Франция–Дания: класика, орисана да бележи съдбовни турнири

Дуелите между синята селекция и „червения динамит“ имат своето специално място в световния футбол. За разлика от други знакови съперничества, тук говорим за две национални гарнитури, които се срещат винаги едва в груповата фаза на големите надпревари. Тези сблъсъци обаче по традиция се оказват предвестници за гръмки форуми, а в 5 от 6-те първенства една от нациите тържествува и с трофей.

На Евро ‘84

„Петлите“ са домакини на шампионата на Стария континент и влизат в него в ролята на фаворити, макар да са минали 24 години от последния им изигран мач на такъв форум. Завръщането се случва на „Парк де Пренс“, където първият опонент е Дания. Французите са с обогатена версия на силния отбор от Световното в Испания ’82 и очакванията към тях са огромни. В скандинавските редици пък се открояват имена като Мортен Олсен и носителят на „Златната топка“ за 1977 Алан Симонсен. Действащ носител на „Златната топка“ пък е френският капитан Мишел Платини.

Въпреки обещаващото начало на срещата за „Les Blеus“ нещата забуксуват и е необходимо да дойде 78-ата минута, когато тъкмо „Платош“ прави разликата- негов удар се отклонява от главата на датски бранител и спира в мрежата на гостите. Този гол се оказва и единствен, но за съжаление мачът е белязан и от други събития. При сблъсък с Ивон Льо Ру звездата на „червения динамит“ Алан Симонсен получава тежка фрактура на единия си крак и е изнесен на носилка. Играчите на Мишел Идалго пък завършват мача с 10 души след като Мануел Аморос е фаулиран, но след нарушението не сдържа нервите си и удря с глава своя съперник, което му носи червен картон. Окрилена от Мишел Платини, автор на 9 гола в 5 мача, Франция прави фантастично Европейско първенство, в края на което вдига Сребърната амфора. Любопитното е, че във финала трикольорите за малко да срещнат отново Дания, само че северняците губят драматично полуфинала си с Испания след изпълнение на дузпи.

На Евро ‘92

Франция печели 8 от 8 квалификационни мача по пътя към Европейското, докато Дания не съумява да мине успешно през ситото на квалификациите. Непосредствено преди началото на турнира обаче Югославия е извадена оттам поради войната, която се разразява по това време. Мястото на балканците заема „червения динамит“, който има броени дни да се събере и подготви за надпреварата.

Въпреки контрастиращите предистории, „петлите“ и скандинавците се намират близо едни до други преди изиграването на последния мач от груповата фаза. Тъкмо той е определящ за това кой ще продължи към полуфиналите (тогава форматът е такъв). Макар да са с едва 2 точки, „Les Bleus“ имат нужда от равенство, за да излязат от групата. В началото на срещата обаче Хенрик Ларсен дава аванс на тима си, но след час игра Жан-Пиер Папен възстановява паритета. Низ от грешки във френската защита, както колективни, така и индивидуални, е наказан от Ларс Елструп, който бележи за 2:1 след центриране отдясно. Това се случва по-малко от четвърт час преди края, в оставащото време нищо не се променя. Франция напуска безславно надпреварата без нито една победа, Мишел Платини не остава на селекционерския пост, а и никога повече не заема треньорска длъжност. Дания пък сътворява немислимото- на полуфиналите след изпълнение на дузпи елиминира действащия европейски шампион Нидерландия, а във финала надвива с 2:0 и действащия световен първенец Германия, за да завърши един от най-лудите сюжети, които футболната история помни.

На Мондиал ‘98

Франция отново е домакин на голям форум- този път на Световно. „Les Bleus“ стартират ударно с убедителни победи над ЮАР с 3:0 в Париж и с 4:0 в Марсилия срещу Саудитска Арабия. Ред е на Лион да приеме мач на трикольорите, а той се явява и пряк сблъсък за първото място. Еме Жаке прилага ротация в състави си, давайки шанс на играчи, които досега са получавали по-малко игрово време. Това обаче не оказва неблагоприятен ефект върху синята селекция. Тъкмо тя излиза напред в резултата след 13 минути игра, когато Юри Джоркаеф реализира дузпа, отсъдена за нарушение срещу Трезеге. Малко преди края на полувремето 11-метров наказателен удар получават право да изпълнят и датчаните. Михаел Лаудруп не бърка от бялата точка и изравнява. Това се оказва и последния гол с екипа на „червения динамит“ за легендарния играч. И ако той отбелязва прощалното си попадение с националната фланелка, друг играч бележи дебютното си такова, само че за „петлите“- Еманюел Пти, чийто плътен шут от границата на наказателното поле матира Петер Шмайхел и дава аванс на домакините в началото на второто полувреме. Аванс, който те не изпускат. Въпреки лятната горещина (срещата се играе от 16 часа местно време), двата тима правят здрав мач и излизат заедно от групата.

Пътят на „Les Bleus“ оттам насетне е цяла одисея- Парагвай е елиминиран след продължения и златен гол на Лоран Блан, Италия е надвита с дузпи, Хърватия- обърната на полуфиналите с паметния дубъл на Лилиан Тюрам, а във финала Зизу и компания нокаутират Бразилия с 3:0, за да покорят света за първи път. Колкото до скандинавците, те напускат Хексагона с високо вдигнати глави след като на осминафиналите разгромяват Нигерия с 4:1, а в следващата фаза се борят геройски с Бразилия, но са елиминирани с 3:2.

На Евро 2000

2 години след последната им среща, добрите стари познайници отново попадат в една група, този път трябва да кръстосат шпаги в първия двубой от нея. Роже Льомер вече е на кормилото на световните шампиони, а селекцията му е обогатена в предни позиции от Силвен Вилтор и Никола Анелка, а влиянието на Тиери Анри и Давид Трезеге вече е много по-силно. Играещи динамично и вдъхновено, „петлите“ изнасят лекция на опонента си, която се материализира и цифрово. Първо Лоран Блан конструира и завършва чудесна атака за тима си малко след изтичането на четвърт час игра. В средата на второто полувреме Анри прави забележителен около 50-метров рейд с топка в крака, ускорил отляво, навлязъл в наказателното поле и завършил с точен шут в далечния ъгъл на Шмайхел за 2:0. Подобен стил завършващ удар се превръща в патент на „Тити“ в хода на кариерата му. Разредилите се пространства в датската защита водят и до трето попадение в самия край, когато Патрик Виера асистира на Вилтор.

Французите финишират втори в групата (след домакините от Нидерландия). Пътят им към сребърната амфора е осеян с перипетии, но те ги преодоляват невредими, справяйки се с Испания на четвъртфиналите преди в спиращи дъха драми да осъществят пълни обрати срещу Португалия и Италия респективно на полуфиналите и финала. „Червения динамит“ пък не успява да се съвземе от оттеглянето на братята Лаудруп след Мондиал ’98 и инкасира три поражения на Евро 2000 със сумарна голова разлика 0:8. Едно обаче се затвърждава като тенденция- също както през 1984 и 1992, победителят от мача между Франция и Дания впоследствие става европейски шампион. „Jamais deux sans trois“, както казват в Хексагона („Станало ли е два пъти, ще се случи и трети“).      

На Мондиал 2002

Не е необходимо да мине много време преди пътищата на „петли“ и скандинавци отново да се пресекат. Следващият такъв случай е на Световното в Япония и Южна Корея, а срещата се играе в последния кръг от груповата фаза. Изходните позиции на двата отбора са изненадващи спрямо предварителните очаквания- действащият световен и европейски шампион е едва с точка от първите си два мача (0:1 от Сенегал и 0:0 с Уругвай), докато Дания има в актива си цели 4 пункта. Успех с два гола разлика е нужен на синята селекция, за да просперира към следващата фаза. Огромна неразбория в наказателното поле на Франция (лоши изчиствания + неправилна подредба при последвало центриране) води до откриване на резултата от Денис Ромедал в средата на първото полувреме. След почивката играчите на Льомер нямат избор и трябва да ускорят щурмовете си към северняшката врата- в началото на втората част Марсел Десаи уцелва напречния стълб. Това е 4-та греда за тима му от началото на турнира. Гол в полза на „Les Bleus“ така и не пада. В 67-ата минута датска акция завършва с попадение на Йон Дал Томасон. При повторенията се вижда, че той задържа за фланелката Марсел Десаи, поваляйки го в наказателното поле преди да отбележи, но голът остава зачетен. В оставащите минути цифровото изражение не се променя повече.

Франция отпада от турнира с една точка и голова разлика 0:3. За първи път от 1966 носителят на титлата от предния Мондиал напуска следващия такъв още в най-ранната фаза. Оттеглянията на Дидие Дешан и Лоран Блан след Евро 2000, съчетани с контузията на Зидан (който пропуска първите две срещи по азиатските терени, а в третата се връща с намален капацитет), се оказват непреодолими. „Червения динамит“ пък печели групата, но на осминафиналите е отстранен от Англия след поражение с 0:3. Това към днешна дата остава единственият световен или европейски шампионат, в който двата тима се срещат без никой от тях да вдигне трофея.  

На Мондиал 2018

На руска земя традицията е продължена и по подобие на програмата от 16 години по-рано, двете национални гарнитури отново се изправят една срещу друга в заключителния кръг от груповата фаза. Ситуацията обаче е различна- равенството би устроило и двата тима, тъй като Франция би запазила първото си място, а Ериксен и компания на свой ред биха получили билет за елиминационната фаза. Това предопределя подхода на двата тима към срещата. Инициативите за отбелязване на гол не изобилстват, а най-опасните изстрели, дело на Усман Дембеле и Набил Фекир, не поразяват целта. Срещата приключва без попадения, а за някои френски играчи тя ще се запомни и с това, че в нея записват игровите си минути за Мондиала (като Стив Манданда и Преснел Кимпембе). Споменатите двама реално изпълват мисията си в мача, тъй като попадение не е допуснато.

Оттам насетне Дешан и неговите избраници извървяват пребогат на емоции поход, минаващ през шеметното отстраняване на Аржентина в голов спектакъл, здрави битки, спечелени без допуснат гол срещу Уругвай и Белгия преди в сблъсъка за трона да бъде покосена и Хърватия с 4:2. Що се отнася до Дания, селекцията на Оге Харейде парадоксално напуска световните финали без да запише поражение в рамките на редовно време или продължения. След победа и две равенства в групата, осминафиналът с Хърватия също приключва без победител, но при дузпите балканците триумфират.     

Открояващи се мачове извън Световни и Европейски първенства

Отвъд рамките на най-мащабните футболни събития, Франция-Дания предоставя запомнящи се епизоди и в срещи с по-различен залог. В далечната 1908 например тъкмо „червения динамит“ става отборът, нанесъл най-тежката загуба в историята на Франция- 17:1 на Олимпийските игри в Лондон. Софъс Нилсен бележи немислимите 10 попадения.

През есента на 1996 например скандинавците са тези, които слагат край на рекордната 3-годишна френска серия без загуба в редовно време или продължения. Тя се простира в 30 срещи, но намира своя край при поражение с 1:0 в Копенхаген. Впрочем, във въпросния интервал (1993-1996) „петлите“ отпадат от Европейското в Англия на полуфинал с Чехия, но това става след изпълнение на дузпи.

През септември 1983 пък стадионът в Одензе става арена на изгряването в най-силна степен на Михаел Лаудруп. Тогава 19-годишен, той бележи дубъл във вратата на четвъртите в света при успеха с 3:1. Впоследствие се превръща във вероятно най-емблематичния датски футболист.

Друг изпъкващ спектакъл е в навечерието на Мондиал 2006- трикольорите на Раймон Доменек се подготвят за шампионата на планетата в Германия и непосредствено преди турнира имат генерална репетиция- контрола срещу Дания. „Les Bleus“ надделяват с 2:0 (голове на Анри и Вилтор) и убедителна игра, в която ярко впечатление прави новопоявяващата се звезда на хоризонта Франк Рибери. Той ще се окаже с важна роля за сребърните медали, спечелени на Изток от река Рейн. Срещата в Ланс е белязана и от куриоз- крайният защитник Паскал Шимбунда записва дебют… И бенефис със синята фланелка. Защото 3-те му минути на терена в края на мача се оказват първите и последни като национал.

Най-пресните конфронтации между националните гарнитури датират от последната групова фаза на Лигата на нациите, където Дания допринесе значително за детронирането на своя опонент. Победители в турнира през 2021, Лорис и компания на два пъти отстъпиха пред тима на Каспер Хюлманд (1:2 в Париж и 2:0 в Копенхаген). Правото на ответен отговор идва бързо- съдбата отново реши да вплете това епично съперничество в една група. Какво ли вещае това този път?

Автор: Мартин Цветков