Бордо- 140 години традиции и монументалност

Октомври месец бе специален за един голям френски клуб- Бордо навърши 140 години от основаването си. Дългата история на „жирондинците“ е съществена за футбола- тя ражда големи съперничества, генерира европейски епопеи и форсира развитието на легендарни футболисти. По повод юбилея, нека видим как и защо институцията от Аквитания има своето стратегичeско място в света на най-великата игра.

Трофеи и рекорди

Първоначално основан като спортно дружество, но без секция футбол през далечната 1881, клубът впоследствие променя това и през 1937 е изигран първият официален мач (и то срещу Тулуза, който към днешна дата е считан за големия регионален съперник). В течение на годините Бордо успява да захрани прилично витрината си- 6 титли на Хексагона, 4 Купи на Франция, 2 Суперкупи (Трофеи на шампионите) и 3 Купи на Лигата. Всичко това е гарнирано и с трофея от турнира „Интертото“ през 1995. Впрочем, именно победата в тази надпревара отключва пътя на „Les Marines et Blancs“ („морскосиньо-белите“) към финал в турнира за Купата на УЕФА (загубен от Байерн Мюнхен). Макар и най-дълъг, този континентален поход не е единственият бележит- през сезон 1984-1985 е достигнат полуфинал в КЕШ срещу Ювентус, а две години по-късно се стига до участие във финалното каре и на Купата на носителите на купи (КНК).

Отличителен елемент при „жирондинците“ е честото присъствие в турнирите на Стария континент- това е френският клуб с най-много изиграни сезони в Европа понастоящем (31), а по брой изиграни срещи там отстъпва единствено на Олимпик Лион. Аквитанци държат и рекорда за най-висок брой последователни победи на френски отбор в Шампионска лига- 7 (2009-2010). Постоянството е налице и в местен мащаб- Бордо е в топ 3 на клубовете с най-много сезони в най-горния ешелон на френския футбол.

Златната епоха на 80-те

Най-лавровият период несъмнено са 80-те години на XX век, когато институцията от Югозапада се оформя като водеща сила във френския футбол, печелейки 3 титли и 2 Купи на страната, както и достигайки полуфиналите в КЕШ и КНК. В онова десетилетие клубният проект е трайно крепен и развиван от няколко личности- от знаковия ексцентричен президент Клод Без, младия треньор Еме Жаке, железния бранител Патрик Батистон, както и неуморимите халфове Ален Жирес и Жан Тигана. Всичко започва с идването на власт в Бордо на Без, който заварва отбор, избегнал като по чудо изпадането.

Но стартирайки политика по привличането на класни играчи с изтичащи договори, той бързо започва да стабилизира аквитанците и финансово, и спортно, издигайки ги експресно до върховете. В средата на 80-те обаче във Франция се заражда и друга голяма сила- Олимпик Марсилия на Бернар Тапи. Двамата босове често си спретват словесни престрелки в медийното пространство, а сходството в амбицията им допринася за изграждането на мощни отбори, които са в постоянна конкуренция за отличията. Така се формира емблематичният облик на сблъсъка Бордо-ОМ, който по настоящем е наричан във Франция „Le Vieux Classique“ („Старата Класика“). Запомнящи се остават сезоните, в които всеки от двата тима печели по една титла на стадиона на опонента си. Също така играчите на президента Без надвиват на два пъти марсилци във финали за Купата на Франция. Самият Без пък става автор на епизод, останал пъстър в местния футболен фолклор- той демонстративно идва на „Велодром“ с автомобил „Кадилак“ в цветовете на Бордо, минавайки с него покрай феновете на домакините, за да се опита да подчертае доминацията на клуба си. Със залеза на 80-те години обаче идва и залезът на ерата „Клод Без“, а именно Марсилия на Тапи заема мястото на локомотив за най-популярния спорт в страната. Постигнатото през тази декада обаче остава забележително.

Паметни титли

През сезон 1998-1999 шампионското звание в Хексагона трябва да се реши в последния кръг, а участници в задочния дуел са добрите стари познайници Олимпик Марсилия и Бордо. „Фокейците“ се изправят срещу Нант, докато „жирондинците“ гостуват… На „Парк де Пренс“, където на практика местният ПСЖ се явява в ролята на арбитър, тъй като от изхода на мача зависи посоката, към която ще потегли титлата. Резултатът до 89-ата минута е 2:2, когато Фейндуно от гостите бележи и праща в екстаз многохилядната публика, събрала се по улици и площади в Бордо. До ден днешен развръзката на тогавашния шампионат остава една от най-драматичните в цялата история на първенството.

Кампания 2008-2009 също фигурира със златни букви за клуба от Югозапада. Защото именно той е този, който спира най-дългата хегемония във френския футбол- 7-те поредни титли на Олимпик Лион. Водени от Лоран Блан, „Les Marines et Blancs“ правят възхитителен сезон, чиито последни 11 поредни шампионатни мача печелят, прекъсвайки лионското властване и преборвайки също конкуренцията на намиращите се във възход марсилци (финиширали отново точно зад Бордо).

Силен отпечатък върху френския национален отбор

Мощното поколение от 80-те години, властващо по френските терени и творящо подвизи по европейските такива, логично дава и своя ключов принос за националната гарнитура. Именно това са годините, в които „петлите“ бележат първите си значими успехи в международен план и придобиват нов статут- 4-то място на Мондиал ’82, титла от Европейското първенство през 1984, Купа Артемио Франки през 1985 и 3-то място на Световното през 1986. Възлова роля в тези успехи играят три водещи фигури на аквитанците- Патрик Батистон, Жан Тигана и Ален Жирес, които се превръщат във фундаментални и за селекционерите Мишел Идалго и Анри Мишел. Конкретно Идалго се явява същински преобразител на синята селекция. В епоха, когато най-предпочитана и разпространена схема на игра е 4-3-3, Идалго налага система с халфова линия от 4-ма. По-причудливото е, че успява да съчетае в нея изпълнители с изцяло офанзивна насоченост- Платини, Жирес, Тигана и Женжини, станали известни като „магическия квартет“. Идалго изгражда истинска синергия между тях, което е и в основата на атакуващия модел на „Les Bleus“, прочул се като „le beau jeu“ („красивата игра“). Подредбата им на терена наподобява ромб, на върха на който действа Платини, а малко зад него се изявяват звездите на Бордо. Впрочем, Ален Жирес е човекът, държащ и към днешна дата рекордите за най-много изиграни мачове с клубния екип на „жирондинците“ (592) и най-много отбелязани голове (181).

Бордо дава значим принос и за следващата голяма френска генерация, която жъне още по-значими лаври- тази от края на ХХ век. Архитект на нейните успехи е треньорът, изживял най-плодотворните си години в клубния футбол  именно край река Гарона- Еме Жаке. Сред играчите също не липсват такива, чието развитие е минало оттам. Зинедин Зидан, Бишенте Лизеразу и Кристоф Дюгари формират гръбнака на тима от „Парк Лескюр“, който печели Интертото и достига финал в Купата на УЕФА през 1995-1996. Същите действащи лица продължават прогреса си и способстват спечелването на Мондиал ’98 и Евро 2000. На континенталния шампионат заблестява силно и друг кадър на Бордо- Силвен Вилтор, който през същата тази година, 2000, все още се състезава за аквитанците. Той е един от главните герои на турнира, бележейки изравнителния гол срещу Италия в последните възможни секунди- епизод, който впоследствие тласка „петлите“ и към победата. Със златни медали и сребърна амфора от надпреварата куфеят също митичният жирондински страж Улрих Раме и духовитият Йоан Мику- и двамата играещи в Бордо по онова време.

В рамките на един сезон (1990-1991) при „жирондинците“ се подвизава като футболист и настоящият селекционер на Франция Дидие Дешан.

В търсене на нов порив

Бившият страж Улрих Раме, за когото става въпрос малко по-горе, имащ 525 двубоя с екипа на аквитанците на сметката си, сега е технически директор и продължава да е отдаден на клубната мисия за нови славни времена. Видимостта към такива обаче на първо време не е бистра. След неуспешен 3-годишен период под управлението на американски инвеститори, Бордо бе поет това лято от Жерар Лопес- диригентът на проекта в Лил, който пожъна лаври. Именно испано-люксембургският бизнесмен е и светлия лъч за „жирондинците“, но институцията бе на ръба на административно отстраняване от Лига 1 непосредствено преди той да поеме юздите, така че стабилизирането обезателно ще изисква време. Назначаването за треньор на направилия фурор с Швейцария на Евро 2020 Владимир Петкович бе силен знак за амбициозност, макар първите резултати да не са никак бляскави. С Лопес начело обаче нови паметни години може и да предстоят. А бидейки в очакването им, фенове, футболисти, ръководители и легенди почетоха подобаващо 140-те изминали такива посредством празник на стадион „Матмут Алтантик“ покрай шампионатния мач с Нант.  

Автор на статията: Мартин Цветков