Бързият залез на ерата Силвиньо

Седмият пореден мач без победа за Олимпик Лион в Лига 1 се оказа фатален за Силвиньо. Последният случай, в който клубът е имал същия скромен точков актив на този етап от сезона (9 пункта), датира от далечната кампания 1995-1996. В контекста на днешната реалност обаче такава продължителна криза неминуемо се възприема и изживява чувствително по-болезнено, имайки предвид амбициите, с които стартира на „Групама Стейдиъм“ новата бразилска вълна.

Витаещото напрежение около наставника на „Les Gones“ бе напът да доведе до неговото отстраняване още след домакинското поражение от Нант с 0:1, но президентът Жан-Мишел Олас засвидетелства доверието и подкрепата си, заявявайки, че Силвиньо има нужда от време. За цялата френска футболната общественост обаче бе ясно, че въпросното време не е неограничено и че последвалата седмица ще бъде с определящо значение за съдбата на южноамериканския специалист. И ако изглеждаше, че победата в Шампионска лига като гост над Лайпциг (втори в класирането на немския шампионат в момента на двубоя) ще даде нужния импулс за преобразяване, то поражението в голямото регионално дерби със Сент-Етиен окончателно определи вердикта за старши треньора на ОЛ и той бе освободен от функциите си.

Антирекорди във всички водещи статистически компоненти

Цифровата равносметка от престоя в Лион на бившия помощник-треньор на бразилския национален отбор е повече от разочароваща- в рамките на 9 изиграни кръга от Лига 1 бяха записани едва 22 % победи, 9 спечелени точки, 14 отбелязани и 9 допуснати гола, което обуслови 14-ото място в класирането- само на точка от последния в таблицата Метц (по данни на www.football365.fr), като всички тези показатели са най-негативните за последното десетилетие, през което отборът бе воден още от Клод Пюел, Реми Гард, Юбер Фурние и Бруно Женезио.

Липса на изграден облик и лимитиран набор от тактики

Имайки предвид факта, че на скамейката на седемкратния шампион на Франция Силвиньо за първи път в кариерата си получи назначение като старши треньор, нормално бе да витаят опасения относно това по какъв начин ще се случи преходът му към новата роля и дали липсата на опит ще бъде компенсирана с други качества. На пресконференцията при представянето му спортният директор Жуниньо Пернамбукано аргументира решението си да го избере за наставник, като се оповаваше на богатата визитка като играч и съвместната работа в миналото с Пеп Гуардиола, което прави Силвиньо носител на друга футболна култура.

Нейното проявление обаче се оказа мираж- двата убедителни успеха над Монако и Анже в първите кръгове на първенството сякаш само подсилиха контраста с изобилстващите липси в игрови план, които отборът демонстрира впоследствие. А това произлизаше от неизградения игрови облик на тима- за изминалите два месеца с официални мачове той така и не съумя да създаде разпознаваем стил на игра, който да го характеризира (наченки за това имаше още през лятната подготовка, когато бяха регистрирани 4 загуби в 5 контролни срещи, а многобройните дефицити както в защитен, така и в атакуващ план, бяха ясно доловими, като броят на допуснатите голове възлизаше на цели 14).

Търсенето на правилната формула от Силвиньо обаче бе сведено само до две тактически постройки- 4-3-3 (около която бе планувано да се гради отборът) и 5-3-2 (по презумпция можеща да прелее в 3-5-2 в режим на атака). Въпреки неуспешността на тези два модела, бразилецът така и не опита трайно да наложи друга схема, като например класическото 4-4-2 или пък 4-4-2 във вид на ромб, а защо не и 4-2-3-1 – да, последните две опции изискват футболист от ранга на Набил Фекир (продаден през лятото на Реал Бетис), който да умее да свърза халфовата линия с нападението и да координира усилията на офанзивния сектор, но и с настоящия набор от играчи такова решение не би било неприложимо, тъй като Усем Ауар се справя все по-добре в ролята на плеймейкър, а с подобна функция би могъл да бъде преквалифициран и Мемфис Депай (както се случи по-рано през годината в осминафиналния мач срещу Барселона). Силвиньо търсеше промяната чрез заместването на едни играчи с други, но не изпробва достътчно вариации в тактически план, за да може да се справи с трудностите, които тимът му изпитваше. А те бяха сериозни.

Нефункционалност на отделните звена

На една от знаковите покупки на лионци през лятото- Тиаго Мендеш, бяха възложени сериозни очаквания още с пристигането му на „Групама Стейдиъм“, но адаптацията му не се случи с очакваните темпове, а това рефлектира и върху цялостното състоние на халфовата линия, още повече в комбинация с непостоянните изяви в началото на кампанията на Усем Ауар. Отличните впечатления, които остави Джеф Абделаид в срещите, в които взе участие, така и не бяха възнаградени с по-трайно игрово време, което да получи, а това също снижи шансовете за по-висок коефициент на полезно действие на полузащитата, особено в конструктивната й част.

Паралелно с това, лионци се сблъскваха и с друг добре познат проблем- недостатъчната бързина и прецизност на пласирането в центъра на защитата. В намерението си да стабилизира този сектор, Силвиньо премина в 5-3-2 като предпочитана схема на игра, залагайки на трима централни бранители, но и това се оказа недостатъчно за постигането на стабилни резултати, тъй като индивидуални неточности не липсваха. В доста от срещите се наблюдаваше и лимитирано включване на халф-бековете в предни позиции, а това ограничи значително възможностите за пробиви по крилата. Все пак, когато това се случваше, качеството на центриранията често не бе на нужната висота.

В преден план пък нападателите нерядко се оказваха изолирани от играта, а за капак на всичко ефективността при реализирането на създадените ситуации също бе далеч от желаната.

Заличени качества от предходните сезони

По време на ерата „Женезио“ отличителни характеристики на двубоите на „Les Gones“ бяха зрелищността, резултатността и непредвидимостта. Това, което в огромна степен не позволяваше на тима да достигне до следващото стъпало от развитието си, бе непостоянството. Под ръководството на Силвиньо всичко това се промени- мачовете на ОЛ вече не бяха съпроводени от драматични сюжети и запомнящи се обрати, а резултатността по отношение на головете, както стана въпрос и по-горе в статията, спадна драстично. При все това, състоянието на дефанзивния аспект също бележеше регрес от гледна точка на допускани ситуации пред Антони Лопеш и инкасирани голове, така че не можем да твърдим, че рационалността и прагматизмът в името на успеха са били налице. С оглед на тези явления от изминалите два месеца, неминуемо на преден план изпъкват неясната футболна философия и отсъствието на водещи игрови принципи, които да доминират във формирането на облика на Лион.

А редуването на силни и незадоволителни представяния и резултати, което наблюдавахме през миналите сезони, бе заменено от трайната серия негативни такива. В това число влизат и дерби мачовете срещу грандовете- битки, в които Лион се бе установил като доказана величина през последните години, сега приключиха с поражения- и срещу Пари Сен-Жермен, и срещу Сент-Етиен. Те бяха следствие на още един сериозен константен проблем- уязвимостта на отбора в заключителните етапи на мачовете. Освен срещу „зелените“ и срещу парижани, попадения в последните минути (и съответно изгубени точки) бяха допуснати и в сблъсъците с Амиен и Брест. Лионци така и не съумяха да преотркият ресурсите от физически и мантални сили, които бяха с основата на множеството паметни триумфи в последните минути от предходните кампании, а дори напротив- превърнаха загубите от този тип в повтаряща се практика.

Разбира се, истина е, че поради напускането на Ферлан Менди, Танги Ндомбеле и Набил Фекир Силвиньо в никакъв случай не разполагаше със същия кадрови потенциал като този на Женезио. Отсъствията на трите звезди се чувстват осезаемо и в двете фази на играта, като бразилският специалист така и не откри рецептата, с която да компенсира липсата им.

Поправимият фалстарт

Така първият чуждестранен наставник в епохата на Жан-Мишел Олас приключи безславно своята глава в историята на клуба, но новосъздадената структура, в която лионският президент делегира все повече функции на спортния директор Жуниньо Пернамбукано е факт и тя тепърва ще бъде развивана във времето. А най-прясното изпитание бе повече от предизвикателно- да бъде назначен нов наставник и треньорски щаб, които да върнат проекта на правилните релси, като изборът за старши треньор изненадващо падна върху наскоро освободения от Марсилия Руди Гарсия.

На 7 точки от ТОП 3 в Лига 1 и с актив от 4 пункта в Шампионска лига, хегемонът от първото десетилетие на XXI век все още има възможност да навакса изоставането си и да се задвижи по разписание спрямо поставените цели.   

173 коментара за “Бързият залез на ерата Силвиньо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Translate »