Монако – фениксът от Лазурния бряг

Макар често да е бил обект на полемики около данъчните облекчения, с които се ползва поради локацията си, Монако множество пъти се е явявал обединителна сила за Франция, представлявайки Лига 1 в цели 4 полуфинални сблъсъка от Шампионска лига- повече от всеки друг отбор от френския шампионат. Европодвизите, съчетани с осемте титли на местната сцена, неминуемо обуславят „червено-белите“ като един от основните стълбове на френския клубен футбол.

Далеч не винаги обаче монегаските са били окичени с лаври- историята помни доста смутни времена, някои от които от съвсем близкото минало. През 2011 тимът от Княжеството изпадна в Лига 2, а в хода на последвалия сезон в по-ниския ешелон стремглаво се бе запътил и към ниво 3 надолу по йерархията преди управленските юзди да бъдат поети от Дмитрий Риболовлев. Може би парадоксално, но именно тежката криза донесе тласъка нагоре, довел до титлата през кампания 2016-2017 и до европробива в Шампионска лига през същия сезон. Множество фактори обаче плавно донесоха нов залез на гранда от „Луи II“, като този път той като по чудо не бе съпроводен с изпадане. Не би било учудващо обаче ако тъкмо този регрес, който достигна дъното си през 2018-2019, отново се окаже отправна точка към един по-успешен проект.

Двугодишните цикли на Жардим, превърнали Монако в краля на рентабилността

Чрез постепен градеж, започнат от Клаудио Раниери, клубът от Лазурния бряг извървя обратния път до подножието на върха, а наследникът на италианския специалист Леонардо Жардим се оказа най-подходящото възможно олицетворение на най-съвременната клубна концепция. Португалецът се превърна в експерт на така наречените двугодишни цикли- интервали, през които съумяваше не само да превърне Монако в краля на рентабилността, но и да преизгради нов боеспособен отбор както на местната, така и на континенталната сцена.

Синергията от съвместната работа на иберийския старши треньор и спортния директор Луис Кампос бе крайъгълният камък в изумително успешната трансферна политика и забележителните спортни резултати- тимът се затвърди трайно в ТОП 3, като финишира там в пет поредни сезона, четири от които под ръководството на Жардим. А първите плодове на международната арена също не закъсняха – още през 2014-2015 Монако достигна до четвъртфинал в най-комерсиалния европейски турнир, като по пътя си елиминира Арсенал на Венгер. Тази многообещаваща амалгама от звезди и таланти обаче напусна средиземноморския бряг още през последвалото лято – това сториха Димитър Бербатов, Яник Ферейра-Караско, Аймен Абденур, Жофри Кондогбиа, Антони Марсиал, Лейвин Курзава, а към тях се прибавяха и  наемите на Радамел Фалкао и Валер Жермен.

Въпреки това обаче, само след две години Жардим съумя да конструира нова мощна армада, която бе също толкова опустошителна на контраатака, но разполагаше и с несравнимо повече огнева сила в предни позиции, а резултатите надминаха всички предварителни прогнози.

През лятото на 2017 с клуба се разделиха срещу рекордни суми Килиан Мбапе, Бенжамен Менди, Тимуе Бакайоко и Бернардо Силва, а още трима от протагонистите от шампионския сезон (Фабиньо , Моутиньо и Тома Лемар) стегнаха куфарите за трансфер през 2018. Така само в рамките на по-малко от година в клубната каса се вляха от изходящи трансфери умопомрачителните 526 милиона евро, като разбира се в тази равносметка влизат и други продажби.

Рентабилността без аналог обаче се оказа недостатъчен гарант за напредък или поне за задържане на нивото- постепенното ежегодно отслабване на състава откъм вече формирани лидери и обособено ядро от футболисти започна да дава сериозно отражение върху облика на тима, а напускането на Луис Кампос по посока Лил направи трудно осъществяването на входящи трансфери на играчи със същата степен на адаптивност. И макар на „Луи II“ да се озоваха безспорни таланти като Кейта Балде, Насер Шадли и Александър Головин, тяхната интеграция в състава не се случи с очакваните темпове и влиянието им в играта не успя да компенсира многобройните напуснали на съответните позиции.

Упадъкът от сезон 2018-2019

Спадът след кулминационната пролет на 2017 бе осезаем, но дистигна повратната си точка през сезон 2018-2019, когато „червено-белите“ записаха една от най-черните си страници в евротурнирите (1 спечелена точка в груповата фаза на Шампионска лига и голова разлика 2:14) , а завършиха Лига 1 с точков актив (36 пункта), който бе чувствително по-оскъден дори от 2010-2011, когато се случи изпадането в Лига 2 (44 точки). 

Натрупването на напускащи ключови играчи през годините и трудностите при намирането на техни пълноценни заместници са само част от причините, но към тях се прибавяха и откровено незадоволителната спортна форма на последните мохикани от шампионския отбор (като Жемерсон и Андреа Раджи), както и лавинообразният низ от контузии (наброяващи 16 в навечерието на коледните празници, но бидейки константен двуцифрен брой в хода на голяма част от сезона). Назначаването на Тиери Анри не постигна електрошоковия мобилизиращ ефект, интегрирането на продукти на школата в първия отбор също не се оказа печеливш избор. Комбинацията от плахи първи стъпки в мъжкия футбол на юношите и  проблемните манталитети на лидерите при създалата се кризисна ситуация довеха Анри дори до думите, че в отбора съществува страх от победата (след домакинското поражение от Монпелие в Лига 1).

По всичко личеше, че часът на промяната бе настъпил.

Време за мащабно преструктуриране

 Краткият треньорски престой на Тиери Анри и завръщането на Леонардо Жардим бе само един съществен елемент от мащабните изменения, на които бе обект органиграмата на клуба. Защото през февруари 2019 изпълняващият функциите на вицепрезидент Вадим Василиев бе освободен от длъжността си и заместен от Олег Петров. Подсилен бе и щабът, работещ по физическата подготовка на тима с цел оптимизация на методиките и намаляване до минимум броя на контузените футболисти. Лятото донесе своя дял структурни промени посредством раздялата със спортния директор Микаел Еменало, както и с назначаването на новооткрития пост технически директор на Олга Дементева. Медицинският щаб също ще бъде освежен  с привличането на Луиш Тил Перез като главен доктор.

 Към всичко това неминуемо е необходимо да се добави и фактът, че към днешна дата са в усилен ход работните дейности около обновяването на тренировъчната база на първия отбор, както и изграждането на център за настаняване на юношите на клуба („La Diagonale“ ). Резултатите от модернизацията на местната инфраструктура са предвидени да бъдат готови за началото на сезон 2020-2021, а президентът Дмитрий Риболовлев даде всичките си гаранции, че ще продължи да влага средства в прогреса на клубния проект: „ Вече инвестирахме 335 милиона евро. Клубът започна да регистрира печалби. И те бяха реинвестирани в развитието му. Вероятно сте чули слуховете за еветуална продажба на клуба. Те бяха опровергани няколко пъти. Мисля, че проектите, които ви представяме днес са най-доброто доказателство, че действията ни са с перспектива в дългосрочен план“ – това бяха думите на руския бос при презентацията на новите концепции. Носещи названието „The Next Level”, те представляват не просто обновления на базите на монегаските, а са символ на новото възраждане, което действително да издигне клуба от Княжеството на следващото ниво.

Развитие в застой

Но въпреки начертаното светло бъдеще, на първо време обезателно назрява експресната нужда от подобрение на спортните резултати към настоящия момент. Ето защо край Лазурния бряг това лято акостираха Бенжамен Льоконт, Рубен Агилар и Висам Бен Йедер, които се присъединяват към звездните придобити играчи от зимата (Сеск Фабрегас и Налдо). Всички те ще имат тежката задача да обърнат нова страница, която води към търсеното следващо ниво. Носители на опит и класа, те ще са призвани да формират новото отборно ядро, но също и да предават на младите футболисти в „червено-бяло“  наученото по терените на Европа – принцип, който бе в сърцевината на успехите от 2015 и 2017.

Първите осезаемо подобрени разултати обаче закъсняват – макар да се спаси от изпадане в края на миналия сезон, пролетната визия на осемкратните шампиони не бе никак удовлетворяваща, като напрежението от смъкване в по-нисшия ешелон бе съществуващо до последния кръг. В първите две срещи от новата кампания на Лига 1 пък бяха регистрирани две звучни поражения от Лион и Метц с обща голова разлика 0:6. Втори пореден сезон на мъки във френския елит би бил извънредно силен удар по покриването на амбициите на гранда от „Луи II“. С оглед на тежката моментна ситуация и важността на започналия сезон, по всичко личи, че монегаските отново ще трябва възкръснат от пепелта, за да достигнат своя нов зенит.   

189 коментара за “Монако – фениксът от Лазурния бряг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »