В какъв вид би могла да играе Франция на Мондиал 2022?

Часът на истината за действащия световен шампион настъпи и е време защитата на титлата да започне по катарските терени. Обстоятелствата поставят Дидие Дешан пред тежки избори и относно схемата на игра, и относно съставянето на типова стартова единайсеторка. Няколко основни варианта се обособяват на хоризонта.

Тактиката и изпълнителите

Връщането към печелившата формула от Световното в Русия отново изглежда като все по-вероятна опция. Под рамката на врата дилеми няма- капитанът Юго Лорис ще играе третия си шампионат на планетата, а пред него централните защитници вече няма да бъдат 3-ма, а 2-ма. Като основен стълб в нея се очаква Рафаел Варан, но проблемът е, че играчът на Манчестър Юнайтед лекуваше контузия през последните няколко седмици и до последно тренира индивидуално, което поставя участието му в първия мач от групата (срещу Австралия) под въпрос. Нормално е също така да има притеснения дали като цяло той ще успее да бъде максимално готов физически за маратона от мачове, който предстои. В случай че всичко е наред, той ще заеме мястото си на дясно стоящ централен защитник, а изхождайки от споделеното в изминалите пресконференции на Дидие Дешан, най-сериозни шансове за негов партньор като ляв стопер имат Дайо Упамекано и Ибрахима Конате. Упамекано изглежда като по-възможния избор поради редовната си игрова практика от началото на сезона (23 изиграни срещи, докато при Конате те са едва 4). Двамата се познават отлично от съвместния си престой в Лайпциг и реално не е изключено да съставят съвместно централната защита ако по някаква причина Рафаел Варан не е на разположение. На десния бек Бенжамен Павар е фаворит за титуляр, докато не левия фланг конкуренцията между двамата братя Ернандес (Люка и Тео) е здраво завързана и до последно едва ли ще е ясно кой ще бъде предпочетен.

Отсъствието на Н’Голо Канте и Пол Погба изисква преустройване в халфовата линия. В 4-2-3-1 двамата, действащи пред защитата, би следвало да бъдат Орелиен Чуамени и Адриен Рабио, а Гризман да играе в роля, подобна на тази от Мондиал 2018- зад нападателя, но извършващ и огромен обем дефанзивна работа, помагайки на полузащитата. Килиан Мбапе се очаква да играе на лявото крило на атаката, докато вдясно главните претенденти са Усман Дембеле и Кингсли Коман. На първо време болшинството специалисти във Франция дават приоритет на футболиста на Барселона. Шокиращата травма на Карим Бензема не оставя почти никакви колебания относно това кой ще е на върха на атаката- завръщане като титуляр ще направи Оливие Жиру.

Друг вариант пред селекционера е 4-3-3, като подредбата и изпълнителите на защитната линия не се променя спрямо гореописаната, но главното изменение ще е в средата на терена. При подобна постройка Чуамени би заиграл пред двамата централни бранители като най-дефанзивно насочения от халфовете, а по-напред изнесени ще са Рабио и Гризман. Атакуващите играчи по двата фланга, както и позицията на Жиру, не биха претърпели изменения.

Преливането от едната схема на игра в другата (в зависимост от фазата на играта) също се явява като реален вариант- когато владее топката тимът би могъл да оперира в 4-2-3-1, а когато се брани да се прегрупира в 4-3-3. При при това положение Гризман би имал роля на плеймейкър при атаките, но би се прибирал по-назад като вътрешен халф до Рабио при отбраняване, докато Чуамени уплътнява зоната между тях и сърцето на защитата.   

Предизвикателствата и изворите на вдъхновение

Тъй като веднъж завърнал се Варан се очертава като стратегически в постройката, каквато и да е двойката в центъра на защитата с негово участие, едно нещо е сигурно- синхронът ще трябва да се изгради в движение, не по-различна е и ситуацията във вътрешността на халфовата линия, където Дешан има на разположение най-младата полузащита в цялата си кариера на селекционер дотук. Мигновената адаптация на „петлите“ и от двата сектора ще е жизнено необходима, но мащабът на трудност наистина е огромен.

Цялостно, макар и „Les Bleus“ да познават отлично формацията с четирима бранители от терените в Русия, оттогава измина много време, а в последните години подобна постройка бе рядкост. Връщането към подобен модел действително бе наложително предвид нестабилността на тима в дефанзивния вал при схема 3-4-1-2, но съществуват притеснения дали това завръщане към работещ модел не идва късно и дали играчите ще успеят да се напаснат от раз към добрата стара подредба.

Окуражаващото за „Les Bleus“ е, че и през 2018 се стигна до промяна в системата на игра в последния момент- тимът дори стартира Мондиала в 4-3-3 (отново срещу Австралия) преди във втория двубой да се преструктурира в 4-2-3-1, която остана предпочитания модел и до самия край. Другият обнадеждаващ пример оттогава е свързан с мигновената интеграция в стартовите 11 на Люка Ернандес и Бенжамен Павар, които окупираха постовете на двата бека, изграждайки добри свръзки със съотборниците си от съответните флангове, въпреки че преди Световното в пол позиция за титуляри се явяваха респективно Бенжамен Менди и Джибрил Сидибе. Иначе казано, при Дешан не би било новост партньорства между играчи да се изградят в хода на световните финали или да се осъществи успешно превключване към алтернативна игрова схема.

По пътя към успеха обаче „петлите“ ще трябва да демонстрират и че са способни да преодоляват тежки емоционални удари, а контузиите, споходили в последния момент Карим Бензема, Кристофър Нкунку и Преснел Кимпембе, представляват силни трусове. Призвани да преведат отбора през тези смутни етапи са лидерите, тези, които изковаха линията към златото преди 4 години- Лорис, Варан, Гризман, Мбапе, Жиру. С подобно шампионско ядро надеждата за нещо голямо неминуемо съществува.  

Автор: Мартин Цветков