Франк Рибери: история за една богата кариера, пълна с обрати

Първата част от клубния сезон вече приключи, а едно от изпъкващите събития в нея бе оттеглянето от футбола (като играч) на Франк Рибери. Серпентинестият път, извървян от северняка през изминалите декади, си заслужава да бъде разгледан на фокус. Нека го направим.  

Трудните детско-юношески години

Едва 2 годишен, Франк претърпява автомобилна катастрофа. Детето обаче успява да се съвземе и възстанови, а няколко години по-късно започва да се занимава с футбол в родния си град Булон сюр Мер, където е част от местния ФК Конти. В навечерието на тийнейджърските си години е привлечен в школата на Лил, където прекарва 4 години, но в крайна сметка е освободен от там поради дисциплинарни проблеми. Следва завръщане в родния град и преходът от юношеския към мъжкия футбол лека-полека се осъществява. Смяната на клубове обаче е честа- ЮС Булон сюр Мер, Олимпик Алес, Брест… Тъкмо в последния споменат клуб посоката на кариерата на Рибери тръгва рязко нагоре. 20-годишният тогава играч прави 23 асистенции в хода на сезон 2003-2004, играейки важна роля в печеленето на промоция за Брест от третото ниво на френския футбол (Насионал) в Лига 2.

След края на въпросната кампания талантливият младок осъществява трансфер в тим от Лига 1- Метц, където се адаптира мигновено и още с първите си стъпки в професионалния футбол е избран за играч на месеца във френския елит. Сезонът върви много добре за него, но през зимното меркато футболистът прави рязък завой, преминавайки в турския Галатасарай. Край Босфора той също остава един полусезон, в който се превръща в любимец на местните фенове и спомага за спечелването на Купата на Турция. Проблеми с преводите на заплати го тласкат към желание да се завърне в родината си, а желаещи за подписа му не липсват, като до конкретен договор стига Олимпик Марсилия. Тъкмо тук идва и големият скок за Рибери.

Зноен пасаж на „Велодром“

Още в летните месеци на 2005 (които са първи за него с екипа на „фокейците“), той е едно от главните действащи лица при драматичното спечелване на турнира Интертото. В хода на надпреварата ОМ надвива Лацио и Депортиво Ла Коруня като новото попълнение на тима се разписва и срещу двата опонента, а триумфът носи на провансалците квота за Купата на УЕФА.

Успешно е и интегрирането на Рибери в Лига 1 в цветовете на марсилци- той все по-често е удостояван с индивидуални призове, негов гол срещу Нант е избран за най-красив през сезона, в края на кампанията му е присъден и призът за най-добър млад играч на шампионата. Ударното представяне подбужда апетита на редица клубове да го привлекат, а изкушен от интереса, играчът оповестява желанието си да получи трансфер. В този момент се намесва тогавашният президент Пап Диуф, който се среща с Рибери в кабинета си и му заявява, че през лято 2006, при каквито и да е условия, до сделка няма да се стигне и че футболистът ще трябва да остане в Марсилия. Ако откаже да играе за първия състав, ще трябва да го направи за резервите, а ако и тогава не приеме- няма да получи възнаграждението си. Този епизод спира трансферната сага около играча.

Вторият сезон на „Велодром“ стартира добре, но впоследствие скоростният техничар е възпрепятстван от няколко травми, които го вадят от строя за определени интервали от време и сериозно накъсват ритъма му. В края на 2006-2007 Марсилия се класира за Шампионска лига, а президентът Диуф този път дава зелена светлина за продажбата на своя най-търсен футболист. До сделка се стига с Байерн. Баварската машина боксува в Германия, финиширайки 2006-2007 на четвърто място, извън ШЛ, а спешните мерки за връщане към върховете включват привличането на френската звезда.

Изковаването на легендарен статут в Байерн Мюнхен

Измежду всички „петли“, носели баварския екип, това несъмнено е французинът, превърнал се в най-голяма легенда за клуба. Това е първият играч в историята на Байерн, а и в историята на цялата Бундеслига, съумял да спечели цели 9 шампионски титли. Такава е неговата равносметка на ниво първенство за 12-те години, прекарани на „Алианц Арена“ между 2007 и 2019. А освен тях „Кайзер Франк“, както с основание го наричат местните, завоюва 6 Купи на Германия, 4 Суперкупи, 1 Шампионска лига, 1 Суперкупа на УЕФА и 1 Световно клубно първенство. С 485 мача, 137 гола, безбройни пробиви и 161 асистенции Франк Рибери изковава своя монументален статут във футболна Бавария. Така рекордният за времето си 30 милионен трансфер от Олимпик Марсилия се оказва брилянтна инвестиция, а дългогодишната авантюра на Рибери и Байерн приключва подобаващо- в последния си домакински двубой с клубната фланелка французинът се разписва при изразителна победа над Айнтрахт Франкфурт за радост на екзалтираните трибуни, а след срещата е връчена рекордната титла. Няколко дни по-късно е добавена и още една Купа на Германия. С оглед на всичко случило се, твърде е възможно знаковата фигура да се завърне на немска земя в ново амплоа един ден.

Вездесъщата 2013 и разочарованието, породено от „Златната топка“

През 2013 Франк Рибери бележи 22 гола и прави 18 асистенции, бидейки фаровият играч на баварския дрийм тийм тогава. Байерн Мюнхен печели титлата в Бундеслигата, Купата на Германия, триумфира в Шампионска лига, завоюва Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство, а бързоногият французин е в епицентъра на офанзивната мощ на немците. Той има участие и в двата гола от спечеления финал в Шампионска лига срещу Борусия Дортмунд в Шампионска лига, разписва се в редовното време на мача за Суперкупата на Европа срещу Челси (2:2), вкарва и своя удар при дузпите, за да може тимът му в крайна сметка да грабне и това отличие. Рибери е удостоен с приза „Играч на сезона на УЕФА“, както и за играч номер 1 в Световното клубно първенство, завоювано с Байерн. Финалният срок за гласуването за „Златната топка“ е 15 ноември 2013. На 19.11 обаче се играе баражът за Мондиал 2014 между Швеция и Португалия, в който Кристиано Роналдо бележи хеттрик и праща страната си на световните финали. На следващия ден от ФИФА оповестяват, че удължават срока за гласуване до 29 ноември. Въпреки разразилата се полемика, индивидуалната награда е присъдена на португалеца, а Рибери не крие, че отчита този епизод като най-голямата несправедливост в кариерата си.

Изживявания на двата полюса с френския национален тим

При „Les Bleus“ Рибери дебютира непосредствено преди Мондиал 2006, влизайки в игра като смяна по време на контролна среща в седмиците преди турнира. За първи път пък намира място в стартовите 11 в първия мач за Франция на шампионата на планетата- в груповата фаза срещу Швейцария. „Петлите излизат много трудно от групата си и наченките за нещо повече не изглеждат многобройни, но това се променя на осминафиналите. Там Испания води с 0:1 на синята селекция, но красиво попадение на Рибери възстановява паритета преди да бъде осъществен пълен обрат и срещата да завърши 3:1. От попадението на Франк реално тръгва възходът на французите, които в последствие елиминират Бразилия и Португалия преди драматичният финал с Италия да им отреди сребърните медали. Първият голям турнир на Рибери е един от най-успешните Мондиали за Франция.

След този форум от националната гарнитура се оттеглят Лилиан Тюрам, Клод Макелеле и Зинедин Зидан- при „петлите“ е в ход смяна на поколенията и са нужни нови лидери. Рибери е един от тези, върху които пада тежестта на тази отговорност. Предстоящите времената не са никак розови- на Евро 2008 трикольорите отпадат още в групата си с едва 1 спечелена точка, а класирането за Мондиал 2010 минава през кански мъки и сериозно съдийско рамо в баражите срещу Ирландия.

Именно световните финали в ЮАР стават арена на сюрреалистични сцени в лагера на френския национали. Разразява се скандал с главни действащи лица Никола Анелка и Раймон Доменек, вследствие на който нападателят е отстранен от състава на „петлите“. След напускането на острието френските национали бойкотират публично следващата тренировка, оставайки в автобуса си. Те считат, че Френската футболна федерация е отстранила Анелка, позовавайки се единствено на немеродавни информации от медиите. Шокиращото е, че играчите съставят в писмен вид декларация от тяхно име, прочетена пред медиите от самия Доменек. Катаклизмите предизвикват оставката на директора на федерацията Жан-Луи Валантен, а цялостната картина е позната във френските медии като „Фиаското от Книсна“. „Петлите“ напускат въпросния Мондиал с 1 точка и сериозен срам. Доменек пък очаквано губи поста си. В следствие на всичко това на няколко играчи (явяващи се тартори в организирането на стачните действия) са наложени наказания да не могат да играят за Франция за определен брой мачове. Сред тях е и Рибери.

След като наказанието му изтича и той получава нова повиквателна, въпреки публичните си извинения, той е освиркан от публиката на „Стад дьо Франс“ при завръщането си. Феновете не приемат никак добре и дългата суша, през която минава играчът със синия екип- в диапазон от 3 години (между 2009 и 2012) той не съумява да се разпише. Черната серия е прекъсната преди Европейското първенство в Полша и Украйна. Но на самия турнир, въпреки раздаването си, Рибери не стига до гол или асистенция, а „петлите“ приключват участието си на четвъртфиналите. Следва плодотворен пасаж с националната фланелка- вече под ръководството на Дидие Дешан, звездата на Байерн започва да разгръща потенциала си и за синята селекция, бидейки замесен в най-много голове и асистенции в квалификационния цикъл за Мондиал 2014. Има участие и в две от трите попадения при паметната победа с 3:0 в баражите с Украйна (среща, считана за основоположна в ерата „Дешан“). Рибери обаче е споходен от контузия в гърба, която го лишава от възможността да вземе участие на шампионата на планетата. Месец след Световното обявява оттеглянето си от националния тим, споделяйки, че не е почувствал подкрепа в трудни за него моменти.

Детонатор на опасности в предни позиции

Имащ по-силен десен крак, Рибери първоначално се изявява като дясно крило, но впоследствие развива поливалентност, позволяваща му да оперира на различни позиции с офанзивни функции. Придобива изявен афинитет към играта на левия фланг, като не крие, че именно там се чувства с най-висок коефициент на полезно действие. Оттам той обича да навлиза във вътрешността на терена и да стреля топовно с десния си крак. Скоростен, експлозивен, правещ резки движения и смени на посоката, французинът е изключително труден за озаптяване, хъсът, пробивността и умението да ускорява го оформят като ключов коз за атакуващата мощ на тимовете му. Контролът му върху топката и качествените дрибли са друга отличителни черти, характеризиращи профила му. Не се свенящ да импровизира, вкарвайки в действие както техническите си умения, така и силовите изстрели от далечна дистанция, севернякът бележи множество зрелищни голове. Въпреки реализаторския си нюх, той гради игрови стил, гравитиращ и около комбинативността- ключовите подавания, центрирания и асистенции системно създават значими обеми от ситуации пред вратите на съперниците.

Пословичен шеговит нрав и ненадейни бисери

Образът на Рибери е неизменно асоцииран и с редица хумористични прояви.

След последния домакински мач, изигран от него на „Велодром“, Франк решава да си вземе довиждане с феновете, правейки своеобразна почетна обиколка… С трактор.

При пристигането му на „Алианц Арена“ французинът не владее и грам немски, което го подтиква към алтернативни способи на адаптация. Рибери изготвя редица номера на съотборниците си, като предпочитаната му „жертва“ се явява Подолски. В един от случаите обаче, също в самото начало, Рибери „набелязва“ и не кого да е, а Оливър Кан- именно върху него е излята кофа с вода. Ходът крие своите рискове предвид факта, че Кан не се слави като човек, с когото хората се шегуват. Тук обаче случилото се е прието с усмивка.

Не така е приет друг епизод. По време на подготвителен стаж в чужбина Рибери решава на шега да подкара автобуса на Байерн, но не успява да вземе както трябва завой и чуква возилото, нанасяйки му щети.   

Севернякът обаче е прочут и многобройните си бисери по време на интервюта. Сред тях се открояват:

„Красиво е да виждаш „Стад Велодром“ пълен както при домакинствата, така и при гостуванията.“

„Това е мач, който се играе в два мача.“

„На ниво усещания, не усетих нищо.“

„Всяка година остарявам с една година.“

Апенините- последният пристан

След 12 прекарани години на „Алианц Арена“ през 2019 настъпва време за смяна на обстановката. Фиорентина е следващият клуб на Рибери, като на „Артемио Франки“ той остава 2 сезона преди да се насочи към друг тим от Калчото- Салернитана. Натрупалите се през години множество травми оставят своето бреме, а последната прави така, че французинът да вземе трудното решение да спусне завесата на една луда кариера, която не оставя никого безразличен. Кариера, в хода на която завоюва със своите отбори 24 трофея, ставайки третият най-титулуван французин (след лидера Карим Бензема и подгласника Кингсли Коман).

Автор: Мартин Цветков