Бразилските звезди в Лига 1 – стожери на златните поколения във френските грандове

Официалният дебют на Бруно Гимараеш за Лион бе дългоочакван момент за следящите френския футбол и той премина повече от успешно в откриващия мач на 26-ия кръг от Лига 1 срещу Метц. Талантливият вече бивш полузащитник на Паранензе бе най-звучният трансфер в Лига 1 през зимния прозорец. Той е естественото продължение на цяла една многогодишна гореща свръзка между френския клубен футбол и бразилската школа. В хода на годините, множество кариоки оставиха траен отпечатък върху развитието на местните грандове. Ето някои от най-паметните сред тях- по постове.

Вратари

Изявяващите се на този пост, играли по френските терени, се броят на пръстите на едната ръка, а постиженията им в съответните клубове липсват. Все пак обаче бихме могли да откроим Жагуаре Безера де Васконселос, който, макар да не завоюва отличие с Олимпик Марсилия, е един от най-ранните представители на бразилската вълна във Франция. Той пази вратата на ОМ в периода 1936-1939 и изиграва 65 двубоя за провансалците, влизайки в историята им като единствения страж, успял да отбележи гол.  

Защитници

Бразилските футболни магьосници далеч не окупират само офанзивните сектори на тимовете в Лига 1. Цял легион легендарни бранители оперират по френските терени и участват дейно в писането на някои от най-златните страници в историите на клубовете си.

Виторино Хилтон

Олицетворение на футболното дълголетие и неизчерпаемата младост, южноамериканският централен бранител е ембематична фигура по френските терени, като постоянството му през годините е пословично. Участник във всеки един сезон на Лига 1 от 2003 насам, 42-годишният биткаджия продължава да играе на ниво във френския елит с екипа на Монпелие. Тъкмо с паядинците той печели сензационната титла от 2012, когато е преборена мултимилионната селекция на ПСЖ, а 8 години по-късно триумфира на първата позиция и като играч на Олимпик Марсилия ,прекъсвайки 17-годишната суша за клуба.    

Крис и Касапа

Двамата централни защитници формираха внушителен тандем в сърцето на лионската отбрана и са основни стожери в дрим тийма, осъществил безпрецедентна хегемония- Касапа завоюва титла във всяка една от 6-те си години на „Жерлан“ плюс 4 Суперкупи и 1 Купа на Лигата, а Крис 4 титли, 3 Суперкупи и 2 Купи на Франция за 8 години в лионските цветове. Авторитетното поведение и способността на Крис да координира защитните действия на съотборниците си бързо му печелят прозвището „Полицая“, а лидерските качества са сълно застъпени и при хладнокръвния му сънародник Клаудио Касапа, който носи капитанската лента до напускането си и се превръща в истински барометър за стабилност. Характеризиращи се с отлично позициониране и брилянтна тактическа грамотност, те стават същински еталон за централна защитна двойка в първото десетилетие на новото хилядолетие по терените в Лига 1. Футболният интелект на двамата шампиони им носи и постове в клубната органиграма след края на състезателните кариери- Крис е треньор на тима до 15 години за известен период от време, а Касапа е назначен в треньорския щаб на първия отбор (от 2016 насам), за да работи с играчите от защитното звено.

Едмилсон

Макар да не достига до легендарния статут на гореспоменатите си сънародници, Едмилсон също оставя отлични впечатления в Лион, участвайки в полагането на основите на новата сила в Хексагона. Бранител, от когото стартира градежът на атаките, той не случайно привлича вниманието на Барселона, където е и трансфериран впоследствие.

Тиаго Силва

Привлечен от Милан през 2012 в тандем със Златан Ибрахимович, Тиаго Силва олицетворява пристигането на катарската мощ във Франция. Макар Ал-Тани и Ал-Келайфи да поемат клуба година по-рано, трансферът на „O Monstro“ на „Парк де Пренс“ е мощно послание, което спазва всичките си обещания- той бързо се превръща във водеща фигура, като печели титлата още в първия си сезон, давайки тон на доминацията, установена оттогава. Доминация, в която класата му е сред основополагащите градивни елементи- вече 7-и пореден сезон. А равносметката е умопомрачителна- 6 титли на Франция, 4 Купи на Франция, 7 Суперкупи и 5 Купи на Лигата. А историята между него и ПСЖ продължава да е в ход.

Давид Луис

Пристигнал срещу 50 милиона евро от Челси, бразилският национал формира респектираща централна защитна двойка именно с Тиаго Силва. Обикновено впечатляващи с дефанзивните си действия, двамата се открояват с голмайсторски способности в един от най-драматичните мачове за френски клуб в Шампионска лига- при отстраняването на Челси на „Стамфорд Бридж“, когато въпреки червения картон на Златан Ибрахимович още през първото полувреме ПСЖ на два пъти изравнява именно след техни попадения. Престоят му край Сена е доста по-кратък в сравнение с този на сънародника му- Луис изиграва 89 мача и бележи 8 гола с екипа на парижани.

Маркиньос

Защитникът, който израства най-много в Париж. Пристигнал 19 годишен от Рома през 2013, той натрупва опит и самочувствие, бидейки еднакво стабилен и като централен защитник, и като дефанзивен халф, а много специалисти дори виждат в него бъдещ капитан.

Максуел

Еталон на поста ляв бек, Максуел акостира във френската столица с пребогата визитка, включваща  титли на Нидерландия, Испания и Италия. Непоклатим в единборствата и неуморим по своя фланг, той донася на „Парк де Пренс“ още ударна доза шампионски манталитет, който дава своите плодове. След приключването на състезателната си кариера заема пост на координатор в структурата на клуба.

Дани Алвеш

На другия фланг Дани Алвеш, темпераментната бивша звезда на Барселона и Ювентус, затваря своеобразната образцова защитна формация от бразилски бранители на ПСЖ, явявайки се отличаваща се фигура като десен бек.

Халфове

Жуниньо Пернамбукано

Дългогодишен лидер на победоносната лионска армада от началото на новото хилядолетие, сплав от боен дух и елегантна техника- Жуниньо се превръща в символ на цяла една златна епоха. Големият трансферен удар на Бернар Лакомб и до ден днешен е считан за най-изкусния майстор на преки свободни удари за всички времена. Този негов специалитет се превърна в основно оръжие в арсенала на „Les Gones“. Цялостното му влияние върху играта, обширният покрит периметър на действие, далновидните подавания, мощните изстрели, постоянството, непреклонността в трудните моменти и способността да блести и в големите мачове, разгръщайки потенциала си- всичко това заслужено изрисува ореола на легендарния плеймейкър. Той остава лоялен на Олимпик Лион като така и не заиграва за друг европейски клуб. След 8 славни години край бреговете на Рона и Сона, гарнирани със 7 титли, 6 Суперкупи и една Купа на Франция, той напусна по посока Ал-Гарафа в Катар. 10 години по-късно обаче се завръща в Лион, за да влезе в костюма на спортен директор.

Раи

Вдъхновител и протагонист на обилните успехи за Пари Сен-Жермен от средата на 90-те години на XX век, Раи записва 73 гола и 30 асистенции в 215-те мача, които изиграва с екипа на столичани, допринасяйки за установяването им като водеща сила както на местната, така и на континенталната сцена в първото десетилетие от ерата „Канал Плюс“. След като му е необходим известен период от време, за да ракрие пълнотата на качествата си, той конвертира максимално потенциала си, правейки истински фурор в 4 от общо 5-те си сезона на „Парк де Пренс“, допринасяйки в огромна степен и за бразилската традиция в клуба като цяло.

Роналдиньо

Пристигнал в Париж през 2001 като емблема на надеждата за новото хилядолетие, Роналдиньо прекарва 2 години на „Парк де Пренс“, като през втората е със статут и на световен шампион след триумфа му с Бразилия на Мондиал 2002. Въпреки известното непостоянство в изявите, талантливият южноамериканец удивлява света с уменията си и през 2003 е привлечен в Барселона. Във френската столица той оставя спомените от блестящите си изяви в Класикото срещу Олимпик Марсилия, както и завет от 25 гола и 22 асистенции в 77 мача.

Луис Густаво

Също 2 години, но с екипа на големия съперник на парижани- ОМ, прекарва Луис Густаво, като позитивите бяха натрупани най-вече през сезон 2017-2018, когато тъкмо той е главно действащо лице по време на похода на провансалците до финала в Лига Европа. Умело съчетаващ разнообразни качества, позволяващи му да се напасне както във вътрешността на халфовата линия, така и в центъра на защитата, той представлява константно решение за тогавашния наставник Руди Гарсия. Спадът във формата му през сезон 2018-2019 обаче е осезаем и в крайна сметка довежда до напускането му по посока Фенербахче през летния трансферен прозорец. Сред най-паметните моменти за него със сигурност ще остане мащабната хореография, която феновете на „Велодром“ организираха в негова чест по време на домакинството срещу ПСЖ през есента на 2018- сблъсък, който бе и сред най-силните за бразилеца с екипа на южняците.

Фабиньо

Сърцатият полузащитник прекарва 5 години в Монако, като помага на тима от Княжеството отново да стане водеща сила във Франция скоро след завръщането му в Лига 1. Фабиньо се утвърждава като основен стожер и константа в зоната пред защитата, а дефанзивният и организаторският му профил се допълват от умението качествено да изпълнява дузпи. Печели титлата на Франция през 2017, прекъсвайки доминацията на Пари Сен-Жермен, а е главно действащо лице и в два паметни подоха на монегаските в Шампионска лига- до четвъртфиналите в сезон 2014-2015 и до полуфиналите през сезон 2016-2017. Перманентното му израстване не остава незабелязано и през 2018 е закупен от Ливърпул, с който покорява Европа.

Нене

Носил екипите на Монако от 2007 до 2011 и на ПСЖ от 2011 до 2013, Нене записва 142 мача и 55 гола, а Антоан Комбуаре го окачествява като най-добрия футболист, когото е тренирал. Звезда на монегаските по време на периода си в Княжеството, той не успява да спаси клуба от изпадане. Достойнствата в играта му обаче не остават незабелязани в Париж, където е привлечен впоследствие и се явява предвестник за последвалите успехи. Една от първите звезди на гранда от столицата в катарската ера; напуска обаче през 2013, след като край Сена са осъществени още по-крупни трансфери.

Мишел Бастос

Острият флангови футболист оставя отлични впечатления с изявите си по френските терени, където се подвизава между 2006 и 2013. За този период взима участие в 195 двубоя и бележи 51 попадения, играейки за Лил и Олимпик Лион. Участва дейно във възхода на северняците, които финишират на подиума па Лига 1 през 2006-2007, а през есента на същата година преодоляват и груповата фаза на Шампионска лига след победа с 0:2 като гост на Милан. Ставайки номер 1 по системата голове плюс асистенции за сезон 2008-2009, той е привлечен от Олимпик Лион, където под ръководството на добре познат треньор, Клод Пюел, достига до полуфинал в най-престижния европейски клубен турнир. Скоростната му техника и поливалентността му позволяват да действа по целия ляв фланг, поради което в бразилския национален отбор му е поверено да играе на поста ляв бек по време на Мондиал 2010.

Нападатели

Сони Андерсон

Бразилецът, който белязва трайно историята и на трите френски гранда, в които играе, но най вече тази на Лион. За първи път Сони Андерсон осъществява трансфер в Хексагона, подписвайки с Марсилия непосредствено след корупционния скандал с Бернар Тапи и изхвърлянето на отбора в долните дивизии. Със своите 16 гола за 6 месеца нападателят подпомага значително ОМ да стъпи на краката си и да започне възстановяването си след шока. Впоследствие продаден на Монако, Андерсон става голмайстор на Лига 1 и носи титла на клуба от Княжеството. Трансферът му от Барселона в Лион за 116 милиона франка (приблизително 18 милиона евро) е рекорден за местните мащаби за времето си, като той символизира новоизгряващата амбиция на Жан-Мишел Олас да промени измерението на ОЛ. Тази амбиция започва да се материализира скоростно, а южноамериканският реализатор играе ключова роля за това, бележейки 94 гола в 161 мача между 1999 и 2003 година и допринасяйки неимоверно много за утвърждаването в ТОП 3, спечелването на първата за клуба Купа на Лигата, както и първите му две титли. Участва и в изгряването на Лион на сцената на Шампионска лига. След края състезателната си кариера става посланик на Олимпик Лион, а също и треньор на нападателите (между 2006 и 2011). В град Лион има дори стадион на негово име.

Неймар

Най-скъпият трансфер в историята на футбола е осъществен от френски клуб- през август 2017 преминаването на Неймар от Барселона в Пари Сен-Жермен срещу сумата от 222 милиона евро става факт. Бразилската звезда пристига във френската столица като доказателство за безграничната амбиция на катарските собственици да превърнат клуба от „Парк де Пренс“ в диктуващ футболната мода не само във Франция, но и в световен мащаб. След като през сезон 2016-2017 ПСЖ не успява да триумфира с титлата в Лига 1, завършвайки зад Монако, Неймар участва в процеса по възвръщане на короната и доминацията, печелейки титлите през 2018 и 2019, а добавя към витрината и Купата на Франция, както и Купата на Лигата от 2018. Към 18 февруари 2020 има изиграни 77 мача и 67 гола. Влиянието му в играта е осезаемо, но контузии възпрепятстват това той да успее да помогне на тима си в пролетната фаза на Шампионка лига. В интервю от лято 2019 той споделя, че един от най-хубавите му спомени в кариерата е победата на Барселона над ПСЖ с 6:1 (по времето, когато носи екипа на каталунците)- нещо, което е повод за сериозен разрив с феновете на клуба, както впрочем и с Насер Ал-Келайфи. До изходящ трансфер обаче не се стига никъде и Неймар търси реабилитацията си посредством качествен сезон 2019-2020.

Брандао

Макар и доста далеч от постиженията на гореизброените нападатели,  Брандао също оставя своята трайна следа във френския футбол. Той допринася за спечелването на титлата от Олимпик Марсилия през 2010 (първа такава от 1992). Сред 31 отбелязани гола с фланелката на фокейците, някой са ясно открояващи се по отношение на значимост, като например попадението заключителните минути на „Джузепе Меаца“ срещу Интер, класирало ОМ на четвъртфинал през 2012. Брандао се слави като играч с афинитет именно към турниринте мачове и по-специално към Купата на Лигата, която печели цели 3 трофея от надпреварата- 2 с ОМ и една със Сент Етиен (прекъсвайки дългогодишна суша откъм трофеи за „зелените“). Тъкмо в Купата на Лигата блести с ключови голове и изяви- става топ реализатор на турнира през сезон 2009-2010, а във финалите през 2012 и 2013 бележи единственото попадение съответно за Марсилия срещу Лион и за Сент-Етиен срещу Рен.   

Към още по-силно звездно бразилско присъствие

Бразилските футболисти са неизменна част от ядрото на много от най-силните поколения в грандовете на Хексагона. Тяхното присъствие и влияние обаче имат всички предпоставки да продължат да набират още по-сериозна значимост. Със спортен директор Леонардо в Пари Сен-Жермен и Жуниньо в Олимпик Лион, огромна е вероятността акцентът върху трансферните им удари да падне именно върху новите перли от родината на кафето. А именно тези два клуба са сред основните евробойци на Франция на континенталната сцена, което ги прави потенциален модел за останалите. Така че историческата свързаност между Франция и Бразилия във футболно отношение има всички шансове да продължи заздравяването си.