Луис Енрике и ПСЖ – един новостартиращ романс с 30-годишна предистория
Новият наставник на Пари Сен-Жермен бе официализиран през първата седмица на юли. Осми треньор в катарския период на клуба (от 2011 насам), Луис Енрике е наясно, че мисията му е да напише най-значимата глава в историята на парижани, повеждайки ги към върха в Шампионска лига. В една или друга роля (като опонент), испанецът вече е участвал многократно в мачове с огромна значимост за френския гранд. Голяма част от тези двубои остават сред най-паметните в европейския футбол. Нека разгледаме пълната хронология.
С екипа на Реал Мадрид през 1993 – драма с емоционални обрати, довели до знаменателен успех за парижани
Макар съвременният му образ да е свързван главно с Барселона, Луис Енрике прекарва няколкогодишен период като играч в големия опонент на каталунците – Реал Мадрид (между 1992-1996). В първия си сезон като техен футболист той и тимът му срещат ПСЖ в четвъртфинален сблъсък в Купата на УЕФА през сезон 1992-1993. Астурианецът е титуляр и в двата мача. Първата среща на „Сантяго Бернабеу“ приключва при резултат 3:1 в полза на „Лос Меренгес“, което ги поставя в силова позиция преди реванша.
На „Парк де Пренс“ обаче парижани излизат силно мобилизирани за обрат, като той придобива реални контури в 33-тата минута, когато Джордж Уеа засича с глава корнер, правейки така, че тимът му да се нуждае само от още едно безответно попадение. До такова се стига в 81-вата минута с мощно воле на Давид Жинола от границата на наказателното поле, а еуфорията на стадиона е такава, че вкусът на класирането вече е ясно доловим. След въпросния втори гол Луис Енрике е сменен, а гостите се впускат в търсене на попадение, което да ги прати в следваща фаза, но открилите се пространства са оптимално използвани от френския тим – образцово проведена контраатака се увенчава с трето пращане на топката във вратата на иберийците, дело на Валдо. Надали тогава са били мнозина тези, които са вярвали, че обратите в развоя тепърва предстоят. В началото на даденото от арбитъра продължение мадридчани оползотворяват статична ситуация, при която Иван Саморано изравнява общия резултат и изглежда праща мача в продължения от по 15 минути. Но в последните секунди ПСЖ на свой ред получава правото да изпълни статично положение, при което ударът на Антоан Комбуаре с глава става вечна част от френския футболен фолклор- бранителят матира „кралете“ и праща в екстаз трибуните. Години по-късно той споделя, че човек изпитва подобен момент веднъж в живота.
Нова европейска среща година по-късно (пак като част от „белия балет“) и нова френска победа
Отново на четвъртфинална фаза (този път в КНК), Луис Енрике и Реал Мадрид се изправят срещу добрия си стар познайник от френската столица, а 23-годишният тогава играч пак е титуляр и в двете срещи. Първата е на „Сантяго Бернабеу“ и гостите излизат напред в резултата след чудесна акция отляво с главен архитект Давид Жинола, завършила с попадение на Джордж Уеа. В хода на срещата Бернар Лама се отличава с чудесни спасявания, а в края на двубоя топката е изчистена от бранител на ПСЖ от самата голлиния, като коментаторите от френската телевизия дори се заблуждават, че изравняването е факт. До такова обаче не се стига и гостите си тръгват с ценен аванс от гастрола на иберийска земя.
Ответният мач на „Парк де Пренс“ е далеч от драматизма на предшественика си от 1993, но все пак има известни сходства- за неговия развой статичните положения и головете с глава отново се оказват определящи. Именно такива две попадения си разменят двете формации, за да завършат при равенство 1:1, пращащо френския представител на нов полуфинал в Европа.
Като футболист на Барселона във финала на КНК през 1997
3 години след последната си конфронтация с тима от френската столица, Луис Енрике получава право да вземе своеобразен реванш, при това в директна битка за трофея в КНК. Не е изненада, че той е сред стартовите 11. Негов съотборник тогава е и Христо Стоичков, който се появява в игра по-късно (в 85-ата минута). Пари Сен-Жермен влиза в сблъсъка със статут на действащ носител на отличието от предния сезон.
В стартовите 11 на Барса се откроява името на правещата фурор по това време новоизгряла звезда на Феномена Роналдо. Именно той се оказва в епицентъра на събитията в края на първото полувреме. Тогава героят от предходния финал на ПСЖ срещу Рапид Виена, Бруно Н’Готи, фаулира бразилеца в пеналтерията и е отсъден 11-метров наказателен удар, който самият Роналдо превръща в гол. След почивката парижани стигат до някои опасности, главно чрез акции, организирани от Раи, като при една от тях Патрис Локо уцелва страничната греда на Витор Баия. С греди се „отличават“ и каталунците, като това се случва при красива колективна акция между Христо Стоичков, Луиш Фиго и Роналдо. До ново попадение обаче не се стига, но Барселона печели 4-ата си КНК и общо 5-а голяма европейска купа. Луис Енрике пък вдига своя първи континентален трофей.
4 мача срещу ПСЖ в дебютния сезон като треньор на Барселона
Между 2014 и 2017 Луис Енрике изкарва най-успешния си към момента треньорски период – този на „Камп Ноу“ с 9 завоювани трофея. А този етап е белязан от половин дузина мачове с Пари Сен-Жермен. Още в първата кампания се провеждат два мача с французите в груповата фаза + още две срещи в четвъртфиналите.
Разглеждайки събитията от групите, в първия мач на френска земя домакините са без 3 от големите си звезди- Златан Ибрахимович, Тиаго Силва и Есикел Лавеци, но въпреки това изиграват мощен в колективен план двубой, в който Марко Верати бележи първия си гол с екипа на столичани, а освен него се разписват и други двама недотам традиционни голмайстори- Давид Луис (изнесъл образцов мач) и Блез Матюиди, докато при Барса обичайните заподозрени са сред имената на светлинното табло- Меси и Неймар. Головото шоу обаче секва след 56-ата минута и парижани умело управляват аванса си от 3:2, за да стигнат до престижния успех.
Вън втория мач през декември Ибра се завръща на „Камп Ноу“ и именно той открива резултата след четвърт час игра, но впоследствие ударното трио на каталунците Меси, Неймар и Суарес казва тежката си дума – всеки от тях се разписва по веднъж, за да донесе на „блаугранас“ първото място в групата. Любопитното е, че в тази среща Луис Енрике иновира в схемата си на игра, нареждайки тима си в необичайното 3-4-3.
Излезли заедно от групата си и преодолели своите опоненти на осминафиналите, двата гранда пак пресичат пътищата си, вече в елиминационната фаза. Френският първенец отново излиза в първия мач на „Парк де Пренс“ в значително отслабен състав, след като няма как да играят Златан Ибрахимович, Марко Верати и Тиаго Мота, капитанът Тиаго Силва пък се контузва в 21-вата минута- малко след като Меси вече е открил резултата. На мястото на Силва в игра влиза съотборникът му в бразилския национален тим Давид Луис, който обаче изживява същински кошмар. Луис Суарес на два пъти финтира кариоката, прокарвайки топката между краката му, като и в двата случая се стига до попадение за уругваеца. Срещата е спечелена с убедителното 1:3 от каталунците.
В ответния мач интересът гравитира главно около повторното завръщане на Ибра на „Камп Ноу“, но шведът остава твърде изолиран и не успява да остави следата си в срещата. Два гола на Неймар през първата част носят спокоен успех на тима от Ла Лига във втория епизод от четвъртфинала. През въпросната година, 2015, Луис Енрике печели с Барселона Шампионска лига, Ла Лига, Купата на краля, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство.
Начело на Барса при осъществяването на невъобразимата „ремонтада“ от 2017
Конфронтацията между двата колоса през 2017 се превръща в диамант от световната футболна история. Първо навръх 14 февруари действащите шампиони на Франция и Испания се сблъскват на „Парк де Пренс“. Окрилени от Анхел Ди Мария, който в онази вечер празнува 29-ия си рожден ден, домакините изнасят най-силния си мач дотогава в катарската ера. С 10:1 точни удари, ПСЖ упражнява тотална доминация, материализирана от аржентинеца (на два пъти), както и от Дракслер и Кавани, за да се стигне до крайното 4:0. Предстои обаче сюжет, граничещ със сюрреалистичното.
На препълнения „Камп Ноу“ Луис Суарес открива резултата още в 3-ата минута, а преди почивката Курзава си отбелязва автогол. В друг стратегически момент – непосредствено след паузата, Меси прави резултата класически и чудото изглежда все по-близо. Единсон Кавани обаче връща един гол и прави задачата на каталунците на практика непосилна на пръв поглед. Именно уругваецът пропуска да оформи дубъл при удобна ситуация и резултатът се запазва 3:1 до самия край на срещата. Тогава в интервал от 7 минути се случва немислимото. Първо Неймар от пряк свободен удар бележи четвъртия гол, после се разписва непосредствено след това и от дузпа, а в заключителните секунди прави и асистенцията за гола на Серхи Роберто, подпечатал първия в историята обрат след 4 чисти гола пасив в първата среща. Събитията от мартенската вечер карат Шейх Ал Тани и Насер Ал-Келайфи да направят всичко по силите си, за да привлекат именно Неймар в състава си. И успяват още през лятото на същата година- срещу рекордните и до ден днешен 222 милиона евро. Срещу още 145 милиона си осигуряват и услугите на Килиан Мбапе от Монако.
Към нови големи вечери, но този път като част от френския лагер
Сумарната равносметка на Луис Енрике срещу ПСЖ (като играч и треньор) възлиза на 6 победи, 4 загуби и 1 равенство. Но отвъд тази статистика по-същественото е, че астурианецът несъмнено изглежда орисан под една или друга форма да бъде част от паметни за ПСЖ двубои. Подобно нещо ще се очаква от него и сега, когато вече е от страната на столичани. Въпросът е с какъв знак ще бъдат емоциите и с какъв тип развръзка мачовете под негово ръководство, особено в Европа, ще останат запечатани в съзнанието. Профилът и визитката му го обособяват като логичен избор и силен ход за скамейката на парижани. Това е първи случай от 10 години насам, в който отборът е поверен на специалист, печелил всичко значимо на международно клубно ниво (след Карло Анчелоти, напуснал през 2013 в посока Мадрид след кратък престой). А именно такъв манталитет и култура са нужни на ПСЖ в континенталните дуели, за да може най-накрая блянът за европейско злато да стане по-реален.
Автор: Мартин Цветков
