Защо Лоран Блан разполага с точния профил, нужен на Лион
Това, което витаеше във въздуха, се официализира в разгара на есента- новата треньорска рокада в Лион стана факт. Рулят на 7-кратния френски първенец бе поет от Лоран Блан. „Президента“ се завърна в родината си, за да се нагърби със сложната мисия да изкара „хлапетата“ от кризата и възстанови блясъка им. Изборът за треньор неслучайно падна тъкмо върху него- съвкупност от логични фактори го обуславят като най-подходящ за поста към днешна дата.
ДНК на шампион
Общият брой спечелени големи трофеи в кариерите на последните няколко наставника на Лион се броят на пръстите на едната ръка. Петер Бос можеше да се похвали единствено с едно първо място във второто ниво на нидерландския футбол с Хераклес, Руди Гарсия имаше на сметката си само дубъла с Лил от 2011 (титла и Купа на Франция), Силвиньо, Бруно Женезио и Юбер Фурние нямаха завоювано отличие. Никой от споменатите треньори не спечели такова и с ОЛ. Продължаващата вече над десетилетия суша откъм трофеи се отразява пагубно на манталитета на играчите. За да може да се преоткрие културата на победата, витално необходим за „Les Gones” е специалист, който вече е печелил много и е способен да бъде проводник на шампионския дух. Лоран Блан разполага тъкмо с тази характеристика.
Световен и европейски шампион като играч, роденият в Арл исполин се превъплъщава успешно в треньор, печелейки с Бордо титла, Купа на Лигата и 2 Трофея на шампионите (френската Суперкупа), като прекъсва хегемонията без аналог на Лион от 7 поредни титли. Изключително богат откъм пожънати лаври на местната сцена е престоят му в Пари Сен-Жермен, където за 3 сезона начело на столичани старши треньорът тържествува с цели 11 отличия- 3 титли, 3 Трофея на шампионите, 3 Купи на Лигага и 2 Купи на Франция. Въпреки богатия си опит обаче Блан със сигурност е жаден да се доказва. От 2016 насам специалистът не е водил тим в Европа. Впрочем, между юни 2016 и декември 2020 той е без клуб, отхвърляйки доста предложения към него преди в крайна сметка да приеме да води Ал Раян в Катар- авантюра, приключила след 14-месечен престой. Иначе казано, бившият централен защитник има както CV-то на треньор с богата витрина, така и амбицията да надгради кариерата, която бе сътворил до 2016. А тази комбинация е обнадеждаващо за Лион ново начало.
Опит и при воденето на голям отбор в криза
В кариерата си дотук южнякът познава и трудността да поемеш значим тим, намираш се в упадък. През 2010 тъкмо той е призван да стартира възродителния процес за френския национален отбор след катаклизмите от Мондиала в ЮАР. За да отправи ясно послание, за първия сбор на националите като селекционер Блан не повиква нито един от игралите на злощастното Световно. Но за еврофиналите в Украйна и Полша 10 от тях все пак се озовават сред 23-мата избраници. Едно обаче бие на очи- селекционерът не се свени да пристъпва към по-мащабни промени. А от това негово качество ще има нужда и на „Групама Стейдиъм“.
Начело на „петлите“ „Президента“ не стига до подвизи, а поставените му от федерацията цели красноречиво говорят, че такива не се и очакват- достигане до четвъртфинал на Евро 2012 е оповестеният приоритет. И той е достигнат. Макар и без блясък, за двете си години работа като селекционер, Блан изкарва синята селекция от забуксувалото положение и я оставя в по-приличен вид за Дидие Дешан. Сега край бреговете на Рона и Сона подписаният договор отново е за 2 години, а начертаните от ръководството желания също са по-скромни от обичайните- в края на този сезон Лион да се сдобие с евроквота.
Треньорски принципи, съчетани с лазерен фокус върху резултатите
В своите изказвания пред медиите предишният треньор на ОЛ Петер Бос изтъкваше, че не резултатите го вълнуват, а това тимът да играе както той очаква. В клуб от калибъра на Лион обаче да се абстрахираш от постоянните негативни цифрови изражения, особено когато те носят със себе си антирекорди, е немислимо в дългосрочен план. На пресконференцията при представянето си Лоран Блан подчерта ясно, че има спешност от точки и победи, и че тъкмо това ще бъде най-търсеното. Сам по себе си фактът, че в Олимпик се говори открито за резултатите тук и сега като първостепенен приоритет, представлява сериозна крачка напред.
За постигането на такива бившият селекционер ще трябва да заздрави звеното, в което беше образцов авторитет като футболист- защитата. Освен с личния пример, на който е носител, 192-сантиметровият исполин би следвало да внедри в дефанзивната си линия по-ръстови и здрави физически играчи- допреди идването му, такива бяха дефицитни сред титулярите. Блан обаче напълно осъзнава значимостта на статичните положения и стойността, която носят в това отношение по-габаритните състезатели. Под негово ръководство са се установявали в центъра на защитата внушителни фигури като Сюлейман Диавара в шампионския отбор на Бордо, Алекс в ПСЖ, Адил Рами и Филип Мексес в националния тим на Франция… А още в първия си мач начело на Лион реабилитира Синали Диоманде и Жером Боатенг, за когото това бе първи двубой през сезона. Макар отсъствието на игрова практика у немеца да даде своето негативно отражение срещу Рен, желанието на Блан да се опита да го възвърне към добрите му дни и да го превърне в стълб на лионската отбрана изглежда налице.
По отношение схемата на игра, Блан твърди, че не тя ще бъде основоположна за функционирането на отбора му, а идеите и принципите. С ясен афинитет към притежанието на топката и атакуващия футбол, световният шампион ще се стреми да гради стил, носещ спектакъл и резултатност (така, както го правеше в Бордо и Париж), но в същото време предпазващ тила в задни позиции. Контрол- това е нещото, на което наставникът наблегна в речта си и към което ще се стреми. С представителната си осанка и автентична харизма, той успя да създаде вдъхновяващо първо впечатление още с идването си. Но морната реалност, която трябва да преобразява, бързо лъсна пред него при крушението в Рен. „Президента“ сега е на ход да реагира и чрез дела.
Автор: Мартин Цветков
