Чуждите инвеститори във Франция- локомотиви на проектите от ново поколение

Закупуването на Ница от британския бизнесмен Джим Ратклиф през лятото на 2019 превърна „орлетата“ от Лазурния бряг в шестия клуб от Лига 1, който става собственост на чуждестранен инвеститор (по този показател френският шампионат е на второ място в цяла Европа след Висшата лига на Англия, където тези клубове са 13), след като това вече се случи с Пари Сен-Жермен (2011), Монако (2012), Олимпик Марсилия (2016), Лил (2017) и Бордо (2018). В друг гранд, Олимпик Лион, също има дял от собствеността, който принадлежи на фигури извън Франция (от Китай), но той е едва 20 процента. Към клубовете от Лига 1 обезателно трябва да добавим и тези от втория ешелон на местния футобл, които скоро са били или все още са под управлението на собственик извън Хексагона, а именно Ланс (в ерата Хафиз Мамадов през 2013-2016), Льо Авър, Сошо и Оксер. Засиленият интерес към покупката на френските клубове от чуждоземни инвеститори става все по-ясно изразена тенденция, която се разширява с всяка изминала година.

Предпоставките за завишения интерес

Първата причина, привличаща тези инвестиции, е фактът, че сред ТОП 5 първенствата на Стария континент закупуването на клуб от Франция се случва  при най-изгодните финансови параметри. Пари Сен-Жермен например бе придобит срещу едва 40 милиона евро, Олимпик Марсилия – срещу 45 милиона евро. Въпреки нарастващите стойности през последните години и необходимостта за придобиването на Ница да бъдат похарчени 100 милиона евро, тези суми все пак остават несравнимо по-достъпни в сравнение с клубовете от останалите големи европейски лиги. За съпоставка- по данни на RMC, продажбата на Интер бе възлязла на 270 милиона евро, тази на Милан – между 500 и 700 милиона евро, а през 2018 Манчестър Юнайтед е оценяван на над 2 милиарда евро.

Макар да не разполагат с визитката, витрината и международното реноме на гореспоменатите институции, френските клубове предлагат отлична вече изградена инфраструктури и бази, образцови школи, ултрамодерни стадиони и стабилен обем фенска маса – аргументи, които неминуемо имат своята тежест при избора. Защото освен приходите от билети, ТВ права и фен артикули, основен мотив за желанието на множество кандидат-инвеститори е слоганът „Лигата на талантите“, който е напълно фактологически издържан- изобилието от качествени млади футболисти, които френските академии редовно формират, е предпоставка за многомилионни изходящи трансфери и задоволителен финансов баланс впоследствие. В съчетание с добре функциониращо скаутско звено и клубна политика, базирана на препродаването на играчи на многократно по-висока цена от тази на закупуването им, рентабилността би могла да бъде повече от примамлива. В този смисъл, през годините Монако и Олимпик Лион се утвърдиха като образците на подобен модел. И никак не е случаен фактът, че в рамките на последното десетилетие сумарните приходи на клубовете от Лига 1 са нарастнали с 6 милиарда евро. Така че финансовите перспективи са повече от обещаващи.

Поради разнородни предимства спрямо останалите първенства от ТОП 5 на Европа, Франция се явява като приоритетен избор на потенциалните акционери. В Англия, освен осезаемо по-високата пазарна стойност, множество апетитни клубове вече са закупени от чуждестранни милиардери. В Испания съществува специфика, свързана с правото на феновете да придобиват акции на даден клуб. В Италия пък главната пречка се явява състоянието на спортните съоръжения, които от дълги години не са били обект на модернизиране, а това само по себе си би изисквало сериозна финансова инжекция. В Германия въпросът изобщо не съществува, тъй като местното законодателство не разрешава повече от 49 процента дял от футболен клуб да бъде придобит от частен купувач.

Паралелно с това, от сезон 2020-2021 ще скочат драстично и приходите от ТВ правата на Лига 1, тъй като в момента те възлизат на 748 милиона евро, а от догодина ще се завишат до 1,153 милиарда евро- още един елемент, който значително ще допринесе за вливането на съществени ежегодни приходи в хазната на клубните институции от Хексагона и постигането на висока доходност.

Амбиции и равносметки

Разглеждайки съдбите на отборите, чиято собственост е била придобита от чужденци до момента, можем да констатираме, че сумарната равносметка е по-скоро противоречива. Факт е обаче, че някои от клубовете преживяха пикови години откъм постижения тъкмо в тази ера.

Пари Сен-Жермен

Шейх Тамим бин Хамад Ал Тани

Макар често да са обект на критики относно неспособността да се осъществи така дълго чакания дълбок пробив в Шампионска лига, катарските инвеститори вече преобразиха трайно Пари Сен-Жермен, а покрай него и френския клубен футбол като цяло.  Защото преди тяхното пристигане в столицата през 2011 грандът от „Парк де Пренс“ имаше във витрината си едва 2 титли. По настоящем те са цели 8, като още три коронации от Лига 1 биха поставили парижани на първо място в класацията за най-голям брой златни отличия от местното първенство (към момента водач в тази ранглиста е Сент-Етиен с 10 титли). Още през 2016 година обаче ПСЖ се превърна във френския клуб с най-много завоювани трофеи сумарно, а последвалите сезони запълниха още по-сериозен обем рафтове във витрината, тъй като отборът се превърна в абсолютен доминант не само в Лига 1, но и в турнирите за Купата на Лигата (5 поредни трофея в интервала 2014-2018) и Купата на Франция (4 поредни крайни победи в периода 2015-2018), а и в сблъсъците за Суперкупата (по-известен като Трофей на шампионите- 7 поредни отличия между 2013 и 2019).

Подобна мащабна хегемония във всички надпревари на местно ниво е безпрецедентна. Въпреки все още неосъществените високи амбиции на европейската сцена, изградено бе трайно и продължително присъствие сред континенталния елит посредством 7 поредни класирания за елиминационната фаза на Шампионска лига- турнир, където за последно преди 2011 и идването на шейх Тамим бин Хамад Ал Тани и Насер Ал-Келайфи тимът бе играл през 2004, отпадайки тогава още в груповата фаза.

Растящият обем спечелени отличия във Франция и константното участие в пролетната фаза на най-комерсиалната континентална надпревара донесоха на ПСЖ един изконно нов статус спрямо онзи отпреди 2011. Рекордните инвестиции, надхвърлящи 1,5 милиарда евро в рамките на 8 години, превърнаха колоса от столицата в един от водещите брандове на европейския пазар и изградиха имидж, репутация и популярност в международен мащаб.

Монако

Дмитрий Риболовлев

Изпаднал в Лига 2 през май 2011 и стремглаво запътващ се към третото ниво на френския футбол, Монако бе спасен от пристигането на Дмитрий Риболовлев. За кратко време „червено-белите“ не само се завърнаха във френския елит, но се установиха като перманентно присъствие в ТОП 3 (4 последователни сезона между 2014-2015 и 2017-2018), станаха траен участник в груповата фаза на Шампионска лига, сътвориха две запомнящи се представяния в турнира на богатите през 2014-2015 и най-вече през 2016-2017, когато достигнаха до полуфиналната фаза, като в същия сезон изиграха и най-силната си кампания в историята в Лига 1 – 95 спечелени точки и титла.

Клубът от Княжеството си завоюва приза „крал на рентабилността“ чрез многобройните си мултимилионни изходящи трансфери и впечатляващата чиста печалба, регистрирана за всеки един от тях. И въпреки сериозните трудности, през които отборът трябваше да мине в сезон 2018-2019 (от които все още не е излязъл), благодарение на инвестициите на Риболовлев стадион „Луи II” отново е място, което определено привлича  обещаващи звезди от Лига 1 (като Бенжамен Льоконт и Рубен Агилар), но също и доказани имена (като Желсон Мартинш и Висам Бен Йедер), идващи от съседни големи първенства. Имайки предвид изходното положение,в което монегаските се намираха в момента на придобиването на собствеността от руснака, равосметката за изминалите години от управлението му е повече от успешна, а работата по проекта “Next level” е една от ясните индикации за обвързването му с клуба и в по-дългосрочен план.

Лил

Жерар Лопес

Двата пълни сезона, през които премина Лил след пристигането на Жерар Лопес (имащ двойно гражданство- люксембургско и испанско) и инвестиционния фонд Елиот, представляваха двете крайни полярности. През кампания 2017-2018 „договете“ с множество затруднения се спасиха от изпадане (като опасността бе реална до последно), а последствията от неуспешния ход с Марсело Биелса дълго време отекваха из „Пиер Мороа“.  За капак на всичко, в следствие на финансовите си неволи, северняците бяха сериозно застрашени и от административно изваждане от Лига 1 в края на същия сезон.

Всичко обаче постепенно се нормализира, като оцеляването във френския елит през този смутен период се оказа една от повратните точки. Друга такава бе привличането на Луис Кампос, дългогодишния катализатор на успешната трансферна политика на Монако. Той разгръща потенциала си по привличане на млади таланти и в Лил, явявайки се идеалната фигура за този тип проект, базиран на закупуване и скоростно развиване на обещаващи играчи на крехка футболна възраст и препродаването им за колосални суми. Най-яркият пример, разбира се – Никола Пепе, който бе привлечен за 10 милиона евро от Анже, а само след една кампания (2018-2019) стана най-скъпата продажба в историята на клуба (Арсенал плаща за привличането му 80 милиона евро). Високи приходи бяха записани и от трансферите на Коне и Тиаго Мендеш в Лион, както и на Леандро Леао в Милан, а сериозни средства ще се влеят в клубната каса и от участието в Шампионска лига, до което се стигна след забележителното прeдставяне на тима под ръководството на Кристоф Галтие.

Времето ще покаже дали проектът ще бъде устойчив в дългосрочен план, но Жерар Лопес вече направи двата ключови стратегически хода с назначаването на Лопес и Галтие, а постигнатото през последния сезон определено заличи първоначалните смущаващи сигнали.

Олимпик Марсилия

Франк Маккорт

Акостирал на средиземноморския бряг с афишираната амбиция да играе редовно Шампионска лига и да печели системно титлата във Франция, американския бизнесмен Франк Маккорт и неговият проект в Марсилия караха местните фенове да се замечтаят. За три години обаче (2016-2019) набелязаните цели така и не бяха покрити, тимът не успя нито веднъж да финишира сезон в ТОП 3, не бе спечелено и отличие на домашната сцена. След инвестицията в играчи на обща стойност над 200 милиона евро, очакванията на Маккорт бяха клубът от „Велодром“ да започне да става по-независим от него във финансово отношение. Бюджетният дефицит, който съществуваше в ОМ през 2018 (възлизащ на близо 80 милиона евро) обаче удряше много сериозно по-устойчивостта на проекта, а фиаското от сезон 2018-2019 по никакъв начин не спомогна за стабилизирането на институцията от Юга.

При все това, една от трите изминали кампании на марсилци в този период бе истински вдъхновяваща и даде на местната общественост нови резултати, надминаващи установените стандарти. В Лига 1 бе събран точков актив от 77 пункта, което е най-доброто постижение на тима от шампионския сезон 2009-2010 насам (тогава бе налична едва точка повече- 78 пункта), а в Лига Европа бе достигнат финал- първи такъв на континенталната сцена от 2004 насам. Представянето на отбора от Старото пристанище през този сезон генерира и трима национали за Франция, които впоследствие станаха световни шампиони- Стев Манданда, Адил Рами и Флориан Товен (трима представители имаше и ПСЖ, по един от Лион и Монако, а останалите 15 състезатели бяха от клубове извън Лига 1). Така че макар към днешна дата“Champions Project” да не върви по план, той също вече остави трайна следа.

Бордо

Джоузеф Да Гроса

В хода на есента на 2018 Бордо също бе закупен от американци – два инвестиционни фонда, сред които GACP, чийто бос Джоузеф Да Гроса обяви помпозни цели още с пристигането си, включващи участие в Европа на първо време, достигане на Шампионска лига в краткосрочен план и конкурирането на ПСЖ в битката за титлата в дългосрочен план. Обещаните предвидени средства за инвестиране през предстоящите трансферни прозорци възлизаха на 80 милиона евро.

