В зората на сезона: анализ на кандидатите за френския футболен трон

В разгара на лятото френската Лига 1 възобнови своя ход, а обогатилите я имена засилиха вниманието върху шампионата. Макар да има ясно изразен фаворит за шампионското звание, Лил, Монако и Монпелие  демонстрираха в последната декада, че въпреки драстичните разлики в бюджетите катарската версия на ПСЖ не е несломима. Има ли обаче кой да стопира столичната армада през сезон 2021-2022? Нека се спрем на основните кандидати за титлата и претеглим техните козове и ахилесови пети.

Лил

Настоящият шампион бързо получи два силни удара още в края на май- едва ден след отпразнуването на шампионската корона старши треньорът Кристоф Галтие обяви напускането си, а почти паралелно бе финализиран и трансферът на вратаря Майк Менян в Милан. Очакваната масова разпродажба обаче към момента не се състоя. На практика сред полевите футболисти „песовете“ съумяха да съхранят ядрото на хитовия състав от миналия сезон и цялостно обликът на единайсеторката изглежда почти непроменен. Макар бъдещето им да бе под въпрос, към 21 август на „Пиер Мороа“ все още се подвизават и Свен Ботман, и Жозе Фонте, и Бенжамен Андре, а шансовете нещата рязко да се обърнат по посока изходящи трансфери на ключови играчи сякаш не се заплашителни. Атакуващите протагонисти също са налице- и Бурак Йълмаз, и Джонатан Дейвид. Така че чисто кадрово северняците ще могат да се осланят на болшинството от стожерите си от шампионската кампания. Финиширането им на първо място през сезон 2020-2021 обаче не издига до необичайни висоти очакванията на футболната общественост към Лил- върху отбора тежи значително по-малко напрежение, ако го съпоставим с това при останалите основни конкуренти за върха. Този аспект в комбинация с вече изградените автоматизми между играчите прави от Le LOSC натурален претендент за защита на отличието. Още повече след като тимът надви ПСЖ в директния сблъсък за Трофея на шампионите (Суперкупата на Франция).

При тях обаче изпъква съмнението дали новопристигналият на треньорското кормило Жослен Гурвенек ще се справи с предизвикателството за първи път да предвожда отбор с подобни амбиции. До момента специалистът остави чудесни впечатления от работата си в Гинган, но в Бордо, където целите и бюджетът бяха осезаемо по-високи, престоят му не се увенча с успех. Лил се явява най-сериозното предизвикателство в досегашната кариера на наставника. На „Пиер Мороа“ от него ще се очаква не просто да е турнирен спец (каквото реноме има), но и да води с постоянство отбора си в шампионатния маратон- аспект, в който той тепърва ще трябва да се доказва. А началото не бе никак обещаващо- равенство с Мец и звучно фиаско с 0:4 от Ница в първия домакински мач за сезона- иначе казано, 1 точка и 7 допуснати гола в 2 мача (за съпоставка- толкова бяха инкасираните попадения за последните 12 кръга под ръководството на Галтие).

Песовете бяха привикнали към мачове на континенталната сцена (Лига Европа) и през миналия сезон, но през този ще трябва да вдигнат летвата, жонглирайки между ангажименти в Шампионска лига и Лига 1, а това неминуемо крие своите рискове. Особено като се има предвид, че отборът не беше особено обогатен по отношение на ширина на състава през лятото.

Пари Сен-Жермен

Въпреки претърпяното крушение през миналия сезон в Лига 1 големият фаворит през настоящото издание на първенството трудно би могъл да е друг освен обичайния заподозрян. Деветкратните първенци на Хексагона осъществиха умопомрачителна селекция без аналог, включваща донеслия на Италия европейска титла Джанлуиджи Донарума, триумфиралия с титлата в Серия А Ашраф Хакими, както и капитаните на Реал Мадрид, Барселона и националната селекция на Нидерландия- Серхио Рамос, Лионел Меси и Жоржиньо Вайналдум. Обогатяването на всяко едно звено със звезда и лидер от най-висок световен калибър прави облика на парижани по-заплашителен отвсякога. Впрочем, ако се вгледаме в споменатите в увода титли на Монпелие (2012) и Монако (2017), в лятото на същите години столичани се подсилваха драстично, което водеше до завръщане на трона още през последвалите сезони (през 2012 например на край Сена акостираха Тиаго Силва и Златан Ибрахимович, а през 2017 Неймар и Килиан Мбапе). Така че традициите са в полза на клуба от „Парк де Пренс“- през катарския си период той все още не е имал два поредни сезона, в които да пропусне да се окичи със златните медали. От всички френски евроучастници това е и най обезпеченият като дълбочина на състава отбор, където дори представителите на скамейката формират своеобразни съзвездия. Това обаче би могло да бъде и нож две остриета.

Защото настъпването на войни на еготата е напълно реален риск, особено като се има предвид, че  наличните топ играчи не просто ще трябва да изградя разбирателство на терена, но някои от тях ще трябва да се примирят и със статут на подгласници, било то игрово или дори като резерви. А оттам насетне трусовете по отношение на вътрешна комуникация и микроклимат биха били реална заплаха. Освен стиковането на характерите, Маурисио Почетино ще има трудоемката задача да окомплектова бляскавите индивидуалности в добре смазан колектив, при това без да е имал възможността да проведе нормална лятна подготовка с наличието на някои от тях (поради ангажименти до финалните мачове на Евро 2020 и Копа Америка или поради малко по-късни трансфери). А търпението към изграждането на такъв колектив вероятно ще бъде почти несъществуващо- и от медиите, и от феновете, и най-вече от ръководството. Ето защо факторът напрежение обезателно ще е най-силен именно при парижани.

Монако

Като подчертано сериозен кандидат за трофея на Лига 1 се откроява и тимът от Княжеството. Нико Ковач вече малко над година работи на Лазурния бряг, като за това време успя да промени доста неща, изграждайки устойчива и боеспособна машина през миналия сезон. А за прясно стартиралата нова кампания монегаските съхраниха гръбнака на отбора, финиширал с бронза през май. Ето защо имайки предвид обиграността между отделните единици и вече изградения синхрон както между тях самите, така и между тях и наставника, нормално е да се мисли и за надграждане, което по презумпция значи въвличане в битката за титлата. Бидейки тима с най-много събрани точки във френското първенство през 2021, „червено-белите“ ще търсят продължение на възходящата си динамика, уповавайки се на богатия набор от тактически схеми, в които немско-хърватският специалист съумява успешно да конфигурира амалгамата от млади таланти като Дисаси, Чуамени и Диоп и опитни бойци като Сидибе, Марипан и Бен Йедер.

За разлика от кампания 2020-2021 обаче, в която Бен Йедер и компания бяха фокусирани единствено върху изявите си и на местна почва, сега те ще трябва да балансират между мачовете в Хексагона и тези в европейските клубни турнири, където от Монако се очаква много. Взимайки под внимание факта, че през лятното меркато отборът сякаш не бе достатъчно мащабно подсилен (пристигнаха вратарят Александър Нюбелс от Леверкузен, Жан Лукас от Лион, Исмаил Якобс от Кьолн, също и Майрън Боаду от АЗ Алкмаар, но пък си тръгнаха Бенжамен Льоконт, Фоде Бало-Туре, Бенжамин Хенрикс и Стеван Йоветич), то възниква въпросът дали ще бъде наличен необходимият кадрови ресурс, за да се поддържа ниво на всички фронтове. Новозапочналата кампания имаше тежка зора- само точка в първите два кръга от Лига 1 и загуба в първия плейоф за влизане в групите на Шампионска лига срещу Шахтьор Донецк. Така още през август формацията от „Луи II“ е поставена в необичайна за нея досега роля- тази на отбор, който трябва да се измъква от забоксувало положение, при това мигновено.

Олимпик Лион

Вторият по бюджет клуб във Франция по традиция фигурира сред прогнозираните участници в битката за титлата. Отборът разполага с на теория един от най-класните като индивидуалности състави в първенството, а много от тях бяха част и от тима, стигнал през 2020 до най-добрите 4 в Шампионска лига и почетната титла „есенен шампион“. „Хлапетата“ бяха напуснати от капитана си Мемфис Депай, но останалите ключови фигури останаха, подсилване бе направено и с класни попълнения като опитния бранител Дамиен да Силва (капитан на Рен до напускането си), двойния европейски шампион през 2021 Емерсон Палмиери (вдигнал Шампионска лига с Челси през май и сребърната амфора от Евро 2020 през юли с Италия), както и завърналия се от наем в Атлетико Мадрид Муса Дембеле.  Проблемът в Лион, е че към днешна дата обещаващите индивидуалности са една от малкото светлини, които да насочат пътя към нещо повече през започналия сезон.

