Чудноватият финал, възобновил френския футбол

След пауза, продължила над 4 месеца, футболът в страната световен шампион най-сетне бе рестартиран, а повод за това бе финалът на най-стария турнир в страната- Купата на Франция. Сблъсъкът донесе 13-о отличие за Пари Сен-Жермен в състезанието, като по този начин столичани надградиха над собствения си рекорд. Макар пребогатата история на надпреварата да помни значително по-зрелищни заключителни битки, тазгодишната такава по свой начин оставя своята следа.

В навечерието на двубоя

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/coupedefrancedefootball/photos/a.353421031413281/2722841271137900/?type=3&theater

Контекстът на подготовка за ПСЖ и Сент-Етиен бе без аналог поради пандемията от коронавирус, вследствие на която най-популярният спорт в Хексагона бе преустановен през март, а шампионатните мачове от сезон 2019-2020 така и не са доиграха. Възвръщането към игровия ритъм за двата тима се случи посредством три контролни срещи за фаворита от „Парк де Пренс“ и и пет за „зелените“ от „Жофроа Гишар“. И ако парижани записаха като равносметка три победи с внушителната голова разлика 20:0, то поне откъм цифрово изражение резултатите на „Les Stéphanois“ бяха доста по-противоречиви (също три успеха, но и два поражения). Главното обаче бе всички тези срещи да приближат физически и кондиционно двата състава до желаната форма за вечерта на истината, провела се в присъствието на безпрецедентните едва 5000 зрители на 80-хилядния „Стад дьо Франс“ поради санитарни съображения. А въпросната вечер при изненадващ за мнозина сценарий, довел до някои запомнящи се теми.

Амбиция в зелено

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/asseofficiel/photos/a.144637428879747/3549876151689174/?type=3&theater

Ако досегашните мачове на двата тима през 2020 и най-вече последните им изяви в подготвителните двубои вещаеха доминация за ПСЖ по отношение на териториалния превес и количеството организирани атаки, то събитията от първата третина на двубоя сериозно разнищиха подобни прогнози. Действащи в добре познатата от летните си мачове постройка 4-2-3-1, играчите на Клод Пюел  не се притесняваха да пресират високо, създавайки объркване при изнасянето на топката за фаворита в мача, като сериозна роля в това отношение играеха Ромен Амума и Риад Будебуз. Именно Амума, в единия случай с отнета топка на фланга, а в другия чрез подаване с едно докосване, бе в основата на две сериозни опасности, които обаче голмайсторът през кампанията Дени Буанга не съумя да превърне в попадения. Габонецът записа пропуски и през втората част, като по този начин амбицията в зелено остана нематериализирана. С оглед на подчертано дефанзивния облик на тима под ръководството на Клод Пюел от октомври досега, както и на факта, че отборите, успели да затруднят или надвият ПСЖ във Франция тази кампания, действаха сериозно прибрано, в юлската вечер на „Стад дьо Франс“ високо изнесената им игра на „Les Stéphanois“, успеваемостта на пресинга и комбинациите, осъществени в предни позиции, несъмнено извадиха шампионите на Лига 1 от комфортната им зона, а създадените чисти голови ситуации поставят въпросителни относно цялостната устойчивост на столичната защита, когато е подложена под натиск.

Дори в числено намален състав през второто полувреме, Сент-Етиен не изостави идеите си, като съумяваше да пренася играта в третината на парижани, достигайки до огромен брой центрирани топки в пеналтерията им, което обаче се оказва неефективен и неоправдан подход, изострящ впечатлението за изразена зависимост от Буанга и липса на алтернативен план за действие. Физическата издръжливост и упоритостта обаче позволиха на „Les Verts“ да държат своя съперник под опасност до  заключителните секунди на сблъсъка.

Смяната на поколенията

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/asseofficiel/photos/a.388639284479559/3550203198323136/?type=3&theater

Две явления в една и съща зона на терена могат да бъдат считани за знакови за вечерта на Сент-Етиен, както и за символ на цяла една смяна на поколенията- червеният картон на ветерана-капитан Лоик Перен и образцовият мач, изнесен от младока Уесли Фофана. Двамата формираха титулярната централна защитна двойка, като разликата им е 15 години. И ако по презумция вярваме, че в един финал опитът е определящият фактор, в този мач видяхме, че подобна теза може да има и своето опровержение. Имащият зад гърба си 17 години със зелената фланелка и 470 професионални изиграни мача Лоик Перен получи едва втория си червен картон изобщо. Зловещият шпагат, намерил глезена на Килиан Мбапе, бе последното игрово действие в кариерата на 34-годишния играч, поне с екипа на 10-кратните шампиони. Истински парадокс, имайки предвид джентълменството, характеризиращо профила на Перен през годините. Но наследникът му изглежда повече от ясен- Уесли Фофана и преди е впечатлявал с изявите си, но за първи път го прави във финален мач, при това срещу шампиона и то насред Париж. Мощен физически, фокусиран и отлично позициониращ се, тинейджърът иззе по естествен път ролята на лидер в зелената защита. Залезът на една клубна легенда и предаването на щафетата към една нова много обещаваща кариера- Перен и Фофана няма как да не фигурира сред най-запомнящите се теми от тазгодишния финал.

Друг мотив, свързан с промените на „Жофроа Гишар“, можем да открием и в представянето на Джеси Мулен, макар стражът да е на 34 години. В седмица, белязана от временното отстраняване на Стефан Рюфие като вратар, Мулен мина през истинско бойно кръщене, превръщайки се в герой за своя тим въпреки загубата, ставайки автор цели 7 спасявания и множество авторитетни намеси в хода на целия двубой. А това също бе показателно за новото време, настъпващо в клуба-рекордьор по титли в Лига 1- след близо десетилетие на лоялна служба към клуба Стефан Рюфие най-вероятно ще трябва да напусне през задната врата след противоречията си с треньора Пюел и ръководството, а между гредите вече е вдъхновеният от подвизите си на „Стад дьо Франс“ Мулен.

Победа без фанфари

Спечелили своя общо 42 трофей, парижани добавиха още една щриха към портрета си на победители на местната сцена. Тъй като обаче тимът на Томас Тухел има да играе още един финал (за Купата на Лигата срещу Лион), както и срещи от елиминационната фаза на Шампионска лига, мачът със Сент-Етиен в голяма степен се явяваше и тест, имащ за цел да покажа къде реално столичани се намират като моментно състояние. След фанфарите в контролите, демонстрираното от играчите на немския специалист бе далеч от установените стандарти. Опериращи във формация 4-4-2, често изглеждаща бидейки реално 4-2-4, съградена около фантастичната четворка, столичани рядко използваха една от най-силните си оръжия през 2020- скоростта. Ниският интензитет и занижената динамика в организирането на атаките им даваха сериозен негативен импакт върху колективната офанзивна продукция на тима, а това се подсилваше още повече и от липсата на вдъхновение в играта и и на Икарди, и на Ди Мария, което сведе до минимум класните индивидуалните отигравания на двамата аржентинци. Контузията на Килиан Мбапе лиши отбора от възможността да използва потенциалните коридори, отварящи се вследствие на по-високо изнесената игра на Сент-Етиен, а постави под въпрос и ефективността на схемата 4-4-2 / 4-2-4 в отсъствието на световния шампион. Видимо респектирани от физически агресивната игра на съперника, футболистите в тъмносиньо влязоха в непривична за тях роля- на отбор, който бидейки с числено преимущество, действа по-скоро търпеливо, със средно висок блок и без да търси второ попадение на всяка цена.

В средата на терена положението също не бе розово- трудностите на Идриса Гей при изнасянето на топката носеха допълнителна тревожна нота, тласкайки на дневен ред и дилемата пред Тухел относно това коя двойка вътрешни халфове ще бъде най-доброто решение за предстоящите предизвикателства, а в защита тимът показа, че може да бъде уязвим, което би могло да се окаже с фатален край в задаващите се битки с тимове, разполагащи с изобилстващ офанзивен потенциал като Олимпик Лион и Аталанта.

Адаптация към контекста на мача или реален проблем със спортната форма след дългата пауза? Следващите седмици в голяма степен ще дадат отговора.

Рекордьорът Тиаго Силва- заявка за бъдещето чрез силния финал?

Източник на снимката:
https://www.facebook.com/PSG/photos/a.161135458297/10160338728578298/?type=3&theater

Още по-сериозна се очертава обаче друга въпросителна- тази около бъдещето на Тиаго Силва. Спортният директор Леонардо бе обявил преди началото на лятото, че бразилецът няма да е част от парижани за новия сезон. Новите икономически дадености обаче биха могли да променят  това- Томас Тухел отговори уклончиво на въпрос, свързан с по-нататъшното присъствие на бранителя в редиците на шампионите. По всичко личи, че вратата към подписването на нов контракт и за още един сезон не е окончателно затворена. А това се подсили още повече от представянето на капитана именно във финалния мач. Надежден в зоната си, уверен в наземните и въздушни единоборства, Тиаго Силва не само изнесе силен индивидуален мач, откроявайки се с някои ключови намеси, най-вече авторитетната намеса срещу Красо в 87-ама минута, но съумяваше да запълва празнините в отбраната на тима си, подсигурявайки представилия се под нивото си Маркиньос и покривайки зоната на изненадата в стартовия състав Бакер, когато бекът се включваше в по-предни позиции. Формата на Тиаго Силва удачно тласка на дневен ред възможността за удължаването на славната му кариера като играч на ПСЖ. А тя вече включва и 5 Купи на Франция- рекорд, принадлежащ само на него и Марсо Сомерлинк, Доминик Батне и Ален Рош. Общият му брой с екипа на столичани вече е още по-внушителен- 22.

Перспективите

Източник на снимката:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sunrize-over-the-sea.jpg

И така, един по свой начин причудлив финал вече е в историята, а перспективите след него не са никак малко. За Пари Сен-Жермен те са съвсем близки- нов финал за купа плюс формат на Шампионска лига, можещ теоретично в рамките на 3 седмици да тласне статута на клуба в съвсем ново измерение, ако мечтата за покоряване на Европа се сбъдне или поне бъде доближена. Сблъсъкът със „зелените“ обаче бе сигнална лампа, че не всичко е изрядно в машината на Тухел. Сент-Етиен пък ще е изправен пред предизвикателството да осъществи прехода към цял един нов проект, гравитиращ приоритетно около младите. Клод Пюел, пословичен с качеството на физическата при него, този път ще има възможността да проведе такава, макар и със сигурност това да се случва при най-нестандартните възможни условия. Остава да видим дали тя, в съчетание с дисциплината на наставника и работата му с талантите, ще положи основите на един нов, по-възходящ сезон.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »