Христо Стоичков срещу „петлите“ и френските клубни отбори- колекция за ценители

През изминалия месец февруари Христо Стоичков чества 55-ия си рожден ден. В хода на помпозната си кариера Камата се изправя в редица значими двубои както срещу националната селекция на „петлите“, така и срещу клубни отбори от Лига 1.
Всяка от тези битки оставя по свой начин траен отпечатък за замесените страни. Нека се потопим в историята им.

С екипа на ЦСКА срещу Олимпик Марсилия

През март 1990 България се намира в зората на демокрацията след като само няколко месеца по-рано е започнала прехода си към пазарна икономика. В тези деликатни времена футболът е призван да бъде обединител и надежда за народа. И повод на липсва- ЦСКА се изправя в четвъртфинал за КЕШ срещу френския гигант Олимпик Марсилия, който тогава се намира в годините на най-големия подем в историята си. В редиците на южняците личат имената на Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Жан Тигана, Ален Рош, Франк Созе, Крис Уодъл, Ерик Ди Меко… Машината на президента Бернар Тапи изглежда внушителна. От българска страна старши треньорът Димитър Пенев може да разчита на превърналите се в славни за българската история имена като това на Емил Костадинов, Трифон Иванов, Георги Георгиев, Христо Стоичков…

Именно към Стоичков е насочен най-вече фокусът на вниманието и той е считан за най-силен коз на „червените“. Персоналният му пазач Ерик Мюра обаче върши отлично работата си и не позволява нищо опасно да се случи през фронта на атаката на Камата. Като цяло българският тим не успява да разгърне играта, демонстрирана няколко месеца по-рано срещу Спарта Прага в същия турнир. Въпреки това обаче до самия край на двубоя се запазва удобен турнирен резултат. Тогава обаче с гол в 85-ата минута на резервата Филип Тис французите бележат така важния гол на чужд терен, който им носи и победата. Така за първи път френски отбор печели на чужд терен в четвъртфинал на КЕШ.

В ответния двубой превъзходството на марсилци е чувствително по-осезаемо и то се материализира в 2:0 още до 28-ата минута, а в средата на второто полувреме преднината на домакините набъбва до класически резултат. Мексиканска вълна залива трибуните на „Велодром“, „армейците“ със Стоичков в редиците си виждат края на европейската си авантюра. Те обаче не се отказват да търсят по-почетна загуба и стигат до попадение чрез Мариус Уруков. При него обаче вратарят на Олимпик Марсилия Гаетан Юар чупи крака си след като в опит да предотврати гола се сблъсква със свой защитник. Тъй като смените вече са направени, на вратата трябва да застане полеви състезател и за всеобща изненада това е голмайсторът Жан-Пиер Папен, който за радост на местната публика се справя отлично в новото си амплоа. През въпросния сезон ОМ се препъва на полуфиналите, но през следващите 3 сезона достига на 2 пъти до мача за трофея, като във втория случай го печели. За „червените“ от София пък това остава последният мач в толкова напреднала фаза на голям европейски турнир до ден днешен.

С екипа на Барселона срещу Монако

През сезон 1993-1994 Христо Стоичков е основен градивен елемент в състава на Барселона, а каталунците са в една група с Монако, Галатасарай и Спартак Москва. Мачовете с монегаските са с определящо значение за прогреса на „блаугранас“ в турнира. В първата среща на „Камп Ноу“ българинът и компания печелят с 2:0 като големият герой тогава е Бегиристайн, отбелязал и двете попадения.

В ответния мач на „Луи II“ обаче победата е изкована с минималното 0:1. А това се случва след брилянтно подаване на Пеп Гуардиола към Камата, който чрез нисък плътен удар в обратния ъгъл разпечатва вратата на действащия френски шампион. Със спечелените 3 точки каталунците се класират на полуфинал, който преодоляват, за да стигнат до заключителното стъпало, но там отстъпват на Милан с 4:0. Силното представяне в Европа, съчетано с титлата в Примера дивисион прави този сезон един от най-успешните по това време за клуба. Вследствие на брилянтите си изяви тогава с червено-синия екип, както и на подвизите с българската национална фланелка по американските терени, Стоичков получава „Златната топка“ на „Франс Футбол“.

С екипа на Барселона срещу ПСЖ

Сезонът, в който действащият носител на „Златната топка“ Христо Стоичков е перлата в тима на Йохан Кройф (1994-1995), „блаугранас“ и французите се изправят едни срещу други за първи път в турнира на богатите. И това се случва в епоха на разцвет и за двата клуба- Барса е спечелил първата си КЕШ (по настоящем Шампионска лига) 3 години по-рано, а тимът от „Парк де Пренс“ е новата движеща сила за френския футбол на континентално ниво вследствие на придобиването на клуба от медийния гигант „Канал Плюс“. Сблъсък се състои на четвъртфинална фаза и в първия двубой ПСЖ измъква равенство 1:1 при визитата си.

В ответния мач „лос кулес“ повеждат в резултата чрез капитана си Бакеро в началото на втората част, правейки важна крачка класирането. Но домакините сътворяват паметен обрат- звездата и клубна легенда на столичани Раи се възползва от грешка на каталунския страж, за да изравни резултата в 72-ата минута, а десетина минути след това друга знакова фигура- Герен, праща „Парк де Пренс“ в екстаз с втори гол с шут извън пеналтерията. Срещата завършва при този резултат и ПСЖ за първи път в историята си се класира на полуфинал в Шампионска лига или КЕШ.

През сезон 1996-1997 Христо Стоичков продължава да е част от Барселона, макар да влиза в игра в 85-ата минута на въпросния мач. Пари Сен-Жермен влиза в битката със статут на действащ носител на трофея от предния сезон, само че вече с ново треньорско дуо начело- Рикардо Гомес и Жоел Батс, заменили Луис Фернандес. Както можете да видите от снимката, показваща взелите участие в двубоя, и двете единайсеторки изобилстват от прелюбопитни имена. Сред тях е и дефанзивният халф Беноа Кое, който през сезон 2004-2005 се подвизава по българските терени с екипа на ЦСКА, ставайки първият французин в родното първенство. В стартовите 11 на Барса се откроява това на правещата фурор по това време новоизгряла звезда на Феномена Роналдо. Именно той се оказва в епицентъра на събитията в края на първото полувреме. Тогава героят от предходния финал на ПСЖ срещу Рапид Виена, Бруно Н’Готи, фаулира бразилеца в пеналтерията и е отсъден 11-метров наказателен удар, който самият Роналдо превръща в гол. След почивката парижани стигат до някои опасности, главно чрез акции, организирани от Раи, като при една от тях Патрис Локо уцелва страничната греда на Витор Баия. С греди се „отличават“ и каталунците, като това се случва  при красива колективна акция между Христо Стоичков, Луиш Фиго и Роналдо. До ново попадение обаче не се стига, но Барселона печели 4-ата си КНК и общо 5-а голяма европейска купа.

С екипа на Парма срещу ПСЖ

През единствения си сезон като част от амбициозния тогава проект на Парма Христо Стоичков и тимът му срещат на четвъртфиналите в КНК Пари Сен-Жермен. Първият мач на „Енио Тардини“ е очакван с огромен интерес, а атмосферата по трибуните и събитията на терена показват защо. През първата част именно пред Камата се открива една от първите стопроцентови голови възможности- българинът е изведен в дълбочина с отлично продаване и се отскубва сам срещу вратаря Бернар Лама, но губи дуела си със стража. Във въпросната вечер капитанът на парижани е безупречен в изявите си и прави един от най-силните си двубои с клубната фланелка. Дори той капитулира обаче в 58-ата минута, когато Стоичков бележи характерен за стила си гол чрез пробив отляво и точен изстрел в долния противоположен ъгъл. Французите търсят изравняване, което обаче оставя пространства. А това за малко да им коства втори гол. Но те също имат своя златен момент- след акция, организирана  от Пол Льо Гуен, се стига до две стопроцентови ситуации в рамките на няколко секунди- първо Патрис Локо уцелва страничната греда, а непосредствено след това Раи от границата на малкото наказателно поле не успява да се разпише, след като италианската защита се прегрупира. Така „дуковете“ печелят срещата с гола на пловдивчанина.

Реваншът на „Парк де Пренс“ се играе при вдъхновяващи и за французите обстоятелства- два дни по-рано Бордо е елиминирал Милан в турнира за Купата на УЕФА, а Нант също се представя отлично в Шампионска лига, класирайки се за полуфиналите. Търсейки нов италиански скалп и още един френски пробив в Европа, ПСЖ изнася мач, който и до ден днешен е считан за един от най-преломните моменти в историята на клуба, тъй като именно той в огромна степен показва, че столичани са достатъчно израснали, за да гонят първи свой европейски трофей. В редиците на опонентите им се открояват имената на Христо Стоичков, Фабио Канаваро, Дино Баджо и на младия Филипо Индзаги. Предвождани от Раи, Патрис Локо и Паскал Нума, домакините откриват резултата от дузпа, но равенството бързо е възстановено след грешка на Бернар Лама, под чийто плонж минава удар извън пеналтерията. Имайки предвид качеството на италианските защити по това време, отбелязването на 2 безответни гола изглежда трудоемка задача. Но Патрис Локо и Раи се справят с нея, но за да направят вечерта за домакините незабравима. В заключителните минути Лама спасява последния шанс, открил се пред влезлия в игра Пипо Индзаги, за да подпечата паметния успех. Парижани в крайна сметка стигат трофея в турнира, а след края на сезона Стоичков се завръща в Барселона.

С екипа на България срещу Франция

На национално ниво сблъсъците на Христо Стоичков и България с Франция са винаги паметни. Първият такъв е на 9 септември 1992 в мач от квалификационната група за Мондиал 94. Българите изиграват мощно първо полувреме, в което взимат аванс именно чрез Камата. Правещият фурор с екипа на Барселона голмайстор реализира дузпа, отсъдена за нарушение на Жан-Пиер Папен срещу Емил Костадинов. Пловдивчанинът преодолява психологическата бариера, свързана с факта, че последната му изпълнена дузпа (в контрола с Мексико) е пропусната, а френският вратар Бруно Мартини е спасил два удара от бялата точка в мач на клубно ниво скоро преди двубоя в София. Пред препълнения „Васил Левски“ възпитаниците на Димитър Панев търсят усилено второ попадение и го постигат чрез Красимир Балъков, чийто шут среща крака на Еманюел Пти и прехвърля Бернар Лама. През втората част Стоичков и компания съхраняват уверено аванса си, печелейки важни три точки. Този успех затвърждава статута на София като негостоприемна крепост за френските национали- това е 7-и пореден мач, в който „петлите“ си тръгват без победа, регистрирайки 6 загуби и 1 равенство. Серията получава край чак през есента на 2017, когато „Les Bleus“ надделяват с 0:1.

Разбира се, най-незабравимият мач срещу Франция с участието на Христо Стоичков остава онзи от митичния 17 ноември 1993 на „Парк де Пренс“. Преди изиграването на финалните три рунда от тази квалификационна група „петлите“ се нуждаят от само две точки, за да се класират на световното първенство в САЩ. След равенство във Финландия и шокираща домакинска загуба от Израел мачът им с България се оказва пряка дуел за класиране. Те повеждат с резултата след като комбинация между Дидие Дешан, Патрис Локо и Ерик Кантона завършва с падение на последния, но само няколко минути по-късно Емил Костадинов засича с глава корнер на Балъков, за да възстанови паритета. Първото полувреме завършва така, а втората част не отваря особени възможности пред българския тим. Във финалните акорди на срещата обаче Давид Жинола греши свое отиграване при изпълнение на статично положение пред вратата на Борислав Михайлов, подарявайки владението на топката на Емил Кременлиев. Бекът от своя страна комбинира с Любослав Пенев, предоставил гениално подаване на Костадинов, чийто удар под гредата матира Лама в последната възможна секунда. Този подвиг е в основата на най-легендарната епопея от историята на българския футбол- тази в Щатите, кулминирала в бронзовите медали от Мондиал 94. Франция пък използва краха, за да си извлече необходимите поуки и да реформира из основи футбола си- нещо, което дава своите плодове и през 1998 „петлите“ покоряват световния връх, а веднага след това и европейския.

Източник на снимката

През 1996 в Англия България с Христо Стоичков дебютира на Eвропейско първенство. След като са събрани 4 точки в първите два кръга, третият мач, който е срещу Франция, трябва да определи кой ще продължи в четвъртфиналната фаза. Статичните положения се оказват определящи за изхода на тази конфронтация. Именно при такава ситуация Лоран Блан открива резултата с глава. По-късно отново Блан е в епицентъра на събитията- френският бранител е пазен персонално от Любослав Пенев при центрирана топка в пеналтерията и българският нападател си отбелязва злополучен автогол. Камата връща на тима си надеждата за нещо повече след безупречно изпълнен пряк свободен удар, с който намалява резултата. Грешка в подредбата на линията на българската защита обаче поставя Патрис Локо непокрит и нападателя на „петлите“ бележи  третото попадение, сложило точка на спора. Събитията от двубоя в Нюкасъл предизвикват сериозни трусове. Димитър Пенев е освободен от поста национален селекционер. Любослав Пенев пък, в отговор на критиките по негов адрес, казва в интервю, че който не го уважава, може да „духа супата“. Вследствие на това е санкциониран с отстраняване от трикольорите. В израз на несъгласие с предприетите действията спрямо Димитър и Любослав Пенев Христо Стоичков бойкотира българския национален отбор, взимайки решение да не се състезава за него за определен период от време.

В един момент обаче Камата се завръща с националния екип, за да помогне на България да се завърне на световно първенство. И го прави успешно- „лъвовете“ взимат участие във форума на планетата в Хексагона (макар да отпадат в груповата фаза). Именно там е и последният голям досег на Стоичков с Франция като професионален футболист. Това е и последният към днешна дата Мондиал, на който България присъства.

Автор: Мартин Цветков

4 067 коментара за “Христо Стоичков срещу „петлите“ и френските клубни отбори- колекция за ценители