Какви козове и пролуки се очертаха за селекцията на Дешан в груповата фаза

Класиран за елиминационната фаза и подготвящ се за осминафинала си срещу Полша, френският национален тим предложи в първите си 3 мача от Мондиала явления, на които си струва да се спрем.

Гризман- барометърът за баланс в отбора

Хибридната роля на Гризу за „петлите“ дава все по-желани плодове. Изпълнявайки ролята на своеобразен плеймейкър във фаза атака, но и подпомагащ постоянно халфовата линия в защитен план, световният шампион от 2018 на практика е всеприсъстващ. Ако преди началото на първенството витаеха притеснения относно физическата му готовност да издържа на висок интензитет цели мачове (поради факта, че в Атлетико играе по 30-ина минути на двубой), отговорът, който предоставя на терена, е красноречив. С огромен енергиен ресурс Гризман покрива внушителен периметър на действие, участва в изнасянето на топката, дриблира с майсторство от най-висш пилотаж (100 процентова успеваемост в този показател срещи Дания!), способства градежа на атаките, разпределя топки, раздава ключови подавания, центрира, асистира, стреля… А паралелно с това е образцов в пресата към съперника, доминира в единоборствата, не се свенеше да прибягва и до шпагати. В тази си всеобхватна светлина рекордьорът по поредни мачове за Франция направи забележителни изяви дотук. Очакваме го в епицентъра на събитията и в елиминационните двубои.

Вариативност в предни позиции

Биеща на очи е степента на заплашителност, която вещае атакуващата мощ на „петлите“. При все че е лишена от присъствието на контузилия се в последния момент Карим Бензема, синята атака създава богат обем от опасни ситуации, а главните „виновници“ за това не са един и двама. Освен на Гризман, за когото стана въпрос по-горе, тимът може да се радва и на разцвета във формата на Оливие Жиру, оказващ обичайния си физически импакт върху противниковите защити, увличащ опека и тежащ в пеналтерията. Освен че ангажира внимание и осигурява повече пространство за по-скоростните футболисти, авторът на 51 попадения с френския екип демонстрира и по катарските терени, че както по земя, така и по въздух, реализаторските му качества са за пример.

Споменавайки играта във въздуха в противниковото наказателно поле, няма как да не направят впечатления и включванията на Рабио, който също използва пълноценно ръста си и нерядко е адресат на центрирания. Килиан Мбапе, когото определено не бяхме свикнали да виждаме в ролята на човек, получаващ центрирания по въздух, отбеляза две от трите си попадения дотук именно при такива ситуации. Иначе казано, 23-годишният феномен обогатява с още един силен способ и без това широката си гама от начини да бележи.

Отлично впечатление прави и взаимодействието на Мбапе по левия фланг с Тео Ернандес- Килиан и крайният бранител с атакуващ афинитет се намират чудесно при комбинации си. Впрочем, Ернандес е автор на 2 асистенции в двата си мача на Мондиала и на общо 6 в 9-те си двубоя за „Les Bleus“. Дойде ли пък момент за ускорение и рейд на скорост, звездата на ПСЖ влиза в любимия си регистър, а тогава е най-трудно да бъде спрян. Като се прибави и активността по дясното крило на преоткриващия силните си дни Усман Дембеле, обликът в предни позиции става още по-разчупен, разнообразен и непредвидим.      

Духът и настроението вече са на правилните честоти

С 3 загуби в 8 мача от март до октомври , отпадане от Лигата на нациите и канонада от контузии на ключови играчи, емоционалното състояние, царящо в синята селекция, будеше притеснения преди старта на мачовете в Катар. Фактът, че в 4 от 5-те последни Мондиали действащият световен шампион отпадаше още в групите на следващото Световно, също носеше своето бреме, особено като се има предвид, че един от случаите принадлежи тъкмо на „петлите“ (от 2002). Турнирът, провеждащ се две десетилетия по-късно, трудно можеше да започне по-трудно за тях- тежка контузия на Люка Ернандес след едва 10-ина минути игра с Австралия, допуснат ранен гол и ударна доза напрежение. Лорис и компания обаче показаха, че са способни да се мобилизират тогава, когато са опрени до стената и моментът на истината настъпи. Реакцията им оттам насетне бе атестат за наличния характер и непримиримост. Енергията и свежестта, съпътстващи комуникацията по терена между играчите, както и ведрият тон на Дидие Дешан в хода на пресконференциите, говорят за едно- нагнетеността от минали събития е преодоляна. С ярки индивидуалности, но вплетени в мощен колектив, „Les Bleus“ засвидетелстват ценности, които бяха основоположни през 2018- увереност, солидарност, сплотеност. Именно така бе преодолян Рубиконът на групите.

Червени лампи в защита

Връщането към схема с 4-ма бранители подобри значително баланса и изглежда постегна отбранителния сектор на световните шампиони, вследствие на което рядко се стигаше до ситуации пред тяхната врата. Този вал обаче обаче все още не е в завършен вид. На десния бек Бенжамен Павар дълго време се ползваше с безрезервното доверие на Дидие Дешан като дори поредици от неубедителни изяви не разклащаха трайно титулярната му позиция. Срещата с Австралия обаче промени това статукво. Пробойните, демонстрирани срещу „кенгурата“, доведоха до рокада в следващия мач и позицията на десен краен бранител срещу Дания бе заета от Жул Кунде. Бранителят на Барса демонстрира повече гаранции в задни позиции, но, по подобие на предни свои изяви със синия екип, на моменти бърка в преценката си или губи координация/концентрация във възлови моменти- в края на първата част негово влизане в глезена на Виктор Нелсон рискуваше да му донесе червен картон, а в 81-вата минута при резултат 1:1 тъкмо Кунде изпусна в наказателното поле Мартин Брайтуайт при стопроцентовия шанс за датчаните (завършил с удар в аут). Центрирането при въпросната ситуация дойде през левия фланг на френската защита, също като гола, реализиран от Австралия. Честите включвания в предни позиции на Тео Ернандес носят изключителна добавена стойност в атаките на тима, но оголват зоната по неговото крило. Оптималното равновесие между двете фази на играта все още се търси.

В центъра на защитата видяхме 3 различни двойки: Упамекано-Конате, Упамекано-Варан и Варан-Конате. Единственото съмнение, което се появява, е свързано с разколебаното представяне на Варан срещу Тунис и пасивността при действията срещу Уаби Хазри (когато падна и голът за „орлите от Картаген“). Втори капитан на отбора и лидер на защитната линия, юношата на Ланс изглежда все още търси оптималния си ритъм след няколкоседмичното си отсъствие от терените преди световните финали. Състоянието му в елиминационната фаза ще е с витално значение. Трите поредни мача без суха мрежа сами по себе си дават индикация, че цялостната картина към момента не е изпипана докрай. Сумарно погледнато обаче основите, положени на отборно ниво, са обещаващи.    

Автор: Мартин Цветков