Бернар Лама – знаковият вратар, белязал трайно 90-те
Изпъстрена с международни битки на ПСЖ, Ланс и Франция, футболната есен тласка на преден план отбори, чието развитие е съпътствано от един събирателен образ – този на Бернар Лама. Стражът успява да изгради чудесна кариера, чийто блясък през 90-те го утвърждава като едно от големите имена на неговия пост. Впрочем, през 2023 той чества 60-ия си рожден ден – отличен повод да се вгледаме по-дълбоко в портрета му на играч.
От далечните южни брегове към френския Север
Родом от Гвиана, Бернар прекарва детството и юношеството си тъкмо там и от ранна възраст започва да се ориентира към най-популярната игра. Първоначално това се случва из местните плажове, а постепенно се засилва и към желание за нещо повече. Записва се в тамошния тим Монжоли и година след година обогатява уменията си. Моментът на истината настъпва по време на двубой на младежкия национален отбор на Гвиана, чиято врата пази тъкмо Лама, а срещата е наблюдавана от човек на Лил. Френският представител бързо става заинтересован от талантливия вратар и иска да го привлече при „песовете“, но по това време Бернар е 17-годишен и не може да замине без писменото разрешение на родителите си. Баща му обаче е против футболното амплоа. Така се налага младежът да изчака една година докато навърши 18 и получи правото да замине за Франция и да преследва мечтата си. И планът се осъществява – той акостира при северняците.
Приспособяването обаче не се случва с очакваните темпове – след една година при младежите идва време за интеграция в мъжкия състав на Лил, но титулярното място под рамката на вратата а твърдо поверено на Патрик Бержеро. Така Лама е принуден да отиде да играе под наем за по един сезон първо в Абвил, а после и в Безансон. Вече пообигран, младият страж се завръща при „песовете“, за да търси отново шанса си при тях, но прекарва две кампании, в които остава на скамейката. През 1986 заявява на ръководството си, че желае или да получи възможност да играе редовно, или да бъде продаден на друг клуб, гарантиращ му титулярно място (такива по онова време са Тулон и Бастия). Макар първоначално да не се съгласяват на нито един от двата варианта, впоследствие силните лица в клуба решават да трансферират към Тулон другия вратар – Моте. Лама се превръща в твърд титуляр през следващите 3 сезона като дори получава и капитанската лента. След изтичането обаче договорът му не е подновен и той се насочва първо към Мец, после и към Брест, като и на двете места остава по един сезон, правейки добро впечатление. Така попада в полезрението на Ланс. Емблематичният северняшки клуб е в търсене на попълнения за кампания 1991-1992 – сезона на завръщането във френския елит след кратко изгнание в Лига 2. Лама преминава при тях и им помага значително да се укрепят в най-високото ниво на френския футбол. Ланс финишира на 8-а позиция в крайното класиране, както и в топ 3 на отборите, допуснали най-малко голове.
Към Париж за пренаписване на историята
Бернар Лама акостира във френската столица с меко казано предизвикателна мисия – да замени Жоел Батс, знаменита фигура във френския футбол и всенароден любимец на местните фенове. Впрочем, привържениците на ПСЖ не приемат особено радушно новото попълнение – в началото дори се чуват освирквания. Това обаче се променя в хода на времето и вследствие на изявите на Лама. През 5-те сезона, в които той носи екипа на столичани, нито веднъж те не финишират извън подиума (постоянство, постигнато за първи път от създаването на клуба) – на три пъти се грабват сребърните медали, веднъж бронзовите, а на ниво Лига 1 кулминацията е през 1994, когато е завоювана и втората титла в клубната история. Роденият в Гвиана страж и неговата отбрана са номер 1 по най-малко допуснати голове за сезона. Също през 1994 той получава и престижен индивидуален приз – наградата за най-добър френски футболист на годината (от „France Football“). Със своите съотборници успява да обере всички налични отличия на местно ниво – освен споменатата титла е вдигната също и Купата на Франция (1993 и 1995), както и Купата на Лигата + Трофея на шампионите (1995).
Лавровият период на Лама и ПСЖ обаче съвсем не се ограничава до пределите на Хексагона. На континентално ниво те се утвърждават като константен фактор във финалното каре на големите международни турнири. Легендарната 1-ца на столичани е неотлъчна част от всеки един паметен поход. Между 1993 и 1995 са достигнати три поредни полуфинала, респективно в Купата на УЕФА, Купата на носителите на купи и Шампионска лига. Година по-късно е постигнато и така мечтаното надграждане и коронация – с капитанската лента на ръката Лама повежда ПСЖ към трофея в КНК, внасяйки първото (и към днешна дата единствено) международно отличие в клубната витрина. В следващото издание на надпреварата отличието е бранено с всички сили и се стига до директна схватка за него – нов финал, който обаче този път е загубен от Барселона на Христо Стоичков. В месеците след това стражът напуска „Парк де Пренс“ и се насочва към Уест Хям.
Смутна година на тежки изпитания
Преди да се стигне до преминаването от другата страна на Ламанша обаче Лама преминава през изключително турбулентна кампания 1996-1997. На скамейката на столичани застава дуото Рикардо-Жоел Батс (което замества Луис Фернандес), а решението на новите треньори е да сменят капитана – Лама губи този си статут за сметка на Раи. През есента вратарят е споходен от контузия, която го вади от терените за известно време, а няколко месеца по-късно дава положителен тест за канабис, навличащ му сериозни санкции. Едно от преките последствия е невъзможността да вземе участие в летен турнир през 1997, който се явява генерална репетиция на Франция преди Мондиал ’98. Това е и моментът, в който Фабиен Бартез започва да се превръща във фаворит за титулярната позиция на големия форум. Същото това лято 1997 придобива още по-неблагополучен характер за Лама – той влиза в конфликт с ръководството на ПСЖ, а под рамката на вратата застава Кристоф Рево. Изпаднал в до скоро немислима ситуация, националът се явява принуден да търси нова дестинация и това се оказва Уест Хям.
На Албиона той остава само сезон преди да се завърне в ПСЖ. Вторият му пасаж във френската столица не се увенчава със същите постижения като предходния, но все пак изживява някои нови чудесни моменти, сред които се откроява последният му мач на „Парк де Пренс“ – след последния съдийски сигнал вратарят е носен на ръце от своите съотборници, а феновете го изпращат с изобилие от послания, хореографии и песни. Завършва кариерата си на клубно ниво в Рен.
Богати и разнородни спомени със синята селекция
„Le Chat“ („Котарака“, както е известен стража поради бързите си рефлекси) дебютира за националния тим на Франция през февруари 1993 като част от квалификационната кампания за Мондиал ’94. Той е под рамката на вратата на „петлите“ по време на съдбовния 17 ноември, когато получава две попадения от Емил Костадинов, сложили край на тогавашните френски мечти за Световни финали.
Въпреки преживения кошмар, Лама съумява да се надигне и да помогне на трикольорите да започнат да се стабилизират. Той се превръща в първи избор на Еме Жаке и участва в рекордната и до днес френска серия от 30 поредни мача без загуба в редовното време (от февруари 1994 до октомври 1996). Именно 1996 е най-силната година в кариерата на играча. Освен че вдига като капитан на ПСЖ Купата на носителите на купи, той е и човекът, който е с главна роля за класирането на Франция на полуфиналите на Евро ’96, правейки отлични представяния в хода на двубоите и не допускайки попадение в 240-те изиграни минути в елиминационната фаза. И срещу Нидерландия, и срещу Чехия срещите приключват при 0:0 и се стига до дузпи. При конфронтацията с „лалетата“ Лама отразява удара на Кларънс Зеедорф от бялата точка и праща тима си във финалното каре. Но там „Les Bleus“ този път отстъпват при дузпите и отпадат от чехите. Въпреки това именно френският вратар е избран за номер 1 на турнира.
В следващата година обаче, както става въпрос в по-горните абзаци, ситуацията доста се променя и Лама губи титулярното си място при „пелтите“ за сметка на Фабиен Бартез. На Мондиал ’98 се стига и до странна ситуация с негово участие. За третия мач от груповата фаза (срещу Дания) Еме Жаке решава да приложи ротация в състави си, давайки шанс на играчи, които досега са получавали по-малко или никакво игрово време на турнира, сред тях е и Бернар Лама. Стражът обаче отказва да играе. Аргументът, който той представя, е че не иска да всява напрежение около вратарския пост, тъй като счита, че негово участие би подновило полемиките кой трябва да бъде избор номер 1 за Мондиала. Така „Le Chat“ не записва игрови минути, но разбира се остава част от групата, окичила се със световното злато. Две години по-късно става и европейски шампион. На Евро 2000 този път приема да застане под рамката на вратата за третия мач от групата на Франция (загубен от домакините от Нидерландия с 3:2) преди Бартез да се завърне в стартовия състав за елиминациите, където синята селекция е безупречна и вдига сребърната амфора.
През септември 2000 на „Стад дьо Франс“ Дидие Дешан носи националния екип за 103-ти път, а Лоран Блан- за 97-и, като това е и прощалната им вечер като футболисти за синята селекция. При излизането им от игра през второто полувреме обират овациите на стадиона, а по-късно получават и букети с цветя. За всеобщо учудване обаче букет е връчен и на вратаря Бернар Лама, който не планува оттегляне. Озадачен от объркването, той интерпретира случилото се като дебел намек, подтикващ го да се оттегли. Не напуска официално „петлите“, но обстоятелствата се стичат така, че повече не застава под рамката на вратата на действащия световен и европейски шампион.
Профил на терена и амплоа извън него
Прозвището „Котарака“ не е случайно – пъргавината, с която се характеризира играта на стража е впечатляваща. Той се отличава с чудесна подвижност и резки прецизни реакции. Умее да улавя в движение дори и силно отправени удари към вратата му. Сред най-изпъкващите му характеристики е играта на втория етаж. Макар ръстът му от 183 сантиметра да е значително под средния за вратар, Лама е образец за времето си при действията във въздуха – отскокът му е висок, излизанията му са навременни, а улавянията на коженото кълбо – често дори зрелищни за феновете. Приключил състезателната си кариера, Бернар Лама се завръща в Гвиана, където създава и ръководи предприятие, профилирано в бутилирането на минерална вода и търговията й, като то се превръща в доминиращо на местния пазар. Той също така е и съосновател на Институт Диамбар, представляващ асоциация, която насърчава образованието и развитието на младите чрез футбола.
Автор: Мартин Цветков
