Марсилският триумф в ШЛ – една приказка, преразказвана вече 30 години
На 26 май се навършиха 3 десетилетия откакто Олимпик Марсилия завоюва европейския връх. И макар дистанцията на времето да изглежда сериозна, тогавашните събития продължават да палят страстите във Франция и днес. Как всъщност се стигна до този звучен успех и кои куриозни истории го съпътстваха? Нека видим.
В търсене на нов пробив до мач за трофея
В началото на 90-те ОМ на Бернар Тапи е набрал скорост на пълни обороти. Бизнесменът бързо инжектира целеустремеността, като за това не щади и средства, правейки клубния бюджета да стане сред водещите в европейския футбол, а това резултира и в изобилие от качество от играчи. И ако на местно ниво във Франция трофеите вече са започнали да идват, на континенталната сцена нещата все още не са се увенчали с желания край. През 1991 тимът от френския Юг е безкрайно близо до победа в КЕШ, но губи след дузпи финала с Цървена звезда на Люпко Петрович. Това обаче не прекършва устрема на „фокейците“.
Издание 1992-1993 на Шампионска лига за тях започва срещу северноирландския Гленторан (отстранен с общ резултат 8:0) и румънския Динамо Букурещ (елиминиран с общ резултат 2:0). Тези два преодолени кръга носят място в груповата фаза, където за съперници се падат Глазгоу Рейнджърс (който преди това е оставил зад борда действащия английски шампион Лийдс) и ЦСКА Москва (която по-рано изхвърля от турнира Барселона на Христо Стоичков), а третият опонент в групата е белгийският Брюж. Първият двубой е гостуване в Шотландия, където ОМ взима комфортен аванс от 2 гола, но в последния четвърт час домакините успяват да наваксат изоставането си и да стигнат до равенството. Следващият кръг е на „Велодром“, където Ален Бокшич и компания бележат три безответни попадения още преди 30-ата минута и това цифрово изражение остава непроменено до края. Предстои двойна конфронтация с московските армейци. Визитата в руската столица приключва при реми (1:1), но в ответния мач на френска земя провансалците са безапелационни и се налагат с крупното 6:0 като над всички е Франк Созе, автор на хеттрик.

Така преди заключителните двубои от групата ОМ и Рейнджърс са рамо до рамо в битката за първата позиция. Според тогавашния формат победителят от групата отива директно на финал. Ето защо залогът в прекия дуел е огромен. В 16-ата минута Созе отново е голмайстор и „Велодром“ предвкусва голяма вечер. В началото на втората част обаче британците изравняват и схватката приключва с „хикс“. Развръзката предстои в шестия последен кръг. Марсилци бележат гол още от съблекалнята (Ален Бокшич се разписва във втората минута) и съхраняват този резултат до края; в същото време Рейнджърс не съумява да пречупи ЦСКА Москва (0:0). По този начин южняците си валидират билета за нов финал в турнира.
Часът на истината
Разполагащи с най-продуктивната атака в ШЛ за сезона, възпитаниците на Раймонд Гьоталс обаче трябва да се изправят срещу футболния еталон за онази епоха- Милан на Фабио Капело, имащ 8 победи от 8 мача и едва 1 допуснат гол. Финалът в Мюнхен започва под натиска на „росонерите“, които стигат и до някои опасности, но младият Фабиен Бартез се намесва с вещина. В последния четвърт час на първото полувреме централният защитник на французите Базил Боли изпитва болки и пожелава смяна. Забелязвайки това от трибуните, босът на ОМ Тапи се обажда на старши треньора Гьоталс и предлага бранителят да остане на терена за заключителните минути на първото полувреме и ако продължава да чувства дискомфорт на почивката – тогава да бъде сменен. Белгийският наставник се вслушва в тези думи и… Именно Боли в края на полувремето засича с глава центриране от корнер на Абеди Пеле за 1:0. На почивката Тапи влиза в съблекалнята и го пита: „Е, по-добре ли си?“. Стълбът в отбраната продължава да играе и през втората част, при това на висота. Защитният вал на Марсилия е подложен на сериозен напор, но до капитулация не се стига. Последният съдийски сигнал отприщва сцени на лудост и делириум както по трибуните, така и на терена, а и разбира се- край Старото пристанище. Дидие Дешан с капитанската лента на ръката вдига бленуваното отличие и започва да пренаписва историята на френския футбол – нещо, което прави и до днес. На следващия ден най-високо тиражираният френски спортен вестник „l’Equipe“ излиза със заглавие „Le jour de gloire“ („Денят на славата“), правейки аналогия между значимостта на победата и Марсилезата. Така едно истинско съзвездие от настоящи и бъдещи величия се превръща в златно поколение както за Олимпик Марсилия, така и за футбола в Хексагона като цяло.
Хитови случки около финала

Няколко култови куриози съпътстват големия мач. Един от тях се разиграва в хотела, където са настанени марсилци. Жан-Пиер Бернес от техния лагер забелязва, че в 3 сутринта едната от стаите на играчите свети. Промъквайки се вътре, той забелязва, че Фабиен Бартез гледа телевизия. „Какви ги вършиш, утре имаш финал! Наясно ли си за колко значимо нещо играеш?“.
Бартез обаче намира начин да навакса пропуснатия сън… В клубния автобус, където дремва на път към стадиона. Виждайки го, Бернар Тапи изпада в недоумение. Вратарят „блесва“ и в още един регистър: на два пъти си забравя ръкавиците – един път в хотела преди тръгването и втори път в центъра на терена на „Олимпиащадион“ (преди започването на мача). Но тогава, когато е жизнено необходимо да бъде с оптимален фокус и концентрация, стражът е на топ висота – в хода на целия двубой той не допуска никаква неточност, бидейки една от главните причини за победата.
Друг любопитен детайл е свързан с Крис Уодъл. Англичанинът напуска ОМ година преди въпросните събития, но запазва приятелство с играчите на марсилци – до такава степен, че тренира с тях по време на подготовката за финала и допринася за атмосферата. Отива да ги подкрепи и на „Олимпиащадион“, но не става свидетел на победния гол, тъй като по това време е отишъл за бира.
След триумфа колоритът се допълва от Паскал Олмета. Именно той е човекът, у когото се намира трофеят за известен период от време. Тъй като обаче обещаната премия за победата в ШЛ не му е изплатена, вратарят заявява на шефовете си, че няма да върне купата докато не получи чека със съответната сума. Седмица по-късно премията му е изплатена. А Олмета се шегува, че без този прийом е нямало да получи от Бернар Тапи договорените пари.
Пищни чествания на годишнината от голямата победа
Миналия петък огромен екран, разположен пред кметството на града, излъчи дуела с Милан и десетки хиляди местни фенове празнуваха събитието така, сякаш всичко се случва в реално време. Играчи от тогавашната епоха също бяха там. А вечерта край Старото пристанище бе оцветена от най-различни пиротехнически ефекти. Възстановката на събитията от май 1993 действително създаде търсения от организаторите спектакъл, а и показа още веднъж в каква степен Шампионска лига е обожавана на „Велодром“. На фона на всичко това идва и новото издание от турнира на богатите, от което ОМ ще бъде част. С ясното съзнание, че всичко, което се случи там, би могло да генерира вълнения за дълги години напред.
Автор: Мартин Цветков