Сезон 2018-2019 обаче се превърна в кошмар за Бордо, след като тимът записа втория най-нисък точков актив в историята си (38 пункта, които в много предходни издания на Лига 1 биха означавали и изпадане), а през лятото бяха похарчени едва 7 милиона евро за селекция, като равносметката е 6 попълнения и 18 напуснали играчи, сред които и продажбата на Кунде в Севиля за 17 милиона евро (плюс 3 милиона евро под формата на бонуси). Старши треньорът Пауло Соуса публично изрази разочарованието си от наличния кадрови потенциал, с който разполага, заявявайки, че не вижда в него перспективата да се атакуват горните етажи на класирането. Реалността бързо отрезви ръководните фактори на „жирондинците“, които признаха, че са допуснали грешки в комуникацията си и са оповестили конкретни високи цели, поставящи под напрежение играчите и треньора.

Силният ход с привличанетоо на Лоран Кошчелни от Арсенал със сигурност не е достатъчен, за да вдъхне на футболната общественост в Аквитания увереността, че проектът на Да Гроса е на правилните релси, а развитието му все още не се случва с очакваните темпове.

Ница

Боб Ратклиф

Срещу рекордната за закупуване на френски клуб стойност от 100 милиона евро, най-заможният човек в Обединеното кралство, Джим Ратклиф, чието богатство възлиза на 24 милиарда долара (според данни, публикувани от Le Parisien) придоби собствеността на Ница. Обявените цели са място на подиума, тъй като по думите на брат му Боб „зад ПСЖ има място“. Амбиция, но и умереност- ето нещо, което вече поставя семейство Ратклиф в изгодна позиция. Защото прекомерно високите краткосрочни цели и липсата на премереност костваха изключтилено много на благодетелите на Олимпик Марсилия и Бордо. Резултатите в първия месец от официалния футболен календар за „орлетата“ бяха чудесни, но новият градеж тепърва започва.

Лига 2

Хафиз Мамадов

Както стана дума в началото на статията, Лига 1 не е единствената френска дивизия, която привлича чужди инвеститори. Второто ниво в местната йерархия също може да се похвали с това. Един от най-амбициозните проекти в Лига 2, поне на теория, бе този на азербейджанския бизнесмен Хафиз Мамадов, който бе оповестил, че ще се търси привличането на играчи от ранга на Златан Ибрахимович и Фалкао и ще се гони спечелване на Шампионска лига. Инвестираните пари обаче възлизаха на около 20 милиона евро, като те не получиха своята възвръщаемост, множеството проблеми с властите в родината му в крайна сметка доведоха до оттеглянето на Мамадов и потъването на проекта му в северния миньорски град.

По настоящем клубове с историческа значимост за Франция като Льо Авър, Оксер и Сошо също са собственост на чужденци, но и техните проекти не могат да бъдат окачествени като успешни, тъй като никой от тези тимове не успя да се завърне в най-горния етаж от йерархията на местния футбол- Лига 1.

Последствия както на местно ниво, така и в международен план

Гореспоменатите нвеститори от Катар, Русия, Люксембург, САЩ, Китай, Англия, Азербейджан и т.н. видоизменят облика на френския футболен пейзаж, като от това неминуемо произлизат съответните печеливши и губещи- примери и от Лига 1, и от Лига 2 могат да бъдат открити и за двата лагера.

Налице е обаче съществената промяна в местния шампионат- от едно първенство, в което по презумпция трудно се налага дългогодишна хегемония (с изключение на Олимпик Лион от периода 2002-2008), тя се превърна в изцяло доминирана от един клуб, като това се пренесе и на ниво национални купи.

В европейските клубни турнири пък Франция дълги години изпитваше трудности да преоткрие заключителните фази на Лига Европа и Шампионска Лига, но Монако и Марсилия съумяха да го сторят (респективно полуфинал за монегаските в ШЛ през 2017 в ерата „Риболовлев“ и и финал за марсилци в Лига Европа през 2018 в ерата „Маккорт“), ПСЖ пък установи трайно ежегодно пръствие в елиминационната фаза на най-елитния континентален турнир, откакто Ал Тани пое клуба. Олимпик Лион е единственият клуб, който не е закупен мажоритарно от чужд частен инвеститор (само 20 процента китайски дял в притежанието на клубните акции), успял да пробие в Европа, достигайки до два полуфинала през последното десетилетие (в Шампионска лига през 2010 и в Лига Европа през 2017).      

203 коментара за “Чуждите инвеститори във Франция- локомотиви на проектите от ново поколение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »