Ферлан Менди на 25 – история за непреклонността и експоненциалния растеж

Една година след финализирането на трансфера от Олимпик Лион в Реал Мадрид Ферлан Менди навърши 25 години (на 8 юни 2020). През изминалия четвърт век един от най-прогресивните френски футболисти извървява прелюбопитен път, съставящ вдъхновяващата история на неговия възход.

От борбата за прохождане до елита на световния футбол

Представител на скромно семейство от малко градче в близост до Париж (Мьолан-ан-Ивлин), той се озовава 9-годишен в школата на гранда Пари Сен-Жермен. В самото начало на тийнейджърството си обаче сериозни физически проблеми възпрепятстват развитието му. Диагнозата е артрит на ханша, като докторите не просто не са оптимисти относно това дали ще може да продължи да играе футбол, а дори вещаят, че едва ли ще успее да проходи отново. Амбициозният младеж обаче далеч не се предава, макар изпитанията, през които трябва да мине, да се чудовищни, особено за тогавашната му крехка възраст. Ферлан прекарва три месеца в гипс и още четири месеца в рехабилитационни процедури. Чрез упорит труд и несломима вяра той успява лека-полека да преоткрие и футболните терени.

Там обаче дългият период извън игрището, както и жестоката конкуренция в школата на парижани, казват своята дума и Менди губи много сериозно позиции в йерархията на тима, бидейки четвърти избор за своя пост. Всичко това го подтиква да се замисли за смяна на обстановката, при това радикална. Търсещ игрови минути, които да са трамплин към възраждането му, той се насочва към скромния аматьорски Мант-ла-Жоли. Решение, което най-вероятно по това време изглежда като синоним на отстъплението, имайки предвид колосалната разлика в измеренията между клуба, от който пристига и и този, в който отива. Понякога обаче човек трябва да направи крачки назад, за да може да се засили и да отскочи по-силно. Юношата прави тъкмо това.

В Мант-ла-Жоли той прекарва едва един сезон, но успява да постигне тъкмо това, заради което пристига- да си възвърне игрови ритъм, да заблести с изявите си на терена и да укрепи самочувствието си. Силният сезон, който прави, му открехва вратите към по-горните дивизии и той е в позиция да избира накъде да се насочи, тъй като кандидати на липсват. Стига се до преминаването му Льо Авър- традиционен френски клуб, подвизаващ се по това време във второто ниво на местния футбол. През годините институцията от северния пристанищен град се е утвърдила като доказана марка при работата с млади таланти, подготвяйки ги максимално добре за големия футбол и давайки им силен начален тласък. Такъв е случаят например с Бенжамен Менди, Риад Марез, Ласана Диара, Пол Погба, Димитри Пайе, Стив Манданда и Пиер-Емерик Обамеянг, като всички те продължават да правят забележителни кариери. Амбицията на Ферлан е да продължи тази традиция. И не му отнема дълго време, за да го направи.

Още в процеса на установяването му в титулярната единайсеторка на мъжкия състав, той се откроява значително с профила и уменията си, като за всички става ясно, че едва ли ще успеят да го задържат дълго време. Привличайки публичното и медийното внимание с изявите си, той дава интервю за френския сайт www.maligue2.fr, където споделя, че за поста ляв бек, на който играе, неговите идоли са Марсело от Реал Мадрид по отношение на атакуващите действия и Максуел от Пари Сен-Жермен що се касае до защитната част на играта. Няколко години по-късно Менди се конкурира за място в титулярния състав на белия балет именно с единия от своите големи кумири и е все по-близо до това трайно да вземе мястото му.

Преди да стигна дотам обаче, роденият в Мьолан-ан-Ивлин защитник осъществява трансфер, който се оказва истински Рубикон в кариерата му. Избран за най-добър ляв бек на сезон 2016-2017 в Лига 2, той е привлечен от отбор, който вече е специализиран в издигането до международен звезден статус на обещаващите младежи от френските терени- Олимпик Лион. Още един стратегически мощен ход, от който талантът извлича максимума. Защото в още две поредни години той фигурира в идеалния отбор на сезона, но вече на Лига 1.

Най-значимото признание за него идва от националния селекционер Дидие Дешан, който през 2018 го повиква за първи път и в националния тим на Франция, при това само няколко месеца след спечелването на световната титла от „петлите“. В дебютния си мач за „Les Bleus“ той се представя изумително и играе ключова роля при победата в контролата срещу Уругвай на „Стад дьо Франс“, като именно той и тогавашният му съотборник в Лион Танги Ндомбеле получават най-високите оценки от реномирания на френски вестник L’Équipe. Ноемврийската вечер в парижкото предградие Сен-Дени обаче не е единичен проблясък- Менди изиграва още три двубоя за първенците на планетата, затвърждавайки се като надежден кадър за селекцията на Дешан.

Шеметният му прогрес както на клубно, така и на национално ниво, логично буди интереса на испанския колос Реал Мадрид и по заръка на самия Зинедин Зидан фланговият футболист се озовава на „Сантяго Бернабеу“ срещу сумата от 53 милиона евро (48- милиона евро плюс още 5 под формата на бонуси), влизайки автоматично в клуба на най-скъпите крайни защитници в света.

Разнообразният игрови профил

В испанската столица той е преследван от контузии в началото на престоя си, които забавят началната му интеграция. Веднъж преодолял физическите си проблеми обаче, сериозно започва да оправдава вложените в него доверие и ресурси, записвайки 22 мача с фланелката на „Лос Меренгес“ (преди паузата вследствие на COVID-19), като в тях се откроява със своята надежност и своето постоянство, обезпечавайки отлично своя фланг на отбраната и превръщайки се във важна причина за изграждането на най-солидната защита в Примера дивисион, каквато към днешна дата е тази на Реал Мадрид с едва 19 допуснати гола (също преди паузата на шампионата).

В кариерата си досега е бил използван и на други постове- в ранните си години е действал дори като нападател, в по-късен етап, преди да се издигне до най-високия ешелон на френския футбол, действа и в халфовата линия, а с екипа на Олимпик Лион е играл и на десния фланг на защитата. Позицията на ляв бек обаче е тази е тази, на която той прекарва почти всичките си мачове като професионален футболист. И не само има идеалния профил за това, но дори разполага и с характеристики, които го обогатяват. Като силният му десен крак например, защото той му позволява да навлиза във вътрешността на терена и да стреля към противниковите врати тогава, когато му се отдаде възможност. По този начин Менди е способен да носи добавена стойност в заключителните фази на атаките и посредством центриранията си с левия крак, и посредством изстрелите с десния.

Но за достигането на съперниковата третина той изпъква и с други свои привични качества- техниката и скоростта.  Неслучайно една от най-силните страни в играта му са противоборствата един срещу един- в тях Ферлан използва бързината си и умелия си контрол на топката, за да преодолява опонентите си. Изумителното при него обаче е това, че дори когато е пресиран от няколко съперника наведнъж, той винаги успява да намери изход от ситуацията- било то чрез индивидуални действия, било то чрез комбинация с близък съотборник, за да може в крайна сметка да си пробие път и да спечели терен. Това му качество го прави безценен и незаменим при изнасянето на топката и осъществяването на прехода от защита в атака. Именно по този начин той се открои в най-голяма степен и в дебютния си мач с френския национален отбор.

След годините по френските терени без считано, в това число и от него самия, че той е ляв бек с подчертан афинитет към офанзивните действия. Съвсем в унисон с подобна теза бе фактът, че той се чувстваше изключително процъфтяващ в използваната от Бруно Женезио в Лион схема с трима централни защитници, която даваше на двамата крайни такива пълната свобода на действие по съответните флагове.

Парадоксалното е, че отивайки испанската Ла Лига, където футболът е подчертано по-нападателен, а Реал Мадрид е сред водещите в това отношение, французинът се отличи в дебютната си година за Кралския клуб най-вече чрез своя принос в защита. Непоклатим в единоборствата, навременен в намесите, прецизен в шпагатите, отлично позициониран, минимизиращ рисковете и използващ оптимално добре преимуществата на скоростта си- ето как бившата перла на Олимпик Лион обезпечи своята зона, гарантирайки много по-голяма сигурност в нея. В това отношение той бе отчетливо по-рационалният избор в сравнение с бразилеца Марсело, имаш тенденцията да се увлича в атакуващи действия по левия фланг, оставяйки по-широк периметър, който капитанът Серхио Рамос да трябва да уплътни и подсигури. Вече адаптиран в испанската столица и показал самочувствие и устойчивост и в големите мачове срещу Барселона и Атлетико Мадрид, Ферлан е готов да отговори на новите предизвикателства, които ще се откриват пред него.

На лов за титли и величие

С колекция от преодолени препятствия и нелека житейска история, Менди е истински образец в световния футбол за скоростно развитие и възходяща диаграма на кариера. Към днешна дата изглежда, че е в пол-позиция за титулярно място на „Сантяго Бернабеу“, а преди това- на „Алфредо Ди Стефано“, където „белия балет“ ще играе, докато тече модернизацията на основното съоръжение. Но пред него предстои още много работа, за да затвърди новия си статут там, както и за да може да се установи трайно и в стартовата единайсеторка на френската национална селекция. Конкуренция на неговия пост там няма да липсва в лицето на други двама от най-скъпите крайни защитници в света- Люка Ернандес и Бенжамен Менди, както и на Люка Дин. С демонстрираното до момента обаче новият любимец на почитателите на Реал Мадрид постепенно печели доверието и на двете легендарни фигури, от които е трениран- Зинедин Зидан и Дидие Дешан. А историята е показала, че работата с тях се увенчава с най-значимите трофеи и най-богатите витрини.

Автор на статията: Мартин Цветков