Дидие Дешан – вечната емблема на френския триумф

Годината, в която водената от Дидие Дешан селекция на Франция добави върху синия екип втората си шампионска звезда, роденият в Байон специалист чества половинвековния си юбилей. За тези 50 години баскът успя и като играч, и като треньор да остави едно безценно по стойност и мащаби наследство, съумя да пренапише историятана на френския футбол, да осигури възможно най-здравите основи за неговото трайно развитие и да бъде вечното олицетворение на цяла една специфична култура – тази на победителя, чийто най-ярък пример в рамките на Хексагона е тъкмо той самият. А неговото дело продължава да е в ход, давайки на френската футболна общественост увереността, че златната епоха за “Les Bleus” ще завземе все по-сериозни периоди от съвремието на най-популярния спорт.

Не просто витрина, а музей от трофеи

Вече три десетилетия Дидие Дешан постоянно и прогресивно увеличава броя на отличията в изобилстващата си витрина. От кариерата му като играч тя включва Световната купа от 1998, Европейската такава от 2000, два трофея от Шампионска лига (1993 с Олимпик Марсилия и 1996 с Ювентус), Интерконтиненталната купа с Ювентус (1996) плюс Суперкупата на Европа пак с Юве същата година, две титли на Франция (1990 и 1992 с Олимпик Марсилия), три титли на Италия с „бианконерите“ от Торино (1995, 1997 и 1998), Купа на Италия с тях (1995), Купа на Англия с Челси (2000), два сребърни медала от Шампионска лига и един от Купата на УЕФА с Юве.

Колекцията му от трофеи славно нараства и с навлизането му в треньорското поприще – Световна купа с родината (2018), титла на Франция (2010 с ОМ), четири Купи на Лигата- една с Монако (2003) и три с Олимпик Марсилия (2010, 2011 и 2012), Суперкупата на Франция (2010 и 2011) начело на марсилци, първо място в Серия „Б“ на Италия с Ювентус (2007), сребърен медал от Евро 2016 с „петлите“, както и от Шампионска лига с Монако (2004).

Игрови профил на терена

Наченките на подобен звезден път не липсват още в ранните детско-юношески години на Дешан. В документалния филм „Дидие Дешан, властелинът на играта“ неговият първи треньор, Норбер Наваро, споделя, че още тогава 11-годишният Дидие взима превес над всички останали – и физически, и технически, и тактически. Наваро разказва за силната игра на Дешан и с двата крака, успеваемостта на изстрела му и многобройните му голове. Е, в течение на времето качествата, които го извисяват до бъдещия му статут, са други. Но голяма част от тях също са проявени още в онези етапи от развитието му- например умението да организира играта – нещо, което прави така, че макар да е по-млад от всички свои съотборници тогава, те го приемат като напълно естествения лидер и капитан. Тъкмо като такъв се затвърждава той във всички отбори, за които играе по-нататък.

Изпълняващ ролата на дефанзивен халф, храбрият баск блести с огромния обем работа, извършена в средата на терена, неговата физическа издръжливост и изумителна тактическа грамотност са съчетани с умела комуникация със съотборниците и разпределянето на тяхното движение. Всичко това го прави незаменим при оплътняването на зоната пред защитата, при отнемането на топката и извършването на прехода от защита към атака.

„Няма как всички в един отбор да бъдат архитекти. Нужни са и зидари, а аз бях тъкмо такъв.“ – това твърди самият Дешан за себе си относно амплоато си като играч. И ако делото му на терена понякога е оставало встрани от вниманието на широката публика за сметка на действащите в по-предни позиции футболисти, то неговото отсъствие винаги неминуемо е биело на очи за всички- нещо, за което ясно е говорил и Еме Жаке, под чието ръководство полузащтникът вдига Световната купа като капитан.

За да стигне до този зенит в кариерата си обаче, налага се Дешан да демонстрира дори нещо повече от спортно-технически, тактически, физически, организационни и комуникационни компетенции – нужно е да прояви непреклонност, борбеност и характер в ситуации извън терена. След като е транфериран от Нант в Олимпик Марсилия в края на 80-те години, когато южняците започват доминацията си във Франция под знака на проекта на бизнес боса Бернар Тапи, младият Дидие е пратен под наем в Бордо, а след като изтича, подготвян е нов период под наем, този път в Пари Сен-Жермен. Узнавайки за това, Дешан взима нещата в свои ръце и се обажда директно на Тапи.

Неговата смелост и представените аргументи успяват да убедят собственика на клуба да го остави на „Велодром“, а впоследтвие се установява в първия отбор и става най-младият капитан, който вдига купата на Шампионска лига – първата и за момента единствена такава, печелена от френски клуб.

С осанката на вече установена фигура в международен мащаб, амбициозната звезда на френския футбол продължава възходящото си развитие в течение на 90-те години, жънейки лаври както на клубно ниво с Ювентус, така и с националната фланелка. Наученото в школите на клубовете, през които е преминал (особено в тази на Нант, известна като люпилня на перспективни футболисти), е надградено в срещите от Лига 1 и международните турнири на клубно и национално ниво, а работата с Марчело Липи в Торино дава допълнителен отпечатък върху почерка на игра на Дешан и неговата стойност в дефанзивен план.

В резултат на всичко това той е един от едва тримата членове на елитния клуб от играчи, печелили в качеството на капитани трите най-големи международни трофея – Шампионска лига, Световната купа и Сребърната амфора от Европейското първенство. Малко след последната такава решава да сложи край на състезателната си кариера (през 2001), бидейки тогава със статут на рекордьор за френския национален тим – 103 изиграни срещи, от които 54 с капитанската лента.

Моменталният преход към треньорството и лаврите в новия занаят

С оглед на профила си, никак не е учудващо, че непосредствено след преустановяването на активността му като играч е направен мигновен преход към треньорското аплоа още същата година.

Успешните резултати не закъсняват – заставайки начело на Монако, Дешан не само стига до победа в Купата на Лигата, но изживява паметна епопея в Шампионска лига през 2004, когато тимът от Княжеството последователно елиминира големите фаворити Реал Мадрид и Челси по пътя си до заключителния мач. Това е първи финал за френски клуб в турнира след… Онзи, в който трофеят е вдигнат от Дешан като футболист 11 години по-рано. Монегаските губят битката с Порто, но походът им остава незаличима следа в историята на френските отбори, участващи в Европейските клубни турнири. Впрочем, това остава и последният случай (към днешна дата), в който отбор от Лига 1 достига до мача за купата.

Специалистът от Байон не се притеснява да се нагърби и с по-утежнени проекти. След аферата „Калчополи“ и изваждането на Ювентус в по-долния ешелон на италианския футбол заради корупционния скандал множество звезди напускат, а отборът е санкциониран и с лишаване от значителен брой точки. Въпреки обстоятелствата Дешан изпълнява скоростно мисията си и изкачва „бианконерите“ в по-горното ниво още в първия сезон. Внесените от него дисциплина и ред, както и цялостната му фигура на обединител, спомагат неимоверно много за това най-титулуваният италиански клуб да преодолее кошмарния период и да възстанови бързо позициите си.

Следващото треньорско предизвикателство пред младия специалист е завръщане в още един клуб, с който покори Европа – Олимпик Марсилия. Грандът от средиземноморския мегаполис по това време се намира в период от 17 години, през които не е завоювал никакъв трофей. А последният такъв е… Именно, отново Купата от Шампионска лига, до която Дешан извежда марсилци като капитан. Идването му на скамейката на клуба носи своите плодове още през първата кампания и тимът от „Велодром“ става шампион на Франция, а за трите си сезона там донася също три поредни Купи на Лигата, както и две Суперкупи на Франция. След напускането на Дешан през 2012 южняците все още нямат спечелено отличие.

Лятото на същата година вече натрупалият треньорски опит специалист поема управлението на френския национален отбор, който е без златни медали от голям турнир от 2000, когато Дешан вдига Сребърната амфора. За шест години работа като старши треньор на “Les Bleus” той ги извежда до световната корона, ставайки едва третата личност, успяла да триумфира на Мондиал и като футболист, и като селекционер (заедно с Франц Бекембауер и Марио Загало). В края на 2018 логично получава приза за най-добър треньор в световен мащаб. „Като играч не бях привикнал към индивидуалните призове.“, заявява скромно баският шампион след получаването на признанието. Изглежда наясно с честата субективност при избирането на победители в индивидуалните класации, той никога не е правил от тях лична цел или приоритет, а винаги се е фокусирал върху изграденото в отборите, които е ръководил – и като лидер на терена, и в последствие като старши треньор.

Огромните времеви интервали, през които тимовете, където е отсъствал, са се намирали в трофейна суша, са показателни за фундаменталната му значимост, а краят на същите тези мъчни периоди непосредствено след завръщането му окончателно бетонира образа му на символ на победата.

Треньорски профил

Именно този ореол е една от ключовите характеристики в профила му. Със своята визитка, биография и издържана във времето харизма Дешан вдъхновява футболистите си и лесно печели респекта им. Но той не обича да говори за себе си. Разчита на работния процес в настоящия момент. А основна част от него е предаването на победоносния манталитет и култура към единиците в отбора – нещо, което видимо се получава повече от успешно благодарение на перманентния диалог и ораторските качества на специалиста. Ролята му на ментор формира или доразвива  у играчите непоносимост към поражението и биткаджийски дух, така необходими за покоряването на върховете.

Ето защо във всеки от водените от него тимове личат футболисти, които са носители именно на тези качества, особено при вътрешните халфове пред защитата, които оперират на позициите си с интензитет и отдаденост, видимо силно повлияни от съвместната си работа с човекът – образец в тази зона на терена като играч.

За способността на баския спец да създава колектив, оповаван и върху саможертви и праквалификация на звездите, стана обстойно въпрос в статията „Преди една година: раждането на втората звезда“. Здравият екип всъщност е предпоставка за намален до минимум риск – нещо, което е крайъгълен камък във философията на легендарния номер 7. Ето защо в неговата тактика често присъства силно застъпена дефанзивната сигурност, изчаквателният подход и контраатаката без обаче това да влияе върху головата резултатност.

„През 2010 Испания стана световен шампион с тотално надмощие при притежанието на топката и отбелязани 8 гола. Франция спечели Мондиал 2018 с 14 вкарани попадения, а е окачествявана като дефанзивен отбор.“ – така настоящият селекционер отговаря на коментарите по адрес на игровия облик на „петлите“ по терените на Русия. И с право – синергията от защитна устойчивост, отбрана в блок, скоростни контраатаки и голова ефективност формират симбиозата на успеха. Методът на Дешан е пряко свързан с прагматизма – извлимането на максимума от всяка фаза на играта и всяка игрова ситуация.

Намиращият се в позиция на невладеещ топката отбор е нужно да покрива по-сериозни периметри по терена и да навъртява по-голям брой пробягани километри в рамките на двубоите. За да може да се отреагира акуаратно на тази потребност, Дешан и неговият щаб провеждат наситена и стойностна физическа подготовка. Всички менежирани от Дидие Дешан тимове могат да се похвалят със здрава физическа издръжливост и забележителна атлетичност.

Способността да избира и уединява правилните хора

Друга съществена черта на най-титулуваната особа във френския футбол е способността му внимателно да избира обкръжението си. В националния отбор на Франция формира щаб от 20-ина души, докато тези на по-голямата част от колегите му в други селекции са доста по-многобройни. Дешан обаче залага на надеждността и провереното качество. Неслучайно от 2009 насам работи неразделно в тандем с Ги Стефан, лоялния помощник-треньор.

При подбора си на играчи старши-треньорът от Байон взима под внимание не само формата на футболиста, но и неговия поведенчески професионализъм. За високорисковите елементи, потенциално можещи да увредят микроклимата в колектива, вратата е трайно затворена – тъкмо така се развиха нещата с Диего Симоне в Монако и с Карим Бензема във френската селекция. Дешан не робува на имена и егота – за него е съществено играчът да не преминава определени граници в поведението си и да се напасва като профил в треньорската му философия и концепция. Димитри Пайет и Андре-Пиер Жиняк например имаха критични изказвания по негов адрес в Олимпик Марсилия, но това не попречи на последвалото изглаждане на отношенията и установяването на двамата играчи в националния отбор. Сходен е и случаят с Адил Рами, който въпреки публично изявеното си недоволство от отсъствието му сред трикольорите на Франция в крайна сметка се озова там, при това трайно.

Иначе казано, Дешан различава подривното поведение за колектива от личната критика към него. В първия случай обратен път за играча няма, а във втория отношението на наставника не се изменя по никакъв начин.

На клубно ниво напусканията на пълнещия витрини специалист обикновено е било следствие от разрив в отношенията със спортния директор – с човека, отговорен за трансферите. Сякаш парадоксално, но способността на Дешан да вижда пълната картина в една футболна институция изглежда го е направила неразбран и неподкрепен от отговарящите за пристигащи и заминаващи футболисти фактори.

Тъкмо неговата мащабна визия обаче винаги е била сред най-основоположните му качества както на терена, така и на скамейката. А може би един ден и като президент на Френската футболна федерация. „Би влязъл чудесно в тази роля.“ , тъврди настоящият изпълняващ длъжността Ноел Льо Грет. А самият Дидие Дешан предпочита в момента да не мисли за това. Преподписал до 2020 година, той отдавна е насочил енергията си към мисията да класира Франция на следващото Европейско първенство и да гони спечелването му. Вече увековечен като първия (и за момента единствен) селекционер на „Les Bleus“ с два поредни финала на голям форум (единият спечелен), вечната емблема на френския футболен триумф продължава да пренаписва историята.

Автор: Мартин Цветков