореното в 355-те (към днешна дата) изиграни срещи с екипа на френския гранд го нарежда на призово място сред най-големите имена на вратарския пост край Рона и Сона.

Автор: Мартин Цветков