Мисия изпълнена- разбор на септемврийските евроквалификации на Франция

През месец юни Франция регистрира загуба при визитата си на Турция без да съумее да отправи точен удар в очертанията на противниковата врата. Резултатът от тази среща приравни позициите на трите основни претендента за първите места в групата- „петлите“, турците и исландците. Последвалият убедителен успех срещу Андора няколко дни по-късно сякаш не успя напълно да разсее горчивия привкус от поражението в Коня, ето защо през септември бе време със свежи сили в началото на сезона трикольорите да стабилизират статута си на фаворит в групата както точково, така и игрово.

Отражението на отсъстващите и дебютантите върху стартовия състав

Обилният брой контузени ключови футболисти вещаеше любопитна група от играчи за квалификациите срещу Албания и Андора и тя действително се оформи като такава. В нея попаднаха за първи път Джонатан Иконе от Лил и Матео Гендузи от Арсенал, с първа повиквателна бе и Емерик Лапорт от Манчестър Сити, но той отпадна от състава поради контузия, която ще го извади от терените за дълго време. Също поради травми отсъстваха Самюел Юмтити, Пол Погба, Нголо Канте и Килиан Мбапе.

Двата сблъсъка на „Стад дьо Франс“ (99-ият и 100-ият мач за “Les Bleus” на тази арена) предложиха множество сходства и идентичен сюжет. И в двата случая Дешан остана верен на предпочитаната си игрова постройка с четирима в защита, двама централни полузащитници, двама флангови, Жиру на върха на атаката и Гризман в по-подвижна роля между него и вътрешните халфове. Разликата идваше от селектираните играчи в стартовите единайсеторки и по-конкретно от изборите за флангови футболисти, а също и от партньора на Толисо в средата на полузащитата. В централната зона на защитата и атаката разлики нямаше, под рамката на вратата- също. Интересно е да се отбележи, че в мача срещу Албания цели четирима футболисти на Байерн Мюнхен бяха титуляри.

Разбор

Напълно в унисон с очакванията, „петлите“ , монополизираха тотално притежанието на топката (73 % към 27 % срещу Албания, 84 % към 16 % срещу Андора), като това получаваше своето изражение както на светлинното табло, така и в броя създадени опасности (13:3 в първия мач, 31:1 във втория).

За да стигне до тях, селекцията в синьо предложи изобилен арсенал от способи за атакуване, които доведоха до богата и разнообразна игра, позволила на тима да преодолее ниските защитни блокове на съперниците си.

Защитата

Без да бъде подложена на преса, френската защита изнасяше топката безпроблемно, уверено и прецизно и в двете срещи, а оскъдните опити на гостуващите отбори за организиране на атаки или контраатаки в половината на „петлите“ способства за това събота и вторник вечер да минат спокойно за Юго Лорис. И все пак, когато бе необходимо да се печели единоборство, по земя или по въздух, двойката централни бранители Рафаел Варан и Клеман Лангле се справи отлично със задълженията си. Освен с приноса си в изнасянето на топката, двата стълба от испанските грандове Реал Мадрид и Барселона се отличиха и с пряко участие в попадения- Варан демонстрира фантастична визия, предоставяйки блестящ пас в дълбочина към Кингсли Коман, навлязъл от десния фланг към центъра и завършил акцията с гол в близкия ъгъл (за 1:0 срещу Албания); Лангле пък засече с глава центриране на Гризман от статична ситуация, за да открие головата си сметка със синия екип (за 2:0 срещу Андора). Тези попадения имаха съществено значение за по-нататъшния развой на събитията, тъй като паднаха в ключови диапазони от мачовете- в началото на първото и в началото на второто полувреме от респективните мачове. Трябва все пак да се отчете обаче и недоброто пласиране от страна на Лангле, което доведе до отскубването на гостуващия атакуващ играч, както и недостатъчно премереното излизане на вратаря Лорис, които резултираха в отсъждането на единадесетметровия наказателен удар в полза на албанците в Париж (донесла и почетния гол за Джака и компания).

Що се отнася до бековете, те отново имаха възлова функция в постройката на Дешан, като прибраността на опонентите обуслови извънредно офанзивната им роля по двата фланга. Повече от задоволително бе партньорството между Бенжамен Павар и Кингсли Коман в мача с Албания, което бе и в основата на постоянните набези, които „петлите“ сътворяваха през тази зона на терена- със сигурност най-лабилната за албанската селекция в съботната вечер. В хода на същия мач Люка Ернандес отляво пък изнесе забележителна продукция, като с неизчерпаемата си енергия и мобилност предоставяше винаги едно решение в повече както за партньора му от фланга, така и за опериращите в средата на терена, но също и за колегите му отдясно. Подвижността му и прочита му на играта позволяваха да се открива скростно по своя фланг и да бъде търсен с дълги диагонални пасове- тази тенденция се обособи още в началните минути на срещата, а получи най-яркото си илюстриране при втория гол за домакините, когато тъкмо при такива обстоятелства Ернандес асистира на Жиру. Със сериозна флангова активност и множество пробиви се отличи и лионският десен бек Лео Дюбоа в срещата с Андора, но никое от 8-те му центрирания не доведе до опасност за стража но гостите.

Полузащитата

В средата на терена сякаш витаеха най-много въпросителни, тъй като и двете титулярни действащи лица, които съставят сърцевината й, бяха отсъстващи- Нголо Канте и Пол Погба, а Корентен Толисо не бе записвал мач с националния екип една година (в следствие на скъсана кръстна връзка на коляното). Както двойката Толисо-Матюиди, така и Толисо-Сисоко обаче дадоха това, за което бяха избрани от Дешан в стартовите 11- овладяха хладнокръвно центъра на полето без да допуснат натрапващи се неточности, бяха в основата на установяването на контрола на топката, а разпределяха добре и сериозен обем подавания, като в този аспект Сисоко се отлили значително. Блез Матюиди пък за пореден пък демонстрира нагледно своята поливалентност, позволяваща на Дешан да го използва еднакво добре и като вътрешен полузащитник, така и като ляво крило с по-дефанзивни футкции.

Най-много лаври за представянето си в двата мача обаче със сигурност обраха атакуващите флангови футболисти в лицето на Кингсли Коман и Джонатан Иконе. И ако пътят към издействането на редовни повиквателни за играча на Лил все още е дълъг, то Коман натрупа много сериозни точки в битката си за трайно присъствие в групата на Дешан, а защо не и в стартовите му 11. Най-деен откъм активност в атакуващ план, перманентно откриващ се и търсещ топката, успяващ да я овладее бързо и прецизно, футболистът на баварския гранд засвидетелства своята универсалност, играейки успешно и ефективно и по двата фланга на атаката, демонстрираше качество както на центриранията си, така и на завършващия си удар- 3 гола в 2 мача, като срещу албанците материализира в попадения и двата си точни изстрела в очертанията на вратата, за да запише първия си дубъл със синята фланелка. Успешното му навлизане в централната зона на нападението с цел получаване на подаване и завършване на атака, както и способността му ефектно и в същото време резултатно да елиминира съперниците си чрез дрибли и финтове открива пред Дешан още едно богатство за тима. Колкото до Иконе, звездата на Лил съумя скоростно да оползотвори краткото време, за което се появи на терена на „Стад дьо Франс“ срещу Албания, отбелязвайки попадение след отлично взаимодействие с по едно докосване с друг играч влязъл от скамейката- Набил Фекир, а срещу Андора се открои с асистенцията си за първия гол на Коман, а и като цяло със задоволителна активност по своя фронт на атаката и обещаващ технически потенциал.

Свързващата роля на Гризман и приносът на Жиру в нападение

В предни позиции Антоан Гризман отново се бе нагърбил с конструктивна роля, като участваше отчетливо в разиграванията и организацията на играта, на моменти можеше да бъде забелязан дори да се връща дълбоко назад в своята половина, за да подпомага изнасянето на топката от бранителите. Зрелищната офанзивна акция, при която елегантно продължи дългия диагонален пас към Ернандес при втория гол на „петлите“ срещу Албания бе момент на изкусно майсторство от негова страна, записа и асистенция при центрирането за гола на Лангле срещу Андора. Преди септемврийските мачове Гризу никога преди не бе изтървавал дузпа с екипа на Франция, но в рамките на 3 дни пропусна на 2 пъти да порази целта от бялата точка (сумарно в професионалната си кариера има 17 изпълнени дузпи и 5 пропуска).

Колегата му в атака Оливие Жиру бе основна цел на повечето центрирания, но далеч не всички от тях бяха оползотворени по най-добрия начин, а истината е и че липсваше футболист, който да се включва на втора греда, за да търси топката, тъй като Жиру често оставаше в изолация поради големия брой противникови бранители в пеналтерията (особено срещу Андора). Все пак обаче острието на Челси увеличи головия си актив за “Les Bleus”, разписвайки се за 36-и път за националния тим и доближавайки се на 5 гола от легендата Мишел Платини.

Равносметка

С 6 спечелени точки, обща голова разлика от двете срещи 7:1 и подобряването на рекорда за най-много последователни победи на „Стад дьо Франс“ в историята (успехът срещу Андора бе 7-ми пореден), френският национален отбор изпълни отлично възложената му септемврийска мисия. А това имаше пряк ефект и върху класирането в групата- нещо, за което спомогна и поражението на Исландия при визитата на Албания. Така към днешна дата „петлите“ имат равен актив с Турция на върха в подреждането, а островитяните са с 3 пункта по-малко. Макар ситуацията да остава заплетена, изходните позиции на селекцията в синьо преди двубоите на истината през октомври (гостуване в Рейкявик и домакинство на Турция в Париж) изглеждат удобни.

Успешното вписване на новоповиканите футболисти Иконе и Лангле, както и забележителното представяне на Коман, откриват пред Дидие Дешан още допълнителни опции, с които да маневрира състава в зависимост от нуждите за бъдещите мачове.

Другата отлична новина за баския специалист е прекият положителен импакт в офанзивен план, който влезлите като резерви футболисти донесоха на „Les Bleus“- Набил Фекир даде асистенция и изработи попадение от пряк свободен удар (макар първоначалнията му удар да бе спасен от андорския страж), Джонатан Иконе отбеляза гол, Висам Бен Йедер също записа името си на светлинното табло на „Стад дьо Франс“. Имайки предвид, че едва 4 от последните 69 отбелязани гола са били дело на включилите се от френската скамейка футболисти, то импактът на тези футболисти върху последните два резултата изглежда още по-значим. По време на Мондиала в Русия Дидие Дешан показа, че умее да взима най-точните решения, касаещи играчите, които да се появят като смени, тъй като тогава те даваха допълнителна дефанзивна стабилност, позволяваща да се съхрани аванс. В септемврийските квалификации обаче приносът им бе подчертано в атакуващ план. Разбира се, важно е да се уточни, че това се случи в контекст, който го предразполагаше прекрасно, тъй като резултатът вече бе убедително в полза на световните шампиони още преди тези голове.

„Петлите“ демонстрираха, че могат да се справят с разбиването на ниски защитни блокове и да владеят отлично мач, в който лъвският пай от притежанието на топката им принадлежи. Ако това се заформи като трайно явление, като все по-дискутирана тема ще назрява дилемата дали трикольорите да продължат да залагат на контраатакуващия си футбол в по-възловите си срещи или да се стремят към подход, базиран на владението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »