Как мачовете с Англия бележат френската футболна еволюция

Футболното съперничество между „петлите“ и „трите лъва“ датира от цели 116 години. С негов нов ярък епизод кулминира четвъртфиналната фаза на Мондиала. Погледнато ретроспективно, мачовете срещу британците често са носили специфична значимост и символика за Франция. Победата в Катар представлява пикова точка. Нека видим цялата картина- от създаването на синята селекция до днес.

Крушения, белязали началото на френския национален отбор

Източник на снимката

В началото на XX век, през 1904, официално започва съществуването си представителният тим на Франция. Първият противник е Белгия (3:3), тя и до днес е селекцията, срещу която „Les Bleus“ са играли най-много. Вторият най-често срещан опонент е този от Албиона (43 пъти след последния двубой на Мондиал 2022). В началните си години като отбор французите се изправят на няколко пъти срещу Англия. По това време съседите на Север от Ламанша са с няколко десетилетия напред като развитие и това дава съответните цифрови изражения. Всяка от срещите през първото десетилие на века приключва с разгром в полза на британците- 0:15 през 1906, 0:12 през 1908, 0:11 през 1909, 1:10 през 1910. Изразителността на тези поражения показва от колко далеч всъщност Франция тръгва и колко мащабен път е извървян, за да се стигне до настоящото съотношение на силите. Въпросните мачове имат важна роля- те помагат на „петлите“ да вземат тежки, но ценни уроци при прохождането си в международния футбол.

Двубои, оказали се ценна подготовка при походи към трофеи

Източник на снимката

Много декади след гореописания период синята селекция вече е с изграден облик и е на прага на най-големите свои постижения за онова време. През 1984 Мишел Платини и компания се подготвят за предстоящото Европейско първенство, на което са домакини, а подготовката включва контролен мач с „трите лъва“. Тъкмо „Платош“ бележи и двете попадения в срещата- един с глава и един от пряк свободен удар. Трибуните на „Парк де Пренс“ стават арена на безредици от страна на гостуващите фенове. На терена обаче всичко минава гладко и „петлите“ записват успех в навечерието на големия шампионат. Еврошампионат, който впоследствие те печелят, което е и първият им триумф на подобен форум.

13 години по-късно Хексагона отново се готви да е домакин на голям турнир, този път на Мондиал ’98. Като част от подоготовката за него, през 1997 е организиран турнир, на който участват Франция, Англия, Бразилия и Италия- целта е Еме Жаке и неговите възпитаници да си сверят часовниците спрямо големите си опоненти година преди съдбовната надпревара. Битката с тима от Албиона се състои в Монпелие, а френската атака не съумява да се справи с добре построения защитен блок на гостите. В заключителните минути Алан Шиърър бележи във вратата на Фабиен Бартез, носейки победата на отбора си. Англия печели турнира с 6 точки, докато „петлите“ взимат едва 2 пункта от 3-те си мача, финиширайки на 3-та позиция. Това кара селекционера Жаке да преосмисли присъствието на някои от играчите- година по-късно Бруно Нготи, Пиер Легл, Марк Келер, Никола Уедак и Патрис Локо не са сред повиканите за световните финали. Селектираните за първенството футболисти се оказват печеливши избори- Дидие Дешан (с капитанската лента) и компания стигат до златните медали.   

Време за раздели

Източник на снимката

Двубои между двете формации са оставали запомнящи се и поради факта, че са се оказвали бенефиси за определени играчи. През септември 2000 на „Стад дьо Франс“ Дидие Дешан носи националния екип за 103-ти път, а Лоран Блан- за 97-и, като това е и прощалната им вечер като футболисти за синята селекция. При излизането им от игра през второто полувреме обират овациите на стадиона, а по-късно получават и букети с цветя. За всеобщо учудване обаче букет е връчен и на вратаря Бернар Лама, който не планува оттегляне. Озадачен от объркването, той интерпретира случилото се като дебел намек, подтикващ го да се оттегли. Той не напуска официално „петлите“, но обстоятелствата се стичат така, че той повече не застава под рамката на вратата на действащия световен и европейски шампион.

В края на март 2008 старите познайници отново се срещат- в контролен мач няколко месеца преди Европейското първенство в Австрия и Швейцария. Франк Рибери носи минималната победа за тима си. Мачът се оказва последен при „Les Bleus“ за Давид Трезеге- човекът, донесъл им последната дотогава сребърна амфора.

На Евро 2004- една необикновена вечер    

Двете национални гарнитури попадат в една група на Европейското в Португалия и се изправят един срещу друг още в първия кръг. Към края на първото полувреме Франк Лампард се отскубва от опеката на Микаел Силвестър и засича с глава центриране на Дейвид Бекъм. Пред „трите лъва“ се появява отлична възможност да затворят мача в 71-вата минута, когато отново Силвестър се оказва в епицентъра на събитията, спъвайки в наказателното поле Уейн Рууни, а за нарушението е отсъдена дузпа. Зад бялата точка застава Бекъм, чийто силен шут в долния ъгъл обаче е отразен от Фабиен Бартез. Така стражът оставя „петлите“ в играта. Конкретни наченки, че ще се случи нещо повече обаче сякаш липсват. Мачът влиза в добавеното си време, когато Емил Хески фаулира Клод Макелеле в зоната около дъгата на пеналтерията. Прекият свободен удар е изпълнен от Зидан, а ударът му поразява ъгъла, пазен от Дейвид Джеймс- резултатът е изравнен. Но това все още не е всичко. В заключителните секунди Стивън Джерард решава с рискован пас да върне топката назад към вратаря си, подаването обаче е пресечено от Тиери Анри, който е препънат от Джеймс. Зизу оползотворява и този златен шанс, бележейки уверено за 2:1. Осъщественият обрат в Лисабон представлява един от класическите мачове на Европейските първенства и със сигурност има своето обособено място в дългогодишната история на съперничеството между двете големи футболни нации.  

Солидарност и сплотеност в най-тежките моменти

На 13 ноември 2015 серия атентати са извършени в Париж, причинявайки смъртта на 131 жертви. 4 дни по-късно националният тим на страната гостува на „Уембли“ за приятелски мач. В знак на съпричастност стадионът е обагрен в цветовете на френското знаме и на него е изписан девизът на Франция „Liberté, Egalité, Fraternité” („Свобода, Равенство, Братство“), а преди началото на срещата 90 хиляди души пеят заедно Марсилезата. На терена Англия печели с 2:0, но срещата остава завинаги в историята с нещо друго- мощта на подкрепата и емпатията, които британските привърженици демонстрират.  

През юни 2017 пък Лондон и Манчестър са градовете, където са извършени следващите терористични атаки. При една от тях, на концерт на Ариана Гранде, загиват 22-ма души, а ранените надхвърлят 100. Няколко дни по-късно Франция посреща Англия на „Стад дьо Франс“. Сектор със седалки на една от трибуните е оцветен като английския флаг, опънат е и банер „United with the cities of Manchester and London“. Химнът на гостите „God Save the Queen” пък е изпълнен от целия стадион. Французи и англичани отново се обединяват, засвидетелствайки в най-пълната възможна степен взаимна почит, хуманност, подкрепа и съпричастност.

На Мондиал 2022- връхната точка във футболен аспект

Ето че стигаме и до най-прясната история, тя е и тази с най-висок залог. Защото за първи път въобще Франция и Англия се дуелират в елиминационна фаза на Световно първенство. В Катар, в момента на четвъртфиналната им среща, двете селекции са сред главните фаворити за спечелването на трофея. Орелиен Чуамени открива резултата с мощен удар от дистанция преди Хари Кейн да изравни. Оливие Жиру обаче отново излиза на преден план, изскачайки на предна греда, за да изпревари Хари Макгуайър и с глава да засече центрирането на Гризман. В оставащия четвърт час играчите на Гарет Саутгейт получават правото да изпълнят втората си дузпа в мача, но Кейн праща топката над вратата, а в минутите до края резултатът остава непокътнат. Така за първи път от три опита „петлите“ нанасят поражение на „трите лъва“ на световни финали.

Събитията от декемврийската вечер са знакови за трима лидери в състава на Дидие Дешан- Юго Лорис става играчът с най-много мачове за „Les Bleus“ (143), Антоан Гризман се превръща в състезателя с най-много асистенции (28) в цялата история на трикольорите, а Оливие Жиру надгражда над собствения си рекорд от отбелязани голове със синята фланелка (53), бетонирайки се като реализатор номер 1. Дидие Дешан пък се позиционира в топ 3 на селекционерите, имащи най-много победи в шампионати на планетата- 13 (Хелмут Шьон е с 16, Луис Фелипе Сколари с 14).

С този престижен и драматичен триумф „Les Bleus“ се озовават на полуфинали за втори пореден Мондиал. Подобно постижение има и френското поколение от първенствата през 1982 и 1986, но тогава и в двата случая се стига до отпадане преди мача за трофея. Това означава, че каквото и да се случи оттук до края, Франция може да се похвали с най-добрите си две поредни Световни първенства- титла в Русия и място в топ 4 в Катар. Нито едни действащ световен шампион през XXI век не успява да стигне толкова далеч в турнира при следващото си участие. Отстранявайки Англия, французите затвърдиха трайното си присъствие във финалното каре на най-големите надпревари (това ще е е четвърти полуфинал в последните 7 Мондиала).  

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »