Блез Матюиди – крепителят на възходи

На 35 години и с чиста съвест, че е дал обилно много на футбола, съвсем скоро от терените се оттегли Блез Матюиди. Неизменен фундамент за бележити издигания и доминантни периоди, сърцатият халф се превръща в един от най-титулуваните френски футболисти и има всички основания да е горд с професионалния си път. Нека го опознаем по-отблизо.

Мигновена любов към топката още с първите крачки

Източник на снимката

Едва тригодишен, Блез тепърва отваря очи за света около него. Едно нещо се откроява в погледа му повече от всичко- футболът, практикуван от по-големите му братя на площадките и игрищата в Тулуза. Така той се запалва по играта и започва стъпка по стъпка да се учи. Като повечето деца и той не приема добре пораженията- плаче след такива, а братята не му дават особен реверанс. Това обаче изгражда у него упоритост и работливост, които впоследствие го издигат стъпало след стъпало.

Когато е шестгодишен семейството му се мести на Север, във Фонтене-су-Боа, източен Париж. Там малкият ентусиаст пренася страстта си от кварталните игри в нещо по-мащабно и организирано- записва се в местния футболен тим Фонтене, където блести с реализаторските си качества. Впоследствие играе последователно и за други два тима от околията, Венсен и Кретей, преди да даде първата силна индикация за светлото бъдеще, което го чака- постъпва в прословутата Академия Клерфонтен, преборвайки се за мястото си там със стотици други кандидати. Прекарал там годините между 12-ата и 15-ата, той усвоява основите на солидната си тактическа грамотност, работейки с едни от най-добрите треньори в тези възрастови групи.

Последователност и прогрес в младите години

Източник на снимката

Идва момент, в който да се насочи към конкретен клуб. И в лицето на Троа вижда отличен трамплин за по-нататъшното си развитие. Изявите с юношеския тим от Шампан са отлични. Само 17-годишен, правещият фурор Матюиди впечатлява и директора на школата, който го препоръчва за първия отбор. Това доверие се отплаща- Жан-Марк Фурлан го взима за постоянно при мъжете. Първата кампания е в Лига 2, където Блез записва само няколко двубоя, но отборът печели промоция в по-горната дивизия, а там вече младокът се преборва за титулярно място. В личен план талантът бележи прогрес, но Троа губи елитния си статут след два прекарани сезона в Лига 1. Въпросът за следващ трансфер се появява на дневен ред.

Матюиди парафира договор със Сент-Етиен и не му е нужно много време за да се наложи като водеща фигура- убедителните му представяния го извеждат до капитанската лента след само сезон със зеления екип. В ролята си на лидер халфът има нелеката задача да помогне на тима да оцелее във френския елит- в две поредни кампании „Les Stéphanois“ се борят до последния кръг за спасение от изпадане. Четвъртият сезон на „Жофроа Гишар“ се обособява като най-силен за Матюиди- в края му той е избран за играч номер 1 на кампанията от местните фенове, а „Les Verts“ финишират в средата на таблицата, обезпечавайки си далеч по-спокойни дни. Сърцатият полузащитник се откроява силно и привлича вниманието на редица европейски грандове. Един обаче сериозно се отличава като фаворит.

С Париж в сърцето

Прекарал огромна част от детството си в Ил-дьо-Франс, Матюиди изпитва привързаност към френската столица като цяло и към Пари Сен-Жермен в частност. Желанието на замесените страни съвпада и се стига до сделка. А тя се вписва в контекста на едно знаково лято- това на 2011, в което ПСЖ е придобит от катарските инвеститори. Направената селекция е масивна, а Матюиди е един от символите на новата амбиция. Той е сред хората, спомогнали много за прехода към новата глава от историята за столичани.

За 6-те си години край Сена полузащитникът играе при 4 различни треньори (Антоан Комбуаре, Карло Анчелоти, Лоран Блан и Унай Емери) , записвайки общо 295 мача на сметката си. Французинът е важна част от различните конфигурации на халфовата линия, като в най-честия случай взаимодейства с колегите си във формация с 3-ма полузащитници.

През изиграните сезони са спечелени няколко рафта с трофеи, цели 15 са отличията, които Матюиди вдига с парижани- 5 шампионски титли, 3 Купи на Франция, 4 Трофея на шампионите (Суперкупи) и 4 Купи на Лигата. Част е от идеалния отбор на сезона в Лига 1 през 2013 и 2016. През 2015 е избран от France Football за най-добър френски футболист на годината.  Отчита се с 33 гола и 28 асистенции, но приносът му се простира много отвъд това- работата му в средата на терена е барометър за представянето на ПСЖ. Способства за установяването на отбора в Шампионска лига след дългогодишно отсъствие (между 2004 и 2012), достигайки осминафинални и четвъртфинални фази. Сред най-знаменитите мачове, в които участва, е отстраняването на Челси на „Стамфорд Бридж“ през 2015, когато французите играят от 30-ата минута нататък с човек по-малко след червения картон на Златан Ибрахимович. Отново от 2015 е друг голям момент за Матюиди-негов фантастичен гол допринася за победата в 2:3 на „Велодром“ в Класикото с Марсилия, което е ключово в битката за титлата. Връщайки се назад, играчът признава, че си дава сметка за постигнатото и го осъзнава в най-голяма степен, когато среща погледите на хората в Париж.

Важен стожер във френския преход от руините до златото

По подобие на това, което преживява в ПСЖ, Матюиди се озовава в началото на нова епоха и във френския национален отбор. Звучното фиаско на трикольорите на Мондиала в ЮАР отприщва нов цикъл, съпроводен с идването на Лоран Блан като селекционер. Блезу е сред новата вълна играчи, призвани да инициират постепенното издигане. Блан разчита на него в хода на квалификациите за Евро 2012 и Франция се класира за форума. Футболистът отпътува за Полша и Украйна, обаче впоследствие е споходен от травма, която го възпрепятства да вземе участие в турнира. Там синята селекция приключва участието си на четвъртфиналите от действащия и бъдещ европейски шампион Испания, а това слага и край на краткия период за Блан на националната скамейка.

Новопристигналият Дидие Дешан също вписва Матюиди в плановете си и редовно му гласува доверие, като през 2013 дори му връчва капитанската лента в контрола срещу Уругвай (в отсъствието на Юго Лорис). Дешан не крие суперлативите си по негов адрес. Пътят до следващото Световно е безкрайно трънлив и минава през шеметен сюжет. „Петлите“ се озовават на бараж срещу Украйна и губят с 2:0 гостуването си в Киев. Реваншът се оказва повратен епизод- тогава селекционерът формира халфова линия с Йоан Кабай, Блез Матюиди и Пол Погба, която сработва отлично и французите сътворяват пълен обрат, печелейки с 3:0 и валидирайки билетите си за Бразилия. На южноамериканския Мондиал Матюиди и тимът му се представят достойно, отпадайки на четвъртфиналите от бъдещия първенец Германия.

Роденият в Тулуза играч участва дейно и в похода до сребърните медали на домашното Европейско първенство през 2016. Кулминацията обаче предстои две години по-късно по руските терени. Матюиди изпълнява възлова роля в постройката на Дешан. Във формация 4-2-3-1, той играе като „фалшиво крило“- разположен на левия фланг, но с подчертано дефанзивни функции, както и подпомагащ изнасянето на топката. Действията му обезпечават сигурността в тази зона от терена. Преместването му от вътрешността на халфовата линия във фланговата зона е един от големите печеливши ходове на френския наставник. Отличаващо се силни мачове Матюиди прави срещу Аржентина и Белгия. Цялостно турнирът му е наистина успешен в индивидуален план, а за негово щастие в колективен аспект нещата също се получават и „петлите“ се окичват със златните медали. Това несъмнено е апотеозът на всички усилия, положени през годините.   

След преминаването си в американската Мейджър Сокър Лийг юношата на Троа не получава повече повиквателни за националната гарнитура. Със синия екип той записва 84 двубоя и оставя ярка диря.

Приключение отвъд Алпите… А впоследствие и отвъд Океана

Напускайки ПСЖ през лятото на 2017, Матюиди заиграва за пръв път в чуждестранен клуб- признава, че за него е било важно да предизвика себе си и да се интегрира в нова непозната среда и култура. Прави го успешно- в Серия А, където с Ювентус вдига Скудетото в 3 поредни години, печели също Купата и Суперкупата на Италия. Съотборник е с Кристиано Роналдо, който също се подвизава при „Старата госпожа“ по това време. Въпреки сериозната конкуренция в халфовата линия, французинът се радва на игрово време, разгръща себе си, като в някои срещи дори носи и капитанската лента. Единственото разочарование остава Шампионска лига- трофеят, който Матюиди така и не съумява да вдигне. Именно отпадане там- на осминафиналите от Олимпик Лион слага край на ерата „Сари“ в Торино и води до идването на Андреа Пирло, търсещ подмладяване на състава.

Тогава Блезу, както също е известен футболистът, предприема изненадващ ход, преминавайки в Интер Маями. Там той играе около година и половина, което се оказва и финалния пристан в кариерата му на терена. Той обаче използва пребиваването си в Щатите, за да вложи от себе си в бъдещето, създавайки инвестиционен фонд.

Еталон за трудолюбие

Източник на снимката

Говорейки за най-ранните си години във футбола, Блезу подхожда със самоирония- твърди, че тогава е изпъквал с повече техника, отколкото в кариерата си на играч. Но и извън рамките на шегата споделя, че не техниката е най-големият му коз. Физическите му габарити също на първо четене отстъпват на тези, притежавани от други халфове със защитни функции. Това, което винаги тласка Матюиди напред, е непрекъснатата му работа, жертвоготовността, усилията, влагани в тренировъчните процеси и резултиращи в отлична физическа подготовка за мачовете- това е играч, притежаващ в състезателните си години висока издръжливост и умение да се покриват обширни периметри в средата на терена. Непримирим при борбата за топката, той е възлов фактор за бързото връщане на притежанието й, а интелигентността и тактическата грамотност му позволяват да разпределя атаките в зародишната им фаза. При удобни случаи не пропуска възможности да използва шанса си, за да се включи и в по-предни позиции, където не рядко блести с голове и асистенции. Главната му роля обаче обикновено е била по-друга- тази, на човека, който с константно раздаване и зареждаща енергия поддържа баланса в отборите си.

Земен човек с щедра душа

Източник на снимката

Извън терените делото на Матюиди включва създаването и управлението на благотворителни и социални структури. През 2007 става основател и президент на фондация, работеща по реинтеграцията и реализацията на младите чрез спорта в Демократична Република Конго. Подпомага също така асоциация във Фонтене-су-Боа (мястото, в което израства)- тя има за основен фокус промотирането на мултикултурните ценности. Осигурява финансова подкрепа и на първия випуск от училището, създадено от Фондацията на ПСЖ за деца в неравностойно положение.

Любопитното е, че в кариерата си като футболист Матюиди на два пъти идва да играе на „Васил Левски“ в София- веднъж при гостуване с Франция от квалификациите за Мондиал 2018 (победа 0:1 за „петлите“, като именно той е голмайсторът в 3-тата минута) и веднъж при визита с ПСЖ на Лудогорец (успех с 1:3 за столичани в груповата фаза на Шампионска лига през 2016). Във втория споменат случай Razbor-FR.com имаше и личен контакт с него- пред автобуса на френския тим. Впечатлението, което остави, не изненадва- почтителен, достъпен и непринуден.

Автор: Мартин Цветков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »