21 лета по-късно: поглед към втората сребърна амфора на „петлите“

На 2 юли 2000, френският национален отбор спечели втората си сребърна амфора, триумфирайки над Италия във финала на Европейското първенство. Сценарият на двубоя бе изтъкан от невъобразим драматизъм и това му отреди неотлъчно място сред класиките на световния футбол, а „петлите“ се превърнаха в първата нация, успяла за по-малко от 24 месеца да спечели световна титла, последвана от европейска . 20 години по-късно, нека пропътуваме мисловно до терените в Белгия и Нидерландия и разгледаме как едно златно поколение футболисти оправда своя статут.

Роже Льомер и неговите избраници- ядро от световни шампиони с допълнителна добавена стойност в атакуващ план

Най-съществената промяна в сравнение с 1998 и домашния Мондиал несъмнено бе на скамейката, където напусналият с лаври Еме Жаке е наследен от помощника му дотогава Роже Льомер. Познаващ до съвършенство кухнята на селекцията в синьо, Льомер се уповава на вече установено ядро от световни шампиони. Ето защо 18 от повиканите 22-ма играчи за Евро 2000 фигурират и сред френските национали от шампионата на планетата две години по-рано. Единствените промени са свързани с 3-мата играчи на Оксер- Лионел Шарбоние, Бернар Диомед и Стефан Гиварш, които вече не са част от състава, както и Ален Богосян; вместо тях там вече има 3-ма представители на Бордо- Улрих Раме, Йоан Мику и Силвен Вилтор. Повикана и интегрирана е вече и тогавашната звезда на Реал Мадрид Никола Анелка. Богатството и разнообразието от нападатели прави атакуващия сектор на „Les Bleus“ по-резултатен и продуктивен в сравнение със Световното първенство.

През 1998 в елиминационната фаза на турнира централният защитник Лоран Блан носи победата с един 1:0 срещу Парагвай, четвъртфиналът срещу Италия завършва при нулево равенство и победа след изпълнение на дузпи, а в полуфинала срещу Хърватия десният бек Лилиан Тюрам бележи и двата гола за успеха над „шахматистите“. В заключителния мач с Бразилия в крайна сметка се разписва офанзивен играч, при това на два пъти- Зинедин Зидан, но не в игрови ситуации, а след засичане с глава на центрирания от корнер преди имащият по дефанзивни функции Еманюел Пти да оформи класическия резултат. В хода на целия Мондиал титулярният централен нападател Стефан Гиварш така и не стига до попадение.

Всичко това се променя под ръководството на Льомер и отговорността за отбелязването на голове вече пада подчертано върху атакуващите футболисти. На Евро 2000 Франция отбелязва 13 попадения за 6 мача, като само едно от тях е дело на защитно играещ футболист (Лоран Блан срещу Дания в първия мач от груповата фаза).

Умение за справяне с всеки тип игрови сюжет

В 6-те си изиграни двубоя по терените на Белгия и Нидерландия „петлите“ демонстрира способност да действат и реагират в абсолютно всеки тип сценарий- успяват да съхраняват вече натрупан аванс (срещу Дания, Чехия и Испания), както и да възстановяват преднината си в резултата тогава, когато съперникът е изравнил (срещу Чехия и Нидерландия), но сякаш най-отличителната характеристика на тогавашната селекция в синьо е умението да наваксва изоставане в резултата и да обръща ключови мачове в своя полза. Цели 98 минути от турнира играчите на Льомер са в позиция на изоставащи (много повече в сравнение с предходни и бъдещи шампионски форуми), но несломимият характер и козовете от скамейката, използвани умело от селекционера, водят до преобръщане на ситуациите, при това в мачовете на истината- в полуфинала срещу Португалия, както и в директния сблъсък за трофея срещу „Скуадра Адзура“.

Изкуството на обрата и златните смени

С изключение на вратаря Раме, всички останали 21 футболисти взимат участие в срещите от континенталната надпревара. Победите в първите два мача от груповата фаза (срещу Дания и Чехия) позволяват на Роже Льомер да изкара в последния двубой срещу домакина Нидерландия експериментален състав, който губи с 3:2, но направените промени в стартовата единайсеторка позволяват на титулярите да съхранят свежи сили за предстоящите тежки физически битки от мачовете на директна елиминация. Способността на селекционера да ротира успешно със състава си, както и с тактическата си постройка, остава забележимо явление през целия турнир.

Например ако в дебютната среща срещу датчаните Франция играе с двама дефанзивни халфове в лицето на Дидие Дешан и Еманюел Пти,  като впоследствие в халфовата линия ключова позиция заема Патрик Виера, който в някои случаи формира дуо с Дешан в средата на терена, а в други мачове е част от трио, допълвано от Пти. Именно това е основоположно за двете предпочитани схеми на Льомер- 4-2-3-1 и 4-3-1-2. Разпределението на атакуващите футболисти също варира- например изгрелият на голямата сцена 22-годишен Тиери Анри е използван както на върха на атаката, така и във флангова роля.

Селекционерът на „Les Bleus“ блести и с умението си да маневрира правилно състава в хода на даден двубой- както като изпълнители, така и като схема. Влезлите в игра като резерви Давид Трезеге и Силвен Вилтор изработват ситуацията, която довежда до играта с ръка на Абел Шавиер от Португалия в полуфинала, а това води до златния гол на Зизу от бялата точка. Във финала с Италия пък треньорът на „петлите“ прекроява тактическата постройка на 3-4-3, вкарвайки в игра Робер Пирес плюс отново Силвен Вилтор и Давид Трезеге- всеки от тях тримата е пряко въвлечен в двата гола за обрата. Трезеге печели въздушното единоборство с Канаваро, за да свали топката към Вилтор, който изравнява резултата в последните секунди, а Пирес прави прави истински слалом по левия фланг, за да предостави ключовото подаване към Трезеге, чийто мощен изстрел прави Франческо Толдо безпомощен.

Стратегическата роля на „Тримата тенори“

Но ако Франция разгръща офанзивния си потенциал в атакуващата линия, това е силно подпомогнато от внушителния обем работа, свършен от трима същински стожери на синия успех- Лоран Блан, Дидие Дешан и Зинедин Зидан.

Футболът в  тогавашните времена не се характеризира с висока и агресивна преса, на която да са подложени централните защитници при изнасянето на топката. Този фактор благоприятства и без това имащия елегантен стил Лоран Блан, като именно от него често започва градежа на френските атаки. Успоредно с това Президента оправдава прякора си и с опит и авторитет координира действията на отбраната, формирайки сработен тандем с друга легенда- Марсел Десаи.

Що се отнася до халфовата линия, макар тя да претърпява различни модификации, Дидие Дешан остава константа- опериращ в зоната пред Блан и Десаи, той е незаменим в покриването на периметър и обезпечаването на защитната сигурност на „петлите“, а лидерските му качества, съчетани с визията и далновидността в играта му, допринасят неимоверно за организирания облик на една понякога видоизменяща се халфова линия. Профилът му се обогатява от този на Патрик Виера, който осъществява прехода в по-предни позиции, като по този начин се формира отлична взаимнодопълняемост между тях.

Несъмнено фамозен турнир изиграва и Зинедин Зидан. Епичната 10-ка на „Les Bleus“ демонстрира пълната палитра умения, отредила му място сред най-великите футболисти. Получил свободата да твори, Зизу меко казано не разочарова, блестейки най-силно срещу Дания, Испания и Португалия, като второто полувреме от полуфиналния сблъсък с мореплавателите е това, което в най-голяма степен олицетворява гения му. Владеещ до съвършенство изкуството на първото докосване и овладяването на топката, плеймейкърът използва брилянтния си дрибъл на скорост и неизчерпаемия си ресурс от финтове, за да преодолява съперници и да печели терен, а фантазията в погледа му над играта позволява да открива всички възможни (а и на моменти изглеждащи невъзможни) опции за подавания към съотборниците в предни позиции. Главен архитект на френските атаки, Зидан е основен генератор на подавания към подвижните нападатели на селекцията в синьо. Хладнокръвието и прецизността му в преки свободни удари и дузпи гарантира на Франция надеждна опора и в това отношение.

Показателно за ролята на тримата лидери е случилото се 2 години по-късно на Световното първенство в Япония и Южна Корея- Лоран Блан и Дидие Дешан вече са обявили оттеглянето си от националния тим след триумфа в Бенелюкс, а Зинедин Зидан е споходен от контузия по време на подготовката за Мондиала и няма възможност да вземе участие в първите две срещи, а в решаващия трети мач от груповата фаза, тъй като не е физически готов, не съумява да помогне на тима си да избегне немислимото. Без трите си водещи фигури Франция е неузнаваема и отпада от надпреварата още в групите с едва 1 спечелена точка и без отбелязан гол.

Свидетелство за футболния интелект и лидерските качества на триото Блан-Дешан-Зидан са също скоростната адаптация към треньорското амплоа и лаврите, пожънати в това поприще.

Оцеляването в критични ситуации и приносът на спасителя Бартез

Сюжетната линия за „Les Bleus“ обаче на няколко пъти е съвсем близо до това да придобие съвсем друга насока. Ако в груповата фаза думата „отпадане“ въобще не е на дневен ред в никой момент, то в елиминационните мачове нещата далеч не стоят по този начин. В четвъртфинала срещу Испания Фабиен Бартез извършва нарушение в заключителните в малкото наказателно поле, но Раул пропуска отсъдената дузпа, пращайки топката над вратата. Финалният щурм на „Ла Фурия Роха“ обаче не приключва- предстои още едно изпитание, а при него френската отбрана се пропуква, допускайки опасно центриране, но извисилият се във въздуха Урсаис не проявява  точност, пращайки на свой ред коженото кълбо над вратата на „петлите“.

В полуфиналната битка срещу Португалия опасността е още по-сериозна, тъй като на два пъти световните шампиони са на сантиметри от елиминиране. Първо в самия край на двубоя Фабиен Бартез прави виртуозно спасяване след като Абел Шавиер засича с глава центриране на Фиго. Тази намеса запазва равния резултат и праща мача в продължения, а там иберийците са съвсем близо до златен гол, но далечният изстрел на Жоао Пинто профучава покрай страничната гледа.

В директния сблъсък за трофея срещу Италия головете на Вилтор и Трезеге стават символ на късната драма, но преди тях не липсват напечени моменти и пред вратата на „петлите“, а в ролята на главния герой отново влиза стражът Бартез, който отразява с вещина удар на Алесандро Дел Пиеро от близка дистанция в наказателното поле. При това в ситуация, в която двамата са един срещу един. По подобие на мача с Португалия, стореното от Бартез отново позволява на трикольорите да оцелеят, за да може впоследствие да изковат победата.

Поглед през призмата на времето

Евро 2000 е първото континентално първенство, което Франция печели извън територията си. Пребогато на спектакли, то ще остане завинаги в съкровищницата на най-паметните футболни надпревари. Съставящите го събития окончателно оформят светлите портрети на легендарни фигури, които и до ден днешен градят облика на френския футболен пейзаж.      

Автор: Мартин Цветков