Рафаел Варан – фундаментът на едно лаврово десетилетие

Започна кариерата си в националния отбор на Франция по-рано от прогнозираното и реши да я прекрати по-рано от очакваното. Макар да се оттегля от синята селекция още преди да е навършил 30, Рафаел Варан оставя зад гърба си цяла една славна декада с „петлите“. През този период той бе възлова фигура – от началото до самия край. Нека съпреживеем отново вълнуващото приключение на снажния бранител.

Летящият старт

Роденият във френския Север играч получава първата си повиквателна още в дебютния мач на Дидие Дешан като селекционер- през август 2012. И макар да не се стига до участие в контролата с Уругвай, присъствието на Варан в групата по това време представлява ярка индикация за намеренията на новия наставник. Тези намерения получават естественото си продължение и през март следващата година, когато Рафа записва първия си мач за трикольорите (в двубой срещу Грузия), стартирайки като титуляр и записвайки пълни 90 минути. Така още с дебюта си той чупи рекорд- превръща се в най-младия защитник, играл за френския национален тим (едва 19-годишен). Няколко дни по-късно прави нова стъпка във възхода си, представяйки се на висота в едно мащабно предизвикателство- сблъсък с Испания. Дешан вписва трайно Варан в плановете си за Ренесанс на отбора.

И като атестат за това за първи път му поверява капитанската лента още на 21-годишна възраст. По този начин юношата на Ланс се превръща в най-младия капитан в модерната история на „петлите“ и втория най-млад въобще (след Етиен Журд през далечната 1910).

Той е човекът, формиращ централната защитна двойка с Мамаду Сако в епичния бараж на „Стад дьо Франс“ срещу Украйна през 2013, който е основоположен в ерата „Дешан“ (победа с 3:0, донесла класиране за световните финали в Бразилия).

Каляването на характера

На въпросното първенство 191-сантиметровият защитник без изненада е титуляр за тима си и изиграва и 5-те двубоя. Последният от тях съдържа и един от най-болезнените му моменти със синия екип- на четвъртфинала с Германия именно Варан губи битката във въздуха с Матс Хумелс, което води до единственото попадение в мача.   

Опитът, придобит на най-големия футболен форум, се очаква да е безценен на домашното Европейско първенство през 2016. В края на състезателния сезон обаче играчът на Реал Мадрид получава травма, която го изважда от строя както за предстоящия финал с Атлетико Мадрид в Шампионска лига, така и за задаващия се еврошампионат. Разочарованието е огромно, но севернякът намира сили да продължи напред.

Върховата 2018

Участва в изковаването на пътя до следващия Мондиал, а през лятото на 2018 става единственият футболист на „петлите“, изиграл всички минути в Русия. Стратегическа фигура за Дидие Дешан, роденият в Лил стожер е с фундаментална роля за здравината и устойчивостта на френската защита. Дефанзивната стабилност на тима е ключов аргумент в хода на надпреварата, увенчала се с вдигане на световното злато. Освен с постоянството в изявите си в задни позиции, Варан отбелязва и възлово попадение- първия гол при успеха с 2:0 над Уругвай в четвъртфиналите. Той се превръща в единствения играч през 2018, съумял да покори най-големия клубен турнир и най-значимия форум на ниво национални отбори. Впрочем, става едва четвърти футболист (в цялата история до ден днешен), който вдига в една календарна година Шампионска лига и Мондиал. Въпреки всичко това в крайното подреждане за „Златната топка“ той завършва на потресаващата 7-а позиция. Скандалното класиране обаче с нищо не променя феноменалната му 2018. Година, в която той категорично бе над всички.

Мощни емоции и нови медали от последните финални фази на турнири

Франция с Варан в състава си се класира и за Евро 2021, но надпреварата се развива разочароващо както за „Les Bleus“ като цяло, така и за защитника в частност. Само няколко месеца по-късно обаче селекцията на Дешан се връща на правилните релси и след драматични обрати срещу Белгия (от 0:2 до 3:2) и Испания (от 0:1 до 2:1) триумфира в Лигата на нациите, като и в двете битки Рафа е централно стоящ в тройката на отбраната при схема 3-4-1-2.

На хоризонта се задава помпозно предизвикателство- защитата на световната титла. Малко преди старта на турнира обаче надвисват демоните от 2016- Варан отново се контузва в седмиците преди форума. За щастие този път е в състояние да възобнови тренировки навреме и да отпътува за Катар с отбора си. Но е изправен пред изпитанието да преоткрива игровата си практика в хода на Мондиала. Пропуска първата среща от груповата фаза срещу Австралия преди да се завърне убедително във втората с Дания. В третия мач от групата (срещу Тунис) дава признаци на разколебаване. Оттам насетне обаче градацията в представянето му е налице и покрай опитния стожер действат уверено както Дайо Упамекано, така и Ибрахима Конате. Варан съумява да се стикова успешно и с двамата (в различните мачове), предавайки им от богатия си опит. В навечерието на сблъсъка за короната севернякът е с вирусно заболяване, но въпреки това стига до състояние, позволяващо му да вземе участие. Записва 113 минути в дуела с Аржентина и в заключителните си секунди се преборва за една последна топка преди да напусне терена изцеден физически. Това се оказват и финалните му мигове на терена с националната фланелка. В тези моменти той се проявява като такъв, какъвто реално е бил винаги- биткаджия, борещ се винаги и до последно, независимо от обстоятелствата.

Носител на стойност

За 10-те си години като национал Варан изиграва 93 мача, в 20 от които носи капитанската лента. В цялата досегашна история на „петлите“ той е защитникът, изиграл най-много мачове на Мондиали- 18. Отбелязва и 5 попадения- всичките с глава. Зрялост, тактическа грамотност и интелект, съчетани с атлетичност, здрава физика, но и умелост при изнасянето на топката- Рафа въплъщава образа на един модерен и комплексен бранител. Със спокойствие и уравновесеност, той изтъкава своята значима диря при „Les Bleus“ преди да предаде щафетата към новото поколение.  

Автор: Мартин Цветков