Фиаско по марсилски- дисекция на едно свободно падане

Половината групова фаза на сезон 2020-2021 в ШЛ вече е зад нас, а тя бе белязана от печалните рекорди, регистрирани от Олимпик Марсилия. Участвали в 5 европейски финала и притежаващи трофея от турнира във витрината си, южняците не само не успяват да преоткрият старата си слава, а записват най-дългата серия от поредни загуби в престижната надпревара- 12 (колкото има и Андерлехт между 2003 и 2005). Продължаващите патила за тима от „Велодром“ хвърлят все по-мрачна сянка върху една славна история. Нека разгледаме пагубните за ОМ статистики и тенденции, както и причините за тях.

Цифрите на разрухата

Дузината последователни поражения в турнира на богатите от 2012 досега със сигурност представляват най-сериозното крушение от статистическа гледна точка. То обаче е съпроводено и от редица други смущаващи за ОМ показатели. Марсилци се намират в серия от 11 поредни мача без победа на континенталната сцена след победния първи полуфинал срещу Лайпциг през пролетта на 2018 (10 от които загуби). В същия сезон тогава те загубиха ответния мач, но се класираха за финал, където обаче бяха надвити от Атлетико Мадрид, а в следващия сезон на Лига Европа се превърнаха във френския представител, записал най-скромен актив в историята на надпреварата- едва 1 точка. Завръщането им в битките на Стария континент стартира с 3 поражения в също толкова мачове от настоящото издание на Шампионска лига. По този начин кошмарът от есента на 2013, когато „фокейците“ станаха първия френски отбор, завършил групова фаза на ШЛ с нулев актив, има всички заплашителни предпоставки да бъде повторен.

Подобни опасения за отбора от Прованса буди представянето в игрово отношение в срещите дотук. Към днешна дата ОМ разполага с най-непродуктивната атака, нямаща на сметката си нито един отбелязан гол, а за 3-те изиграни мача общият брой отправени точни удари в очертанията на противниковите врати е едва 4- най-ниското постижение в исторически план за отбор от ШЛ на този етап от груповата фаза. Конкретно в последния мач срещу Порто нито веднъж топката не бе пратена в рамката на вратата на Марчесин. В задни позиции картината не е никак  по-обнадеждаваща- 7 допуснати гола, като последните 6 са паднали след 8 изстрела в очертанията на вратата на Манданда- най-лошо лично постижение и за самия капитан на деветкратния френски шампион.

Дефицит на решителност и амбиция в непознатата земя, наречена Шампионска лига

Когато Андре Аю вкара победния гол срещу Интер в първия осминафинален мач през 2012, надали и най-песимистично настроените привърженици на Олимпик Марсилия са си представяли това, което ще последва в предстоящите 8 години и половина. Ако направим паралел между тогавашния тим на средиземноморците (четвъртфиналист) и настоящия такъв, бият на очи някои съществени разлики, които са сред главните причини за пропастта между резултатите тогава и тези сега.

Един от основните тежащи фактори несъмнено е липсата на опит. Ако в периода, предшестващ 2012, Марсилия беше със статут на редовен участник в Шампионска лига, то към днешна дата тимът се завръща за първи път в състезанието от 7 години. А сред футболистите му има едва трима, които са играли в турнира- именно за южняците и именно при последното злополучно участие през кампания 2013-2014, завършило с 0 пункта. Всеки един от останалите отбори в групата системно е неизменна част от Шампионска лига- и Порто, и Манчестър Сити и Олимпиакос. В тази надпревара рутината е един от най цените спътници.

Примерът и вдъхновението в мачовете на истината е нормално да се очаква да дойдат от лидерите, попили от успехите в други големи турнири под една или друга форма. Стив Манданда и Флориан Товен, макар и резерви през преобладаващата част от времето на Мондиал 2018, в крайна сметка се окичиха със златните медали, а те се озоваха сред избраниците на Дешан вследствие на силната кампания в Лига Европа и достигнатия финал там през същата 2018. Част от този тим беше и Димитри Пайет, който представляваше важен елемент и от френската национална селекция при спечелването на сребърните медали от Евро 2016. Проблемът е, че спортната форма на двама от тези трима играчи се намира в доста тревожно състояние.

За рекордно ниския коефициент на спасени удари от страна на Манданда вече стана дума (6 допуснати гола от 8-те последни точни удара във вратата му в ШЛ), Пайет има едва 1 асистенция и 1 отбелязан гол от началото на сезона, докато Товен, макар да остава най-открояващия се офанзифен играч на тима, не изживява най-добрите си дни в международните мачове и просто е недостатъчен. Без искрата на триото, съставящо лидерското съсловие, прословутата „гринта“ (футболна страст и борбеност) на формацията от „Велодром“ става трудно приложима.

А тя по никакъв начин не е способствана и от поведението на по-младите в състава. Действащи плахо, без амбиция, без жажда за доказване, живец, биткаджийски дух и агресия, те просто се оказват неспособни да се противопоставят във физическо отношение, за да може да компенсират изоставането си спрямо съперниците в техническо и тактическо такова.

Неуспешните опити за нагаждане към противника, водещи до отсъствие на отличителен облик

Тук идва и ролята на Андре Вилаш-Боаш. Португалският специалист съумя да преобрази марсилци в първите десетина месеца от работата си, като това донесе доблестно преставаме във френската Лига 1 и финиширане на 2-ата позиция. Това обаче бе сезон, в който те не участваха в Европа и можеха да се фокусират изцяло върху изявите си на местна почва. В настоящия свръхнаситен цикъл от двубои „фокейците“ не изглеждат физически добре подготвени за подобен маратон.

Паралелно с това витаят все повече въпросителни около игровия проект и тактическия облик, към който реално се стреми португалският специалист през настоящата кампания. Той като цяло предпочита да адаптира подхода си и тактическата постройка спрямо съперника- срещу Манчестър Сити например заложи на 5-3-2, докато срещу родния си Порто върна схемата към добре познатото 4-3-3. В нито един от случаите обаче френският вицешампион не изглеждаше да има ясен и структуриран план за действие, а веднъж тръгнали нещата на зле, коучингът на ибериецът така и не се оказа решаващ и смените в хода на двубоите  не промениха бледия лик на марсилци.

Разбира се, истина е също, че те към днешна дата не разполагат с необходимата широчина на състава, за да мога да се уповават на повече играчи, а последният трансферен прозорец не бе никак активен. Вилаш-Боаш обаче имаше шанса да съхрани цялото ядро от футболисти, с които пожъна фурор по френските терени през миналия сезон и поради тази причина бездната в класите, деляща тима му от този на Порто например изглежда трудна за оправдаване. Не бива да забравяме, ако отново направим съпоставка с последната успешна кампания в Шампионска лига на ОМ, че тогава Дидие Дешан  не разполагаше с най-висок ранг международни звезди в състава си, но съумя да ги вплете в колектив, имащ своя собствена игрова идентичност. Понастоящем подобно нещо в отбора от Юга е недоловимо.

Мъглявостта около евентуалната смяна на собствеността и тежестта на фланелката

Обстановката на неяснота около краткосрочното бъдеща на клуба и неговата собственост също изглежда в някаква степен дават негативен отенък върху действащите лица в него, в това число и играчите. Макар Франк Маккорт през лятото да отхвърли варианта за продаване на OM на франко-тунизийския милиардер Мохамед Аяши Ажруди, за всички е ясно, че с оглед финансовото състояние на клуба, добрите резултати в Шампионска лига, гарнирани със съответните парични инжекции, са жизненоважни. Защото в случай на цялостна негативна равносметка в края на сезона, не е никак изключено американският бизнесмен да преосмисли вижданията си и все пак да са ориентира към продажба.

Натискът за подобно нещо от страна на големите фенски групировки вече започва да става силен. Заформилият се контекст изисква здрави нерви и фокус, но по всичко личи, че болшинството футболисти изпитват затруднения да се справят с напрежението, характерно за турболентните периоди в клуб от калибъра на ОМ.

Клубната чест е заложена на карта

Пословичен като град на крайностите, Марсилия е дом и на футболна институция, можеща да бъде характеризирана по същия начин. Само 2 години и половина след достигането на рекордния за френски клуб 5-и континентален финал, ОМ продължава да бележи срив в изявите си на континенталната сцена, нанасяйки по този начин сериозни щети както върху устойчивостта на „Чемпиънс Проджект“ на Маккорт, така и по образа на клуба в местен и международен план като цяло. Неслучайно на пресконференцията след крушението в Порто Вилаш-Боаш натърти неколкократно, че приоритетът оттук насетне е да се възстанови имиджът на гранда от Старото пристанище. С оглед на даденостите, предизвикателството е мащабно и залогът е огромен. Защото в случай, че приключи с неуспех, има риск бъдещите класирания за Шампионска лига да се очакват не толкова като футболен празник за града, колкото като източник на страх от нови мрачни рекорди.

Автор: Мартин Цветков