21 лета по-късно: поглед към втората сребърна амфора на „петлите“

На 2 юли 2000, френският национален отбор спечели втората си сребърна амфора, триумфирайки над Италия във финала на Европейското първенство. Сценарият на двубоя бе изтъкан от невъобразим драматизъм и това му отреди неотлъчно място сред класиките на световния футбол, а „петлите“ се превърнаха в първата нация, успяла за по-малко от 24 месеца да спечели световна титла, последвана от европейска . 20 години по-късно, нека пропътуваме мисловно до терените в Белгия и Нидерландия и разгледаме как едно златно поколение футболисти оправда своя статут.

Роже Льомер и неговите избраници- ядро от световни шампиони с допълнителна добавена стойност в атакуващ план

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/17432142234/photos/a.17433172234/284554542234/?type=3&theater

Най-съществената промяна в сравнение с 1998 и домашния Мондиал несъмнено бе на скамейката, където напусналият с лаври Еме Жаке е наследен от помощника му дотогава Роже Льомер. Познаващ до съвършенство кухнята на селекцията в синьо, Льомер се уповава на вече установено ядро от световни шампиони. Ето защо 18 от повиканите 22-ма играчи за Евро 2000 фигурират и сред френските национали от шампионата на планетата две години по-рано. Единствените промени са свързани с 3-мата играчи на Оксер- Лионел Шарбоние, Бернар Диомед и Стефан Гиварш, които вече не са част от състава, както и Ален Богосян; вместо тях там вече има 3-ма представители на Бордо- Улрих Раме, Йоан Мику и Силвен Вилтор. Повикана и интегрирана е вече и тогавашната звезда на Реал Мадрид Никола Анелка. Богатството и разнообразието от нападатели прави атакуващия сектор на „Les Bleus“ по-резултатен и продуктивен в сравнение със Световното първенство.

През 1998 в елиминационната фаза на турнира централният защитник Лоран Блан носи победата с един 1:0 срещу Парагвай, четвъртфиналът срещу Италия завършва при нулево равенство и победа след изпълнение на дузпи, а в полуфинала срещу Хърватия десният бек Лилиан Тюрам бележи и двата гола за успеха над „шахматистите“. В заключителния мач с Бразилия в крайна сметка се разписва офанзивен играч, при това на два пъти- Зинедин Зидан, но не в игрови ситуации, а след засичане с глава на центрирания от корнер преди имащият по дефанзивни функции Еманюел Пти да оформи класическия резултат. В хода на целия Мондиал титулярният централен нападател Стефан Гиварш така и не стига до попадение.

Всичко това се променя под ръководството на Льомер и отговорността за отбелязването на голове вече пада подчертано върху атакуващите футболисти. На Евро 2000 Франция отбелязва 13 попадения за 6 мача, като само едно от тях е дело на защитно играещ футболист (Лоран Блан срещу Дания в първия мач от груповата фаза).

Умение за справяне с всеки тип игрови сюжет

В 6-те си изиграни двубоя по терените на Белгия и Нидерландия „петлите“ демонстрира способност да действат и реагират в абсолютно всеки тип сценарий- успяват да съхраняват вече натрупан аванс (срещу Дания, Чехия и Испания), както и да възстановяват преднината си в резултата тогава, когато съперникът е изравнил (срещу Чехия и Нидерландия), но сякаш най-отличителната характеристика на тогавашната селекция в синьо е умението да наваксва изоставане в резултата и да обръща ключови мачове в своя полза. Цели 98 минути от турнира играчите на Льомер са в позиция на изоставащи (много повече в сравнение с предходни и бъдещи шампионски форуми), но несломимият характер и козовете от скамейката, използвани умело от селекционера, водят до преобръщане на ситуациите, при това в мачовете на истината- в полуфинала срещу Португалия, както и в директния сблъсък за трофея срещу „Скуадра Адзура“.

Изкуството на обрата и златните смени

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.201594719881267/208803362493736/?type=3&theater

С изключение на вратаря Раме, всички останали 21 футболисти взимат участие в срещите от континенталната надпревара. Победите в първите два мача от груповата фаза (срещу Дания и Чехия) позволяват на Роже Льомер да изкара в последния двубой срещу домакина Нидерландия експериментален състав, който губи с 3:2, но направените промени в стартовата единайсеторка позволяват на титулярите да съхранят свежи сили за предстоящите тежки физически битки от мачовете на директна елиминация. Способността на селекционера да ротира успешно със състава си, както и с тактическата си постройка, остава забележимо явление през целия турнир.

Например ако в дебютната среща срещу датчаните Франция играе с двама дефанзивни халфове в лицето на Дидие Дешан и Еманюел Пти,  като впоследствие в халфовата линия ключова позиция заема Патрик Виера, който в някои случаи формира дуо с Дешан в средата на терена, а в други мачове е част от трио, допълвано от Пти. Именно това е основоположно за двете предпочитани схеми на Льомер- 4-2-3-1 и 4-3-1-2. Разпределението на атакуващите футболисти също варира- например изгрелият на голямата сцена 22-годишен Тиери Анри е използван както на върха на атаката, така и във флангова роля.

Селекционерът на „Les Bleus“ блести и с умението си да маневрира правилно състава в хода на даден двубой- както като изпълнители, така и като схема. Влезлите в игра като резерви Давид Трезеге и Силвен Вилтор изработват ситуацията, която довежда до играта с ръка на Абел Шавиер от Португалия в полуфинала, а това води до златния гол на Зизу от бялата точка. Във финала с Италия пък треньорът на „петлите“ прекроява тактическата постройка на 3-4-3, вкарвайки в игра Робер Пирес плюс отново Силвен Вилтор и Давид Трезеге- всеки от тях тримата е пряко въвлечен в двата гола за обрата. Трезеге печели въздушното единоборство с Канаваро, за да свали топката към Вилтор, който изравнява резултата в последните секунди, а Пирес прави прави истински слалом по левия фланг, за да предостави ключовото подаване към Трезеге, чийто мощен изстрел прави Франческо Толдо безпомощен.

Стратегическата роля на „Тримата тенори“

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.188865814487491/189213551119384/?type=3&theater

Но ако Франция разгръща офанзивния си потенциал в атакуващата линия, това е силно подпомогнато от внушителния обем работа, свършен от трима същински стожери на синия успех- Лоран Блан, Дидие Дешан и Зинедин Зидан.

Футболът в  тогавашните времена не се характеризира с висока и агресивна преса, на която да са подложени централните защитници при изнасянето на топката. Този фактор благоприятства и без това имащия елегантен стил Лоран Блан, като именно от него често започва градежа на френските атаки. Успоредно с това Президента оправдава прякора си и с опит и авторитет координира действията на отбраната, формирайки сработен тандем с друга легенда- Марсел Десаи.

Що се отнася до халфовата линия, макар тя да претърпява различни модификации, Дидие Дешан остава константа- опериращ в зоната пред Блан и Десаи, той е незаменим в покриването на периметър и обезпечаването на защитната сигурност на „петлите“, а лидерските му качества, съчетани с визията и далновидността в играта му, допринасят неимоверно за организирания облик на една понякога видоизменяща се халфова линия. Профилът му се обогатява от този на Патрик Виера, който осъществява прехода в по-предни позиции, като по този начин се формира отлична взаимнодопълняемост между тях.

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.190575837649822/191016014272471/?type=3&theater

Несъмнено фамозен турнир изиграва и Зинедин Зидан. Епичната 10-ка на „Les Bleus“ демонстрира пълната палитра умения, отредила му място сред най-великите футболисти. Получил свободата да твори, Зизу меко казано не разочарова, блестейки най-силно срещу Дания, Испания и Португалия, като второто полувреме от полуфиналния сблъсък с мореплавателите е това, което в най-голяма степен олицетворява гения му. Владеещ до съвършенство изкуството на първото докосване и овладяването на топката, плеймейкърът използва брилянтния си дрибъл на скорост и неизчерпаемия си ресурс от финтове, за да преодолява съперници и да печели терен, а фантазията в погледа му над играта позволява да открива всички възможни (а и на моменти изглеждащи невъзможни) опции за подавания към съотборниците в предни позиции. Главен архитект на френските атаки, Зидан е основен генератор на подавания към подвижните нападатели на селекцията в синьо. Хладнокръвието и прецизността му в преки свободни удари и дузпи гарантира на Франция надеждна опора и в това отношение.

Показателно за ролята на тримата лидери е случилото се 2 години по-късно на Световното първенство в Япония и Южна Корея- Лоран Блан и Дидие Дешан вече са обявили оттеглянето си от националния тим след триумфа в Бенелюкс, а Зинедин Зидан е споходен от контузия по време на подготовката за Мондиала и няма възможност да вземе участие в първите две срещи, а в решаващия трети мач от груповата фаза, тъй като не е физически готов, не съумява да помогне на тима си да избегне немислимото. Без трите си водещи фигури Франция е неузнаваема и отпада от надпреварата още в групите с едва 1 спечелена точка и без отбелязан гол.

Свидетелство за футболния интелект и лидерските качества на триото Блан-Дешан-Зидан са също скоростната адаптация към треньорското амплоа и лаврите, пожънати в това поприще.

Оцеляването в критични ситуации и приносът на спасителя Бартез

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.187686714605401/187686997938706/?type=3&theater

Сюжетната линия за „Les Bleus“ обаче на няколко пъти е съвсем близо до това да придобие съвсем друга насока. Ако в груповата фаза думата „отпадане“ въобще не е на дневен ред в никой момент, то в елиминационните мачове нещата далеч не стоят по този начин. В четвъртфинала срещу Испания Фабиен Бартез извършва нарушение в заключителните в малкото наказателно поле, но Раул пропуска отсъдената дузпа, пращайки топката над вратата. Финалният щурм на „Ла Фурия Роха“ обаче не приключва- предстои още едно изпитание, а при него френската отбрана се пропуква, допускайки опасно центриране, но извисилият се във въздуха Урсаис не проявява  точност, пращайки на свой ред коженото кълбо над вратата на „петлите“.

В полуфиналната битка срещу Португалия опасността е още по-сериозна, тъй като на два пъти световните шампиони са на сантиметри от елиминиране. Първо в самия край на двубоя Фабиен Бартез прави виртуозно спасяване след като Абел Шавиер засича с глава центриране на Фиго. Тази намеса запазва равния резултат и праща мача в продължения, а там иберийците са съвсем близо до златен гол, но далечният изстрел на Жоао Пинто профучава покрай страничната гледа.

В директния сблъсък за трофея срещу Италия головете на Вилтор и Трезеге стават символ на късната драма, но преди тях не липсват напечени моменти и пред вратата на „петлите“, а в ролята на главния герой отново влиза стражът Бартез, който отразява с вещина удар на Алесандро Дел Пиеро от близка дистанция в наказателното поле. При това в ситуация, в която двамата са един срещу един. По подобие на мача с Португалия, стореното от Бартез отново позволява на трикольорите да оцелеят, за да може впоследствие да изковат победата.

Поглед през призмата на времето

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/equipedefrance/photos/a.486959254678144/486959321344804/?type=3&theater

Евро 2000 е първото континентално първенство, което Франция печели извън територията си. Пребогато на спектакли, то ще остане завинаги в съкровищницата на най-паметните футболни надпревари. Съставящите го събития окончателно оформят светлите портрети на легендарни фигури, които и до ден днешен градят облика на френския футболен пейзаж.      

Автор: Мартин Цветков

241 коментара за “21 лета по-късно: поглед към втората сребърна амфора на „петлите“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »