Червените лампи и пътеводните светлини за Франция

Първите два мача за „петлите“ на Евро 2020 вече са зад гърба им. В тях се забелязаха както някои смутни тенденции, така и козове, на които действащите световни шампиони да се уповават, за да продължат пътя си към Сребърната амфора. Фокусираме вниманието си както върху проблемните аспекти, така и върху обнадеждаващите такива.

Уязвимостта при контри, затрудненията при преодоляване на нисък блок и проблемите в атака

Проявата на слабости при противникови контраатаки определено е елемент, който отчетливо се прояви като препъникамък за „Les Bleus“ в срещата с Унгария, завършила с разочароващо равенство. Играчите на Дешан бяха в роля, която често е изисквана от фенове и медии- тази на отбора, който притежава топката, диктува темпото и се настанява в противниковата половина или дори третина. Въпреки това обаче далеч не можем да кажем, че селекцията в синьо бе в най-заплашителната си светлина, нещо повече- унесен в организиране на атакуващи акции, тимът оставяше пространства за опасни контри. Необходимостта от подобрено опазване на тила се подсилва от краха при подсигуряването при попадението на унгарците- макар Бенжамен Павар несъмнено да носи лъвския пай от отговорността за допуснатия гол (загубена битка за първа топка, последвана от изоставане в скоростта и окончателно изпускане на Атила Фиола ), то Преснел Кимпембе разполагаше с позицията и времето, за да покрие зоната, през която играчът нахлу и стреля, но до блокиране на изстрела или поне шпагат така и не се стигна.

Впрочем, любопитното е, че макар да доминираха, възпитаниците на Дидие Дешан допуснаха повече удари в очертанията на вратата срещу „маджарите“, отколкото срещу Германия. Изглежда, че поне за момента френските трикольори продължават да се чувстват по-комфортно, бидейки в по-изчаквателна позиция- това позволява на защитната формация  да остане по-добре групирана и оставяща по малко свободни зони (както беше срещу Маншафта).

Другата трудност, която изпъкна на преден план, е тази при преодоляването на добре организиран нисък блок, групиран в схема с 3-ма централни защитници- именно в такъв вид унгарците лимитираха до минимум възможностите пред „Les Bleus“. Неналичните пространства и ниската линия на защитата действа така, че Мбапе доста по-трудно да успява да направи разликата чрез скоростта си.

Тук идват на дневен ред две оръжия, които бяха характерни за „петлите“ на Световното в Русия, но които все още не са използвани на еврофиналите- играта с глава в чуждото наказателно поле и ударите извън пеналтерията. На „Ференц Пушкаш“ Мбапе се озоваваше в ролята адресат на центрирания по въздух в наказателното поле на „маджарите“, но битката на втория етаж далеч не е неговата силна страна (макар да стигаше до отиграване, не успяваше да насочва топката прецизно). Бензема не оказа очакваната тежест във въздушните единоборства, Жиру е вкарван в игра прекалено късно в срещите, а централните защитници Варан и Кимпембе, които по презумпция са силни в този компонент, не съумяват да направят разликата при статични положение пред съперниковите врати. Не бива да забравяме, че редките опасности в битката с немците пък идваха от изсипани топки във френското наказателно поле (довели до ударите на Хумелс, Мюлер и Набри), така че центриранията (и пред двете врати) сякаш се обособяват като друга червена лампичка за „сините“.

Изстрелите от далечна дистанция, предприети от тях, пък са сведени до минимум, а особено в мач срещу по-затворен съперник това е от способите, можещи да отблокират ситуацията. По този параграф по-чести и убедителни опити трябва да се очакват най-вече от действащите в халфовата линия пред Н’Голо Канте (Погба, Рабио/Толисо и Гризман).  

След първите си две срещи Франция не може да се похвали с изобилие по отношение на отправените точни удари- те са общо 5- 1 срещу немската селекция и 4 срещу унгарската. При такива показатели, нуждата от отлична конвертируемост става още по-належаща. За такава обаче към момента не способства титуляризирането на Карим Бензема- нападателят на Реал Мадрид дори влезе в топ 3 на играчите, отправили най-много удари на еврофинали (30) без това да доведе до гол (в статистиката влизат двубоите от Евро 2008 и Евро 2012, на които също не намери пътя към мрежата). По-същественото за „петлите“ обаче е свързано с настоящото измерение на тази суша, защото и срещу Германия, и срещу Унгария, голмайсторът на „белия балет“ трудно се озоваваше на стрелкови позиции, бидейки обезличаван от съперниковите защити, а в ситуациите, открили се пред него, така и не демонстрира прецизност на мерника си. Пиков момент в това отношение бе пропускът срещу Петер Гулачи , дошъл след зрелищно подаване на Мбапе към Бензема. Така притесненията, свързани с интегрирането в състава на нападателя и произтичащите от това последствия започват да придобиват все по-обоснован вид.

Вечният пристан Канте, мощта на левия фланг, сплавта в дуото Мбапе-Гризман и факторът Жиру

Формата на Н’Голо Канте от изминалия триумфален сезон с Челси по всичко личи е успешно пренесена и във френския национален тим. За разлика от Пол Погба и Адриен Рабио, NG не допусна амплитуди в представянето си в двата мача и изнесе сходно добра продукция в отделните срещи. Двата различни сюжета на сблъсъците с Германия и Унгария онагледиха нещо удивително- качеството на изявите на Канте не е в пряка зависимост от представянето на партньорите му в средата на терена, защото срещу „маджарите“ Погба и Рабио бяха далеч от блясъка си няколко дни по-рано. Подобна надеждност като тази на дефанзивния халф е неизмеримо важна за Франция, тъй като позволява дори в критичните периоди и мачове да бъдат минимизирани щетите. Водещ по пресечени подавания и направени шпагати (по 4 във всеки от двата компонента на „Ференц Пушкаш“), Канте отново бе сред светлите лъчи за световните шампиони.

Оптимизъм за „петлите“ внася и продукцията на левите бекове- Люка Ернандес в Мюнхен и Люка Дин в Будапеща. Ернандес напомни на безапелационните си изяви от Мондиал 2018, бидейки ефективен в единоборствата, покриващ своя фланг в дефанзивен план, но намиращ удачните моменти да прави и вещаещи опасност включвания- именно негово центриране доведе до автогола на Хумелс. Съименникът му от Евертън също направи отлично впечатление, само че във втория двубой от групата- Дин не позволи да се стигне до сериозни пробиви през зоната му, а активността му по целия ляв фланг, особено през първото полувреме, бе забележителна. Тя кулминира и в качествени центрирания към Мбапе, който обаче, както стана въпрос по-горе, не можа да ги насочи в очертанията на вратата на Гулачи. Така двамата адаши на практика дадоха еднакво сериозни заявки за това да бъдат сред главните оръжия на Дешан за предстоящите моменти на истината. Разполагат както с енергията, така и с опита, за да превърнат приноса от тяхната позиция в стратегически.

Друг фактор, на който „петлите“ могат да се уповават, е прогресивно изграденият във времето синхрон във взаимодействието между Антоан Гризман и Килиан Мбапе. Тъкмо комбинации между двете звезди бяха сред най-ефектните, а и ефективни за „Les Bleus“ до момента- именно чрез асистенция на Килиан към Гризу се стигна до изравнителния гол срещу „маджарите“. През първото полувреме пък изкусно дълго подаване на играча на Барселона бе поето и продължено с пета от Мбапе към Бензема. А в края на срещата тройна комбинация между Жиру, Гризман и Мбапе доведе до извеждането на последния до 100 процентово положение лице в лице с унгарския вратар- стражът обаче спечели дуела.    

Въпросната ситуация бе показателна и за още нещо- сработеността на офанзивните протагонисти с Оливие Жиру. За скромния си четвърт час игра вторият най-добър голмайстор в историята на „петлите“ бе с важна заслуга за създаването на този голов шанс, а освен това пресираше активно унгарците при изнасянето на топката, бе близо това и да принуди Гулачи да сбърка фатално при една топка. Не е ясно какъв статут ще му отреди Дешан за следващите мачове, на титуляр или на жокер от скамейката, но световният шампион е показал, че на него може да се разчита и при двата сценария.

Полъхът на новите традиции  

Ако направим препратки към миналото Европейско първенство, през 2016, Франция също изпитваше трудности в мачовете от груповата фаза- първите два двубоя, срещу Румъния и Албания, бяха спечелени с голове в последните минути, а третата среща (с Швейцария) завърши без попадения. В елиминационната фаза обаче „петлите“ разгърнаха много по-голям спектър от потенциала си. Сходно явление бе и на Мондиал 2018. Така че ако се позоваваме на тенденциите от предходните големи форуми, най-доброто от Франция може би тепърва предстои. Но групата, в която по настоящем се намират „Les Bleus“ прави така, че изчистването на неизправностите във френската игра да са спешно наложителни. Защото този път заключителният мач от груповия цикъл няма да има нищо общо с характера на тези с Швейцария и Дания от предишните форуми- сега, още в този ранен етап на турнира, предстои повторение на финала от Евро 2016.   

Автор: Мартин Цветков