Походът до последния финал

Януари 2020 бе месецът, в който последното в историята издание на Купата на Лигата навлезе в заключителната си фаза. Четвъртфиналната и полуфиналната фаза определиха двата тима, които ще си оспорват трофея на 4 април – Олимпик Лион и Пари Сен-Жермен- 6 години след като се срещнаха в заключителната битка в същата надпревара. Кое обаче бе в основата на похода им до „Стад дьо Франс“ сега?

Олимпик Лион

Макар да е печелил Купата на Лигата само веднъж (през 2001), Лион може да се похвали с богата история в турнира, бидейки вече в ТОП 10 на отборите, с най-много мачове там (55 към днешна дата, 56 след предстоящия финал). Нещо повече- „Les Gones“ имат 100-процентова успеваемост в полуфиналите, преодолявайки тази фаза във всеки един от 6-те случая, в които са били участници в нея.

Доминацията срещу по-скромните тимове и трудностите в големите мачове

През миналите сезони Лион бе пословично известен с непостоянните си изяви, които се изразяваха най-вече в контраста между победите над останалите грандове и незадоволителните резултати в срещи, където ОЛ се явяваше ясно изразен фаворит. През настоящата кампания нито под ръководството на Силвиньо, нито под това на Руди Гарсия лионци не са демонстрирали увереност в големите сблъсъци в Лига 1 (загуби от ПСЖ с 0:1, от Сент-Етиен с 1:0, 0:1 от Лил, 2:1 от Олимпик Марсилия, 0:2 от Рен; единственият по-сериозен успех си остана този срещу Монако на „Луи II“ още в първия кръг). За сметка на това обаче по настоящем тимът на родения в Немур наставник се чувства комфортно поне срещу съперници, намиращи се под тях в класирането на първенството. Явление, което бе ясно доловимо и при Олимпик Марсилия в периода на специалиста край Старото пристанище.

В Купата на Лигата тази тенденция за Лион си пролича много ясно- в осминафиналната фаза бе отстранен убедително последният в таблицата на френския елит Тулуза (4:1), а на четвъртфиналите- Брест с 3:1. В игрови контекстове, които благоприятстваха седемкратните шампиони на Франция да оперират много повече с топката без да са подлагани на агресивна преса, а и без да имат срещу себе си особено компактни блокове, те успяваха да установят контрола над мачовете си и да създадат приличен брой опасности пред вратите на гостите си посредством по-голяма подвижност на  единиците от офанзивния сектор, като цяло по-голямата флуидност на действащите в предни позиции, както и на някои чудесни бързи комбинации с по-едно докосване, които по принцип не са често явление в настоящия облик на тима. Дриблите на Бертран Траоре по десния фланг, навлизането му във вътрешността на терена и цялостната му активност, макар не винаги съпроводена с ефективност,  бяха сред основните способи за атакуване. Всичко това бе гарнирано и с отлична резултатност, способна да компенсира някои неточности в защитен план.

Далеч не така обаче стояха нещата в полуфинала срещу Лил, където именно качеството на пресата, упражнена от северняците, смути сериозно облика на домакините и им попречи да разгърнат играта от предните мачове, свеждайки успеваемостта на пасовете на ОЛ до оскъдните 69 %. В периодите, когато Лион все пак имаше отчетлив териториален превес, главно през второто полувреме, реални създадени опасности, с изключение на головете, практически липсваха. Впрочем, единствените 2 точни удара в очертанията на вратата на дебютанта Жардим се оказаха и попадения. Индивидуална класа и ефективност- тези елементи са решили не една турнирна битка, така бе и тук.

Успешността на ротациите

Въпреки различното естество на мачовете от отделните фази на турнира, едно нещо бие на очи и то навярно не е изненада за никого- в стартовите единайсеторки на Олимпик Лион липсваха по няколко ключови играчи (Антони Лопеш, Усем Ауар, Люка Тузар и Муса Дембеле срещу Тулуза, Лопеш и Рафаел срещу Брест, а срещу Лил- Лопеш, Тузар и намиращият се във върхова форма в навечерието на мача Шерки). Тези ротации криеха своите рискове и навяваха спомени от предни години, когато тъкмо подобни ходове се оказваха непечеливши за ОЛ. В случаят обаче на преден план изпъкнаха някои фигури, които не бяхме свикнали да виждаме под светлините на прожекторите.

Чиприан Татарушану изживя трудна есен в Лион, след като така и не получи шанс да се изяви трайно за целия изминал полусезон. Липсата на игрова практика обаче не му попречи да бъде един от значимите фактори за пътя на тима му до финала, реализирайки общо десетина спасявания в хода на 3-темача дотук, като с най-голяма стойност определено бяха намесата му при удара на Ренато Санчес от Лил (при резултат 1:1) и разбира се- спасената дузпа срещу Джонатан Бамба, която се оказа и ключова.

Експеримент бе приложен с Максуел Корне- бившата перла на Метц бе използвана като ляв бек, амлоа, което несъмнено му е непривично, но котдиовоарецът се справи отлично със задачите си на терена във всеки един кръговете на надправарата, намирайки удачния баланс между дефанзивните си ангажименти и включванията си в предни позиции. Естествено, афинитетът му към пробивите по левия фланг бе осезаем, но той не постави тима му в рискови ситуации.

Третият скрит коз на Гарсия се оказа Жан Лукас- младият бразилец също преживя нелек адаптационен период в клуба на Жан-Мишел Олас, като така и не се утвърди в титулярния състав. Вписването му в средата на терена за срещите от Купата на Лигата обаче динамизираха значително халфовата линия на ОЛ, а умелите включвания в зоната около противниковата пеналтерия, както и качеството на насочените оттам изстрели донесоха на съотборниците му ценни голове и необходимата доза спокойствие в съществени моменти.

Трите победи обаче не минаха и без почерка на по-опитна фигура с лионския екип. Усем Ауар затвърди статута си на неизменна част от лидерското съсловие- автор на 2 гола и асистенция, юношата на клуба бе истински Х фактор за тима си. С качествени подавания както на късо разстояние, така и в дълбочина, той бе с диригентската палка при множество офанзивни акции на лионци, а нюхът му за включване от втора позиция към наказателното поле отново оказваше важна подкрепа на опериращите в предни позиции. Голът му за 2:1 срещу Лил наподобяваше значително този срещу Лайпциг в Шампионска лига- Ауар отново бе искрата на индивидуален гений, необходима на Лион в моментите, когато колективната продукция не е на висота.

 Пари Сен-Жермен

Полуфиналист в 13 от общо 26-те издания на на Купата на Лигата и рекордьор по трофеи в надпреварата (8), ПСЖ бе амбициран да си върне отличието, след като през миналия сезон за първи път от 2013 не успя да го завоюва, отпадайки в четвъртфиналната фаза от Гингам.

Унищожителното разнообразие от методи за поразяване на целта

Еднотипност- това вероятно е терминът, който е най-чужд за столичния гранд под мениджмънта на Томас Тухел. Атаки и многоходови комбинации през центъра, прецизни подавания в дълбочина, точност на далечните изстрели, разтегляне на играта от центъра към фланговете, функционалност и на двата фланга, клиничност на завършващия удар и доминация при статичните положения- ПСЖ демонстрира в Купата на Лигата пребогат и разнороден арсенал от способи за атакуване и отбелязване на голове, правейки без съмнение една от най-силните си и завършени кампании в Купата на Лигата до момента, а може би и най-убедителната.

В цялата тази обилност от добре работещи игрови компоненти се откроиха няколко фигури- всъщност, същите, които блестяха и в груповата фаза на Шампионска лига наесен- факт, който демонстрира сериозността в подхода на Тухел относно турнира, залагайки именно на тях. Анхел Ди Мария отново бе в епицентъра на събитията- аржентинецът предостави голово центриране отляво за Сарабия при първия гол в Льо Ман, отбеляза сам четвъртото попадение с далечен изстрел, бе спънат в 31-ата минута на четвърфинала срещу Сент-Етиен при червения картон на Уесли Фофана, който предупредели по-нататъшния развой на срещата, предостави асистенция на Неймар чрез пас зад гърба на защитата, а самият Ди Мария на практика направи резултата срещу „зелените“ 3:0 след като изпратена от него топка бе нескопосано обработена в наказателното поле от играчи на гостите и се озова отново в мрежата им. С внушителните 80 асистенции на сметката си след изиграването на 3-те мача от надпреварата, южноамериканската звезда се изкачи на второ място във вечната ранглиста на парижани по този показател.

Килиан Мбапе отново бе с ключов принос за офанзивната мощ на тима си, най-вече в осминафиналната и четвъртфиналната фаза, когато срещу Льо Ман и Сент-Етиен разгърна голяма част от потенциала си, отбелязвайки в тези срещи 2 попадения и снабдявайки съотборниците си с 3 асистенции, като 2 от тях бяха към Мауро Икарди. Впрочем, тъкмо взаимодействието му с привлечения от Интер нападател дава все по-видими плодове, като комбинациите между тях стават все по-трудно разрешими за защитите на опонентите им, особено когато става дума за такива, от които са оставени повече пространства. Самият Икарди към момента е най-добрият реализатор в тазгодишното издание на турнира със своите 3 гола, всяко то които бе отбелязано чрез изстрел от наказателното поле.

Зрялостта на шампионите

Говорейки за ефективността на Икарди в пеналтерията, няма как да не отчетем, че тъкмо поведението на ПСЖ в тази ключова зона от терена предопредели и класирането за финала. Защото през миналата година, когато тимът бе елиминиран насред „Парк де Пренс“ от Гингам, това, което срина парижани, бе липсата на решителност и прецизност в двете наказателни полета- в това на бретонците бяха пропуснати удачни възможности и се стигна само до един гол, а в своето бяха извършени неточности, довели до цели 3 дузпи. В настоящето издание на Купата на Лигата обаче 8-кратните първенци на Франция действат много по-премерено и клинично както в своята, така и в противниковата пеналтерия. Столичани успяха в огромни времеви интервали практически да херметизират собственото си наказателно поле, а  офанзивен план „фантастичната четворка“, както стана известен квартета между Анхел Ди Мария, Килиан Мбапе, Неймар и Мауро Икарди, се откроява с все повече зрелищност, но и  все повече ефективност на отиграванията, достигнала пика си срещу Сент-Етиен с 6 гола от 6 точни удара.

Игровите ситуации обаче далеч не изчерпват инвентара на играчите на Тухел- крайъгълен камък за успешния път до „Стад дьо Франс“ се оказаха и статичните положения. Именно те решиха полуфиналното гостуване на Реймс. В мач срещу най-добрата защита в Лига 1, парижани не съумяваха да направят разликата по друг начин, затрудени от редуцираните пространства и компактността на тима от Шампан. Качеството на центриранията на Неймар както от фаулове, така и от ъглови удари обаче се оказа решаващо и реално и 3-те попадения бяха вкарани тъкмо така. Бразилецът демонстрира способността си да генерира опасности чрез разнообразна насоченост на корнерите- при първия гол ъгловият бе изпълнен на далечна греда, при втория- на близкия стълб, а при третото попадение топката бе пратена извън наказателното поле, за да се предостави на Леандро Паредес възможност за далечен изстрел. Любопитното е, че попадението, което бе реализирано от Танги Куаси (вкарал топката при добавката, след като ударът на Паредес бе спасен от стража на домакините) е под номер 4000 в историята на ПСЖ. Преките свободни удари на Неймар също вещаеха перманентна опасност.

Всичко изброено дотук произлиза както от класата на френския шампион, така и в частност от неговия опит- както на ниво индивидуалности, така и на ниво колектив. Именно този опит позволи на гранда от „Парк де Пренс“ да установи пълен контрол над всяка една от срещите си и да я вкара от рано в удобното за него русло. С ранни голове във всеки един от мачовете, парижани си гарантираха спокойствие, владееха трайно и продължително топката, а циркулацията й се случваше с много високи нива на прецизност на подаванията- по 89 % успеваемост във всеки двубой. Те се адаптираха акуратно към контекста на сблъсъците и със своята рутина не позволиха в нито един момент да бъдат реално застрашени от елиминиране.

 С поглед към „Стад дьо Франс“

2020 започна повече от обещаващо и за двата отбора, като те записаха успешен край на почти всеки един от многото януарските мачове, в които участваха- 7 победи от 7 мача за Лион (в това число и тази с дузпи срещу Лил) и 7 успеха от 8 двубоя за ПСЖ. До 4 април обаче, когато ще се проведе финала в Сен-Дени, биха могли да се променят както динамиките им, така и формите на ключовите им фигури. И все пак, с оглед на продукцията дотук, Пари Сен-Жермен неминуемо ще влезе в ролята на фаворит. Руди Гарсия обаче ще има по-удачен повод отвсякога да пребори репутацията си на губещ в големите мачове- последния финал в Купата на Лигата- събитие за историята. И едно е сигурно- в битката за трофея са двата единствени знаменосеца на френския футбол в Европа напролет- Лион и ПСЖ, двата локомотива на Лига 1 на континенталната сцена, така че Купата на Лигата ще бъде закрита по най-удачния възможен начин.