В зората на 2021: акцентите във френския футбол през новата година

Макар предходните 12 месеца да ни научиха, че една календарна година може да е безкрайно трудна за предвиждане, нека все пак да хвърлим един смел поглед към предстоящото в 2021 и по-конкретно във Франция. От нажежената интрига в битката за титлата в Лига 1 през завръщането на треньорската скамейка на Раймон Доменек, та до потенциалните промени в облика на „петлите“ за задаващото се Европейско първенство- горещи теми няма да липсват.

Войната за трона

Източник на снимката

След шампионската титла на Монако през 2017 Лига 1 бе силно монополизирана от Пари Сен-Жермен като столичани обикновено съумяваха да се дистанцират сериозно още до коледните празници. 2020 обаче ни предложи нещо ново- тимът от „Парк де Пренс“ не просто не успя да се откъсне, а приключи годината на трето място, оставайки обаче съвсем близо до лидерската позиция. Отборите, които са пред и около него,  също имат достатъчно сериозни основания да предявяват амбиции за златни медали- всеки със своя коз. Точковата разлика между всички тях е нищожна.

Олимпик Лион

Източник на снимката

14-и след 6 изиграни кръга, Лион претърпя същинско преобразяване в следващите шампионатни турове, стигайки до лидерското място. Гъвкавостта на Руди Гарсия като треньор се прояви отново, като този път сработилото в Шампионска лига 5-3-2 бе заменено с 4-3-3 тогава, когато нещата във вътрешния шампионат забоксуваха. И тази нова конфигурация се оказа повече от печеливша- тя предостави на Лион както отлични резултати, така и впечатляващ игрови облик. Дълго време оставящ впечатление, че трудно успява да намери еднакво добра ефективност в двете фази на играта, сега този баланс е наличен за „хлапетата“.

Разполагащи с най-резултатното офанзивно трио в топ 5 първенствата на Европа от края на декември 2020 (Депай, Кадевере и Токо Екамби), халфова линия, чиито вид често ротира, но без това да влияе на качеството на взаимодействие, установена и обиграна защитна четворка + правещия поредния си силен сезон страж Антони Лопеш, Лион не просто дава вид да е намерил работеща формула, а притежава и достатъчна дълбочина на скамейката, можеща да гарантира подсилване и освежаване в предстоящия пролетен цикъл. Имайки предвид, че Купата на Лигата вече я няма, а този сезон ОЛ не играе в Европа, „Les Gones“ ще могат да се фокусират изцяло върху вътрешния шампионат. Предимството в това отношение спрямо ПСЖ и Лил определено е налице, а в съчетание с останалите положителни тенденции, устремът към върха е напълно основателен.

Лил

Източник на снимката

Фурорът правен от Лил също определено е  внушителен. Характерът на „мастифите“ най-ясно си пролича в последния декемврийски кръг при визитата на Монпелие. Именно този дух и настройка поведоха северняците към един от най-успешните им есенни полусезони въобще. Идеално следващи треньорските принципи на Галтие, имащи отлично ниво на стиковка и взаимодействие в колектива и радващи се на просперитета на турските си перли Бурак Йълмъз и Юсуф Язъджъ , те вече демонстрираха, че са подготвени и за най-големите битки, взимайки 4 точки от двете си конфронтации с лидера в Италия Милан и не допускайки поражение нито от ПСЖ, нито от Лион- показно за новото измерение на самочувствието и увереността, съпътстващи ги. Дотук Лил балансира чудесно между вътрешната и континенталната сцена, но предизвикателството ще е това да продължи и напролет.

Не е ясно обаче какъв ефект ще имат настъпилите скоро радикални промени със смяната на президента. Триото, преобразило клуба само в рамките на няколко години, Жерар Лопес, Луис Кампос и Марк Ингла, вече няма да е част от институцията, а юздите поема Оливие Летан, оставил отлични впечатления по време на престоя си като президент в Рен. Освен ако не се стигне до изненада, наличният набор играчи не би трябвало да се измени осезаемо през зимата, тоест боеспособността на тима би следвало да се съхрани. Една нова ера обаче настъпи доста рязко, при това в средата на сезона. Каквото и да се случи оттук насетне, кампанията гарантирано ще остане запомняща се за тима от „Пиер Мороа“. Но силната динамика и развитите достойнства правят помислите за нова титла все по-силни, още повече, че последната такава бе точно преди 10 години… Дали пък първата година и на новата декада няма да им принадлежи?

