Френският национален отбор по футбол бележи началото си през 1904 и представлява страната в международните срещи и форуми. Той функционира под егидата на Френската футболна федерация. Известен е още като „Трикольорите“ (“Les Tricolores”) и най-вече като „Сините“ (“Les Bleus”). В наши дни втората форма е най-разпространената в медийното, публичното и фенското пространство на местна земя, а и отвъд границите й, като най-честата асоциация е с емблематичния рефрен “Allez les Bleus!” („Напред, Сини!“). Цветовете на тима съвпадат с тези от френското знаме – синьо, бяло и червено, а на екипите грее образът на галския петел, както и двете звезди, символизиращи световните титли от 1998 и 2018.
До началото на 80-те години на двадесети век витрината на националния тим все още е празна откъм отличия. Най-доброто постижение дотогава е третото място, спечелено на Световното първенство през 1958. Отборът се завръща на полуфинал на Мондиал през 1982, а две години по-късно триумфира и с първия си голям трофей – купата от Европейското първенство , на което страната е домакин. Победата във финалния мач е извоювана срещу Испания. Същата година французите грабват и титлата на Олимпийските игри, където в заключителния мач надвиват Бразилия. Историческата значимост на 1984 за Франция се гарнира и от успеха на местната юношеска национална селекция на популярния турнир за младежи до 21 години в Тулон.
Година по-късно е добавено и още едно отличие – Междуконтиненталната купа на нациите (наричана още Трофей Артемио Франки), където е надвит южноамериканският първенец Уругвай.
Полуфиналът, достигнат на Евро 96 в Англия е само предвестник за това, на което е способно тогавашното поколение. Предвожданите от Еме Жаке френски трикольори са домакини на Мондиал 98 и съумяват да извървят пълния път до световния връх, разгромявайки във финалния мач действащия световен шампион Бразилия с 3:0 в паметен мач на „Стад дьо Франс“. По този начин в навечерието на националния празник 14 юли синята селекция сбъдва всенародната мечта за златни медали и издига статуса на френския футбол в съвсем ново измерение.
На последвалото Европейско първенство в Белгия и Холандия първенците на планетата са вече водени от Роже Лемер, който заменя на треньорския пост напусналия с лаври Еме Жаке (Лемер е помощник треньор две години по-рано). Отборът обаче съхранява същото ядро от играчи и подпечатва шампионския си статут и с континентална корона. Сребърната амфора е спечелена за втори път след изключително драматична победа във финалния сблъсък с Италия. По този начин Франция става първата страна, успяла да спечели Световно и Европейско първенство едно след друго, само в рамките на двадесет и четири месеца.
Витрината се допълва и от две последователно завоювани Купи на Конфедерациите (2001 и 2003), а във финалите са преборени съответно Япония и Камерун, а това прави френската селекция първата в историята, която взима трофей от всички големи международни състезания – Европейско и Световно първенство, Олимпийски игри и Купа на конфедерациите.
Следващото знаково представяне е на Мондиал 2006, където на немска земя играчите на Раймон Доменек се окичват със сребърните медали след запомнящ се поход, включващ последователно елиминиране на Испания, Бразилия и Португалия, но завършил със злополучна загуба след изпълнение на дузпи в мача на върха срещу Италия.
Последвалите трудни шест години, през които „петлите“ не успяват да заблестят истински на големите форуми, довеждат до идването начело на тима на Дидие Дешан през 2012, който в рамките на по-малко от 48 месеца изгражда боеспособен колектив, чиито качества носят на Франция сребърен медал от Европейското първенство през 2016, на което страната е домакин, а две години по-късно обогатената с млади звезди селекция стига и до световното злато на Модиала в Русия, изрисувайки на синия екип втората звезда над галския петел. По този начин „петлите“ официализират статута си на доминантна футболна сила на международно ниво в рамките на последните две десетилетия. В този период „Les Bleus“ достигат до пет финала на най-големите футболни форуми, а те донесохят във витрината им две купи от Мондиали, една от Европейско първенство, както и два сребърни медала – постижения без аналог в световен мащаб от края на XX век до настоящем.