Защото колективният облик определено липсваше както в края на миналата кампания, така и в заключителните срещи от лятната подготовка (загуби от Спортинг Лисабон с 3:2 и от Порто с 5:3), а също и в откриващите два кръга на Лига 1, където бе инкасирано разочароващо домакинско равенство с Брест и отекваща загуба с 3:0 в Анже, последвана от вътрешни конфликти и отстраняването от първия отбор на титулярния централен бранител Марсело. Манталитетът, демонстриран от „Les Gones“ през цялото това време представлява изключително сериозна пречка- той определено е в разрез с културата на победата и трофеите, към която ОЛ се стреми да се върне, за да прекърши сушата си без голямо отличие, датираща от 2012.

В този смисъл новопристигналият наставник Петер Бош има какво да доказва, тъй като до момента все още не е вдигал отличие в кариерата си на старши треньор (с изключение на първото място във второто ниво на нидерландския футбор с Хераклес). Заявил схемата 4-3-3, контрола върху топката и офанзивния футбол като свои основоположник пунктове, формулата му към момента все още не сработва. А при това положение на изпитание ще бъде подложена тактическата му гъвкавост и адаптивност- аспекти, които не бяха сред силните му страни по време на периода му в Бундеслигата начело на Байер Леверкузен и Борусия Дортмунд.

Олимпик Марсилия

Със стремеж към високите етажи на таблицата с потенциална мисъл и за златото започва европейският шампион от 1993. След морния сезон 2020-2021, който бе белязан от катастрофално представяне в Шампионска лига, срив в класирането на Лига 1 през есента, драматични събития, включващи физическа атака от привърженици, нахлули в клубната база, както и рокади на президентския и треньорския пост, „фокейците“ най-после започнаха да стъпват на краката си и да се стабилизират след идването на Пабло Лонгория като президент и на Хорхе Сампаоли като старши треньор.

Аржентинският наставник вече над половин година е на „Велодром“, като въпреки пословичния си и буен темперамент, той успя да внесе нужното спокойствие в ОМ. Повел тима към виза за Лига Европа и провел качествена лятна подготовка с чудесни резултати (2 равенства и 5 победи, сред които успех над настоящия носител на Лига Европа Виляреал), Сампаоли дава индикации, че адаптацията му в Южна Франция е успешна и той е способен да върне гранда на правилните релси. Това минава през ясно изразени от него критерии, които провансалците да следват- предпочитана схема на игра 3-2-4-1, гарнирана с доминиращ, атакуващ и резултатен футбол- цели, които поне в първите кръгове на Лига 1 бяха подплатени и с действия- отбелязани бяха 5 гола за 4 спечелени точки. Оптимизъм за марсилските фенове вдъхва и преоткритата силна форма на един от установените лидери в състава Димитри Пайет. Сребърният медалист от Евро 2016 се явява основен двигател в предни позиции и с изявите си през летните месеци започна да напомня за най-добрите си времена.

Измежду всички водещи отбори във Франция най-много промени през лятото настъпиха именно в ОМ. Принцът на Марсилия, както известен Флориан Товен, напусна клуба след изтичането на договора му, поемайки в посока Мексико и Тигрес, а празнината, която оставя, няма да бъде лесно запълнена, макар последната кампания да не бе най-добрата му с фокейския екип. По отношение на новопристигнали обаче марсилци бяха изключително дейни, привличайки кажи-речи цял отбор от нови състезатели, а сред тях се открояват добре познати имена като Уилям Салиба, Матео Гендузи, Ченгиз Юндер и Пау Лопес, можем да откроим и Леонардо Балерди от Борусия Дортмунд, както и Жерсон от Фламенго.  Промени и подсилване със сигурност бяха необходими край Старото пристанище, но проблемът е, че обиграността между отделните единици тепърва ще се изгражда, а по този показател преките конкуренти на ОМ би трябвало да имат предимство.

Автор на статията: Мартин Цветков