ПСЖ

Източник на снимката

Ранните предвестници и 2-те регистрирани загуби в първите 2 изиграни шампионатни мача през август се оказа, че са били сигнална лампичка за реална опасност. Защото освен че парижани имаха 6 точки по-малко в сравнение с миналия сезон след 17 изиграни кръга, още по-смущаващ за тях е фактът, че нямат регистриран успех срещу пряк конкурент за титлата-  равенство срещу Лил и загуби срещу Марсилия, Монако и Лион. В един изключително изравнен по настоящем шампионат, големите сблъсъци е силно вероятно да решат спора за титлата и именно там столичани се нуждаят от най-сериозно подобрение. Все пак, поглеждайки към отделните компоненти, действащият шампион е с най-добри показатели и по отношение на защитата, и по отношение на атаката. Разполагащ с открояващи се индивидуалности, парижани  остават големият фаворит за титлата.

Последствията от треньорската рокада обаче биха могли да са нож с две остриета. От една страна първоначалният положителен електрошоков ефект от назначаването на нов треньор често е налице. Но от друга гледна точка един наставник често има нужда от поне една проведена лятна подготовка и известно време, за да започне трайно да налага принципите си. Такова време пред Маурисио Почетино няма да е налично- януарската партида от двубои възлиза на 6, след тях се за задават и битките на истината в Шампионска лига. Търпението със сигурност няма да бъде първи приятел на новоназначения специалист в началните месеци на 2021 и търсените резултати ще са мигновени. А над южноамериканеца тегне и сянката на последния случай, в който ПСЖ назначи нов треньор през зимата- Карло Анчелоти в сезон 2011-2012, когато титлата отиде при… Монпелие.

Олимпик Марсилия

Източник на снимката

Катастрофалното представяне на Олимпик Марсилия в Шампионска лига (3 точки, голова разлика 2:13 и нито един отбелязан гол от игра) контрастира силно с представянето на тима на домашната сцена. Способността на южняците да се съвземат от европейските си крушения им донесе много добра футболна есен в Лига 1, а именно от такъв силен характер те ще имат нужда, ако искат да щурмуват титлата. Въпреки спада в последните срещи от 2020 (2 загуби и равенство в заключителните 3 кръга за годината), разликата до върха лесно може да бъде скъсена при победи в двата отложени мача, които ОМ има. Тимът ще разполага и с един от козовете на Лион напролет- възможността да се фокусира изцяло  върху представянето си в шампионата.

Макар и неуспешен в Европа, на местно ниво адаптивният подход на Андре Вилаш-Боаш към съперниците дава резултат в повечето случаи и с един по-прагматичен футбол 9-кратните шампиони на страната често постигат целите си. Играта им обаче несъмнено изисква сериозно подобрение що се отнася най-вече до офанзивния сектор. Сред първите 35 голмайстора на Лига 1, единствено Флориан Товен намира място със своите 6 гола до края на 2020, отново той е и най-добрият подавач. С едва 11-ата по резултатност атака обаче и с липсваща острота и вертикалност в играта си, марсилци рискуват забоксуване в хода на пролетните месеци. Ето защо на дневен ред отново е привличането на класен нападател- приоритет номер 1 през зимния трансферен прозорец.

Раймон Доменек- голямото завръщане в опит за спасение на закъсалия гигант

Източник на снимката

И ако в горната половина на таблицата грандовете се дуелират за титлата, друг един исторически значим клуб, печелил я цели 8 пъти, Нант (с 2 по-малко от рекордьора Сент-Етиен), е борещ се към днешна дата да оцелее сред елита. С мисия „спасяване“ се нагърби не кой да е, а Раймон Доменек, за когото това е първо треньорско предизвикателство от 2010 насам, когато се раздели с националния тим на Франция. 17-и наставник на „канарчетата“ под управлението на Валдемар Кита, бившият селекционер се хвърля директно в дълбокото, акостирайки в отбор, намиращ се в негативна спирала от резултати и откриващ годината с голямото регионално дерби срещу Рен.

Това обаче не смущава Доменек, за когото работата под високоволтово напрежение не е чужда. Самият той приема с усмивка контекста, споделяйки на встъпителната си пресконференция, че няма план, свързан с развитието на треньорската му кариера, а е дошъл за удоволствие и подбуден от порив на сърцето . Наясно с преходността на поста, особено в конкретния клуб, роденият в Лион специалист има подписан 6-месечен договор с „жълто-зелените“, но през лятото авантюрата би могла да бъде удължена. Едно е сигурно- имайки предвид статута на Нант като институция и важността на Раймон Доменек като личност, взаимодействието между двете страни неминуемо ще е сред лайтмотивите на 2021.

Франция на Евро 2020

Източник на снимката

Така дълго чаканото Европейско първенство бе пренасрочено за лятото на 2021, а на него със статут на фаворит ще се яви действащият световен шампион Франция, който отправи значимо послание в края на миналата година, когато наложи волята си над настоящия европейски първенец Португалия в Лигата на нациите. Впрочем, именно в хода на този турнир се настаниха някои тенденции и фигури, можещи да донесат променен облик на „петлите“ за задаващия се голям форум.

Покорила световния връх в конфигурация 4-2-3-1, Франция претърпя постепенно изменение към 3-4-1-2 – именно на такава постройка Дидие Дешан залагаше в последно време. Но промяната не е само структурна- все повече нови играчи получиха шанс за изява и дадоха заявка за това да бъдат новите звезди на следващия голям турнир на ниво национални отбори. След като Блез Матюиди премина в американския Интер Маями, шансовете му за следващи повиквателни в синята селекция спаднаха драстично, тъй като Дешан изисква състезателите му да играят в топ първенствата на Стария континент. Матюиди изпълняваше ролята на ляво крило с дефанзивни функции, а овакантяването на тази позиция води и до прекрояване на тактическия замисъл, насочвайки го към по-силен акцент върху атаката и по двата фланга. Ето защо подходът, избран от двукратния първенец на планетата, ще е прелюбопитен- дали ще бъде потърсено подсигуряване и контраатакуващ стил или ще се гради модел, базиран на контрола върху топката и двустранната флангова игра.

Източник на снимката

Паралелно с тактическите аспекти, новоинтегриралите се играчи, разбира се, също са централен обект на интерес. Дайо Упамекано в защита, Едуардо Камавинга в халфовата линия и Маркюс Тюрам в предни позиции вече оставиха у Дешан желаното първо впечатление. Оттук насетне тяхното представяне ще бъде следено още по-изкъсо под лупа, не само от селекционера, но и от цялата футболна общественост. Защото Франция вече превърна изгряването на млади звезди на големи първенства в традиция и Евро 2020 има предпоставките да я продължи.

Друга голяма въпросителна е какво ще се случи с Оливие Жиру. През 2020 стрелецът се изкачи до 2-рото място в ранглистата на най-добрите голмайстори в историята на „Les Bleus“, но Дешан ясно подчерта в интервю, че игровата практика в клуб е основополагащ фактор за бъдеще в националната селекция, а в Челси нападателят не се ползва с особено доверие от страна на Франк Лампард. При така създалата се ситуация, ще е необходимо реализаторът спешно да потърси трансфер през зимния прозорец, за да си гарантира игрово време в друг клуб, в противен случай остава единствено алтернативата да продължи да търси утвърждаване в единайсеторката на лондонските „сини“. Ако обаче нито един от двата сценария не се случат, рискът да не се присъедини към френските „сини“ е реален, а негово отсъствие би било истински трус с оглед на статута му сред трикольорите.

Автор: Мартин Цветков

202 коментара за “В зората на 2021: акцентите във френския футбол през новата година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »