Зинедин Зидан- елегантният магьосник, сътворил половинвековен епос
Макар през лято 2022 да не се провежда голям международен форум, сезонът може да се похвали с огромно за футбола събитие още в първите си дни- Зинедин Зидан чества 50-ия си рожден ден. Със сакрален статут за цели поколения като неподражаем виртуоз с топка в крака, Зизу вече започна да претворява историята и като треньор. Пътят, по който ще поеме за в бъдеще не спира да буди интерес и внимание. Но този, който вече е извървян, е епохален. Нека проследим как бе формиран ореолът на една легенда.
Издигане стъпка по стъпка
Роден в Марсилия и израстващ в квартал Ла Кастелан, Зинедин се увлича по спорта още от съвсем малък, но реално се записва в клуб, когато е 9 годишен- това се случва в местния Фореста, а година по-късно се мести в Сент-Анри (тим от съседен квартал), където вече носи екипа с номер 10. Ранен предвестник за всичко предстоящо… Още в този си етап младежът изпъква с техническите си качества, но не и с физическите си такива. Наваксва обаче проблемния аспект с множество отдадени тренировки. Катализатор за развитието му се оказва Жан Веро, който забелязва таланта му и го привлича в школата на Кан. Тъкмо там той започва да се обособява като разпознаваема фигура от френския футболен пейзаж. Но това става постепенно.
От май 1987 (когато е на 15) до септември 1990, марсилецът получава епизодични шансове за изява. Тъкмо през кампания 1990-1991 играчът започва да бере плодовете на своя труд- установен като титуляр и сърфиращ върху вдъхновението от първия траен контакт с големия професионален футбол, Зидан помага на Кан да финишира на четвърто място в крайното класиране на френския шампионат, печелейки по този начин квота за Купата на УЕФА. Следващата кампания за отбора от средиземноморското градче обаче е със съвсем различна тоналност- ранно отпадане в Европа и изпадане във второто ниво на местния футбол. Въпреки това Зинедин продължава да събира погледите с изявите си. Те не убягват и на Бернар Тапи, който вижда в него чудесно попълнение, което да подсили щурма към триумф в Шампионска лига. Тогавашният треньор на ОМ Раймонд Гьоталс обаче счита, че футболистът е твърде бавен и няма да пасне. Така на преден план се появява друг фаворит за подписа на младата надежда- Бордо. И това слага началото на цяла една славна глава.
Фурор с екипа на „жирондинците“
Интегриран в Аквитания от Ролан Курбис, обещаващият младеж получава прякора си Зизу тъкмо от него. Това обаче далеч не е единственото, с което престоят му край река Гарона ще се запомни. В първия си сезон Зидан се отчита с 10 попадения и множество асистенции към Кристоф Дюгари. Те двамата плюс Бишенте Лизеразу формират боеспособно дуо на терена за Бордо, участвайки в разнообразни комбинации, с течение на времето изграждат и дългогодишно приятелство, пренесло се по-късно и в националния тим на Франция. Зизу се озовава в селекцията на „петлите“ тъкмо покрай изявите си за „Les Marines et Blancs”- през втората си кампания за тях блести все по-отчетливо, което му носи и приза за най-добър млад играч на първенството (през късната пролет на1994), а лятото получава първата си повиквателна за представителния отбор на страната.
Третият сезон с Бордо окончателно застопорява мястото му във френския футболен фолклор. Аквитанците печелят летния турнир Интертото, като роденият в Марсилия техничар се разписва в 5 от 8-те изиграни мача. Победата в надпреварата е синоним на участие в Купата на УЕФА, където е написана една от красивите френски епопеи на континенталната сцена. В нея се открояват няколко момента от елиминационната фаза. На осминафиналите срещу Бетис Зидан бележи гол шедьовър от 40 метра с левия крак, поставяйки тима си на правилните релси към класирането. И то става факт, но на четвъртфиналите се оказва италианският гранд Милан с цялата си плеяда от звезди. „Росонерите“ взимат на пръв поглед комфортен аванс с 2:0 в първия мач на Ботуша, но в ответния мач на „Лескюр“ Бордо е във вихъра си. Французите осъществят пълен обрат и триумфират с 3:0, а в основата на това са две добре познати лица- Дюгари бележи две попадения, дошли след две асистенции на Зидан. Походът минава и през Славия Прага, за да приключи в подножието на върха- финалът срещу Байерн е загубен. Но кампанията остава славна, а ваятелите й стават апетитна хапка на трансферния пазар. Начело със Зизу.
Отвъд френските граници- знаменити изяви за Юве и Реал Мадрид
Привлечен от „Старата госпожа“ срещу 35 милиона франка (еквивалент на днешни 5,3 милиона евро), французинът прекарва в Торино 5 години (между 1996 и 2001). В този си период той преминава през пълната палитра от емоции. Изпитва трудности с адаптацията си в първите месеци преди попадение в дербито с Интер да отприщи арсенала му от възможности. В последвалите месеци играчът дава своя принос за спечеленото Скудето. Впрочем с „бианконерите“ Зидан значително обогатява витрината си- 2 титли на Италия, 1 Суперкупа на страната, 1 Интерконтинентална купа, 1 Интертото, както и една Суперкупа на УЕФА. По време на торинския му период печели и „Златната топка“ през 1998. Опознава обаче и горчилката от 2 поредни загубени финала в Шампионска лига, както и разочарованието от един незадоволителен сезон 1998-1999, в който се разписва едва 2 пъти, съпътстван е от травма, а Юве финишира на незавидната 7-ма позиция. На „Стадио деле Алпи“ Зизу създава отлично взаимодействие с Алесандро Дел Пиеро и Филипо Индзаги, а по-късно и с Давид Трезеге, захранвайки всеки от тях с фантастични подавания и асистенции. Година след година все по-добре полира ролята си на плеймейкър.
И това няма как да убегне от полезрението на Флорентино Перес, градящ в началото на новия век „Los Galacticos”. 75-те милиона евро, представляващи трансферната сума за преминаването на звездата от „Старата госпожа“ в Реал Мадрид, превръщат Зидан в най-скъп футболист в историята (за тогавашното време). 5-годишният период на „Сантяго Бернабеу“ (2001-2006) започва ударно- още през август е завоювана Суперкупата на Испания, а в Шампионска лига Зизу и компания извървяват пълния поход до върха. Във финалния мач с Байер Леверкузен тъкмо френският магьосник бележи едно от най-ювелирните попадения, осъществявани на такова ниво- воле с левия крак, намерило горния ъгъл на немската врата. То се оказва и решаващо. Втората кампания също е успешна както в индивидуален, така и в колективен план- 9 попадения в 33 мача + убедителни игри за вдъхновения атакуващ халф, Интерконтинентална купа, както и Шампионска титла на Испания. Лятото на същата година (2003) е добавена и още една Суперкупа на Испания. Надали мнозина тогава са предполагали, че този трофей ще се окаже последен в Реал и за Зидан, и за Флорентино Перес (за тогавашния им съвместен период). Ситуацията в клуба драстично се влошава и са регистрирани 3 сезона без отличие. В първите два от тях показателите на марсилеца също бележат спад (6 попадения на кампания), преди да се стигне до по-добра в личен план кампания 2005-2006, която обаче така или иначе приключва с две ключови напускания- тези на Перес и Зидан. Легендарният плеймейкър е изпратен трогателно и запомнящо се при последния домакински мач на „Сантяго Бернабеу“, като целият стадион носи фланелки с номер „5“, а засвидетелстваната почит при излизането от терена е мощен емоционален момент.
Романс в синьо
Една августова вечер на 1994 в Бордо поставя началото. Вече в качеството на любимец за местните фенове като играч на „жирондинците“, Зизу се появява по-малко от половин час преди края на приятелски мач срещу Чехия. В този момент тимът му изостава с 0:2, но две красиви попадения на вдъхновения младок само в рамките на няколко минути (в самия край на срещата) носят равенството на Франция. „Лескюр“ вижда предвестника на нещо голямо.
Тогавашният футболист на Бордо постепенно маркира територия сред „петлите“, получавайки нови повиквателни. Малко преди Евро ’96 обаче претърпява пътен инцидент, който се отразява негативно на индивидуалното му представяне на турнира (където Франция достига полуфиналната фаза и губи от Чехия след дузпи). Споделя, че този труден епизод не го е обезверил, а го е амбицирал. Доказателството не закъснява.
Зидан е сред избраниците на Еме Жаке за Мондиал ‘98 и дава асистенция към добрия си приятел и съотборник Кристоф Дюгари за първия френски гол на турнира срещу ЮАР. Следва обаче червен картон във втория мач срещу Саудитска Арабия, който лишава играча от правото да вземе участие в следващите два двубоя и той се завръща на четвъртфиналите срещу Италия, където след 0:0 в редовното време и продълженията се стига до дузпи. Там „Les Bleus“ са безупречни, а Зизу също се разписва от бялата точка при своето изпълнение. „Скуадра адзура“ е отстранена, а нейната участ последва и Хърватия на полуфиналите. 12 юли 1998 е датата, която за вечни времена променя статута на тогавашната френска 10-ка. На финала с Бразилия плеймейкърът бележи два гола с глава след корнери, а окрилената му игра дава импулс на целия тим, отчита се и с отлични извеждащи подавания към Стефан Гиварш и Кристоф Дюгари, които обаче не успяват да преодолеят стража на „кариоките“, излезли очи в очи с него. Еманюел Пти обаче го преодолява за третия гол и „петлите“ кацат на световния трон. Ликът на Зидан пък огрява Триумфалната арка. Тази нощ консолидира образа му на идол.
Възходящата динамика продължава и на Евро 2000. Там той изиграва фамозен турнир и демонстрира пълната палитра умения, отредила му място сред най-великите футболисти. Получил свободата да твори, Зизу меко казано не разочарова, блестейки най-силно срещу Дания, Испания и Португалия, като второто полувреме от полуфиналния сблъсък с мореплавателите е това, което в най-голяма степен олицетворява гения му. Владеещ до съвършенство изкуството на първото докосване и овладяването на топката, плеймейкърът използва брилянтния си дрибъл на скорост и неизчерпаемия си ресурс от финтове, за да преодолява съперници и да печели терен, а фантазията в погледа му над играта позволява да открива всички възможни (а и на моменти изглеждащи невъзможни) опции за подавания към съотборниците в предни позиции. Главен архитект на френските атаки, Зидан е основен генератор на подавания към подвижните нападатели на селекцията в синьо. Хладнокръвието и прецизността му в преки свободни удари и дузпи гарантира на Франция надеждна опора и в това отношение. Тъкмо така той се разписва респективно срещу Испания на четвъртфиналите и срещу Португалия на полуфиналите. Историческа драма и обрат срещу Италия във финала носят на френските трикольори сребърната амфора, а диригентът с номер 10 е избран за най-добър играч на турнира.
Следващият голям форум е Мондиал 2002, но Зидан получава контузия по време на контрола с Южна Корея, изиграна само няколко дни преди началото на турнира. В следствие на нея той не успява да вземе участие в първите два двубоя от групата, а за мача на истината с Дания излиза на терена без на практика да е готов физически. Франция отпада още в началната фаза с едва точка и без отбелязан гол.
На Евро 2004, в запомнящ се двубой от групите, роденият в Марсилия гений носи на „петлите“ пълен обрат срещу Англия чрез два гола в добавеното време- един от пряк свободен удар и един от дузпа. Разписва се и срещу Швейцария, този път с глава, за да поведе тима си до четвъртфиналите, където обаче „Les Bleus“ прекланят глава пред бъдещия шампион Гърция. По това време изглежда, че това е лебедовата песен на Зизу, защото той се оттегля от синята селекция след континенталния шампионат в Португалия.
Събитията обаче претърпяват обрат. Франция забуксува в квалификационния цикъл за Мондиала в Германия, следващия голям форум. Година след оттеглянето си, Зидан обявява, че се завръща при „петлите“, същото правят Лилиан Тюрам и Клод Макелеле. Триото успява да спомогне за спечелването на квота за шампионата на планетата. Но там нещата не започват никак обещаващо. Две равенства в дебютните двубои от груповата фаза поставят Франция под угрозата от ново преждевременно отпадане. Зизу пък получава жълт картон и в двете първи срещи, поради което се налага да пропусне решителния сблъсък с Того. Иначе казано, безславният „хикс“ с Южна Корея може да се окаже последен мач за маестрото (тъй като той вече е оповестил, че след надпреварата прекратява кариерата си). Съотборниците му обаче се справят с напрежението и надвиват африканския тим с 2:0, което отваря вратата към елиминационната фаза.
Първи опонент там е Испания, като „Ла Фурия Роха“ взима превес в резултата, но Франк Рибери възстановява паритета преди почивката. Тогава на преден план излиза най-бляскавата страна на Зизу. Първо негово центриране от статично положение довежда до втория френски гол (дело на Патрик Виера), а след това самият плеймейкър се възползва от отворилите се пространства в иберийската защита, финтира Карлес Пуйол и матира доскорошния си съотборник в Реал Мадрид Икер Касияс, за да сложи точка на спора. И начало на мечтите за втора звезда. Следва истински рецитал от страна на френския магьосник срещу Бразилия на четвъртфиналите. Овладяването и контролът над топката, дриблите, пасовете, оркестрирането на отбора-покрай всичко това представянето му в тази среща с основание е считано от мнозина за върхов момент по отношение на качество на демонстрираната игра. То се увенчава и с асистенция към Тиери Анри за 1:0- гол, който прави разликата.
Отново с 1:0 и отново с прекия принос на Зидан (реализирана дузпа) „петлите“ отстраняват и Португалия. В битката за трофея насреща е Италия. В самото начало на срещата „Les Bleus“ получават право на 11-метров наказателен удар. Изпълнение на Зидан в стил „Паненка“ среща долната страна на напречната греда, а при приземяването топката пада зад голлинията на Буфон. „Той ме познаваше отлично, така че трябваше да измисля нещо различно“, така обосновава решението си. Гениалността на този епизод остава в съкровищницата на футбола. „Скуадра адзура“ обаче съумява да изравни и редовното време приключва при паритет. В продълженията „петлите“ упражняват доминация, която е близо до материализиране чрез Зизу, но негов удар с глава е отразен от стража на италианците. Следва момент, който шокира света. Афектиран от непрекъсващите провокации на Марко Матераци, френската 10-ка нанася удар с глава в гърдите на защитника и получава червен картон. Без капитана си Франция трябва да мине през изпълнение на дузпи, където обаче един пропуск на Давид Трезеге прави разликата. Зидан така и не се връща на терена за церемонията, за да получи сребърен медал. Неговите изяви в хода на целия Мондиал обаче заслужено му носят приза за най-добър футболист на форума. А на Триумфалната арка в Париж отново грее образът му и послание „Зизу, обичаме те“.
Стил без аналог
Изкусен майстор на първото докосване, Зидан често е натъртвал на този елемент, за да получи преимущество пред съперниците си в хода на една атака. Придвижването и позиционирането на играча спрямо топката плюс бързия и прецизно премерен контакт с нея носеха зрелище на регулярна база и създаваха предпоставки за всичко останало, на което вълшебникът бе способен в офанзивен план.
Умел контрол над топката, чудесен дрибъл, извънредно богат технически арсенал от финтове, завъртяния, игра с пета- Зизу сякаш просто танцуваше с кълбото в краката, елиминирайки по пътя си противник след противник. Това способстваше да намира решения и в наситени пространства. Играчите срещу него имаха тежък избор за правене- ако заставаха твърде близо до него се излагаха на риск да бъдат преодолени на дрибъл, ако пък се позиционираха по-дистанцирано оставяха повече опции за пасове, които французинът да насочи. А това в това отношение умението му бе най-висш пилотаж. Далновиден и бързо четящ играта, Зизу виждаше възможности навсякъде и беше способен да ги превръща в голови положения чрез разнородни подавания с различна сила и дължина, чийто замисъл често оставаше труден за разгадаване от защитите.
С висок коефициент на полезно действие и като плеймейкър, и като ляво играещ офанзивен халф, универсалните качества на гениалния футболист са били в основата на това треньорите да му дават по-голяма свобода на терена. Бързият ум, футболната интелигентност и импровизацията се грижеха за останалото. Макар по-силният крак да му бе десният, в хода на годините Зидан развива и усъвършенства и играта си с левия (с който са били отбелязвани и някои от най-паметните му голове). Играта с глава при статични положения също му е носила желани плодове. Марсилецът извличаше позитивите от високия си ръст (185 см) без обаче да позволява габаритът му да лимитира грациозността в играта. Хладнокръвен при изпълнения на дузпи, клиничен при преки свободни удари и ефективен в завършването на атаки, атакуващият профил на Зизу придобиваше изцяло завършен вид.
Подвизи за историята още в първите сезони като треньор
През кампания 2013-2014 вече оттеглилият се легендарен футболист става помощник-треньор на Карло Анчелоти в Реал Мадрид. С това дуо начело „Лос Меренгес“ печелят Шампионска лига, а след края на сезона Зидан получава предложение да води втория тим „кралете“. Това е и първият път, в който води отбор като старши треньор. Играта обаче бързо преминава на съвсем друго ниво- само година и половина по-късно на него е възложено доверието да поеме кормилото на първия тим на мадридчани (след като Рафаел Бенитес е освободен).
Французинът съумява не само съумява да стабилизира състава и обстановката, но и мобилизира „Белия балет“ за постигането на колосални резултати. Равносметката му за два сезона и половина като наставник е 3 поредни Шампионски лиги, 2 Суперкупи на УЕФА, 2 Световни клубни първенства, 1 титла на Испания и 1 Суперкупа на страната (между януари 2017 и май 2019). Зидан е първият треньор, спечелил 3 поредни издания на Шампионска лига. А и първият френски специалист, вдигал отличието. След този период на международна клубна доминация той решава да се оттегли и да си даде почивка. Но не за дълго. Без него резултатите така и не потръгват отново в желаната посока и Зизу се връща на пожар за втори престой в клуба от март 2019 до май 2021, като в този абзац от време повежда гранда от „Сантяго Бернабеу“ до още една титла в Ла Лига и още една Суперкупа на Испания.
В мениджърските му възгледи чисто човешките отношения и близостта с играчите играят фундаментална роля. Качеството на комуникацията, която легендата има с футболистите, е съществена за формирането на истински сплотен и боеспособен колектив. А това е извънредно трудоемка задача в отбор с толкова силни егота и световни звезди. Изграждането на хармонична сплав между всички тях е нещо, за което Зидан заслужава единствено адмирации. А за да бъдат възприемани неговите думи бързо и лесно, със сигурност спомагат неимоверно много личността на голям шампион, аурата на победител, харизмата на лидер. Опитът като стратегическа фигура в съблекални със звезди (от времето като играч) дава своя принос за бързата адаптация като треньор на толкова високо ниво. А фактът, че южнякът отлично познава структурата и на клуба и е наясно с детайлите от кухнята, затвърждава „Сантяго Бернабеу“ като негов естествен хабитат.
Величието на един играч далеч не винаги е гарант за успешна трансформация в значим треньор. Но Зидан скоростно бетонира името си като символ на победата и в това поприще. Качествените кандидати за подписа му са налице. Въпросът е на кое предизвикателство ще се спре самият той. И кога. Едно обаче изглежда неизбежно- в един или друг момент пътищата на Зизу и „петлите“ отново ще се срещнат, за да продължат съвместно към нови върхове.
Автор: Мартин Цветков
