Какво е да изживееш кулминацията на Световното в сърцето на Париж

Razbor-FR.com бе в най-горещите точки на френската столица за епохалния дуел с Аржентина, както и за посрещането на „петлите“ на площад „Конкорд“. Изживяното през тези няколко дни бе пътуване през всички кътове на човешката емоция и в пълна степен разкри най-мащабните измерения на футбола като феномен. Потопете се и вие в тази изключителна атмосфера.

Финалът

Няколко часа преди първия съдийски сигнал виещите се опашки пред ресторантите и пъбовете вече са дълги, а капацитетите на заведенията бързо достигат максимума си. И има защо хората да чакат продължително своя шанс- веднъж озовал се вътре, всеки си дава сметка, че мястото за отрицателно време ще се превърне в своеобразна фен зона, само че с по-просторно пространство и по-богата консумация. Трепетното очакване е към края си.

В момента на химна целият бар запява с пълно гърло Марсилезата- всенародното въодушевление вече е на оптималните си честоти. Никой обаче няма представа колко охлаждащо първо полувреме предстои. Първо се възцаряват чувството за несправедливост от отсъдената дузпа за южноамериканците, а след гола идва и откровеният гняв, свързан с факта, че мач с подобен калибър може да се реши така. Следва второто попадение и недоумението как е възможно отборът на Дешан да допусне гол по толкова нетипичен за него начин- с пас, разсичащ високо изнесена и неподготвена защитна линия… Продукцията на „Les Bleus“ през първата част създава угриженост и силно притеснение; това обаче не възпира ентусиастите от няколко бара да се съберат на улицата отвън и да запеят заедно популярни рефрени. Вярата я има! Минутите от второто полувреме обаче започват една след друга да се изнизват, а ситуацията на терена за Франция с нищо не се подобрява. По-малко от четвърт час преди края трикольорите все още нямат отправен точен удар в очертанията на вратата на Емилиано Мартинес и отчаянието започва да се загнездва все по-сериозно. И не просто отчаяние от очертаващата се загуба, но и тъгата, че „петлите“ са напът да сдадат короната си без да разкрият нищо от потенциала си в мача на истината. Да ги обичаш и да пропътуваш континента, за да изживееш събитието в Париж, а да видиш подобен мач, наистина би било потискащо…

И тъкмо когато не се вижда откъде може да пробие лъчът светлина, Франция получава на свой ред правото да изпълни дузпа- атмосферата отново живва, а Мбапе опъва мрежата и вдига всички на крака! Въстанието на терена е отприщено и то се пренася мигновено и у настроението на всички! Още преди да са спрели скандиранията „Allez les Bleus“ след първия гол, пада и втори, виртуозен, отново чрез Килиан! Френетичен екстаз завладява повсеместно всички маси, бутилки се лисват към тавана или към съседни сепарета, но всичко в такъв момент е оправдано- Франция направи немислимото! 96 секунди, които преобръщат цяла една история! Усещането е, че сега вече предимството е на страната на Дешановата селекция. Но… В 97-ата минута, в последната атака преди последния съдийски сигнал, Меси може да съсече всичко още тук- Лорис обаче влиза в ролята на спасител, а всички в пъба отдъхват с облекчение, давайки си ясна сметка, че това можеше да е краят, този път окончателно.

Първото продължение носи нови моменти на напрежение, но своевременни намеси на Дайо Упамекано в защита будят адмирации и аплодисменти. В началото на второ продължение изглежда така, сякаш Жул Кунде геройски е изчистил топката от голлинията, ала бързо става ясно, че всъщност кълбото е преминало зад нея. Сега вече подвигът изглежда безмерно далечен, наличното време изглежда твърде малко. Минутите се нижат бързо… Докато в един момент арбитърът официално посочва отново бялата точка и целият бар изригва! Първоначалната лудост обаче отстъпва на ултимативната несигурност, особено в момента на засилката за изпълнението на дузпата… Целта отново е поразена! Това определено е най-наситеният като заряд момент в целия спектакъл- цялото заведение е в транс, а в един момент дори краката вече не те държат прав и лъкатушат!

Прегръщаш близките около теб и се молиш всичко да продължи чудотворния си ход! И това не е далеч- минутата е 123-та и „петлите“ са на сантиметри от третата си корона, Коло Муани и изведен очи в очи с Емилиано Мартинес, но ударът му е отразен от левия крак на вратаря. За стотни от секундата цяла една нация и нейните фенове се чувстват световни шампиони за трети път, скамейката на Франция дори инстинктивно скача от радост, подобно нещо правят и всички в заведението преди да узнаят, че ще е нужно да се мине през драматургията на дузпите.

Често казват, че един играч не бива да изпълнява две дузпи в един и същи мач. При Мбапе става въпрос за трета! И тя е изпълнена със същата непоколебимост, както и предходните- каква психика трябва да имаш, за да отбележиш 3 пъти от бялата точка и сумарно 4 пъти във финал на Световно първенство?! Уви, това остава и последният обнадеждаващ епизод за „Les Bleus“- последвалите пропуски на Коман и Чуамени правят участта да изглежда неизбежна. След победната за Аржентина дузпа пъбът е пропит от гробовна тишина. Всепоглъщаща тишина. И погледи, насочени към екрана, но всъщност намиращи се в нищото. Печал и покруса навсякъде. Трудно е да се каже колко продължава това преди в един момент всеки да си даде сметка на какво реално е станал свидетел, да стисне ръката на човека до себе си и да му каже: „Това беше велико!“   

Посрещането на героите  

Вечерта след финала е смразяваща и дъждовна, а по Шан-з-Елизе има само бегли следи от това, че по-рано е имало мач за световна титла. Една искра обаче крепи за следващия ден- че може би след кацането си от Доха в Париж националите ще намерят време да се срещнат с привържениците си, за да ознаменуват заедно успешния турнир. Първо президентът на Френската футболна федерация охлажда този ентусиазъм, анонсирайки, че подобно нещо няма да се случи, но впоследствие самата федерация излиза с комюнике, в което официализира, че събитие ще има. Часове преди уговореното време (20:30 вечерта) площад „Конкорд“ започва да се изпълва, за да набъбне до 50 000 души. Въпреки пропуските на организаторите (липса на микрофони за играчите, липса на екрани за далекостоящите зрители и т.н.), мисията за отбора и феновете е постигната- Дидие Дешан и неговите момчета се появяват на балкона на хотел „Крийон“, фронтално срещу площада, за да поздравят събралия се народ. Марсилезата отново е запята, след което и продължена от скандирания „Благодарим Ви“ и „Allez les Bleus“. Овации, фойерверки и димки в синьо, бяло и червено озаряват епицентъра на събитията, а в далечината блести и Айфеловата кула. „Петлите“ и многолюдните им ценители постигат търсеното обединение. А хората получават шанс да благодарят на трикольорите за лудата авантюра, демонстрирания характер, непреклонността, достойната борба и незабравимите емоции. Тази декемврийска вечер в центъра на Париж е еманация на сплотеността, която френските национали изградиха около себе си.

Автор на статията: Мартин Цветков                                 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »